Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
29.01.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI - ви състав, в закрито заседание, проведено на двадесет
и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4635 по описа на ВРС за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.247 от ГПК съдът може по собствена инициатива или по молба
на страните да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.
Производството
по делото е образувано по искова молба
от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Росен Георгиев Антов, чрез пълномощника му
юрисконсулт Нина Ангелова Стоянова срещу С.К.И., с ЕГН ********** ***, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена Заповед № 9144/02.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16735/2017г. по описа на ВРС:
сумата 696.82 лева /шестстотин деветдесет и шест
лева и 82 ст./ - главница, дължима по Договор за паричен заем №
2608843/28.07.2016 г., сключен между С.К.И. и „Изи Асет Мендижмънт“ АД и Приложение
№ 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мендижмънт“ АД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД;
сумата
62.42 лева договорна лихва от 12.08.2016 г. до 27.01.2017 г.;
сумата
312.63 лева неустойка за неизпълнение на задължение;
сумата
61.55 лева лихва от 27.01.2017 г. до
24.10.2017 г.
и
законната лихва върху главницата от 31.10.2017 г. до изплащане на вземането.
В
мотивите на решението е формирана воля на съда относно неоснователност
на претенцията за неустойка за пълния претендиран
размер от 312.63 лева /стр.5 и 6 от решението/.
В диспозитива на решението по отношение на претенцията за
неустойка е постановен диспозитив, с който се приема
за установено дължимостта на вземанията, както и
нарочен отхвърлителен диспозитив
за същата претенция. Наличието на диспозитив, с който се приема претенцията за установяване дължимостта на вземането за неустойка при изложени мотиви
за неоснователност на претенцията, представлява несъответствие между
формираната воля в мотивите на съда и нейното изразяване в диспозитива
на решението.
Според
правната теория очевидна фактическа
грешка представлява всяко несъответствие
между формираната воля на съда в
мотивите на съдебното решение и нейното изразяване в диспозитива
на съдебния акт, както и допуснати технически грешки от съда в съдебното
решение. Очевидна фактическа грешка представляват и допуснати технически греши от съда в мотивите или в дизпозитива на съдебния акт - погрешно посочване имената на страните, границите на имота,
размера на присъдената сума, погрешни пресмятания на суми и т. н. Точно такава
очевидна фактическа грешка е допусната в диспозитива
на постановеното по делото решение – същият е постановен при несъответствие с
формираните мотиви.
Констатираната служебно от съда очевидна
фактическа грешка може и следва да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 5280/19.12.2018г. по настоящето гр.д.
№ 4635/2018г. по описа на ВРС, XLI-ви състав,, като в диспозитива
на решението вместо:
„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.К.И., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е
издадена Заповед № 9144/02.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16735/2017г. по описа на ВРС:
сумата 696.82 лева /шестстотин деветдесет и шест
лева и 82 ст./ - главница, дължима по Договор за паричен заем № 2608843/28.07.2016
г., сключен между С.К.И. и „Изи Асет
Мендижмънт“ АД и Приложение № 1/01.09.2017 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мендижмънт“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД;
сумата 62.42
лева договорна лихва от 12.08.2016 г. до 27.01.2017 г.;
сумата 312.63 лева
неустойка за неизпълнение на задължение;
сумата 61.55
лева лихва от 27.01.2017 г. до
24.10.2017 г.
и законната
лихва върху главницата от 31.10.2017 г. до изплащане на вземането.“
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.К.И., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е
издадена Заповед № 9144/02.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16735/2017г. по описа на ВРС:
сумата 696.82 лева /шестстотин деветдесет и шест
лева и 82 ст./ - главница, дължима по Договор за паричен заем №
2608843/28.07.2016 г., сключен между С.К.И. и „Изи Асет Мендижмънт“ АД и Приложение
№ 1/01.09.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мендижмънт“ АД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД;
сумата 62.42
лева договорна лихва от 12.08.2016 г. до 27.01.2017 г.;
сумата 61.55
лева лихва от 27.01.2017 г. до
24.10.2017 г.
и законната
лихва върху главницата от 31.10.2017 г. до изплащане на вземането.”
РЕШЕНИЕТО да се счита за
неразделна част от постановеното решение № 5280/19.12.2018г. по гр.д. № 4635/2018г. по описа на РС
гр.Варна, XLI-ви състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: