Решение по дело №772/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260015
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Галина Петкова Магардичиян
Дело: 20204500500772
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260015

гр.Русе, 14.01.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…гражданска колегия....в закрито съдебно заседание на 14 януари през две хиляди двадесет и първа година...в състав :

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Велкова

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Галина Магардичиян

                                                                                      Боян Войков-мл.с.

                                                                                                                                                                                     

при секретаря......... и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Магардичиян в.гр.д.№ 772 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. 

         А.Х.И. в качеството на длъжник по изпълнително дело № 66/19 по описа за ДСИ при СИС гр.Бяла обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело и да вдигне наложеният върху трудовото й възнаграждение запор. Излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваните от нея изпълнителни действия.

И.Н.И. в качеството му на взискател по изпълнителното дело счита жалбата за неоснователна, а обжалваното действие на държавния съдебен изпълнител за правилно.  

         Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на ДСИ при СИС при РС-гр.Бяла във връзка с обжалваното  действие, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 66/2019 по описа на СИС при РС-гр.Бяла е образувано на 27.06.2019г въз основа на изпълнителен лист от 27.06.2019г, издаден въз основа на Решение № 120 от 06.06.2016 по гр.д.№ 149/16 по описа на РС-гр.Бяла, по силата на който А.Х.И. е осъдена да заплаща издръжка за детето И. И. Н., роден на ***г чрез неговия баща и законен представител И.Н.И. в размер на 105лв, считано от 26.02.2016 до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателно изплащане на сумата, както и за сумата от 625лв разноски по делото и 5лв за издаване на изпълнителен лист.

Видно от съдържанието за изпълнителното дело след получаване на ПДИ от длъжника / 09.07.2019г/ последната е изплатила задължението си за издръжка за периода от м.януари до м.юни 2019г в размер на 630лв, както и 500лв издръжка за минало време.

Въз основа на искане на взискателя от 19.07.19 е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата като запорното съобщение е изпратено на 30.07.19 и получено от работодателя й на 08.08.2019г. Въз основа на така наложения запор по изпълнителното дело са постъпвали суми за покриване на паричното задължение на издръжка от страна на длъжницата. Видно от издаденото от ДСИ на 23.06.2020г удостоверение, длъжницата е изплатила към него моментг всички дължими суми за издръжка до м.юни 2020г, както и за минало време, лихви и разноски по гражданско и изпълнително дело.

С молба от 17.08.20 длъжницата А.И. е поискала вдигане запора върху трудовото й възнаграждение като е заявила, че ще изплаща директно на бащата дължимата за в бъдеще издръжка за детето. Взискателят е изразил несъгласие с това искане.

На 04.09.2020г е постановен нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата срещу което последната е възразила като е заявила, че ще изпълнява задълженията си за в бъдеще по банков път, тъй като работодателите й възразяват да бъдат посредници в частни взаимоотношения. Взискателят е изразил несъгласие с това искане и съдебният изпълнител е продължил събиране на вземанията за издръжка чрез постъпващи от запора суми.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е допустима. На основание чл.435,ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по делото. Макар и в случая да не е налице постановен изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, с продължаване на изпълнителните действия по делото такъв фактически е налице.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство и за вдигане на наложеният по делото запор.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство с постановление от съдебният изпълнител са изчерпателно изброени в чл.433, ал.1 ГПК. В настоящият случай не е налице никоя от предпоставките, посочени в цитираната норма на закона. Касае се за задължение за изплащане на издръжка за бъдеще време, което е периодично месечно задължение на дължащия издръжка, което задължение са погасява с настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Целта на изпълнителното производство е да защити интереса на детето, което има нужда от ежемесечна издръжка. При прекратяване на производството, тъй като до настоящият момент длъжникът е изпълнил задълженията си, се поставя в риск детето, на което са дължи издръжка при последващо неизпълнение на задължението за месечна издръжка. В този случай би се стигнало до правния абсурд при всяко ежемесечно плащане на издръжка изпълнителното производство да се прекратява, респективно при всяко бъдещо неизпълнение на това задължение да се образува ново изпълнително дело. Още повече, че в настоящият случай до образуване на изпълнителното дело се е стигнало именно поради неизпълнение на задължението да се плаща издръжка за значителен период от време, а регулярното погасяване на задълженията за издръжка за детето е било възможно именно поради наложеният от държавният съдебен изпълнител запор. В случая субективното отношение на работодателя на длъжника към наложеният запор е без правно значение.

След като не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, не е налице основание и за вдигане на наложеният по изпълнителното дело запор върху трудово възнаграждение на длъжницата. По тези съображения жалбата е неоснователна.

В тежест на жалбоподателката са направените от ответника разноски в настоящото производство в размер на 350лв,представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.

 Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд

                                             

 Р    Е    Ш    И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ уважение жалбата на А.Х.И. *** срещу отказа на ДСИ при СИС при Рс-гр.Бяла да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 66/2019г по описа на СИС при РС-гр.Бяла и да вдигне наложеният запор върху трудовото й възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Х.И. *** да плати на И. Н. И. *** и съд.адрес-адв.Р.Т.-***, пл.“Е.Й.I” №*,ет.* сумата от 350лв, представялащи разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ :