Решение по дело №829/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260177
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530100829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …….                             06.10.2020 година                град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На осми септември                                        2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело № 829 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Г.Л.К. твърди в исковата молба, че работила на длъжност „продавач-консултант" в магазин за хранителни стоки „Класик", стопанисван от фирма „Ясмин" ООД, който се намира в района на блок № 80, в кв. „Самара“, в гр. Стара Загора. На 21.06.2019 г. била на работа в търговския обект за времето от 07.00 часа до 15.00 часа. Около 11,30 ч. в магазина влязъл ответника, който си закупил бутилка бира и застанал пред магазина, за да я изпие. След малко, когато си изпил бирата ответникът отново влязъл в магазина, за да върне празната бутилка. В ръката си обаче държал запалена цигара. Когато видяла това ищцата попитала ответника защо влиза с цигарата в магазина. Той от своя страна й отвърнал с думите „Ми ти ко искаш ма!“ и вместо да излезе, се насочил към касите. Тогава отишла при ответника и го помолила да напусне магазина. Вместо това той се обърнал към нея с думите „Ти ли ще ми кажеш ма, аз какво да правя“, след което с дясната си ръка я блъснал в областта на гърдите. От удара залитнала назад и почувствала, че въздуха й излиза и дишането й за кратко спряло.

Подала сигнал за случилото се чрез радиобутон /паник — бутон/ до охранителна фирма „Лайф Гард“ ЕООД, а през това време ответника напуснал търговския обект. На мястото незабавно пристигнал екип от охранители. Те задържали ответника до пристигането на полицейския екип от Първо РУ на МВР - Стара Загора.

На следващия ден - 22.06.2019 г., посетила съдебен лекар и след извършен преглед й било издадено съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 135/2019г. За нанесената й телесна повреда с присъда от 22.01.2020 г. по НОХД N 3050/2019 г. Районен съд Стара Загора  признал ответника за виновен в това, че на 21.06.2019 г. в гр.Стара Загора, по хулигански подбуди й е причинил, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, локален оток и палпаторна болка, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК- престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК, на основание чл. 78 А от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

Размера на неимуществени вреди, които претърпяла определя на 2 000 лв. и претендира да й бъдат заплатени от ответника. Заявява, че е млада жена в трудоспособна възраст; работи като продавач консултант в хранителен магазин; в резултат на нанесеният й удар получила болезнена травма, както физическа така и психическа. Вследствие на този удар била временно неработоспособна. Месец след злополуката продължавала да изпитва болка и неразположение. Освен физическата болка този удар я стресирал силно и започнала да се притеснява за живота си, за това как всеки един момент, без основание клиент може да й посегне, да я нагруби и удари.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.К.С. да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2000 лв., представляващи обезщетение за болките и страданията, които понесла и претърпяла в резултат от нанесения й удар, изразяващи се в контузия на гръдния кош, локален оток и палпаторна болка, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и за стреса, който изживяла и продължава да изживява, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Г.К.С. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело НОХД №3050/2019г. по описа на Районен съд гр.Ст.Загора се установява, че с влязла в сила присъда по последното делото, ответникът Г.К.С., е признат за виновен в това, че на 21.06.2019г. в гр. Стара Загора, по хулигански подбуди причинил на Г.Л.К., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош, локален оток и палпаторна болка, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК – престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и на основание чл. 78 А от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.

От представеното съдебномедицинско удостоверение на живо лице №135/2019г. е видно, че при извършен на 22.06.2019г. преглед на ищцата и представените медицински документи /лист на преглед в СО при УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ Ст.Загора №955/22.06.2019г./ е установено: контузия на гръдния кош, локален оток и палпаторна болка. В удостоверението е посочено, че описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху него или натиск и е възможно да са били получени по време и начин описани от пострадалия; причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че инцидентът от 21.06.2019г. се отразил на емоционалното състояние на ищцата. Свидетелите сочат, че ищцата била притеснена, уплашена, спяла неспокойно. Сочат също, че след инцидента се оплаквала от болки в гърдите при дишане. Ходила да си „лее куршум“, притеснявала се да остане сама и да се движи сама по късните часове. Свидетелите сочат също, че ищцата не е ползвала болнични, както и че болките отшумели за около месец. Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и отразяват преки впечатления.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата за безспорно установени.

С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения съдът намира за безспорно установено по делото, че в резултат на инцидента от 21.06.2019г. на ищеца са причинени физическа травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, локален оток и палпаторна болка и психична травма, изразяваща се в страх, тревога, безпокойство.

С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера на засягане на психичното здраве, интензивността на настъпилите неблагоприятни изживявания, както и продължителността им. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че при инцидента от 21.06.2019г. на ищцата е причинено телесно увреждане – контузия на гръдния кош, локален оток и палпаторна болка, имащо характера на лека телесна повреда, което бързо е отшумяло; нарушен бил съня й; инцидента се отразил и на нейното емоционално равновесие – ищцата изпитвала страх, тревога, безпокойство. Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на 500 лв.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до посочения размер. В останалата част до претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищцата е направила искане и за присъждане на лихва по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД от деня на увреждането. Съдът намира, че искането е основателно по следните съображения: Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 ЗЗД във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно се установи по делото, че е налице. Правото да се търси заплащане на лихва в случая възниква от деня на увреждането, или 21.06.2019г., поради което съдът счита, че следва да уважи искането.

Ищцата има право на разноски по правилата на чл.78 ал.1 от ГПК, но тъй като по делото липсват доказателства за направени разноски, такива не следва да се присъждат.

На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Ст.Загора държавна такса в размер на 50,00 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Л.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, сумата от 500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 21.06.2019г. в гр.Ст.Загора, вследствие на извършено от Г.К.С. престъпление чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, за което същия е признат за виновен и осъден по НОХД №3050/2019г. по описа на РС Ст.Загора и които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от Г.Л.К. физически и психични травми, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.06.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до претендирания размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.К.С., с п.а. да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50,00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :