Р Е Ш Е Н И Е
№ ……/26.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7417 по описа за
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ
от Министъра на земеделието и храните – Р.П., със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул. „Х.Б.“ №* срещу И.В.Х. с ЕГН ********** и с адрес: ***, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парични вземания
против ответника в общ размер на 8 696.82 лева (осем хиляди шестотин деветдесет и шест лева и осемдесет и
две стотинки), произтичащо от договор
за наем №РД-ДПН-51-7/16.05.2013г. с нотариална заверка на подписите от
24.06.2013г., рег. № *, том.*, №*, извършена от нотариус К.И., рег.№*, с район
на действие РС-В., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
09.03.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в общ размер на 1270.78
лева (хиляда двеста и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2013г. до 08.03.2016г., формирани като сбор от следните суми: сумата от 1449.47 (хиляда четиристотин четиридесет и
девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща неплатена
наемна вноска по договора – 50% от дължимата сума за стопанската 2012/2013г.
дължима към 01.10.2013г., както и сумата от 359.07 (триста петдесет и девет
лева и седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.10.2013г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда четиристотин четиридесет и
девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща неплатена
авансова наемна вноска по договора – 50% от дължимата сума за стопанската
2013/2014г. дължима към 01.10.2013г., както и сумата от 359.07 (триста петдесет
и девет лева и седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.10.2013г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда четиристотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща неплатена наемна вноска по
договор – 50% от дължимата сума за стопанската 2013/2014г. дължима към
01.10.2014г., както и сумата от 211.77 (двеста и единадесет лева и седемдесет и
седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.10.2014г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда четиристотин четиридесет и
девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща неплатена
авансова наемна вноска по договор – 50% от дължимата сума за стопанската
2014/2015г. дължима към 01.10.2014г., както и сумата от 211.77 (двеста и
единадесет лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.10.2014г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда
четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева,
представляваща неплатена наемна вноска по договор – 50% от дължимата сума за
стопанската 2014/2015г. дължима към 01.10.2015г., както и сумата от 64.55
(шестдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда
четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева,
представляваща неплатена авансова наемна вноска по договор – 50% от дължимата
сума за стопанската 2015/2016г. дължима към 01.10.2015г., както и сумата от
64.55 (шестдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 08.03.2016г.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на
сключения между страните договор за наем №*/*г. с нотариална заверка на
подписите от 24.06.2013г., рег. № *, том.*, №*, извършена от нотариус К.И.,
рег.№*, с район на действие РС-В., ищецът, в качеството му на наемодател е
предоставил на ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно
ползване земеделски земи от държавния поземлен фонд в размер на 362.367 дка,
находящи се в землището на с. Б., община Д.ч. област В.: имот № 000004, с площ от
48.388 дка, в местността „Куршум кюряк", с начин на трайно ползване -
пасище, мера; имот № 000012, с площ от 42.746 дка, в местността „Куршум
кюряк", с начин на трайно ползване - пасище, мера; имот № 000069, с площ
от 71.793 дка, в местността „Каюал тарла", с начин на трайно ползване -
пасище, мера; имот № 000123, с площ от 108.515 дка, в местността „Кривия
вир", с начин на трайно ползване - пасище, мера; имот № 000161, с площ от
47.386 дка, в местността „Чиликлия", с начин на трайно ползване - пасище,
мера; имот № 000023, с площ от 43.539 дка, в местността „Кривия вир", с
начин на трайно ползване - пасище с храсти. Срокът на договора бил за 5 (пет)
стопански години, считано от 2012/2013 стопанска година. Наемателят поел
задължение при сключването на договора и в началото на всяка следваща стопанска
година, но не по-късно от 01.10. (октомври), да заплаща 50% от дължимата наемна
вноска, която се формирала съгласно т.5.1 от наемния договор и да подписва и
представя на наемодателя запис на заповед за останалите 50% от наемната вноска
с падеж на плащане в края на стопанската година - 01.10. (октомври). В т.4 от
договора страните уговорили годишен наем за всяка една от стопанските години в
размер на 8,00 лева за декар или общо за наетите земи 2 898,94 лв., като съгласно
т.4.1 годишният наем се индексирал с коефициента на инфлация, определен от
Националния статистически институт, за съответния 12-месечен период. В
изпълнение на т.5 от договора, наемателят се задължил при сключване на договора
и не по-късно от 1 октомври на всяка следваща стопанска година да заплаща
авансово по т.5.1.1 от договора - 50 % от годишната наемна вноска, като
представя на наемодателя оригинал или заверено копие на платежния документ; да
довнася останалите 50 % от годишната наемна вноска, изчислена съобразно
инфлационния индекс за съответната стопанска година, с падеж датата на изтичане
на стопанската година /1 октомври/. При неизпълнение на задължението на
наемателя за плащане на наемната цена в уговорения срок, съгласно т.30 от договора дължал на
наемодателя обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Към
настоящия момент ответникът е останал задължен към ищеца с претендираните в
исковия размер суми. Ответникът е уведомен за задълженията му, въпреки което
изпълнение не е последвало. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 2614/2016г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Срещу така издадената в
негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ предприетото от него оспорване
на предявените искове по същество. Не оспорва, че между страните е сключен
посоченият договор за наем. Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора,
тъй като не е изпълнил задължението си по чл.2 - да предаде за ползване
земеделска земя от държавния поземлен фонд с начин на трайно ползване пасища,
мера или пасище с храсти. В чл.2.1. от
Договора, страните са уговорили, че наетите обекти се предават с протокол-опис,
подписан между страните при сключване на договора. Протоколът представлявал
неразделна част от договора и следвало да съдържа точно описание на вида на
отдадените под наем обекти, характеристиките им с оглед предназначението по
договора, както и действителното им състояние към момента на предаването им.
Горното задължение не е изпълнено от наемодателя, тъй като протокол-описът не бил подписан при сключване
на договора. Оспорва доводите на ищеца, че протоколът е следвало
да се подпише след вписване на договора в служба по вписванията. Твърди, че не
е подписвал протокол-опис, че комисията не е извършила оглед на място, за да
установи състоянието и начина на стопанисване на земеделските земи от ДПФ.
Твърди, че не е провеждан оглед на описаните в договора имоти, както и че не е
извършено трасиране на същите. Оспорва истинността на протокол-описа. Прави възражение за нищожност на договора за наем и
протокол-описа, без посочване на конкретен порок на същите. В условията на
евентуалност твърди, че едностранно е развалил договора, поради неизпълнение от
страна на наемодателя, като последният е уведомен със заявление вх.№*/*г. и
вх.№*/*г.. Моли поради изложените съображения за постановяване на
решение по спора, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните, поддържат заявените
с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1252
от 11.03.2016г. по ч.гр.д. № 2614/2016г. по описа на ВРС, Х – ти състав за
парични задължения, предмет на предявените искове в рамките на настоящото
исково производство. Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение
в рамките на законоустановения срок.
Представен е Договор
за отдаване под наем на земеделски земи
от държавния поземлен фонд №*/* г., вписан в Служба по вписванията вх.рег.№*/*г.,
акт №*, том *, дело №* с
нотариална заверка на подписите от *г., рег.№*, том.*, №*, извършена от
нотариус К.И., рег.№*, с район на действие РС-В., сключен между Директора на Областна
дирекция земеделие гр. В. и И.В.Х., в качеството му на наемател, чрез
пълномощник В.И.Х.. Предмет на договора са свободни земи от ДПФ с начин на
трайо ползване пасище, мера и пасище с храсти за стопанската 2012-2013г..
Площта на отдадените по наем земи възлиза на 362.367 дка в землището на с.Б.,
подробно описани в чл.1 от договора. Съобразно чл.2, задължение на наемодателя
е да предаде на наемателя обекта на договора в състояние, което отговаря на
ползването му. В чл. 2.1 е уговорено, че имотите се предават с протокол-опис,
подписан между страните при сключване на договора, съдържащ точното описание на
вида на обекта, неговите характеристики с оглед предназначението по договора,
както и действителното му състояние към момента на предаването. В чл. 2.2 е
отразено, че протокол описът не може да бъде оспорван от страните след
подписването му. Видно от чл.3, земеделската земя, обект на договора се
предоставя на наемателя за ползване като пасище, мера и пасище с храсти. В чл.4
е уговорено, че имотите се предоставят срещу годишен наем за съответната
стопанска година в размер на 8 лева на дка или общо 2898.94 лева. Срокът на
договора е 5 стопански години и влиза в сила от 2012-2013 стопанска година
/чл.6/. Съгласно чл.22 наемателят е длъжен да ползва земята, обект на договора,
съгласно с определеното с договора предназначение. В чл.32 са определени
основанията за прекратяване на договора, едно от които е неизпълнение на чл.3
/земеделската земя, обект на договора се предоставя на наемателя за ползване
като пасище, мера и пасище с храсти/.
С Декларация
по образец за физически лица, за извършен оглед на имотите, одобрена със
заповед № РД46-260/23.03.2012 г. на Министъра на земеделието и храните, на 18.02.2013г.
И.В.Х. е декларирал, че преди провеждане на търга е извършил оглед на имота,
запознат е с вида на обекта, неговите характеристики и действителното му
състояние към момента. В декларацията липсва ивдивидуализация на имотите, за
които са относими декларираните обстоятелства.
С Писмо изх.№*/*
г. от Директор ТП „ДЛС Ш.”, В.И.Х. е уведомен, че част от имотите по ЛУП от 2011г. представляват ДГЗЗ – държавни
гори върху земеделски земи /горски територии – държавна собственост/.
Представен е Протокол-опис
от 27.06.2013 г. за установяване състоянието на земеделска земя от държавния
поземлен фонд отдадена за петгодишно ползване, в
землището на с. Б., община Д.ч., в който е отразено, че комисията е
констатирала след оглед на място, че имотът е в добро състояние, отговарящо на
ползването му. Отразено е, че протоколът е съставен в присъствието на И.В.Х. и
е подписан от него, без да е посочено, че действа чрез пълномощник.
Във връзка с
предприетото от ответника оспорване на положения от негово име подпис в
Протокол-описа, е открито производството
за проверка истинността на писмен документ, досежно
положеният от името на И.В.Х. подпис в Протокол-описа, на основание чл.193, ал.2 ГПК. Допуснато е
провеждане на СГЕ. Вещото лице Е.А. дава заключение, че подписът положен за „присъствал“
в протокол-описа от 27.06.2013, не е изпълнен от И.В.Х.. На основание чл.194, ал.2 вр. ал.3 ГПК съдът признава, че оспореният
документ е неистински и го изключва от доказателствата по делото.
Представени са Заявление
от В.И.Х., като пълномощник на И.В.Х., вх.№АУ-32-1/30.04.2014г. и
3аявление от И.В.Х., чрез пълномощника му адвокат Д.А., вх.№*/* г. в Областна
дирекция „Земеделие”, съдържащи волеизявление за разваляне на договора, на основание чл.32.6,
поради неизпълнение на договорните задължения от страна на наемодателя по чл.3 /имотите
не могат да се използват по предназначение, тъй като не са пасища, а държавни
гори/.
По делото е
изслушано заключението по допуснатат ССчЕ относно точния размер на
претендираните суми. Според вещото лице, задължението възлиза на 8696.82 лева и
е заведено в счетоводството на ОД Земеделие, гр. В. След извършване на
ежегодната индексация възлиза на 8569.67 лева. Законната лихва върху
първоначалната наемна цена е 1268.36 лева, а върху индексираната съгл. чл.4.1
от договора е 1253.89 лева.
В полза на ищеца са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на св. С. Ч. и А.Е., за установяване на
обстоятелствата по извършване на оглед на отдадените под наем имоти. В показанията си свидетелите установяват, че
извършват оглед на имотите два пъти в годината, тъй като са от ДПФ. Тези огледи
се извършват май и ноември месец заедно с Общинската служба. Тъй като имотите
не са трасирани и нямат определени граници, ги виждат на място ориентировъчно.
Не могат конкретно да кажат, къде точно се намират имотите и каква растителност
има в тях. Заявяват, че е имало дървета, но не могат да посочат конкретно дали
са били в целия имот, тъй като не са видели границите му.
В полза на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.
В. Д. и Хр. М. Свидетелят Д. заявява, че ответникът през
В показанията си св. М. установява, че преди сключване на договора, не е
правен оглед на имотите, заедно с комисията. През 2014г. направили трасиране.
На терена установили силно пресечена местност, с множество дерета, откоси, част
от имотите били залесени изкуствено с борове. Друга част била залесена с
широколистни дървета.
Ангажирани са и специални знания, чрез провеждане на първоначална и
допълнителна СТЕ. Според
първоначалното заключение, имотите представляват самозалесени гори в бивши
земеделски земи. По ЛУП представляват пасище, мера. За имотите е извършвана
трасировака към датата на въвеждане на Държавата с протокол за въвод №
02-2/28.01.1993г.. Повторна трасировка във връзка с отдаването им под наем по договора
от 16.05.2013г. не е извършвана. В о.с.з. на 10.02.2017г., вещото лице Р. П.
заявява, че не е направила оглед на имотите на място в съотвтствие с
поставената задача. Не дава категоричен отговор дали имотите са пасища или
гори.
В тази връзка е допуснато провеждането на Допълнителна СТЕ за
установяваване реалното състояние на имотие и тяхното предназначение.
След
оглед на място и справка в ДГС, вещото лице Д. Д. дава заключение, че са налице
допуснати грешки при изготвяне на Карта за възстановена собственост, в частта
за земеделските земи към ДПФ, землище с. Б. и не би следвало да се провежда
процедура за предоставяне на имотите за ползване като пасища. Имотите по
договора не са приведени в състояние, което да отговаря за ползването им като
пасища. Части от територията на имотите са заети от горска растителност с
характеристика на горски насъждения и изкуствено създадени горски култури, при
условия непригодни за паша. Част от територията на имотите е заета неравномерно
в различна степен и възраст от самозалесила се дървесна и храстова
растителност. Тази територия в сегашното си състояние не отговаря на условията
за паша. Предоставените имоти не са приведени в условия по предназначение, като
части от тях не са земеделски, а горски територии, за които начинът на
стопанисване и ползване е съобразно Закона за горите. В о.с.з. вещото лице
поддържа така даденото заключение, като изчерпателно отговаря на поставените от
страните и съда въпроси. Дава становище, че към датата на сключване на договора,
отдадените под наем обекти са представлявали гора, тъй като при огледа е
открита борова горска култура на възраст
30-
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане
на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на вземането - пораждането на задължението, а
ответникът – че то е погасено.
В конкретния случай на основание чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, на
доказване подлежат факта на валидно възникналото между страните по делото
наемно правоотношение, неговите конкретни параметри, както и изправността на
ищеца – наемодател по отношение на задължението му за предоставяне на
уговорения имот за временно ползване на ответника, както и размера на
претенцията за наемна цена.
Представеният
по делото писмен документ безсъмнено установява съгласие от страна на наемателя
за сключване на договора при посочените в документа условия. Следва
да се подкрепи становището в исковата молба, че в посочените времеви периоди
между страните са били установени правоотношения, възникнали от наемен договор.
Ответникът не оспорва, че
плащане на претендираните суми не е извършил. В писмения си отговор на исковата
молба той прави възражения в следната насока: оспорва валидността на сключения
договор поради липса на съгласие и предмет; прави възражение, че предоставените
по договора обекти не са били години за ползването им по предназначение.
Неснователно е
възражението на ответника за нищожност на договора поради липса на съгласие и
предмет. Наведените обстоятелства, съставляват неизпълнение на задълженията по
договора и водят не до нищожност, а са предпоставка за развалянето му.
В конкретния случай съдът
приема, че процесният договор е сключен с цел предоставяне на ответника на
определена количество земеделска земя с цел използването й за пасище/мера от
него срещу заплащане в полза на ищеца на определено възнаграждение за
ползването. Процесният договор покрива всички белези на договор за наем и
обвързва страните като такъв – възмездно предоставяне на земеделска земя за
ползване срещу заплащане на годишна наемна цена в определени съобразно договора
срокове.
Ответникът възразява, че
предоставената му по договора земеделска земя не е била годна за използване по
предназначение, като се позовава и на липсата на валидно съставен протокол-опис
съгласно клаузите на договора.
По делото липсва валиден
протокол-опис по чл.2.1 от договора. На основание чл.194, ал.2
вр. ал.3 ГПК протоколът е изключен от
доказателствата по делото.
Липсата на съставен
протокол-опис по договора дава възможност на ответника да направи възражение
относно състоянието на земите, които са предмет на договора. Съдът кредитира
заключението по допуснатата допълнителна СТЕ, тъй като вещото лице е извършило
оглед на място. Вещото лице е категорично в становището си, че имотите по
договора не представляват пасища/мери, а същите са гори, като не могат да бъдат
приведени в условия да бъдат използвани по предназначение съобразно договора.
Имотите са представлявали гори и към момента на сключване на договора.
Събраните в полза на ответника гласни доказателства се подрепят от ангажираните
специални знания. Установи се от гласните доказателства, че и специално
назначена комисия не е извършила проверка на място, за да установи процесните
земи дали могат да се ползват по предназначение.
Предвид изложеното
настоящият състав приема, че процесните земеделски земи не са били в състояние за ползването им по
предназначение.
Наемателят е
отправил уведомления до наемодателя за едностранно прекратяване на наемното
правоотношение между страните, получени от последния. Като
причина е посочено основанието на чл.32.6, поради неизпълнение на
договорните задължения от страна на наемодателя по чл.3 /имотите не могат да се
използват по предназначение, тъй като не са пасища, а държавни гори/.
Задължение на
наемодателя е да предостави на наемателя земеделската земя, обект на договора
за ползване като пасище, мера и пасище с храсти /чл.3/. Съгласно чл.22
наемателят е длъжен да ползва земята, обект на договора, съгласно с
определеното с договора предназначение. Неизпълнение на задължението на
наемодателя по чл.3 от договора е едно от основанията, посочени в чл.32 за
прекратяване на договора.
Твърденията на ответника, че е
реализирал правото си да развали договора, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД е
доказано и се подкрепя от доказателствата по делото. В представените заявления,
същият е изразил недвусмислено волята си
за разваляне на договора за наем от 16.05.2013г.
Следва да се приеме, че
ползването на наетия имот не е предоставено на ответника и за същия не е
възникнало и задължението да заплаща наемната цена за ползването на имотите.
Следователно предявените искове са неоснователни,
поради което в подлежат на отхвърляне в исковите параметри.
Относно разноските:
Изходът на
спора и релевираното от ответника искане за присъждане на реализираните
от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани
такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за
разноски, реализирани в рамките на настоящото производство в доказаните им
параметри, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждане на следните суми: 5 лв. – такса СУ; 650 лв. –
депозит вещи лица и 830 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие. От страна на процесуалния представител на
ищеца е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, броя на проведените по делото открити съдебни заседания /четири/,
ангажираните в производството доказателства /писмени, гласни, ССчЕ и първоначална и
допълнителна СТЕ/ и при съобразяване с минималния размер на
възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 вр.
ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно сумата 1028.38 лв., съдът
приема, че възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед крайния изход
на делото и след направените изчисления съдът намира, че в полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 1485 лв., съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Държавата, представлявана съгласно чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ от
Министъра на земеделието и храните – Р.П., със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.Б.“ №* срещу И.В.Х. с ЕГН ********** и с адрес: ***, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
парични вземания против ответника в общ размер на 8 696.82 лева (осем хиляди шестотин деветдесет и
шест лева и осемдесет и две стотинки), произтичащо от договор за наем №*/*г. с нотариална заверка на подписите от *г.,
рег. № *, том.*, №*, извършена от нотариус К.И., рег.№*, с район на действие
РС-Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
09.03.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в общ размер на 1270.78
лева (хиляда двеста и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2013г. до 08.03.2016г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1252 от 11.03.2016г. по ч.гр.д.
№ 2614/2016г. по описа на ВРС, Х – ти състав формирани като сбор от следните
суми: сумата от 1449.47
(хиляда четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки)
лева, представляваща неплатена наемна вноска по договора – 50% от дължимата
сума за стопанската 2012/2013г. дължима към 01.10.2013г., както и сумата от
359.07 (триста петдесет и девет лева и седем стотинки) лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2013г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда
четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева,
представляваща неплатена авансова наемна вноска по договора – 50% от дължимата
сума за стопанската 2013/2014г. дължима към 01.10.2013г., както и сумата от
359.07 (триста петдесет и девет лева и седем стотинки) лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2013г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда четиристотин четиридесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща неплатена наемна вноска по
договор – 50% от дължимата сума за стопанската 2013/2014г. дължима към
01.10.2014г., както и сумата от 211.77 (двеста и единадесет лева и седемдесет и
седем стотинки) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 01.10.2014г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда четиристотин четиридесет и
девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща неплатена
авансова наемна вноска по договор – 50% от дължимата сума за стопанската
2014/2015г. дължима към 01.10.2014г., както и сумата от 211.77 (двеста и
единадесет лева и седемдесет и седем стотинки) лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.10.2014г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда
четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева,
представляваща неплатена наемна вноска по договор – 50% от дължимата сума за
стопанската 2014/2015г. дължима към 01.10.2015г., както и сумата от 64.55
(шестдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 08.03.2016г.; сумата от 1449.47 (хиляда
четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева,
представляваща неплатена авансова наемна вноска по договор – 50% от дължимата
сума за стопанската 2015/2016г. дължима към 01.10.2015г., както и сумата от
64.55 (шестдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2015г. до 08.03.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана съгласно чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ от Министъра на
земеделието и храните – Р.П., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Х.Б.“ №* ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 1485 /хиляда
четиристотин осемдесет и пет лева/
лева, представляваща реализирани от ответника
съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото
под формата на заплатена такса СУ, депозит за вещи лица и възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: