№ 162425
гр. София, 28.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110141298 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., чрез пълномощника им юр.
Е. Л.. Процесуалният представител на заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против Г. И. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .., за сумата от
1 737,42 лв. (хиляда седемстотин тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки), от
която а) 600 лв. (шестстотин лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 24.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, б)
295,31 лв. (двеста деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) – дължими такси, в)
696,31 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) – неустойка по
чл. 6.2. от договора за потребителски кредит, г) 44,69 лв. (четиридесет и четири лева и
шестдесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от 11.09.2018 г. до 11.09.2019 г. и
д) 101,11 лв. (сто и един лева и единадесет стотинки) – законна лихва за забава за периода от
11.09.2019 г. до 20.07.2023 г., както и за сумата от 134,75 лв. (сто тридесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № 211239, сключен на 11.09.2018 г. между .. и Г. И. В., съгласно
който заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 600 лв., която заемополучателят се
е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 12 погасителни вноски
в срок до 11.09.2019 г. С договор за цесия от 13.01.2022 г. заемодателят .. е прехвърлило
вземането си към Г. В. на дружеството – заявител.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. Е. Л., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
1
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.
411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията
на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е основателно за вземанията за главница, възнаградителна лихва и
законна лихва за забава, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл.
127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411
ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на
искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса и пълномощно,
удостоверяващо представителната власт на юр. Л., от която изхожда искането за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното в заявлението
длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по
делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване на
територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение в частта му, имаща за предмет
главница, законна и договорна лихви, не противоречи на закона и на добрите нрави и не се
основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на
компенсаторна неустойка и такси. Видно е от съдържанието на приложения договор за
паричен заем, че длъжникът Г. В. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от
ЗПК и пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за
преценка дали в договора за потребителски кредит и приложимите към него общи условия, е
уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът намира, че исканията за
заплащане на тези суми се основават на неравноправни клаузи.
Според съда, уговорката по чл. 6.1. вр. чл. 6.2 от Договора попада в приложното поле
на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП. Съгласно горепосочената клауза се предвижда правото на
кредитора да получи неустойка за неизпълнение на задължение. Тази уговорка задължава
потребителя да заплати необосновано високо обезщетение за неизпълнение на задълженията
си по договора. Обезщетението, неустойката или други акцесорни вземания, които имат за
правопораждащ факт неизпълнение на задължение на страна по договор, следва да имат за
цел репарирането на вредите на изправната страна, но не и нейното неоснователно
обогатяване. Видно от заявлението, акцесорната претенция за компесанторна неустойка е с
цена, надвишаваща главницата по договора. Ето защо, съдът приема, че исканието за
заплащане на неустойка се основава на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от
ЗЗП.
Неоснователна е претенцията и в частта й, с която се претендира заплащане и на
такси, тъй като и в тази част искането се основава на неравноправни клаузи. В приложената
към заявлението тарифа липсва отбелязване (подпис върху тарифата, отразяване в договора
или друг начин), че съдържанието на тарифата за таксите е било известно на
заемополучателя към момента на сключването на договора.В този смисъл съдът приема, че е
налице хипотезата на чл. 143 ал. 2 т. 10 т ЗЗП, обуславяща неравноправност, респ.
нищожност на клаузи от договор, сключен с потребител.
Ето защо, искането за издаването на заповед за изпълнение за сумите,
представляващи компенсаторна неустойка и такси, следва да бъде отхвърлено и на
2
основание чл. 411 ал. 1 т. 3 предл. първо от ГПК.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде частично
уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на .. –
София против Г. В. за претендираната главница, договорна и законна лихви.
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
заявлението, като съдът счита, че юрисконсулското възнаграждение следва да бъде
редуцирано на сумата от 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите
лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е
определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв.
Предвид ниския материален интерес не настоящето производство, съдът намира, че на
заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
нормативно установения минимум от 50 лв.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против Г. И. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .., за
сумата от 745,80 лв. (седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки ), дължима
въз основа на договор за потребителски кредит № 211239, сключен на 11.09.2018 г. между ..
и Г. И. В. и договор за цесия от 13.01.2022 г., от която а) 600 лв. (шестстотин лева) –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.07.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, б) 44,69 лв. (четиридесет и четири лева и шестдесет
и девет стотинки) – договорна лихва за периода от 11.09.2018 г. до 11.09.2019 г. и в) 101,11
лв. (сто и един лева и единадесет стотинки) – законна лихва за забава за периода от
11.09.2019 г. до 20.07.2023 г., както и за сумата от 36,38 лв. (тридесет и шест лева и тридесет
и осем стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от
заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултско възнаграждение.
3
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителите Х.М.М. и П.В. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против Г. И. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в .., за
сумата от 991,62 лв. (деветстотин деветдесет и един лева и шестдесет и две стотинки),
претендирана въз основа на договор за потребителски кредит № 211239, сключен на
11.09.2018 г. между .. и Г. И. В. и договор за цесия от 13.01.2022 г., от която а) 295,31 лв.
(двеста деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки) – дължими такси и б) 696,31 лв.
(шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки) – неустойка по чл. 6.2. от
договора за потребителски кредит, както и за направените от заявителя разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 98,37 лв.
(деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), съразмерно на отхвърлената част от
заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителите Х.М.М. и П.В., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на
настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на Г. И. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в .., да заплати на заявителя сумата от 991,62 лв. (деветстотин
деветдесет и един лева и шестдесет и две стотинки), претендирана въз основа на договор за
потребителски кредит № 211239, сключен на 11.09.2018 г. между .. и Г. И. В. и договор за
цесия от 13.01.2022 г., от която а) 295,31 лв. (двеста деветдесет и пет лева и тридесет и една
стотинки) – дължими такси и б) 696,31 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет и
една стотинки) – неустойка по чл. 6.2. от договора за потребителски кредит, като довнесе
държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4