Р Е Ш
Е Н И
Е №260033
гр.Кюстендил,
16.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева търг.д.№38/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано след изпращането му по подсъдност
от Софийски градски съд.
Същото е инициирано от искова молба, подадена от А.К.К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Н.К.И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, Т.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, действаща лично и
със съгласието на своя баща Н.К.И., К.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и К.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника им
адв.А. ***, против Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „***“, ул.„***“ №2, ет.4, представлявано от изп.директор и
председател на УС Б. М..
Предявени са активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.557 ал.1 т.1 и т.2 б.„а“ от
Кодекса за застраховането (КЗ) за осъждане на Гаранционния фонд да заплати на
ищците обезщетения за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди в
следствие на смъртта на Д.Н.К., с ЕГН **********, син на първите двама ищци и
брат на останалите трима, настъпила при пътно-транспортно произшествие (ПТП) на
02.03.2017г. на четвъртокласен път №637, километър 45 след с.Трекляно
обл.Кюстендил в посока с.Средорек, обл.Кюстендил, реализирано между мотопед
марка „***“ с ДК ***, за който към датата на произшествието не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, управляван
от В. М. К., и неустановено моторно превозно средство (МПС), което е напуснало
местопроизшествието, евентуално – в следствие на противоправно поведение на
водача на мотопеда В. М. К., както следва: на ищцата А.К.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** – сума в размер на 150 000
лева (размерът, увеличен в хода на съдебното производство) ; на ищеца Н.К.И.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** – сума в размер на 150 000 лева (размерът, увеличен в хода на съдебното
производство); на ищцата Т.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
действаща лично и със съгласието на своя баща Н.К.И. - сума в размер на 5 000 лева; на ищеца К.Н.К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес *** – сума в размер на 5 000 лева и на ищеца К.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** – сума в размер на 5 000
лева. Претендира се и заплащане на законната лихва върху всяка от сумите,
считано от датата на увреждането – 02.03.2017г., до изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2017г., около
20.00 часа, Д. Н.К., с ЕГН ********** от с.Долно Озирово и В. М. К.,*** са се
движили по четвъртокласен път №637 в посока от с.Трекляно обл.Кюстендил към
с.Средорек, обл.Кюстендил, пътувайки с мотопед марка „***“ с ДК ***. В
уточняваща молба, представена в съдебно заседание на 09.07.2020г., се сочи, че
водач на МПС е било лицето В. М. К., а Д. Н.К. е бил пътник. При километър 45,
на около 30 метра след ляв завой, при разминаване на мотопеда с неустановено
МПС (вероятно товарен автомобил), мотопедът, заедно с двете лица, бил отхвърлен
от платното за движение по ската към близката рекичка, като водачът на товарния
автомобил, който нарушил правилата за движение, напуснал местопроизшествието.
Алтернативно се поддържа, че водачът на мотопеда В.К. е нарушил правилата за
движение по пътищата и МПС с двете лица е напуснало платното за движение и е
паднало по ската. Твърди се, че независимо от това, каква е била причината
мотопедът да излезе от пътното платно, в резултат на падането по ската, двете
лица са претърпели увреждания, довели до настъпване на смъртта им. Сочи се в
исковата молба, че по случая било образувано досъдебно производство (ДП)
№239/2017г. по описа на РУ „Полиция“ –гр.Кюстендил, ДП №37/2017г. по описа на
ОП-Кюстендил, което, поради обстоятелството, че извършителят на престъплението
не е бил открит, е било спряно. Твърди се също така, че към датата на
произшествието мотопедът, с който са се движили пострадалите лица не е имал
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищците
поддържат, че починалият при ПТП Д. К. е техен син и брат и, че неговата смърт
в тази ранна възраст – на 19 години, представлява тежка и непрежалима загуба за
тях; родителите са изгубили своята надежда и вяра в бъдещето, а братята и
сестрата е трябвало да заживеят с мисълта, че го няма техен близък, с когото
биха били семейство дори след смъртта на техните родители, предвид силната и
здрава емоционална връзка, която са имали с него. Счита се, че така
претърпените неимуществени вреди от ищците, които се остойностяват на по
150 000 лева за всеки от двамата родители и на по 5 000 лева за всеки
от останалите трима ищци, следва да бъдат обезщетени от ответния Гаранционен
фонд, именно поради това, че извършителят на престъплението не е открит и
същевременно за мотопеда, управляван от К. не е имало сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, като се сочи, че извънсъдебно
А.К. и Н.И. са предявили претенции за изплащане на обезщетения за претърпените
от тях вреди, но ГФ е отказал.
След даване на указания на ищците от страна на съда за
конкретизиране дали ищците – братя и сестра на починалото лице, са сезирали Гаранционния
фонд с искания за заплащане на обезщетения, последвани от някоя от хипотезите
на чл.558 ал.5 от КЗ, като представят и доказателства, съобразно твърденията,
по делото е постъпила молба от ищците, чрез пълномощника им адв.А.. От молбата
и приложенията към нея е установимо, че след образуване на делото – на
06.12.2019г., Т.Н.К., К.Н.К. и К.Н.К. са подали пред ГФ молба-претенция за
изплащане на обезщетения за вреди, претърпени в резултат на смъртта на техния
брат в размери от по 5 000 лева, по която ГФ, с решения от 19.12.2019г. е
постановил откази за изплащане на обезщетения.
