№ 53
гр. Гълъбово, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо А.
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо А. Административно наказателно дело
№ 20225550200060 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1228-003612 от 12.11.2021г. на С.П.Б.
–Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. В. Г. с ЕГН
**********, на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си и в с.з. жалбоподателят чрез пълномощник излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, чрез
пълномощник изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства – копия на административно-
наказателната преписка на РУ Гълъбово към ОДМВР Стара Загора, а именно: Наказателно
постановление № 21-1228-003612/12.11.2012г.; АУАН серия GA Акт № 478939/04.11.2021г.;
Заявление за промяна на регистрацията № 211228007481/26.02.2021г.; Заповед с рег. №
8121з-515/14.05.2018г., относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават наказателни постановления, да
установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват
1
контролна дейност по ЗДвП; Справка за нарушител/водач – 2 броя; Писмо с УРИ № 447000-
4396/01.07.2022г. на РУ-Гълъбово към ОД на МВ.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Т. Г. Т. – съставил АУАН, Т. Н. Т. и П. Б.
П. – свидетели по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА с № 478939
от 04.11.2021г. по описа на РУ-гр.Гълъбово, е констатирано, че Д. В. Г. с ЕГН **********,
на 04.11.2021г., в 21.00 часа, в гр.Гълъбово, ул.”Т.”, до кръстовището с ул.“Д.Ж.“, в посока
юг, управлявал л.а. „БМВ” с рег.№ ***, собственост на Д.П. П.а, като: Не носи СУМПС и
контролен талон към него. Справка с РСОД 960 – водачът е лишен от право да управлява
МПС със съдебен акт – Определение № 56 по НОХД № 282/27.125.2018г. за срок от 8 месеца
/18.08.2018г. – 18.04.2019г./. Изтърпяно лишаване. Водачът не е представил удостоверение
за психологическа годност и не се е явил за връщане на отнетото СУМПС. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA-
0122, като уреда отчита 0 промила алкохол.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Г. подписал предявения му Акт за установяване на
административно нарушение и получил срещу разписка препис от него. Същия отразил в
АУАН, че няма възражения. Такива не били направени и в законоустановения срок.
Въз основа на акта е издадено и Наказателно постановление № 21-1228-003612 от
12.11.2021г. на С.П.Б. –Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в
обстоятелствената част, на което административнонаказващият орган /АНО/ напълно е
възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. АНО е квалифицирал нарушението,
като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е
определил и наложил административно наказание „глоба“ в размер 200 /двеста/ лева.
По доказателствата:
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява основно от
показанията на актосъставителя Т.Т., св.Т.Т. и св.П.П. и писмените доказателства.
Съдът намира показанията на свидетелите за логични, непротиворечиви и обективни,
поради което им дава вяра.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в
установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в
законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на
2
административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно
постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН.
Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административно наказващия орган и тази на
актосъставителя следва от представената заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на МВР.
В императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН и НП. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното
административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му
протичане. Съдът намира, че са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, като
правилно и изчерпателно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението,
посочени са неговите индивидуализиращи белези и същото е достатъчно ясно описано, за да
посрещне законовите изисквания на чл.42 от ЗАНН.
Формулираното обвинение в НП също е ясно и кореспондира с описателната част на
нарушението в АУАН. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно
фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието, на които липсва противоречие и/или
непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира
доказателства срещу фактическите констатации. Не е налице нито вътрешно противоречие
при формулировката на обвинението, нито неяснота за какво деяние е санкциониран
жалбоподателят. Такава неяснота не следва и от възпроизвеждането на целия законов текст
на посочената като нарушена разпоредба на ЗДвП, доколкото от обстоятелствената част на
НП еднозначно се установява за какво нарушение жалбоподателят е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Съобразно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила за
визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване,
което е в тежест на жалбоподателя. Доказателствената сила на АУАН не беше опровергана
от жалбоподателя.
Видно от справката за нарушител/водач /л.д.11-14/ и повторно изисканата такава,
ведно /л.д.40-44/, Д. В. Г. с ЕГН ********** е бил лишен от право да управлява МПС с
Определение по НОХД 282/2018г. на РС-Гълъбово за срок от 8 месеца. Д.Г. е изтърпял това
наказанието на 18.04.2019г., но същия не е представил Удостоверение за психологическа
годност и не се е явил за връщане на отнетото СУМПС. Със ЗПАМ 18-********** от
02.12.2018г. на ОД-МВР-София, на основание чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДВП,
свидетелството му за правоуправление отново е отнето за срок до 18 месеца. Поради
обстоятелството, че Д.Г. не е представил удостоверение за психологическа годност и не се е
явил за връщане на отнетото СУМПС, а и поради издаденият ЗПАМ, в информационните
масиви на МВР водачът се води, че е с отнето свидетелство за правоуправление. Деянието,
предмет на настоящото дело е извършено на 04.11.2021г. и е безспорно, че Д.Г. не е имал
право да управлява МПС, тъй като е бил лишен от това право.
Правилно е определена от административнонаказаващия орган и санкционната норма
- чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда наказание от 100 до 300 лв. за водач, който
управлява МПС, въпреки че е временно лишен от това право по съдебен или
административен ред. Съдът намира, че правилно е определен и размерът на наказанието - в
3
размер към средния имайки предвид, че Д.Г. е системен нарушител по ЗДвП.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за други нарушения от същия вид. Напротив, видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач, се установяват множество извършени
от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, което е индиция, че настоящото нарушение не е
изолирана проява.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
което не следва да се уважи, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в повече от едно с.з., но юрисконсултът не е участвал
лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1228-003612 от 12.11.2021г. на
С.П.Б. – Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. В. Г. с
ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. В. Г. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4