6
И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 54/13.06.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 311/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Дурмуш Али Реджеб от с.Божурци, общ. Черноочене за виновен в това, че на 18.11.2006 година в с.Черноочене, обл. Кърджали причинил на Емин Шукри Али от с.Среднево, общ. Черноочене средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на лявата ръка, поради което и на основание чл. 129, ал.2, предл. второ, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2 б. “б” от НК го е осъдил на наказание “пробация”, като на основание чл. 42а от НК е определил за изтърпяване следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. Присъдени са направените по делото разноски в размер на 168.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Дурмуш Али Реджеб от с.Божурци, общ. Черноочене, който обжалва присъдата като неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, и необоснована. Мотивите на съда не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Всички събрани в първоинстанционното производство доказателства сочели, че жалбодатетелят не бил извършил деянието. Показанията на пострадалия били противоречиви и изолирани, и не се подкрепяли от останалите събрани по делото доказателства. Последните потвърждавали обясненията на жалбодателя, че не бил нанасял никакъв удар на пострадалия. С оглед на изложеното, жалбодателят моли въззивният съд да постанови нова присъда, с която да отмени обжалваната и да признае жалбодателя за невиновен по предявеното му обвинение по чл.129 от НК. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си заявява, че поддържа жалбата. Моли за нова оправдателна присъда. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Делото е изяснено напълно от фактическа страна, като е проведено обективно, всестранно и пълно първоинстанционно съдебно следствие, в което са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Описаната и обоснована от първоинстанционния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция, която не установява нови фактически положения, именно: на 08.11.2006 година около 16.00 часа пострадалият- св. Емин Али посетил кафене на ЕТ „Чакър” в с. Черноочене и до към 17.00 часа бил заедно с братовчед си- св. Юсеин Даудов. Двамата консумирали алкохол и около този час св. Даудов си тръгнал, а св. Али останал в заведението и продължил да пие. По-късно в заведението дошли подсъдимият Дурмуш Реджеб и свидетелите Орхан Хасан, Алтан Апти и Халил Кадиров, които седнали на средната маса от трите маси пред бар-плота в заведението и започнали да играят карти. Всички посетители на заведението се познавали помежду си. Познавали и св.Али, за когото им било известно, че пие и когато се напиел започвал да си говори, да се намесва в чужди разговори, като употребявал няколко думи на английски и немски и си мислел, че говори чужди езици. Около 20.00 часа св. Емин Али, вече във видимо нетрезво състояние отишъл до масата на подс. Реджеб и свидетелите, с които играел карти, и започнал да дава съвети за играта. Подсъдимият и свидетелите му направили няколко пъти забележка да не се меси в играта им, но св. Али продължавал да говори. Казал на играчите и няколко думи на немски. Тогава подсъдимият станал от масата, хванал свидетеля за якето отзад на гърба и го издърпал извън помещението, надолу по стълбите и го оставил на долната площадка пред заведението. От силата, с която подсъдимият го дърпал и олюлявайки се под въздействието на изпития алкохол, св. Али изгубил равновесие и паднал на земята. Понечил да се изправи, подпирайки се на лявата си ръка, но в този момент подс. Реджеб му нанесъл удар с крак в тази ръка- в областта на мишницата под рамото. Св. Али почувствал силна рязка болка и отново паднал на земята. Подсъдимият го оставил и се прибрал в заведението. Св. Али успял да се изправи и се прибрал в дома си, където се оплакал на баща си, че ръката го боли и му казал, че подс. Реджеб го е ритнал. Баща му, му помогнал да си съблече якето, но не могли да съблекат блузата под него му, тъй като свидетелят изпитвал силна болка, като в областта на рамото се бил образувал оток. Обадили се на св. Галиб Мюмюн и му казали, че ръката на св. Али е счупена, като св.Мюмюн се обадил на св. Мюмюн Юсеин и го помолил с неговата кола да закарат пострадалия до медицинската служба в с. Черноочене. Двамата свидетели- Галиб Мюмюн и Мюмюн Юсеин дошли в дома на пострадалия, който им разказал случилото се между него и подс. Реджеб. С лекия автомобил на св. Юсеин го отвели до филиала на ЦСМП Кърджали, където бил прегледан от св. Ангелова. Същата преценила, че ръката е счупена и обездвижила ръката на св. Али с шина, след което бил транспортиран с линейка до ЦСМП- Кърджали. При извършения преглед на пострадалия се установило счупване на лявата раменна кост, като се наложило лечение чрез гипсирането й. Видно от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 11/207 година, на Емин Али е било причинено счупване на лявата раменна кост. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и добре отговаря да е възникнало по начина, съобщен от пострадалия- при нанасяне на удар с крак в областта на мишницата, под рамото. Счупването на лявата раменна кост е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около два и половина- три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. В показанията си пред районния съд, вещото лице д-р Маринов сочи, че така описаното счупване по неговата локализация е възникнало по директен механизъм, като самото счупване възниква на мястото на прилагане на силата- мястото на удара. На следващо място, предвид значителното по степен алкохолно повлияване на пострадалия и множеството твърди предмети с изразени ръбове на местопроизшествието и съобразно техните размери и височина от хоризонталната плоскост на терена е твърде вероятно и възможно счупването на лявата раменна кост да е получено при залитане или падане върху такъв предмет с изразен ръб, което би се улеснило от алкохолното опиване и липсата на защитна реакция на подлагане на дланта при залитане и падане в резултат на алкохолното опиянение. Липсват категорични данни за механизъм, при който счупването да е причинено с твърд тъп предмет, като не може да се изключи с категоричност удар с твърд тъп предмет по външната лява повърхност на лявата ръка под рамото. Липсвал точен медицински критерий, който можел да разграничи двата механизма. Видно от заключението на назначената и приета от първоинстанционния съд съдебно-психиатрична експертиза, постадалият- св. Емин Шукри Али е в добро психично състояние и липсват данни за актуална психопатологична симптоматика и с оглед психичното му състояние, същият е със запазена способност да възприема фактите, които имат значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях. При разпита си в съдебно заседание вещото лице сочи също така, че пострадалият е лекуван преди 13 години, без да е диспанзеризиран, като липсвали данни за психично отклонение в настоящия момент; отзвучало и депресивното му състояние, за което бил лекуван преди около 13 години. Състоянието на алкохолно опиване нямало връзка с отшумялото му заболяване от преди 13 години. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Емин Али, Галиб Мюмюн, Фикрет Али, Юсеин Даудов, Николинка Ангелова, Мюмюн Осман, Мехмед Сюлейман и Мюмюн Юсеин, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на св. Орхан Хасан, Алтан Апти и Халил Кадиров- частично, от обясненията на подс. Реджеб- частично, от заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертиза, както и от останалите писмени доказателства по делото. Показанията на св. Емин Али са последователни и логични, като същият не спестява подробности включително около собственото си поведение, като обяснява, че е бил пиян, че е казал обидни думи на немски на подсъдимия, че може би това е ядосало Реджеб, като това негово поведение именно е станало причина подсъдимият да го изкара навън. По- нататък свидетелят сочи, че след като подсъдимият го издърпал навън от помещението, продължил да го дърпа надолу по стълбите и го оставил на втората площадка. От силата, с която го дърпал, в момента, в който го пуснал, свидетелят залитнал и паднал. При опита му да се изправи, подпирайки се на лявата ръка, подсъдимият му нанесъл удар в мишницата, при който го свалил отново на земята. Подсъдимият го оставил и се прибрал в заведението. Свидетелят изпитвал силна болка в рамото си и не можел да мърда ръката си. Прибрал се в къщи и разказал на баща си това, което му се е случило. Същото разказал и на св. Галиб Мюмюн и Мюмюн Юсеин, дошли в дома им непосредствено след инцидента. Т.е. св.Емин Али има съвсем логично и нормално за пострадал поведение, и същевременно няма мотив и не е бил в лоши отношения с подсъдимия, за да му приписва счупването на ръката му. Нормалното и логично поведение в случай, че пострадалият е счупил ръката си при падане и не е бил прогонен, би било това, да се върне в заведението и да потърси първоначална помощ там, а не да се прибере в дома си, който се намирал около километър от кафенето. Абсурдно би било да се разсъждава в насока, че по пътя до дома си, изпитвайки непоносима болка от счупеното си рамо, каквато е житейски известно, че е болката от счупване на която и да е кост от човешкото тяло и в нетрезвото състояние, в което се е намирал, свидетелят е съчинил версията, в която подсъдимият му счупил рамото с ритник и прибирайки се я разказал на баща си. Все в този ред на мисли, достоверността на показанията на този свидетел се потвърждават и от показанията на Галиб Мюмюн, Фикрет Али, Николинка Ангелова, свидетелстващи за обстоятелствата, последвали счупването на ръката на пострадалия, на които е казал, че ръката му счупил Реджеб. Още в подкрепа на показанията на св. Емин Али е заключението на съдебно-медицинската експертиза относно механизма на причиненото счупване, а именно- чрез директен механизъм, при който счупването възниква на мястото на прилагане на силата- мястото на удара. Т.е., съвкупността от тези доказателства навежда на безспорния извод, че ръката на подс. Али е счупил подс. Реджеб и то по начина, описан от пострадалия. Относно показанията на свидетелите Орхан Хасан, Алтан Апти и Халил Кадиров, е очевиден стремежът им да подкрепят защитната позиция на подс. Реджеб, че само изкарал пострадалия навън и го оставил пред заведението, след което се прибрал, предвид близките приятелски отношения между тях. Същите впрочем не са очевидци на случилото се отвън- към втората площадка, където са били подсъдимият и пострадалият, тези свидетели от мястото в заведението, на което са се намирали- средната маса от трите пред бар-плота, са нямали видимост дори и ако вратата на кафенето е била отворена, което първоинстанционният съд е установил при извършения от него оглед на местопроизшествието по реда на чл. 155, ал.1 от НПК. Изложените съображения на съда относно съдържащите се съществени противоречия в показанията на тези свидетели до степен да не им даде вяра относно това дали вратата е била отворена, открехната или затворена; относно времето, през което подсъдимият е останал навън, като показанията в тази насока варират от връщането му веднага след като извел пострадалия навън- до 15-20 минути след като двамата излезли; относно това дали има видимост или няма такава навън; дали още същата вечер станало ясно, че ръката на Емин е счупена или това са научили през следващите дни, са правилни и изцяло се споделят от въззивния съд. Предвид изложеното, съдът възприема обясненията на подсъдимия като частични самопризнания на фактическите обстоятелства до момента, в който му е нанесъл удар с ритник в областта на мишницата на лявата ръка, като версията, че ръката на пострадалия е счупена евентуално като е паднал върху неравностите пред заведението или се е ударил в дървото пред кафенето, представляват защитна позиция, която по изложените съображения, съдът счита за опровергана. При така установената фактическа обстановка съдът е достигнал до единствено възможния и правилен извод, че подс. Реджеб е причинил на пострадалия Емин телесното увреждане, описано във фактическата обстановка и съставомерно по чл. 129, ал.2, предл. второ, във вр. с ал.1 от НК, като несъмнено последното не е получено при падане. Във връзка с това се налага изводът, че подс. Реджеб е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129 от НК, като на 18.11.2006 година в с.Черноочене, обл. Кърджали причинил на Емин Шукри Али от с.Среднево, общ. Черноочене средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка, до какъвто обоснован и законъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Обосновани от районния съд са отделните елементи на деянието от обективна и субективна страна, като са изложени подробни съображения относно изпълнителното деяние, характера на телесното увреждане и умисъла в действията на подсъдимия, причинната връзка между действията на подсъдимия и телесното увреждане на пострадалия, които изводи изцяло се подкрепят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Правилен е изводът на съда, че деянието подсъдимият е осъществил при евентуален умисъл, като с нанасянето на директен ритник в областта на мишницата на лявата ръка на пострадалия е допускал възможното счупване на раменната кост на пострадалия. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е отчел типичната за този вид престъпления степен на обществена опасност и ниска такава на дееца, като е отчел наличието само на смекчаващи отговорността му обстоятелства- чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, частични самопризнания, баща на две деца; приносът на самия пострадал за действията на подсъдимия. Тези смекчаващи обстоятелства съдът е преценил като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, поради което е заменил предвиденото по чл. 129 от НК наказание лишаване от свобода с наказанието пробация, като е определил за изтърпяване пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. По отношение на наложеното наказание липсва жалба от подсъдимия или протест, поради което при извършената изцяло проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира така наложеното наказание да е явно несправедливо, и да са налице основания за изменяване на присъдата в тази й част. С оглед да изложените съображения, въззивният съд намира жалбата на подсъдимия Реджеб за неоснователна, като не са налице основания за отменяването й и постановява на нова присъда, с която да бъде оправдан по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение, или за намаляване на така наложеното му наказание. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 334, т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 54/13.06.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 311/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|