Определение по дело №66/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 и сл. ЗЗДН и е образувано по въззивна жалба /наречена частна/ на К. Ф. И. от гр.Б., чрез процесуалния му представител адв.Л. Л. насочена против Решение № 3544/17.05.2010 г., постановено по гр.д. № 780/2010 г. по описа на РС Б..

В жалбата се прави оплакване за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила /неправилна преценка на събрания доказателствен материал/, вкл. в противоречие с материалния закон и като правен резултат се иска отмяната му.

С жалбата са направени и нови доказателствени искания, преклудирани от нормата на чл.266 ГПК.

Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител както в писмения отговор, така и в с.з. оспорват същата и навежда доводи за неоснователността й.

БОС, като прецени данните по първоинстанционното дело във връзка с наведеното във въззивната жалба, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице – ответника в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от това – същият е останал недоволен от постановения съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следното:

Първоинстанционното производство е било инициирано от З. С. И., действаща лично и в качеството си на законен представител на децата К. К. И., и К. К. И.,и тримата от гр.Б. против въззивника.

С молбата се е твърдяло, че К. Ф. И. – съпруг на З. И., и съответно баща на децата, проявявал спрямо тях системно физическо и психическо насилие, изразяващо се в предизвикване на непрекъснати скандали без повод, отправяне на обиди и заплахи за живота, нанасянето на побой над детето К..

Твърдяло се е, че това било ежедневие, а последните актове на насилие се е поддържало, че са се осъществили, на 21.02.2010г. и 24.02.2010 г.

Поддържало се е още, че именно липса на промяна в положителна посока в отношението на въззивника към момелнта на подаване на молбата за постановяване на защита по ЗЗСДН, е основанието за последната, тъй като поведението на К. И. било опасно за молителите – било проява на физическо и психическо насилие над личността им.

Поради изложеното молителите са искали налагане на следните мерки за защита- задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо тях, отстраняване от съвместно обитаваното жилище, забрана на същия да приближава семейното жилище, както и определяне на местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца- К. К. И. и К. К. И., при пострадалия родител- З. И..

В хода на производството пред районния съд въззивникът не се е явил, не е взел становище по подадената срещу него молба, нито е ангажирал доказателства.

РС, като обсъдил приобщените по делото доказателства, част от тях събрани и по негов почин, по арг. на чл. 9, ал. 4 от ЗЗСДН, приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са в посочената в чл. 3 от ЗЗСДН родствена връзка – молителката З. И. е съпруга на ответника, а молителите К. И. и К. И., са деца на ответника.

Въз основа на тези безспорни факти извел и че в случая е налице налице активна и пасивна процесуална легитимация по специалния закон, основана на родствената връзка между страните, вкл. и че молбата е подадена в рамките на 1- месечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН от акта на домашно насилие и съобразена е с изискванията на чл. 9 за редовност.

Поради горното и приел, че процесуално допустима.

Като я разгледал по същество приел и че е основателна.

За да формира горният краен извод изложил, че молбата е придружена е с декларация от молителите по чл. 9, ал. 3 от закона, на основание на която и постановил решението си и заповедта за защита съгласно чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от закона.

От изложените в декларацията и след анализ на изслушаните гласни доказателства /роказанията на свидетелите Г. Я. и Л. Х./, вкл. и на писмените такива - докладни записки и предупредителни протоколи на служители от 02 РУП- гр. Б., които сприел за а взаимно допълващи се, непротиворечиви, логични и последователни, районният съд приела за безспорно установено, че се касае за неколкакратни актове на физическо и психическо насилие, по смисъла на чл. 2 от закона, за което пострадалите се ползват от закрилата по този ред.

Горното аргументирал и факта на неоспорване от страна на въззивника на изложените в декларацията обстоятелства, вкл. и на факта, че ангажираните от молителката гласни и писмени доказателства изцяло кореспондират с фактическите й твърдения изложени в молбата.

Акцентирал и на това, че достатъчно за определяне на мярка за закрила по ЗЗСДН е и само представянето на декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от закона.

В настоящия случай обаче нейното удостоверително изявление се подкрепяло изцяло и от изслушаните гласни и писмени доказателства в процеса, които съдът кредитирал изцяло като достоверни, поради тяхната непротиворечивост, взаимната им логичност и последоватеност, сочещи на многократни, системни прояви от страна на въззивника на нанасяне на побой, закани с физическа разправа, заплахи и психичсеки тормоз, изразяващ се в нанасяне на обиди, ругатни и закани за живота и здравето и на тримата молители, извършени най- често след употреба на алкохол.

Ето защо приел, че по отношение на К. И. следва да се наложат и мерки по смисъла на ЗЗДН.

При определяне на техния конкретен по вид съобразил от една страна липсата на данни спрямо ответника по молбата да са налагани други мерки по този закон /ЗЗСДН/, вкл. фактът, че същият е неосъждан, не се води на отчет в психо- диспансер.

От друга страна преценил и установените по делото факти от писмените и гласни доказателства, характеризиращи И. като отрицателна личност, склонна към честа проява на агресия, избухливост, стремеж към накърняване чувството за лична самооценка на близките му, системна злоупотреба с алкохола, вкл. и че проявите му в тази насока не са изолирани, а поведенито му се характеризира с изключителна системност, както на физическо, така и на психическо насилие спрямо молителите, което е продължило и в хода на делото.

Така приел, че за постигане целите на закона за конкретния случай подходящи се явяват следните мерки : 1.- мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 “Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие”, 2. мярката по чл. 5, т. 2 “отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище” 3. мярката по чл. 5, т. 3 от същия закон- “Забрана на ответника да приближава обитаваното от молителите жилище, находящо се в гр. Б., ж. к. “С.- Ц.”, бл. 19 а, . 4, ап. 10” и 4. мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗСДН- “Временно определяне на местоживеенето на децата- К. К. И. и К. К. И., при пострадалия родител З. И.”.

Приел, че посочените мерки следва да се постановят за срок от 12 месеца, считано от влизане на решението, както и кумулативно предвидената мярка- глоба по арг. на чл. 5, ал. 3 от ЗЗСДН под средния й размер, а именно- 500 лв.

Заключил, че при определяне на тези мерки по вид и размер, ще бъдат охранени в най- пълна степен интересите и на молителите, а и на ответника, като пострадалите ще са защитени от бъдещи актове на насилие.

Спрямо въззивника приел, че посочените мерки са достатъчни, с цел мотивирането му от въздържане от посегателства срещу близките си в бъдеще.

При гореустановено и съобразявайки наведените доводи от страните, въззивната инстанция прави следните изводи:

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество оплакванията против същото са неоснователни, като съображенията за това са следните:

РС е направил пълен и обстоен анализ на приобщените по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с установените съдопроизводствените правила е изложил съображения защо кредитира установеното от приобщените гласни и писмени доказателства. Следва да се отбележи, че част от последните са приобщени по делото и служебно, по арг. от нормите на специалния закон – ЗЗДН.

На самостоятелно основание е преценил и фактът, че въззивникът е демонстрирал пълно процесуално бездействие в хода на първоинстанционното производство, като не е оспорил изложеното в молбата, която го е иницирала, нито е ангажирал доказателства в подкрепа на някаква защитна теза.

Следва да се отбележи и че анализът на доказателствения материал по делото е осъществен от районния съд и във връзка със специалните норми на ЗЗДН, придаващи доказателствена тежест на определен вид писмени доказателства /декларацията по чл.9, ал.3/, отнесении и към липсата на спорност относно заявените в нея факти.

Ето защо наведените доводи във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна и неточна преценка на доказателствата по делото, са правнонесъстоятелни.

Във връзка с тези оплаквания въззивната инстанция приема, че след извършения анализ на ангажираните доказателства районният съд е установил правилно релевантните за предмета на спора факти, и въз основа на тях е формирал и адекватни правни изводи относно съставомерността на поведението на въззивника и относно вида и размера на наложените му наказания.

Поради горното и с оглед избягване на излишно приповтаряне, съдът препраща в тази им част към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК.

Изложеното налага потвърждаване на атакуваното решение.

Мотивиран от горното и на осн.чл.17, ал.4 ЗЗДН, БОС

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3544/17.05.2010 г., постановено по гр.д. № 780/2010 г. по описа на РС Б..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: