Р Е Ш Е Н И Е
149/6.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и първи февруари две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1167 по описа на ШРС за 2016 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.45,
ал.1 от ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявена от „МВ Транс“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Ж.И.Г., чрез адв. Г.Т. от ШАК, съдебен адрес ***-13, офис 21 искова молба срещу С.Х.Е. с ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата
молба се твърди, че на 02.09.2008г. „МВ Транс“ ООД, в качеството си на лизингополучател сключил договор за финансов лизинг №
14003491/003/02.09.2008г. с „Евролийз Ауто“ АД – клон
Шумен, съгласно който последния се съгласил да финансира и закупи избран от
ищеца автомобил, който да му бъде предоставен за ползване. Автомобилът, предмет
на договора бил модел „***“, марка „***“ с рег. № *****. Сключена била
застраховка „Пълно автокаско“ със застрахователя „ЗД Евроинс“ АД, за което била издадена застрахователна полица
№ **********/23.08.2010г. На
04.01.2010г. между страните по делото бил сключен Договор за наем, съгласно
който ответникът ползвал автомобилът като такси. На 25.05.2011г. описания
автомобил бил във владението на ответника и вследствие на негови действия или
бездействия възникнал пожар в МПС. Била заведена щета при застрахователя, който
отказал заплащането на обезщетението, тъй като щетите по МПС били вследствие
умишлен палеж. Лизингодателя
уведомил ответника, че следва да заплаща лизинговите вноски на основание Общите условия към договора за
финансов лизинг. Поради това и ищецът заплатил изцяло задълженията си по
договора. В заключение ищецът претендира имуществени вреди в размер на 8000
лв., представляваща заплатени 16 лизингови вноски на „Евролийз
ауто“ АД от по 445.03 лв. и остатъчна стойност 879.52
лв. за периода от 25.05.2011г. до изплащането на договора за финансов лизинг,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016г. –
депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
3 489.06 лв. представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците
съобразно падежа им до датата на депозиране на исковата молба. Претендират се и
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се излага, че претенциите са неоснователни, като се твърди,
че стойността на автомобила била заплатена от него, тъй като същия плащал лизинговите вноски и
застраховката, като общо бил изплатил около 13 -14 хиляди лева. Горните
суми били отразявани в тетрадки, които се съхранявали у ищеца. Същевременно от
всички институции било установено, че нямал вина за възникване на пожара.
Застрахователя му поискал банкова сметка, ***, но такава не му била приведена,
не му били възстановени и сумите заплатени на ответника за автомобила. Депозира допълнителен писмен отговор, в който
се сочи, че липсва основание за претендиране на регресна
отговорност спрямо него, тъй като наемния договор между страните бил прекратен
с погиването на автомобила. Правят се възражения за нищожност на Договор за
наем от 04.10.2010г., тъй като ищецът не бил собственик на вещта по време на
сключването му. Прави се възражение за
изтекла тригодишна погасителна давност на вземането. Сочи се, че не е доказан
факта на умишлено запалване на автомобила от негова страна. В заключение се
моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание за ищеца се явява упълномощен представител – адв.
Г.Т. от ШАК, който поддържа иска изцяло. В хода на съдебните прения излага
доводи, преповтарящи тези изложени в исковата молба.
В съдебно
заседание за ответника се явява адв. Д.С. от ВАК,
който счита исковете за неоснователни и поддържат депозираното по делото
становище. В него се твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Сочи се, че към датата на погиване на вещта
ищеца не е бил неин собственик, поради това и искът е недопустим, поради липса
на легитимация на ищеца да го води.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не
се спори, а и видно от Договор за финансов лизинг № 14003491/003 от
02.09.2008г. се установява, че между ищеца „МВ Транс“ ООД – гр.Шумен и „Евролийз Ауто“ АД – клон Шумен е сключен договор по силата
на който, „Евролийз Ауто“ АД, в качеството си на лизингодател предоставил на „МВ Транс“ООД, в качеството си
на лизингополучател лек автомобил „*****“ със шаси ***** и двигател *****. Видно от
приложения погасителен план стойността на автомобила била 8 721.79 евро,
като първоначалната вноска по договора била 1 308.27 евро без ДДС, а
остатъчната сума от 7413.52 евро била разпределена от по 48 вноски по 189.62
евро без ДДС. Към договора действали и
Общи условия на „Евролийз Ауто“ ЕАД – София по
договори за финансов лизинг (стр.210 от делото).
На
04.01.2010г. бил сключен договор за наем между ищеца, в качеството му на наемодател
и ответника, в качеството му на наемател, като предмета на договора било
отдаване под наем на лек автомобил „*****“ с рег. № *****. Дължимия наем бил в
размер на 550 лв. месечно, като договорът бил сключен за неопределен срок.
Между лизингодателя „Евролийз Ауто“
клон Шумен и Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
била сключена застрахователна полица „Каско на
МПС“ № ********** действаща за периода от 11.09.2010г. –
10.09.2011г.
На
25.05.2011г. на пътя от с. Становец и един километър преди с. Иглика в
паркирано състояние възникнал пожар в автомобила и същия изгорял изцяло.
В
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД било заведено
искане за щета от 26.05.2011г. (стр.132) от ответника С.Х.Е., към която била приложена
декларация, че автомобила бил със спукана гума, като бил оставен с повдигнат
крик и водача заминал за гр. Шумен. При връщането му автомобилът вече горял и
извикали пожарна. В писмо от Областна дирекция на полицията до
застрахователя от 12.08.2011г. (стр.137)
било посочено, че в РУП Шумен се води досъдебно производство № 969/2011г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. За нуждите на
разследването била назначена пожаротехническа
експертиза, като причината за пожара не била установена. Поради пълното
изгаряне на автомобила не могло да бъде определено огнището на пожара. „МВ
Транс“ ООД бил уведомен от застрахователното дружество, че съгласно чл.4, ал.1,
т.6 от Общите условия към застрахователния договор същия не покривал щети на
застрахованото МПС, вследствие умишлен палеж, поради това и липсвало основание
да бъде изплатено претендираното застрахователно
обезщетение. Видно от уведомление от „Евролийз
Ауто“ЕАД (като правоприемник на „Евролийз Ауто“ АД) лизингодателя уведомил лизингополучателя,
че следва да продължават да заплащат лизинговите вноски и други задължения по
лизинговия договор, тъй като има отказ от застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение по настъпилото застрахователно събитие. По делото
са представени и доказателства за заплащане на лизинговите вноски от ищеца.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и прието от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото
лице заключава, че размерът на сумата, заплатена от „Евролийз
ауто“ АД за периода от 25.05.2011г. до 20.05.2016г.,
съгласно договора за лизинг между страните е в размер на 1 335.09 лв.
Размерът на дължимата лихва върху тази сума, считано от датата на плащане на
всяка една от лизинговите вноски до датата на подаване на исковата молба е
639.08 лв.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като съдът приема от правна страна следното:
По отношение
на допустимостта на исковете: Ответника въвежда възражения за недопустимост на
исковете, свързана с липсата на легитимация на ищеца да води настоящото
производство, тъй като собствеността на автомобила не е преминала у ищеца, а
негов собственик и към момента е лизингодателя „Евролийз ауто“ ЕАД. Съдът намира, че решаването на този въпрос е по съществото на
спора, а не по неговата допустимост, поради което и съдът е намерил, че
положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск,
като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това. Въпреки това за
пълнота следва да се отбележи, че въведените възражения са неоснователни. При
финансовия лизинг рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя. В този смисъл са Решение №
294/20.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 670/2009г. IV г.о. и решение №
170/23.07.2012г. по т.д. № 806/2010г. II т.о. и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК.
По отношение
на иска по
чл.45 от ЗЗД: Фактическия
състав на непозволеното увреждане изисква едновременното наличие на следните
предпоставки, а именно вреда, противоправност,
причинна връзка и вина. Отговорност за
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, като тя се
поражда при наличност на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да
бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване
на противното. Липсата дори и на една
от изброените предпоставки води до неоснователността на иска.
От
възприетата и изложена фактическа обстановка, се установява, че в резултат на
настъпил пожар на 25.05.2011г. в лек автомобил „*****“ с рег. № *****
(собственост и към момента на лизингодателя „Евролийз Ауто“ ЕАД) автомобилът е опожарен напълно. В конкретния
случай не е установено противоправно действие от страна на
ответника.
Не се доказа
същия
да е извършил деяние, което да
не е позволено от закона или да
е извършено в нарушение на определени законови
разпоредби. За настъпилия
инцидент на 25.05.2011г. е образувано досъдебно производство за престъпление по
чл.330, ал.1 от НК, водено обаче срещу неизвестен извършител. Видно от
доказателствата по делото при воденото от държавата наказателно производство не
е установена причината за настъпване на пожара, както и неговото огнище. По
делото е представена пожаротехническа експертиза
(стр.156 от делото) възложена от застрахователя на външен експерт, от която е
видно, че причината за пожара е поднесен открит огън от пламък след счупване на
предно дясно или панорамно стъкло, като огъня бързо се разраства с използването
на безир от намерена в близост до автомобила бутилка. Именно изводите в тази
експертиза са довели до отказ на застрахователя да обезщети за настъпилото
застрахователно събитие ищеца. Това обаче не води до извод, че ответника е
извършил действия довели до възникване на пожара. Когато ищецът
основава своята
претенция на твърдения,
че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно
действие или бездействие на ответника, той следва да установи,
че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(причиняване на пожара),
настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Това може да бъде
извършено със всички доказателствени средства по
начин, че чрез анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен
извод за наличието им. В този
смисъл е Решение № 147
от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV
г. о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК.
В настоящия случай ищецът не доказа наличието
на всички задължителни предпоставки,
при които искът по чл.45 от ЗЗД да се
явява основателен, поради това и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение
на иска по чл.84, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът
намира следното: Предвид това, че
главния иск е намерен за недоказан и е отхвърлен, акцесорността
на тази искова претенция влече същият правен резултат, поради което и същата
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 2 280 лв., представляващи разноски по
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие (стр.86 от делото) и представен списък за разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МВ ТРАНС“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.*****, представлявано от Ж.И.Г., чрез адв.
Г.Т. от ШАК срещу С.Х.Е. с ЕГН ********** с адрес *** осъдителен иск с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата 8 000 лв. (осем хиляди лева),
представляваща имуществени вреди настъпили в резултат на противоправно
деяние от ответника, включваща заплатени от ищеца 16 лизингови вноски от по
445.03 лв. и остатъчна стойност 879.52 лв., считано от датата на пожара –
25.05.2011г. до окончателното изплащане на лизинговия договор, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.05.2016г. – датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата, както и иск по
чл. чл.84, ал.3 от ЗЗД, във връзка с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3 489.06 лв.,
представляваща законна лихва върху всяка една от главниците, считано от падежа
на всяка лизингова вноска до депозиране на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА „МВ
ТРАНС“ООД с ЕИК ********* да заплати на С.Х.Е. с ЕГН ********** сумата
от 2280 лв.(две хиляди двеста и осемдесет лева), включващи адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и представен списък по чл.80
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: