РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Кюстендил, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500114 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от Д. К. Г., ЕГН
********* насочена срещу Решение № 583 от 15.11.2024 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1699/2023 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено по отношение на
Д. К. Г. от с.У., че границата между неговия УПИ ІІ-92 в кв.14 по плана на с. У. и
имоти собственост на В. М. Д., ЕГН ********** от гр. С. УПИ І-86, УПИ ІІІ-87 е
между точки 19- 9- 8- 7- 6- 5- 4 по скицата от СТЕ като Д. К. Г. е осъден да отстъпи
владението върху 229 кв.м.по тази граница.
Въззивникът Д. К. Г. обжалва първоинстанционното решение изцяло, като
твърди, че то е незаконосъобразно. Оспорва заключението на вещото лице, въз основа
на което е постановено обжалваното решение. Иска отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна.
В проведеното съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си
представител е направил искане за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо, евентуално за прогласяване на нищожността му.
Кюстендилският окръжен съд след като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл.12 ГПК, приема за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден.
1
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от
ГПК.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени във възивната жалба счита, че решението на районен съд е недопустимо и
следва да се обезсили. Съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В. М. Д.
срещу Д. К. Г., с която са предявени искове за установяване на точните граници между
имоти: УПИ I- 86, УПИ III- 87 и УПИ II- 92 и за осъждане на ответника да
преустанови да упражнява неоснователни действия, с които пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост в пълен обем.
С Решение № 583 от 15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1699/2023 г.
Дупнишкия районен съд е признал за установено, по отношение на Д. К. Г. от с. У., че
границата между неговия УПИ II- 92 в кв. 14 по плана на с. У. и имота собственост на
В. М. Д. УПИ I- 86, УПИ III- 87 е между точки 19- 9- 8- 7- 6- 5- 4 по скицата на СТЕ и
е осъдил Д. К. Г. да отстъпи владението върху 229 кв.м. по тази граница.
Решението е недопустимо, доколкото РС-Дупница не се е произнесъл по
действително предявените искове.
В правомощията на съда е да се произнесе само в пределите на търсената
защита и то само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца.
Диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на
търсената защита и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в
исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги
променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се
предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на
съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като
процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на
диспозитивното начало на гражданския процес. В константната практика на
съдилищата се приема, че когато съдът е излязъл извън спорния предмет и е присъдил
нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в
нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по
непредявен иск.
В настоящия случай с искова молба са предявени два обективно съединени иска.
Един от тях е за установяване на точните граници между УПИ I- 86, УПИ III- 87 и
УПИ II- 92 , а втория- за преустановяване упражняването на неоснователни действия,
с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. По
всеки от тях съдът дължи произнасяне. В диспозитива на обжалваното решение съдът
се е произнесъл по осъдителен иск за собственост, с какъвто не е бил сезиран.
С оглед на посоченото, въззивният съд счита, че районен съд се е произнесъл по
непредявен иск, с което е нарушил диспозитивното начало в процеса, касателно
предмета на търсената защита. Следователно решението е недопустимо.
Според чл.270, ал.3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го
обезсилва, а когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на
непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск.
При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени редовността на
исковата молба, както и допустимостта на исковите претенции.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 583 от 15.11.2024 г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по гр. д. № 1699/2023 г. по описа на същия съд.и ВРЪЩА делото на
ДнРС за ново разглеждане от друг състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3