Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260051
гр. Добрич, 14.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 228/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 228/2019
г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 7183/08.11.2019
г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо 07.11.2019
г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София, бул. „***“ № 260, ЕИК
*********, съд. адрес ***0, ет. 4, офис 9, адв. д–во „***“, адв. Г.Х. – АК –
Кърджали, с която при условията на обективно съединяване срещу В.В.Т. ЕГН ***********
с последен известен наст. и пост. адрес гр. Добрич, бул.“***“ № 22, ет. 3, ап.
12, са предявени следните искове:
Частичен
иск за сумата от 33 809.67 швейцарски франка, представляваща част от
усвоена и неплатена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
НL 38574/23.06.2008 г. в размер на сумата от 65 042.15 швейцарски франка, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска
– 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск за
плащане на сумата от 665.50 лв.,
представляваща разноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
38574/23.06.2008 г., претендиран на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за пирсъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът,
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва
исковите претенции по основание и размер. Излагат се съображения относно
нищожността на уговорката за едностранно определяне и прилагане на курса на
швейцарския франк и за понасяне от кредитополучателя на целия валутен риск във
връзка с курсовите разлики на швейцарския франк като неравноправни. Поддържа
се, че цесиите на вземанията срещу кредитополучателя са нищожни.
Третото
лице – помагач на страната на ищеца „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД изразява становище за основателност на
исковете.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно
установено е по делото, че на 23.06.2008 г. между „ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД
гр. София ( сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ) от една страна, в качеството му на
кредитодател и В.В.Т. от друга страна, в качеството му на кредитополучател е
бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38574/23.06.2008
г. ( л. 8 – 14 от т. д. № 228/2019 ).
По
силата на чл. 1 от Договора банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франка на 80 000.00 лв. за покупка на недвижим
имот – апартамент № 12, находящ се в гр.
Добрич, ул. „***“ № 22, както и за други разплащания.
Видно
от доказателствата по делото – Приложение № 1 към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38574/23.06.2008 г., датата на
усвояване на кредита е 09.07.2008 г. ( л. 15 от т. д. № 228/2019 ).
Според
експертното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, на
09.07.208 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя е постъпила сумата
от 67 126.00 швейцарски франка. Описаната операция е с основание „усвояване на
кредит“ е документирана с банково бордеро № 1229749/09.07.2008 г. На същата
дата с банково бордеро № 1232773/09.07.2008 г. с тип на операцията „валутна
сделка“ са превалутирани 65 125.36 швейцарски франка по курс 1.1918
шв.франк/лев. Сумата от операцията възлиза на 80 000.00 лв. и е постъпила по сметка на кредитополучателя, разкрита
в лева. На същата дата от сметката на кредитополучателя в лева са изплатени 7 600.00 лв. с банково
бордеро № 1229902/09.07.2008 г. и основание „покупка на недвижим имот“. На
10.07.2008 г. от сметката на кредитополучателя в лева е изтеглена в брой сумата от 72 400.00 лв.,
като операцията е документирана с банково бордеро № 1604392/10.07.2008 г. с
посочено основание „усвояване на ипотечен кредит“. Общият размер на усвоената
сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38574/23.06.2008 г.
е 80 000.00 лв.
Към
тази дата дължимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към
българския лев е 1.1918 – чл. 2 от Приложение № 1 към Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № НL 38547/23.06.2008 г.
За
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове ( БЛП ), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1.15 пункта – чл. 3, ал. 1 от Договора. Към момента на
сключването на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4.5 %.
При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита,
съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл.
3, ал. 5 от Договора страните са договорили, че действащият БЛП на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните.
В чл. 4
от Договора страните са договорили заплащането на на такси за управление,
комисиона за управление на кредита и административна такса.
Кредитополучателят
погасява кредита на месечни вноски ( включващи главница и лихви ) с размер на
всяка вноска, съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 2 към
договора ( л. 16 – 50 от т. д. № 228/2019 ) – чл. 6, ал. 1 от Договора.
Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове – чл. 6, ал. 2 от Договора.
В чл.
10, ал. 3 от Договора страните са уговорили задължение за кредитополучателя да
заплаща всички разноски, свързани с оценка, предоставяне, регистриране,
вписване и застраховане на обезпеченията, организиране и провеждане на
принудително изпълнение.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от Договора, при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да
е задължение по договора, банката има право да направи кредита изцяло или
частично изискуем. При неиздължаване на три последователни месечни погасителни
вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от датата на последната погасителна вноска - чл. 18, ал. 2 от Договора.
На
05.09.2008 г. с договор за цесия, банката
в качеството си на цедент прехвърлила с договор за цесия ( сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите на органните представители на страните
по сделка ) ( с. 56 – 62 от т.д. № 228/2019 ) на „БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД гр. София в качеството му на цесионер,
своите вземания към кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за
банков кредит.
На
23.12.2016 г., с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит (
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на органните
представители на страните по сделка ) ( с. 62 – 72 от т. д. № 228/2019 ), „БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД в качеството си
на цедент прехвърлила обратно на „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу кредитополучателя,
произтичащи от договора за банков кредит.
С нотариална
покана 17.05.2018 г. ( л. 73 – 78 от т.д. № 228/2019 ) „БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД и „ЮРОБАНК“ АД уведомяват кредитополучателя за извършените цесии
от 05.09.2008 г. и 23.12.2016 г. и за предсрочната изискуемост на кредита
съобразно чл. 18 от Договора. От съдържанието на нотариалната покана се
установява, че поради непогасяване на дължимите вноски по кредита, считано от
09.03.2012 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като към
13.04.2018 г. задълженията на кредитополучателя към банката възлизат в общ
размер на сумата от 96 502.26 швейцарски франка, в т. ч. просрочена главница – 5 127.09 швейцарски
франка, остатъчна предсрочно изискуема главница – 59 915.06 швейцарски
франка, просрочена договорна възнаградителна лихва – 26 829.41 швейцарски
франка, договорна наказателна лихва – 2 381.30 швейцарски франка,
просрочени такси . 2 067.05 швейцарски франка и застраховки – 182.35 швейцарски
франка.
Кредитополучателят
е уведомен при условията на чл. 47 ГПК на 30.06.2018 г.
Вещото
лице е установило, че в периода 11.08.2008 г. – 09.02.2012 г.
кредитополучателят е извършил четиридесет и три плащания за погасяване
вземанията за главница и лихви в следните размери: 2 083.85 швейцарски
франка – главница и 16 765.25 швейцарски франка - лихви. Последната
погасителна вноска по главницата и по лихвата е изплатена на 09.02.2012 г.
Според констатациите на вещото лице задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
38547/23.06.2008 г. възлизат на 65 042.15 швейцарски франка, лихва –
37 253.77 швейцарски франка, такси – 1 837.93 швейцарски франка, застраховки
– 229.54 швейцарски франка, нотариални такси – 665.50 лева.
В хода
на съдопроизводствените действия, на 27.03.2020 г. с договор за цесия, банката в качеството си
на цедент прехвърлила с договор за цесия ( сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите на органните представители на страните по сделка ) ( с. 176
– 208 от т.д. № 228/2019 ) на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД
гр. София в качеството му на цесионер, своите вземания към
кредитополучателя, произтичащи от процесния договор за банков кредит.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В
процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава
извода за наличието на облигационно отношение
по договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 и сл. ТЗ между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от една страна като кредитодател ( заемодател
) и В. Валдимиров Т. от друга страна като заемател ( кредитополучател ), по
силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя ( кредитополучателя
) парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят ( кредитополучателят ) се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.
Договорът
за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка –
чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Към
датата на сключване на договора за банков кредит е приложим Законът за защита
на потребителите.
Заемателят
( кредитополучателят ) има качеството на „потребител” по смисъла на параграф
13, т.1 от ДР на ЗЗП, банката – на „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана
с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП, липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.
Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния
характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009
г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по
дело С – 484/08.
Съгласно чл. 1, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори посочената Директива има за цел да сближи законовите,
подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно
неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и
потребител. Съгласно чл. 288 ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение
на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран,
като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата
за постигане на този резултат. Съобразно чл. 291, т. 1 ДФЕС държавите-членки са
длъжни да предприемат всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане
на правнообвързващите актове на Европейския Съюз. В изпълнение на това
задължение с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП
посочената Директива е въведена във вътрешното ни право. С оглед факта, че разпоредбите
на чл. 143, ал. 1, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП са идентични с чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., посочените национални правни
норми следва да се тълкуват в тяхната взаимна връзка, в духа и целите на
Директивата и съобразно даденото от СЕС тълкуване на чл. 3 – 5 от нея.
Съгласно
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са
дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен
пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като
изброяването не е изчерпателно.
Съгласно
чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма, като: т. 9 – при налагане
на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на
търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при
предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или
при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключване на договора.
В чл.
144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са
неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12
не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансовите услуги.
От
гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не
попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 38574/23.06.2008 г. е изготвен от банката и доказателствената
тежест, че оспорените клаузи са договорени индивидуално, се носи от нея в
качеството й на ищец по делото съгласно
чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В конкретния случай, от събраните доказателства не е
установено, че заемателят ( кредитотополучател ) е могъл да влияе върху
съдържанието им и че в резултат на преговори относно конкретните клаузи е
постигнато взаимното съгласие между страните.
Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява, че клаузите от договора за кредит не са
индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от банката –
ответник и ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание.
Клаузата
на чл. 1, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38574/23.06.2008
г. предвижда, че на кредитополучателя се предоставя кредитен лимит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 80 000.00 лева по курс
"купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно
с дължимите лихви, в сроковете и условията на договора.
Тази
клауза съдържа уговорката на страните относно предмета на договора и е изразена
по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, поради
което и доколкото касае основния предмет на договора, тя не следва да се
преценява като неравноправна.
Съгласно
разпоредбите на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 145, ал. 1 ЗЗП,
за да бъде извършена преценка за неравноправност на дадена клауза, е необходимо
да се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи.
Волята на страните за
предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове, равностойни на 80 000.00
лв. по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, оформен
като приложение към договора и представляващ неразделна част от него, е ясно
изразена в клаузите на чл. 1, чл. 2, и чл. 6, ал. 1 от сключения между страните
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38547/23.06.2008 г. Погасителният
план, представляващ неразделна част от договора по смисъла на чл. 6, ал. 1,
съдържа точно, ясно и разбираемо посочване на дължимите вноски по кредита,
изразени в швейцарски франкове - падеж, лихва, главница, остатък от главницата
за погасяване, месечна вноска, месечна такса управление и уговорения
първоначален лихвен процент.
С оглед предвидената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне страните по договор за кредит могат да уговорят сумата на
кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната или резервната
за страната. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове
в размер на равностойността на швейцарски франкове на 80 000.00 лв. по курс "купува" за швейцарски франк
към лева на банката в деня на усвояване на кредита определя основна,
характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на разпоредбите
на ЗКИ и ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитодателя към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото
предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в националната
валута на страната ( лев ), а не в чуждестранната валута ( швейцарски франкове), уговорена в договора,
не обуславя извода, че договорът е сключен в националната валута на страната (
лев ), т. е., че валутата, в която е договорен и предоставен кредитът, е лев.
В т. 20 от определението от
22.02.2018 г. по дело С-119/17 ( образувано по преюдициални въпроси, отнасящи
се до тълкуването на разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 3-5 от Директива
93/13/ЕИО в хипотеза на договор за кредит, в който е записано, че кредитът се
отпуска и погасява във валута (
швейцарски франкове ), но фактически цялата сума е предоставена на разположение
на кредитополучателя в национална валута, като паричната единица на сметката се
използва виртуално само за изчисление), постановено по чл. 99 от Процедурния
правилник на СЕС, е изразено становище, че кредитът следва да се погасява в
чуждестранната валута, независимо, че е предоставен в националното платежно
средство и въпреки, че договорът предвижда преобразуване на налични по банковата
сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно средство
във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. В
цитирания съдебен акт на Съда на ЕС е прието, че този договор не следва да се
приравнява на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута. В тази
насока са и разрешенията, дадени от Съда на ЕС в решение по дело С – 186/16 и
решение по дело С-26/13.
Налице е и формирана константна
практика на ВКС, обективирана в р. 168 – 2021 - II ТО; р. 155 - 2020 - II ТО, р.
136 – 2020 - II ТО, р. 9 – 2020 - I ТО, р.
384 - 2019 - II ТО, р. 314 - 2019 - II ТО, р. 295 - 2019 - II ТО, р. 294 -
2019 - II. ТО, р. 67 - 2019 - I ТО, във връзка с неравноправни
клаузи в потребителски договори, в хипотеза на банков кредит, по който цялата
сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
националната валута, а не в чуждестранната валута ( швейцарски франкове ), уговорена в
кредитния договор. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута, респ. предоставя
се кредитен лимит от равностойността в швейцарски франкове на определена сума
евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, и е поето
задължение за погасяване в същата чуждестранна валута. В цитираната практика на
ВКС е прието, че в посочената хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а не в
местната или резервната валута на страната ( евро ) и именно в тази хипотеза са
изследвани критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане
на валутния риск само от потребителя - кредитополучател.
При уговаряне в договора за
кредит, че равностойността в швейцарски франкове на определена сума в лева по
курс "купува" за швейцарски франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита, следва да се направи извод, че механизмът за изчисление
на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така
че средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен
и съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии
икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит по
отношение на размера на общата заета сума и обменния курс.
С оглед изложените съображения,
следва да се приеме, че клаузите на чл. 1, чл. 2, ал. и чл. 6, ал. 1 относно
валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния предмет на договора са
ясни и разбираеми и не се явяват неравноправни по смисъла на ЗПП.
Клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора
за банков кредит предвижда, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове (
БЛП ), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 1.15 пункта, като към
момента на сключване на договора БРП е в
размер на 4.5 %.
В чл. 3, ал. 2 от Договора за
банков кредит е предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на
усвояването на кредита.
Клаузата съдържа конкретизирано
по размер задължение на длъжника. В случая се касае до основния предмет на
договора – възнаградителната лихва. Клаузата е формулирана по ясен и разбираем
начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП и не следва да се квалифицира
като неравноправна.
Клаузата на чл. 3, ал. 3 от Договора
за банков кредит, регламентираща размера на т. н. наказателна лихва ( дължима
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и предсрочна изискуемост
кредита, формирана в размерна сбора от лихвата за редовна главница, договорена
за съответния период на издължаване на кредита, съгласно чл. 3, ал. 1 от
Договора плюс наказателна надбавка от 10 пункта ) доколкото не е насочена да
регламентира право на банката да променя договорената възнаградителна лихва, не
може да се квалифицира като неравноправна по смисъла на ЗПП.
В чл. 3, ал. 5 от договора е
предвидено, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на
видно място в банковите салони.
При преценката относно
неравноправността на посочената клауза, Съдът следва да се съобрази с критериите,
формулирани от Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания –определение
по дело С-119/17, решение по дело С-186/16, решение по дело № С-415/11, решение
по дело C-226/12, решение по дело С-472/10, които следва да се прилагат във
връзка с преценката относно клауза от договор за банков кредит.
При служебно извършената
експертиза относно неравноправността на горепосочената клауза и от нея,
доколкото разпоредбите на чл. 3, параграф 1, чл. 4, параграф 2 и чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО са транспонирани в чл. 145, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 146, ал. 1 и ал. 5 ЗЗП, националният съд следва да се съобрази с даденото
от Съда на ЕС тълкуване на посочените разпоредби от Директивата, което е
задължително за националните юрисдикции на държавите - членки на Европейския съюз, а именно по
отношение на: тълкуването на понятието "основен предмет";
възможността за преценка за неравноправност на клаузи от основния предмет на
договора само в случай, че те са неясни и неразбираеми; критериите за
неравноправност на клауза, уреждаща валутния риск при договори в чуждестранна
валута; необвързващия характер и останалите последиците от неравноправността на
клаузата.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от
Директивата, чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП в случаите, когато дадена договорна
клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки
изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб ( вреда ) на потребителя
значителна неравнопоставеност ( значително неравновесие ) между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора. Съгласно чл. 4, параграф 2
от Директивата и чл. 145, ал. 2 ЗЗП преценката за неравноправния характер на
клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със
съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на
доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези
клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
Според Съда на ЕС – решение по дело С-186/16 и определението по дело
С-119/17 понятието "основен предмет на договора" по смисъла на разпоредбата
на чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО обхваща договорна клауза, включена
в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, между търговец и
потребител, която не е била индивидуално договорена и по силата на която
кредитът трябва да бъде погасен в същата чуждестранна валута, в която е бил
договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този
договор престация.
В чл. 4, параграф 2 от Директива
93/13/ЕИО е установено изключение от механизма за контрол по същество на
неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за
защита на потребителите, но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и
разбираем език - решение по дело C-26/13, решение по дело C-96/14, решение по
дело С-186/16.
Изискването за съставяне на
договорната клауза на ясен и разбираем език се прилага и по отношение на
клаузата, попадаща в обхвата на понятието "основен предмет на
договора" или "съответствие на цената и възнаграждението, от една
страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга" по
смисъла на член 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО. При условие, че такава клауза е
изразена на ясен и разбираем език, същата не се счита за неравноправна и не се
прави преценка на неравноправния й характер - така решение по дело С-186/16, решение по
дело C-484/08 и решение по дело C-26/13.
Клауза, предвиждаща погасяване на
месечните вноски по договор в чуждестранна валута в същата валута, в която е
бил договорен, т. е. швейцарски франкове, попада в обхвата на понятието
"основен предмет на договора" по смисъла чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО – решение по дело С-186/16.
Понятието "основен предмет
на договора" по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза,
включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била
индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в
същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, след като посочената
клауза определя основна, характеризираща този договор престация, поради това
такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена
на ясен и разбираем език.
Критериите за преценка, че договорната
клауза за едностранно изменение на договорената възнаградителна лихва, е
неравноправна, са следните: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е
сключена във вреда на потребителя – вж. р.
77 - 2015 - III ГО, р. 42 – 2015
- IV ГО, р. 51 – 2016 - II ТО, р. 95 – 2016 - II ТО,
р. 205 – 2016 - I ТО, р. 165 – 2016 -
IТО, р. 201- 2017 - II ТО.
Основният критерий за приложимост
на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи
на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния
регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се
счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени дали конкретните
договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване общия принцип,
въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин.
Уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения
лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато
такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са
извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата
дефиниция на чл. 143 ЗЗП.
Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори – р. 95 – 2016 – II т. о.
Съобразно правната природа на
договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови
сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 2
ЗЗП не може да бъде приложена, когато не е указано нито в договора, нито в
общите условия как и поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя
има право да увеличи БЛП, когато липсват критерии, по които банката да
увеличава възнаградителната лихва – р. 165 – 2016 - I ТО.
Уговорената неиндивидуално в
договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката
на първоначално съгласувания размер на БЛП, при необявени предварително и
невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и
методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на
кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по
отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо
– р. 205 - 2016 - I ТО.
Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора
за кредит действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Посочената клауза не е индивидуално договорена и в процесния договор
за кредит не се съдържат условията, регламентиращи методиката, по която банката
може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на кредита, т. е. не
са инкорпорирани условията, вътрешните правила на банката, изисквани от
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, приложима за процесния договор за
кредит. В договора за кредит и в посочените клаузи не се съдържа ясно и
разбираемо за средния потребител описание на начина, по който предвид
настъпилите изменения например в съответния финансов индекс или валутен курс
или други обективни причини, ще се формира новият базов лихвен процент. Липсата
на посочена конкретна методика или формула или правила, определящи начина и
факторите, по които БЛП ще бъде променян, създава възможност банката – кредитор
произволно да променя размера на лихвите по кредита. При липсата на данни за
начина на изменение на БЛП кредитополучателят не би могъл да направи прогноза
или самостоятелни изчисления, което е в противоречие с изискването за
добросъвестна търговска практика, създава значително неравновесие между правата
и задълженията на банката и потребителя – кредитополучател във вреда на
последния, който е икономически по-слабата страна по договора. Определянето на
БЛП може да бъде извършено въз основа на методика на кредитодателя, която не е
публично известна и достъпна и не е известна и на кредитополучателя по
процесния договор.
Клаузата на чл. 3, ал. 5 е
бланкетна - липсват изчерпателно уговорени обективни обстоятелства за промяна
на БЛП, които не зависят от волята на кредитора; начинът на формиране на
лихвения процент не е установен и уговорен в договора; липсва ясна методика за
промяна на лихвата, която да позволява както понижаване, така и повишаване на
уговорената лихва; липсва описана методика, при която може да се променя
размерът на възнаградителната лихва, нито са определени обективни критерии, при
които се поражда потестативното право на банката едностранно да измени лихвения
процент; банката не е установила обстоятелства от обективно естество за
изменение на възнаградителната лихва, т. е. размер на промяната на БЛП при
изменение на съответния обективен показател, нито правната възможност да бъде
намаляван БЛП при снижаване на нефиксиран индекс, формиращ възнаградителната
лихва.
Промяната на стойността на
банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да
е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на
основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни
фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези
клаузи посочените изключения не са приложими. При липса на обвързаност на
изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се
счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на
предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за
добросъвестност – р. 31 – 2019 - I I ТО.
С оглед на така направеният
анализ се налага изводът, че клаузата в чл. 3, ал. 5 от договора е неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора
за банков кредит дава право на банката при липса на осигурени средства в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в лева или евро по сметките му в банката, погасяването на
кредита да се извърши от банката с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове
по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро е
проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 23, ал. 1 от
договора валутен риск.
Със
спорната клауза на чл. 23, ал. 1 от договора за потребителски кредит
кредитополучателят се съгласява да поеме за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като в ал. 2
декларира, че е запознат и разбира икономическия смисъл последиците на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от този договор, както и че е
съгласен с настъпването им.
Съгласно
чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗД нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Оспорената клауза
следва съобразно чл. 145, ал. 1 ЗЗП да се тълкува ведно с останалите клаузи в
него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на
договора. В тази връзка настоящият състав взема предвид, че кредитът се
предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 80 000.00 лв., че кредитът се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя, т. е. кредитополучателят няма достъп
до тази сметка; че усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка
служебно се превалутира от банката в лева преди усвояването му, като реалното
усвояване на кредита от потребителя е именно в лева и липсва реален паричен
поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове. Клаузата на
чл. 23, ал. 1 от договора не е ясна и разбираема за потребителя при липса на
предоставена му към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Не
може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от
банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или
продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга,
изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата
страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със
срок на издължаване от 30 години какви са очакваните прогнози относно промяната
на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс,
както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да
минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на
други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната
им дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението
си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се
приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със
сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като
направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи
валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния
риск. Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител
(относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да
прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на
погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за
котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била
длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да
уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява
обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение
на договора.
По
изложените съображения следва да се приеме, че банката е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие в хода на изпълнение на договора процесната
договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните в
ущърб на потребителя, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и
справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че относително осведомен и
обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска
от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори
и при индивидуално договаряне.
Клаузата
на чл. 23 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена в договора за
кредит в чуждестранна валута, последиците от нея са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в
нарушение на принципа на добросъвестност и създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора.
Предвид
неравноправния характер на посочените клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл.
23 от договора за кредит, се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 19 вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП,
Установяването на неравноправния
характер на горепосочените клаузи позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи.
Договорът за кредит може да се
прилага и изпълнява и без обявените за неравноправни клаузи на чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 2 и чл. 23.
При уговорка за предоставяне на
кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове на 80 000.00
швейцарски франка по курс "купува" за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към
момента на усвояване на кредита, както и и установената нищожност поради
неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора,
кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността
на швейцарски франкове на 80 000.00 евро по първоначално определения курс,
т. е. по курс "купува" за швейцарския франк към лева на банката в
деня на усвояване на кредита.
От доказателствата по делото се
установява по несъмнен и безспорен начин неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя за плащане на дължимите погасителни вноски. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, последната
погасителна вноска е платена на 09.02.2012 г. С оглед неизпълнението на
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за банков
кредит ( чл. 18 от Договора ), банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, като кредитополучателят е уведомен за
предсрочната изискуемост на 30.08.2018 г. Според експертното мнение на вещото
лице по съдебно – счетоводната експертиза, задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
38547/23.06.2008 г. възлизат на 65 042.15 швейцарски франка, лихва – 37 253.77
швейцарски франка, такси – 1 837.93 швейцарски франка, застраховки – 229.54
швейцарски франка, нотариални такси – 665.50 лева.
С оглед изложените съображения,
предявените от банката искове се явяват основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 5 300.00 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 820.00 лв.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.В.Т. ЕГН *********** с
последен известен наст. и пост. адрес гр. Добрич, бул.“***“ № 22, ет. 3, ап.
12, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД гр. София, бул. „***“ № 260, ЕИК *********, съд. адрес ***0, ет. 4, офис 9,
адв. д–во „***“, адв. Г.Х. – АК – Кърджали, следните суми: равностойността на 33
809.67 швейцарски франка по курс "купува" за швейцарския франк
към лева на банката в деня на усвояване на кредита 09.07.208 г. – 1.1918 шв.
франк/лев., представляваща част от усвоена и неплатена
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38547/23.06.2008
г. в размер на сумата от 65 042.15 швейцарски франка, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 07.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ; 665.50 лв., представляваща
разноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 38547/23.06.2008
г., претендиран на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, както и 5 300.00 лв. разноски по делото
и 2 820.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участие на третото лице – помагач на страната на ищеца
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: