РЕШЕНИЕ
№ 754
гр.
Пловдив, 12.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р. и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 325 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател А.Б.Б. с ЕГН ********** обжалва чрез процесуалния си представител
адв. К.Решение № 260660 от 04.12.2020 г. на Районен съд Пловдив,
18 н.с., постановено по АНД № 5993/2020 г. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 20-1030-007104 от 24.07.2020 г. на Началник група в
Сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба от 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В
касационната жалба, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. С., а
също и в депозирана писмена защита по делото, се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се моли
неговата отмяна и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът по касационна жалба ОД МВР Пловдив
– сектор Пътна полиция, не е депозирал отговор по касационната жалба и не е
изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова моли първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е
стигнал и до законосъобразния извод за наличие на осъществено от страна на
жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Тази преценка на районния съд
е направена на базата на задълбочен и подробен анализ на събрания
доказателствен материал. Изводите на първоинстанционния съд са дадени на базата
на достатъчно пълна и обективна оценка на всички доказателства, като в тази
насока не е налице твърдяната от касационния жалбоподател липса на задълбочена
проверка на фактите и обстоятелствата. Впрочем, цитираните от жалбоподателя
разпоредби на чл.146 и чл.168 от АПК се отнасят до оспорване на административни
актове и изобщо не са относими към настоящото производство, в което предмет на
обжалване е съдебно решение, постановено в производството по ЗАНН.
Съдът,
постановил оспореното съдебно решение, е обсъдил подробно всички възражения на
жалбоподателя, като в тази насока и настоящият съдебен състав препраща към
мотивите на решението, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. В
допълнение, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да посочи, че
районният съд коректно е съобразил и коментирал отразеното по АУАН в графата за
възражения от страна на жалбоподателя, че няма такива, като е отчел в тази
насока и свидетелските показания. От същите категорично се установява фактът на
липсата на възражения при констатиране на нарушението от страна на водача Б.,
но не поради неразбиране на фактите по вмененото му с АУАН нарушение, а именно
поради осъзнаване на неговата същност и противоправност. Впрочем, ако не е
разбирал отразеното по АУАН, противно на посоченото в касационната жалба,
жалбоподателят е имал възможността да впише точно такова възражение, а именно,
че вмененото нарушение му е неясно.
Неоснователни
са изложените в касационната жалба твърдения относно това, че съдът, постановил
обжалваното решение, не е изяснил какво се разбира под разумно шофиране.
Напротив, въззивният съд, в мотивите към съдебното решение, е посочил изрично
какво съставлява разумно шофиране – такова, което не създава опасност за
останалите участници в движението.
Досежно
възраженията относно това дали е възможно, или не е възможно, осъществяването
на техниката на шофиране „дрифт“ с автомобила, управляван от жалбоподателя Б.,
районният съд правилно е констатирал, че това понятие няма легална дефиниция в
ЗДвП или Правилника по прилагането му, като е отчел, че записването в АУАН и
наказателното постановление в скоби, че извършеното от жалбоподателя е „дрифт“,
не се отразява върху възможността на същия да разбере за какво именно поведение
бива санкциониран. Възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, свързана с поведението на водача, е
изведена изцяло от събрания доказателствен материал, като показанията на
свидетеля съдържат описание на действия по форсиране на двигателя и поднасяне
на автомобила, при което МПС преднамерено е изведено извън контрол. Според настоящия съдебен състав безспорно е
установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП,
а касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа
именно на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение. Не се
установяват нарушения на материалния закон, а както вече се посочи, районният
съд е установил правилно фактическата обстановка, като е извършил адекватна и
прецизна оценка на гласните доказателства, съставляващи разпит на полицейски
служител, който впрочем е и пряк очевидец, непосредствено възприел
съставомерните признаци на нарушението. В случая се касае до съвкупност от
умишлени действия, насочени към конкретна цел, а именно да се изгуби
сцеплението на гумите с пътната настилка и МПС да поднесе по платното за
движение, поради което и не е коректно посоченото в касационната жалба, че следвало
да има разграничение на различни по вид нарушения по чл.20, или по чл.5 от ЗДвП
в АУАН и НП, защото на практика поредицата от свързани и последователни
действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл.104б от ЗДвП.
Без значение с оглед на установеното преднамерено опасно шофиране е дали
извършеното може и дали изцяло, или само отчасти, покрива характеристиките на
т.нар. „дрифт“ по смисъла на широко разпространеното разбиране за тази техника
на шофиране. Следва да се има предвид, пак с оглед на това разбиране и че не е
невъзможно осъществяването на подобно рисково придвижване на автомобила и
тогава, когато същият е с предно предаване, като за целта се използва ръчната
спирачка. Дали автомобилът на жалбоподателя има, или няма, необходимата
здравина или мощност за осъществяване на подобна техника на шофиране, а и дали
посочената техника е изпълнена точно и професионално, на практика е без
значение, доколкото, както се каза, от доказателствата е установено осъществено
умишлено рязко форсиране на двигателя, поднасяне на автомобила със загуба на
сцепление, точно, както е описано в АУАН и НП и извеждане на МПС извън контрол
с блокиране на движението по платното, което категорично е използване на
пътното платно не по неговото основно предназначение.
Районният съд е посочил изрично в решението си установеното
от него обстоятелство, че актът и наказателното постановление са издадени в
съответствие с изискванията относно тяхното съдържание, визирани в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, което се установява и от настоящата инстанция.
Законосъобразна е преценката на съда и
относно това, че конкретният случай на нарушение не може да се определи като
маловажен. Умишленото и
съзнателно опасно шофиране по никакъв начин не съответства на поведението,
което следва да има водач с по-голям опит и особено такъв, който твърди, че
полага труд като шофьор. Подобно умишлено поведение по пътната мрежа, отворена
за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила
лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира
и с висока степен на обществена опасност. Наложените наказания са в абсолютен
размер, както правилно е преценил и въззивния съд и съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН
е било недопустимо да бъдат определени под него.
Предвид изложеното и с оглед посочената
законосъобразна преценка на първоинстанционния съд и при извършената проверка от
страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед на това и не следва да се присъждат
разноски за жалбоподателя, а от ответника не е направено такова искане.
Съдът констатира, че в хода на проведеното
съдебно производство пред РС - Пловдив са направени разноски от бюджета на
съда, но по тях съдът е пропуснал да се произнесе с решението си, поради което
и след връщане делото на този съд, същият следва да стори това с нарочно
определение.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260660 от 04.12.2020 г., постановено по АНД № 5993/2020 г. на Районен съд Пловдив.
След връщане на делото на РС - Пловдив, същият следва да се произнесе по направените в хода на производството пред него разноски от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.