В рамките на дадения срок ответникът Гаранционен фонд,
чрез пълномощник ст.ю.к.Т.М., е депозирал отговор на исковата молба.
В отговора на исковата молба, на първо място е било
направено възражение за разглеждане на делото по общия ред, по което настоящият
съд се е произнесъл с определение с №346/26.08.2019г., с което е постановил
преминаване към разглеждане на спора по общия исков ред.
На следващо място, в отговора на исковата молба е
направено възражение за недопустимост на исковите претенции, предявени от Т.Н.К.,
К.Н.К. и К.Н.К., поради липсата на извънсъдебно сезиране на ГФ и последващо
осъществяване на някоя от хипотезите на чл.558 ал.5 от КЗ. В случай, че тези
претенции бъдат приети за разглеждане, се прави възражение по същество в
смисъл, че по делото липсват доказателства ищците и загиналият да са били силно
привързани един към друг и да са имали помежду си трайна и дълбока емоционална
връзка, надхвърляща естествената житейска привързаност, по смисъла, посочен в
ТР №1/21.06.2018г. на ВКС. Възразява се, че исковите претенции не кореспондират
на задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД
относно смисъла, влаган в понятието „справедливост“, а също и с икономическите
условия в страната и стандарта на живот.
Наред с горното, ответникът изразява становище за
липса на установено конкретно противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания, като твърди
липса на доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата за
настъпването на ПТП и получените увреждания. Сочи, че изложеният в исковата
молба механизъм на произшествието е базиран на вероятности, неподкрепени с
доказателства, поради което не можело да се заключи, че е налице хипотезата на
чл.557 ал.1 от КЗ. Ответникът прави възражение, че представеният с исковата
молба констативен протокол, макар и официален документ, няма материална
доказателстена сила, като в последствие – в първото по делото съдебно заседание
се оттегля така за явеното оспорване, като се акцентира на факта, че в
съставения констативен протокол като водач на МПС е бил посочен пострадалия Д. Н.К..
Обръща се внимание в отговора и върху наличието на безспорни данни, че и двете
починали лица са били неправоспособни, без поставени защитни каски и са
употребили алкохол. Ответникът счита, че водачът на мотопеда е
самокатастрофирал и вина за настъпване на процесното ПТП има само
неправоспособният и пиян водач на същия, който се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост, возейки друг пиян пътник.
Ответникът е направил няколко възражения:
В случай, че се установи, че водач на мотопеда е било
лицето Д. К. и се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено водача на
мотопеда, прави се възражение за съпричиняване от страна на същия в размер поне
на 80%, доколкото същият е бил неправоспособен, управлявал е мотопеда в пияно
състояние и без поставена предпазна каска.
В случай, че се установи, че водач на мотопеда е бил В.К.,
прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналия Д. К. на поне 80 %, доколкото същият, като пътник е пътувал без
поставена предпазна каска и се е съгласил да пътува с мотопеда, управляван от
неправоспособен пиян водач, с когото са се познавали отпреди деня на ПТП и са
употребили алкохол заедно непосредствено преди ПТП.
Ответникът излага и подробни доводи относно
прекомерността на претендираните с исковата молба суми. Оспорва се претенцията
за присъждане на лихва за забава върху обезщетенията от датата на ПТП, тъй като
ГФ не е нито делинквент, нито застраховател, а изпълнява чуждо задължение след
провеждане на специална процедура, поради което лихва би могла да се дължи
евентуално след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото
лице. Твърди се, че в конкретния случаи, ищците са изпълнили формално и
недобросъвестно административната
процедура, не са представили поискани им документи с цел получаване на бърз
отказ и последващо завеждане на дело, поради което ГФ счита, че не би могъл да
изпадне в забава преди датата на завеждане на исковата молба в съда. Непредставянето
на доказателства с исковата молба, според ответника, представлява злоупотреба с
право от страна на ищците, поставящо ГФ в невъзможност да изрази становище и да
ангажира доказателства, като осъществи адекватна защита, поради което се прави
искане за прекратяване на образуваното дело. Възразява се срещу искането на
ищците за допускане до разпит на двама свидетели .
На основание чл.219 ал.1 от ГПК по искане на
Гаранционен фонд по делото е конституирано трето лице - М.К.К., с ЕГН **********,
живущ ***, в качеството му на наследник на евентуално виновния за настъпване на
ПТП водач на мотопеда – В. М. К., което трето лице да помага на ответника.
М.К.К. не е предприел никаква активност в производството.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и е установено по делото, че Д. Н.К. е
бил син на А.К. и Н.И., съответно – брат на останалите им низходящи – ищците Т.К.,
К.К. и К.К..
Към 02 март 2017г. на гости на семейството, живеещо
към него момент в с.Киселица, е бил и братовчедът на Д. К. – В. М. К., на 16
години, обичайно живеещ при баща си в с.Прибой.
Д. К., който е бил на 19 години, е работил в сферата
на дърводобива и на 03.03.2017г., както и предните дни, е трябвало да се яви на
работа. От показанията на свидетелите Н.Я. и Н.И. се установява, че вечерта
около 19.30 часа Д. К. и В.К. са били в кафене в с.Трекляно. Когато решили да
си тръгват, тъй като били с мотопед на Д. К., В.К. го попитал дали може той да
го кара и Д. се съгласил, като, според свидетелите -така и потеглили – водач В.К.
и пътник в двуколесното МПС, за което се установява, че е било марка „***“ с ДК
*** – Д. К.. Според показанията на посочените двама свидетели, и водачът, и
возещият се отзад, си поставили предпазни каски преди да потеглят.
От писмо на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Кюстендил, съдържащо се в материалите на приложеното по настоящото дело
ДП №239/2017г. по описа на РУ-Кюстендил (вж.л.112), се установява, че към
датата 02.03.2017г. нито Д. К., нито В.К. са притежавали свидетелства за
управление на МПС.
Видно от документите по същото ДП е, че на
03.03.2017г. сутринта горепосочените две лица са били намерени мъртви в дере,
встрани от четвъртокласен път №637, км.45 след с.Трекляно в посока с.Средорек.
Образуваното ДП №239/2017г. на РУ на МВР-Кюстендил, ДП
№37/2017г. по описа на ОП-Кюстендил е било водено срещу неизвестен извършител
за това, че за периода от 02.03.2017г. до 03.03.2017г. на четвъртокласен път
№637, км.45 след с.Трекляно в посока с.Средорек., при управление на мотопед
марка „***“ с ДК ***, с водач Д. Н.К. и пътник В. М. К. и неустановено към
момента МПС, като деецът е избягал от местопроизшествието, е нарушил правилата
за движение по пътищата по ЗДвП, като е допуснал настъпване на ПТП, в следствие
на което по непредпазливост е причинил смъртта на лицата Д. Н.К., с ЕГН **********
и В. М. К., с ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с чл.342
ал.1 от НК.
Понастоящем така образуваното ДП е спряно, с
постановление на прокурор при ОП-Кюстендил от 24.11.2017г. в хипотезата на
чл.244 ал.1 т.2 от НПК – тъй като извършителят на престъплението не е разкрит
(вж.приложеното към исковата молба копие от постановление).
В материалите от досъдебното производство се съдържат
данни, че в кръвта, иззета от трупа на Д. Н.К. има наличие на етилов алкохол с
концентрация 2.29 промила, а в иззетата урина – 2.84 промила (л.43 от ДП).
Наличие на етилов алкохол е установено и иззетите от трупа на В.К. кръв и
урина, с концентрация, съответно – 0.35 промила и 0.52 промила (л.45 от
ДП).
От констатациите и изводите на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертиза,
обективирани в заключение с вх.№260329/04.09.2020г. на вещите лице д-р В.Н. и
инж.Н.В., се установяват няколко правно – значими факти:
Според експертите, няма убедителни данни за участие на
друго МПС в настъпилото ПТП – може да се изключи напълно възможността за
настъпил „челен“ удар или на настъпил „застигащ“ удар, тъй като при който и да
е от двата случая по пътното платно, по мотопеда и/или по пострадалите биха
останали някакви следи, каквито в случая няма. Вещите лица твърдят, че не може
да се изключи напълно възможността за някакво по-леко тангенционално
съприкосновение между мотопеда и пътуващите с него и друго МПС, което да е
довело до последващо напускане на мотопеда на пътното платно и падането му по
ската надясно от пътя. Самият инцидент е настъпил на прав участък от пътя, на
около 30 метра след ляв завой, като най-вероятно е това да е станало докато
мотопедът се е движил в дясната част на неговата лента за движение, в близост
или на обраслия с трева и сухи храсти банкет. Посоката на движение е била от
с.Трекляно към с.Средорек. произшествието е станало след 20.00 часа, в тъмната
част на денонощието. Според вещите лица, от местоположението на телата и на
мотопеда не може да се направи заключение кое от двете момчета е било водач и
кое – пътник, тъй като и телата и МПС са се претъркулвали по ската, намиращ се
в дясно от банкета, като са се удряли в стволовете на дърветата. Експертите са
посочили, че не е възможно даването на категоричен отговор относно причината за
загуба на управлението и напускането на пътното платно, за които, според тях
съществуват две възможности: 1/ някакво леко съприкосновение с друго МПС или
близко преминаване, при което да се получи „забърсване“, което би могло да
отхвърли мотопеда по ската към рекичката, а също и рязка маневра, с цел
избягване на контакт с друго МПС или 2/ неопитност на водача, неадекватни
действия и нарушаване на баланса от возещия се отзад алкохолно повлиян пътник,
рязка маневра за избягване на препятствие на пътя, напр. животно и др., като
всички тези хипотези изключват участие на друго МПС. Вещите лица са установили,
че по телата на пострадалите няма следи от съприкосновения с друго МПС, като
всички установени при аутопсиите увреждания по двамата пострадали е възможно да
са получени от удари на пострадалите по части от мотопеда при напускането му на
пътното платно, удари в части на терена и последващи крайни удари в групата
дървета, при която са намерени. По тялото на Д. К. е била установена
множествена травма – черепно-мозъчна – повърхностни разкъсно-контузни рани,
охлузвания и кръвонасядания по кожата и меките черепни покривки на главата,
многофрагментарна фрактура на черепа , субарахноидален кръвоизлив, разкъсвания
и контузии на главния мозък; гръдна – фрактури на шест леви ребра, контузии на
перикарда, сърцето и белите дробове; коремна – малки кръвоизливи във връзковия
апарат на черния дроб, разкъсвания и контузии на слезката, кръвоизливи във връзковия
апарат на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина; крайници – кръвонасядания
и охлузвания. Тези травматични увреждания са причинени по механизма на удари с
или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети с различна форма и големина и е
възможно да са получени при въпросното ПТП – мотоциклетна травма на пътник на
мотоциклет, напуснал пътното платно и се ударил в дървета в крайпътно дере – от
директни удари на пострадалия в части на мотопеда, при падане върху терена,
удари в части от тялото на водача, както и в групата дървета, при които е
намерен.
Вещите лица са посочили, че установената концентрация
на етилов алкохол в кръвта и урината на пострадалите, отговаря, както следва:
за В.К. – на субклинична степен на алкохолно опиване, а за Д. К. – на средна
степен на алкохолно опиване. Пояснили са, че субклиничната степен се изразява в
отслабване и нарушаване на фините координационни движения, леко отслабване на
вниманието и съобразителността, лекостепенни нарушения на възприятията – зрение
и слух, без наличие на практическо значими нарушения в походката и
равновесието. При средната степен на алкохолно опиване са налице нарушения на
всички нормални физиологични функции – на мисловната дейност, речта,
съобразителността и вниманието, ориентировката и координацията на движенията ,
забавена скорост на реакциите, нарушена походка, равновесие и др. При все това,
според вещите лица, няма пряка строга зависимост между функционалните нарушения
и съдържанието на алкохол в кръвта, т.е. не може само по съдържанието на
алкохол в кръвта да се определи точно степента на нарушение на всяка отделна
функция. При субклиничната степен на алкохолно опиване няма практически значимо
нарушаване на възможността за пазене на равновесие и баланс върху двуколесно
МПС, докато при средната степен тази възможност в голяма степен е нарушена.
Ниската възраст на лицата, според експертите, не предпоставя евентуални
по-тежки клинични прояви на алкохолно опиване спрямо средно установените
такива. Доколкото смъртта и на двете лица е настъпила бързо – от порядъка на
минути, и предвид факта, че при настъпване на смърт разграждането на алкохола
спира, то експертите са счели, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на
пострадалите към момента на ПТП е била еднаква или с от около 1 до няколко
стотни от промила по-висока от установената при извършените химически
изследвания.
Експертите са обосновали извод, че от множеството и
естеството на получените от Д. К. черепно-мозъчни травми може да се заключи, че
същият към момента на удара на главата в твърд предмет с по-голяма сила,
най-вероятно – в ствол на дърво, е бил без предпазна каска, докато от
естеството на травмите по главата на В.К. може да се предполага, че същият е
бил с поставена предпазна каска, каквато е била открита – но само една –
заглавена между стволовете на двойно дърво. Експертите не изключват
възможността при пътуване с МПС и Д. К. да е имал поставена предпазна каска, но
същата да е изпаднала на по-ранен етап – преди удара на главата му в дърветата.
Както в заключението, така и в съдебно заседание, вещите лица обосновават
извод, че наличието на поставена предпазна каска би могло да доведе до
по-различен тип фрактури на черепа или липса на такива с възможни и по-различни
мозъчни увреждания, но не би могло категорично да се твърди, че наличието на
каска в случая относно Д. К. би могло да предотврати получаването на мозъчните
увреждания /мозъчни контузии и кръвоизливи/, от които да настъпи смърт или пък
получаване на друг вид фрактура на черепа и съответно получаване на подобни
мозъчни увреждания, тъй като смъртта на мотоциклетист от черепно-мозъчна травма
не настъпва от фрактурата на черепно-мозъчните кости или от вида й, а от
уврежданията на мозъка, които биха могли да се получат при травма на главата с
или без наличие на предпазна каска.
По делото са разпитани свидетелите Т. Русакова, Н.Я., Н.И.
и Х. Манастарлиева. Всички свидетели са близки до семейството на ищците и
сочат, че последните са преживели много тежко внезапната смърт на Д.. След
първоначалния шок и плач, у тях са останали трайна мъка, дълбока скръб от
загубата. Родителите му са отслабнали, загубили са съня си, а майката се е
влошила психически. Изгубили са усещането си към празниците, съкрушени са.
Според повечето свидетели, Д. не е употребявал алкохол. Твърдят, че ищецът К.К.
съжителства на съпружески начала с жена, от която има пет деца, а ищецът К.К. в
определен период от време се е намирал в Германия, а в последствие е заживял в
София.
Като взе предвид така изложените факти, установени от събраните по делото
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Според чл.519 ал.1 т.1 от КЗ, в ред.
ДВ бр.102.2015г., Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените
лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато
виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма
сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
Съгласно чл.557 ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: 1/ имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство) – т.1 или 2/ за. имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
ал.1 т.2 б.„а“.
В конкретния случай ищците поддържат и двете
горепосочени основания за възникване на задължение на ответния Гаранционен фонд
(ГФ) да заплати на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на Д. К..
За да бъдат уважени предявените искови претенции от
страна на ищците следва да бъдат доказани следните правнозначими факти: че са
съответно родители и братя и сестра на Д. К.; че последният е починал при ПТП,
реализирано на посочените в искова дата и място; че в резултат на смъртта му са
претърпели описаните в исковата молба вреди; че последните трима ищци са имали
с починалия особено силна, трайна и дълбока емоционална връзка, причиняваща им
продължителни болки и страдания; че претендираните суми представляват
справедлива обезвреда за претърпените вреди; че ПТП е било причинено виновно от
водач на неустановено МПС, което е напуснало местопроизшествието, респ. от
водача на мотопеда марка „***“ с ДК *** – В.К., за който мотопед към датата на
ПТП не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;
че Гаранционният фонд е изпаднал в забава да изплати дължимите обезщетения от
датата на произшествието.
По делото е установено не е спорно и е установено, че
първите двама ищци са родители на Д. К., а останалите трима са негови братя и сестра.
Несъмнено е доказано, че на 02 срещу 03 март 2017г. Д.
К. е починал, в резултат на травми, получени при ПТП, като в съставения акт за
смърт като дата на смъртта е вписана датата 03.03.2017г.
Доказано е, че ПТП е реализирано на четвъртокласен път
№637, км.45 след с.Трекляно в посока с.Средорек., при управление на мотопед
марка „***“ с ДК ***.
Не е спорно, а и е установено по делото, че към датата
на инцидента за горепосоченото МПС не е имало сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Първото поддържано от ищците основание за ангажиране
отговорността на ГФ, а именно – виновно причиняване на ПТП от водач на
неустановено МПС, което е напуснало местопроизшествието, не се доказа.
Независимо, че в подобна посока е било ориентирано разследването по
образуваното ДП, не са събрани никакви конкретни данни за участие на друго МПС
при възникване на инцидента. Същевременно, от приетото по делото заключение на
вещите лица става ясно, че липсата на следи по пътното платно, по мотопеда, с
който са се движили пострадалите и/или по телата им изключват възможността за
удар между мотопеда и друго превозно средство. Съвсем теоретични и хипотетични
са разгледаните в заключението възможности за някакво евентуално леко
тангенционално съприкосновение, „забърсващ“ удар или рязка маневра с цел
избягване на сблъсък, поради което няма как да се приеме, че така поддържаната
теза е доказана. При липсата на основание да се счете, че смъртта е причинена
от неидентифицирано моторно превозно средство, се налага извод, че в хипотезата
на чл.557 ал.1 т.1 от КЗ отговорността на ГФ не следва да бъде ангажирана.
Ищците поддържат и друго основание, а именно – че
смъртта на Д. К. е настъпила в резултат на ПТП причинено виновно от водача на
мотопеда, на който К. се е возил – В.К.. Посоченото предполага преди всичко
даване отговор на въпроса дали по делото е доказано кое от двете пострадали
лица е управлявало въпросния мотопед. Според експертите, нито местоположението
на телата и на МПС, нито характера на уврежданията по пострадалите могат да
спомогнат за даване на отговор на този въпрос. В материалите по делото се
съдържат доказателства, които имат отношение към изследвания факт. Тези
доказателства са в показанията на свидетелите Н.Я. и Н.И., които са видели
пострадалите лица при потеглянето им от кафене в с.Трекляно към с.Киселица,
където живее Д.К., респ. е гостувал В.К.. Двамата свидетели безпротиворечиво
твърдят, а така са заявили и пред разследващите органи, че преди да тръгнат с
мотопеда В.К. е поискал той да го кара, Д. се е съгласил и при потеглянето К. е
бил водач, а К. – пътник. Няма данни за противното, нито основание да се счете,
че в някакъв момент това положение се е променило, поради което съдът приема,
че към момента на настъпване на инцидента мотопедът е бил управляван от В.К..
При все, че не е известно какво конкретно е довело до
това, че мотопедът, заедно с двете лица е паднал по ската вдясно от тяхната
лента за движение, това обстоятелство е факт. Според експертите, напускането на
пътното платно е резултат от загуба на управление, която може да е следствие от
неопитността на водача, от неадекватни действия на пътника и нарушаване на
баланса, от рязка маневра с цел избягване на препятствие и др. Тъй като, според
чл.20 ал.1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, то следва извод, че каквато и да е била
непосредствената причина водачът да загуби управлението, то налице е виновно и
противоправно поведение от негова страна.
Основното нарушение на К. произтича от неспазването на нормата на
чл.150а ал.1 от ЗДвП в действалата към момента на ПТП редакция, според която,
за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Налице е и причинно-следствена връзка между
поведението на водача и настъпилата смърт на Д. К..
Следва да бъдат разгледани направените от ответника
възражения за съпричиняване на вредоновния резултат от страна на пострадалото
лице.
Според ГФ, в случай, че съдът приеме, че водач на МПС
е бил В.К., то налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия Д. К. от поне 80 %, доколкото
същият, като пътник е пътувал без поставена предпазна каска и се е съгласил да
пътува с мотопеда, управляван от неправоспособен пиян водач, с когото са се
познавали отпреди деня на ПТП и са употребили алкохол заедно непосредствено
преди ПТП.
Установи се
по делото, че и двамата пострадали са били в състояние на алкохолно опиване –
субклинична степен относно В.К. и средна относно Д.К.. от материалите по ДП става
ясно, че непосредставено преди да тръгнат с мотопеда двете лица са консумирали
алкохол.
Установи се
още и, че двете лица не са имали правоспособност за управление на МПС въобще,
респ. от съответния вид.
Установи се,
че въпреки твърдението на свидетелите Н.Я. и Н.И., че преди да потеглят и
двамата пострадали са поставили на главите си предпазни каски, към момента, в
който Д.К. е падал по ската и се е удрял в терена и в дърветата не е имал каска
на главата.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51
ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или
го е улеснило.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че
възражението на ответника, че смъртта на Д.К. е настъпила и в следствие на
допуснатото от него нарушение на чл.137е от ЗДвП, не се доказа. Нормата
задължава водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни
каски.
От една страна, по делото не се установи по несъмнен
начин дали Д.К. е използвал или не такава каска, тъй като независимо, че
уврежданията по главата му сочат, че към момента на настъпване на травмите
лицето не е било с каска, вещите лица допускат възможността такава да е имало
поставена, но да е изпаднала на по-ранен етап и да не е открита при огледа. В
посока, че Д.К. е поставил каска преди да тръгне, както се посочи, са
показанията на свидетелите, които твърдят, че са възприели този факт.
От друга страна, само по себе си обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник не е ползвал защитна каска не е достатъчноен, за да
бъде приложен чл.51 ал.2 от ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични
доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не
биха се появили или биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал
защитна каска. Такива доказателства по делото не се събраха. Дори напротив.
Вещите лица по комплексната медико-автотехническа експертиза, преценявайки
характера и мястото на удара, повредите по тялото на К. - основно по главата -
обосновават извод, че не може да се твърди, че дори да е бил със защитна каска,
К. не би получил мозъчни увреждания, които да доведат до смърт.
Изложеното очертава извода на настоящия съд, че
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на
непоставянето на защитна каска, е неоснователно.
Обратен извод може да бъде аргументиран по отношение
на възражението за съпричиняване, основано на твърдението, че К. сам се е
поставил в риск, съгласявайки се да бъде превозван от неправоспособен водач.
Непритежаването на свидетелство за
правоуправление от К. е установен по делото факт.
За съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия може да се говори в случай, когато е налице причинна връзка между
поведението му, с което е създадена обективна предпоставка и/или възможност за
настъпване на увреждането и вредата. Когато става дума за пътуване с
неправоспособен водач, рискът идва от знанието за този факт. Възрастта на К. и
близостта между двамата младежи – родствена и приятелства, обосновават извода
на съда, че К. е знаел, че К. не притежава свидетелство за управление на МПС.
Нормата на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП (в действалата към
онзи момент редакция) въвежда забрана за водача, собственика или упълномощения
ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно
средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен
водач.
Тъй като са налице данни, че мотопедът е бил „на Д.“,
без да има категорични доказателства по делото за принадлежността на правото на
собственост, то най-малкото може да се приеме, че К. е имал качеството на
упълномощен ползвател на МПС. Същият не е изпълнил законовото си задължение и
не се е удостоверил дали К. има правото да управлява МПС, а по всяка вероятност
– както се посочи и е знаел, че няма такова, като същевременно се е съгласил да
пътува в управляваното от последния МПС, то може да се заключи, че е налице
противоправно и свързано с това - рисково поведение от негова страна, довело до
поемането на предвидим риск, респ. до неговото неоправдано игнориране. Следва
да се отбележи и фактът, че К. е предоставил управлението и се е съгласил да
бъде превозван от непълнолетно неправоспособно лице в тъмната част на денонощието.
Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно -
транспортно произшествие.
Неоснователно е възражението за съпричиняване,
основано на съгласие на пострадалия да бъде превозван от водач, който е
употребил алкохол, тъй като концентрацията на етилов алкохол в кръвта на К. е
била значително под посочените в чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП 0.5 промила, а именно
– 0.35 промила, като според вещите лица тази концентрация не е нарушила
способността на водача за пазене на равновесие, баланс и др.
При определяне на степента на съпричиняване, следва да
бъде извършена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това
на увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от
тях е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие.
В конкретния случай, според съда, поведението на
пострадалия е тъждествено по степен с това на водача на мотопеда. К. е допуснал
нарушение на чл.102 от ЗДвП и във връзка с него не е положил необходимата
дължима грижа, като се е поставил в риск. К. е допуснал нарушение на чл.150а
ал.1 от ЗДвП, като е управлявал мотопед без да притежава СУМПС и е изгубил
контрол върху превозното средство. При отчитане на тези факти, съдът приема, че
приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, е съответен на
този на водача и следва да бъде оценен на 1/2 част от цялостния механизъм на
причинно- следствената връзка, довела до вредоносния резултат.
Относно вредите:
По делото се доказа, че първите двама ищци –
родителите на починалия Д.К. са претърпели неимуществени вреди от смъртта на
сина им – емоционални страдания, персистиращи във времето, мъка, безрадостност,
тъга. Според свидетелите, А.К. и Н.И. са изтормозени, съкрушени и до днес от
загубата на сина им, отслабнали, изгубили съм, като са налице данни и психични
проблеми при майката.
Тези вреди имат неимуществен характер и са следствие
от трагичната загуба на детето им. Същите подлежат на обезщетяване.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че починалия Д. К. е имал емоционална връзка със своите братя и
сестра, които също са преживяли тежко смъртта му и скърбят. При все доказаните
негативни изживявания на ищците Т.К., К.К. и К.К., съдът счита, че претърпените
от тях вреди не подлежат на обезщетяване. Този извод съдът формира в приложение
на разрешението, дадено с Тълкувателно
решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСНГТК, според което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961г. и Постановление №5 от
24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото ТР се разшири кръга от лица, които имат
право да получат обезщетение за вреди, претърпени от смърт на дадено лице, като
в този кръг се включиха и братята и сестрите на починалия, както и други правни
субекти. Право на обезщетение тези лица имат по изключение, само в случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Приема се, че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, то
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение се сочи, че
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, дадено с посочените по-горе Постановления
на ВКС.
В конкретния случай, съдът намира, че не се доказа, че
братята и сестрата на починалия Д.К. са изживели болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, нито се установи между
починалия и въпросните трима ищци да е съществувала особена близост.
Поради посоченото, исковите претенции на ищците Т.К., К.К.
и К.К. следва да се отхвърлят изцяло, ведно с претенциите за присъждане на
лихва за забава.
Относно размера на обезщетенията:
На увредените лица А.К. и Н.К. следва да бъдат
заплатени обезщетения от ГФ, които обхващат всички имуществени и неимуществени
вреди, пряко и непосредствено, произтичащи от увреждането.
Обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52
от ЗЗД, се определят от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за
неимуществени вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените
вреди са във формата на болки и страдания от емоционално и психическо естество,
понесени от ищците, като последица от смъртта на техния син.
Съобразявайки характера и тежестта на страданията,
неопреодолимия характер на мъката от загубата на дете, което е на 19 години, на
прага на осъзнатия самостоятелен живот, съдът счита, че справедливото
възмездяване на двамата ищци предполага обезщетяването им със сума от по
120 000 лева, като претендираната такава в размер на по 150 000 лева,
е завишена. Обезщетения в посочените размери са обусловени от трайната
невъзможност ищците да водят предишния си начин на живот, като винаги ще бъдат
съпътствани от спомена за сполетялата ги загуба.
При отчитане на възприетото съотношение на
съпричиняване, обезщетението, което се дължи на всеки от двамата ищци – по
120 000 лева следва да бъде намалено с 1/2, или със сумата от по 60 000
лева. Така, ответникът ще бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума в
размер на 60 000 лева.
За горните суми ще бъде уважен всеки от исковете и
отхвърлен за разликата над тях до претендираните 150 000 лева по всеки
иск.
Срокът, в който следва да бъде изплатено дължимото от
ответника ГФ обезщетение, съвпада с този, в който следва да изплати обезщетение
и застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това следва от препращането на чл.558 ал.5 от КЗ
към срока по чл.496 от КЗ,
в който следва да заплати обезщетение застрахователят, както и от препращането
на чл.558 ал.1 изр.2
от КЗ към разпоредбата на чл.497 от КЗ,
уреждаща момента, в който застрахователят изпада в забава за плащане на
дължимото обезщетение. Според чл.496 ал.1
вр. ал.2 т.1 от КЗ
срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от
предявяването на претенцията.
Видно от представеното писмо от 20.12.2018г. от
ответника до ищците, по заявление на същите при ответника е заведена щета на
07.12.2018г., т. е. на тази дата ищците са предявили претенцията си към
ответника. Отказът по предходно заявление е бил постановен, поради
непредставяне на необходимите документи от страна на ищците, поради което и
това не е поставило ГФ в забава. Следователно срокът за заплащане на дължимото
обезщетение от ответника е изтекъл на 07.03.2019г. Поради това, съгласно чл.558 ал.1 изр.2
вр. с чл.497 ал.1 т.2 от КЗ и чл.84 ал.1 от ЗЗД,
ответникът е изпаднал в забава по отношение на плащането на обезщетенията и
дължи законната лихва за забава, считано от 08.03.2019г., от който момент е
основателна претенцията на ищците за заплащане на лихва за забава върху
дължимите обезщетения.
По разноските:
Ищците са били освободени от заплащането на държавни
такси и съдебни разноски и съответно не са направили такива.
Сторените от ищците, чиито искове са неоснователни,
разноски за адвокатско възнаграждение не им се следват, остават за тяхна
сметка.
Сторените от ищците А.К. и Н.К. разноски за заплатени
адвокатски възнаграждения им се следват съразмерно на уважената част от
исковете, а именно – по 1 412 лева за всеки. Заплатените адвокатски
възнаграждения не са прекомерни, предвид цената на исковите претенции.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ГФ, който е сторил разноски общо в размер на
600.00 лева, сумата от 228.57 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да
заплати държавна такса в размер на 4 800 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
О С Ъ Ж Д А Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „***“, ул.„***“ №2,
ет.4 да заплати на А.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
на смъртта на Д. Н.К., с ЕГН **********, неин син, настъпила при
пътно-транспортно произшествие на 02.03.2017г. на четвъртокласен път №637,
километър 45 след с.Трекляно обл.Кюстендил в посока с.Средорек, обл.Кюстендил,
причинено виновно от В. М. К., като водач на мотопед марка „***“ с ДК ***, за
който към датата на произшествието не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1 412
лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение, като исковата претенция, основана на
твърдението, че вредите са настъпили в резултат на ПТП, причинено от
неустановено моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието,
както и иска за присъждане на обезщетение за разликата над 60 000 лева до
претендираните 150 000 лева и за присъждане на законна лихва за времето от
02.03.2017г. до 07.03.2019г., включително О
Т Х В Ъ Р Л Я като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „***“, ул.„***“ №2,
ет.4 да заплати на Н.К.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
на смъртта на Д. Н.К., с ЕГН **********, негов син, настъпила при
пътно-транспортно произшествие на 02.03.2017г. на четвъртокласен път №637,
километър 45 след с.Трекляно обл.Кюстендил в посока с.Средорек, обл.Кюстендил,
причинено виновно от В. М. К., като водач на мотопед марка „***“ с ДК ***, за
който към датата на произшествието не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2019г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1 412
лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение,като исковата претенция, основана на
твърдението, че вредите са настъпили в резултат на ПТП, причинено от
неустановено моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието,
както и иска за присъждане на обезщетение за разликата над 60 000 лева до
претендираните 150 000 лева и за присъждане на законна лихва за времето от
02.03.2017г. до 07.03.2019г., включително О
Т Х В Ъ Р Л Я като неоснователен.
О Т Х В Ъ Р Л Я като неоснователни предявените от Т.Н.К. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, действаща лично и със съгласието на своя баща Н.К.И., К.Н.К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и К.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, чрез пълномощника им адв.А. ***, искове с правно основание чл.557
ал.1 т.1 и т.2 б.„а“ от Кодекса за застраховането (КЗ) против Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление в гр.София, район „***“, ул.„***“ №2, ет.4,
представлявано от изп.директор и председател на УС Б. М., за осъждане на
Гаранционния фонд да заплати на всеки от тях суми в размери от по 5 000 лева, представляващи
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в следствие на смъртта на Д. Н.К.,
с ЕГН **********, техен брат, настъпила при пътно-транспортно произшествие
(ПТП) на 02.03.2017г. на четвъртокласен път №637, километър 45 след с.Трекляно
обл.Кюстендил в посока с.Средорек, обл.Кюстендил, реализирано между мотопед
марка „***“ с ДК ***, за който към датата на произшествието не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
управляван от В. М. К., и неустановено моторно превозно средство (МПС), което е
напуснало местопроизшествието, евентуално – в следствие на противоправно
поведение на водача на мотопеда В. М. К., ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на увреждането – 02.03.2017г., до изплащане на
обезщетението.
Решението се постановява при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - М.К.К., с ЕГН **********.
О С Ъ Ж Д А А.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Н.К.И.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Т.Н.К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, действаща лично и със съгласието на своя баща Н.К.И., К.Н.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и К.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплатят общо на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район „***“, ул.„***“ №2, ет.4 сумата от 228.57 лева (двеста двадесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща сторени разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
О С Ъ Ж Д А Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „***“, ул.„***“ №2,
ет.4 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил
сумата в размер на 4 800 лева
(четири хиляди и осемстотин лева), представляваща дължима държавна такса за
уважените искове.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София
с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: