Решение по дело №938/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 593
Дата: 22 декември 2023 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20237170700938
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

593

гр.Плевен, 22.12.2023 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:                                                  

            Председател: Даниела Дилова

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                              Габриела Христова-Декова

При секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 938 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63в  от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

             С Решение №447/28.09.2023г, постановено по НАХД №1626 по описа за 2023г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №21-0938-004946/10.01.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на Д.Н.Н. ***, на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.Н., в която на наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Посочва се, че районният съд не е обсъдил и дал отговор на възраженията в жалбата и тези от съдебно заседание, като е отказал да допусне доказателства, както и е дал неправилна оценка на гласните доказателства. Твърди се, че посочената като нарушена разпоредба на чл.5 т.1 от ЗДвП в НП не съответства на нормата на чл.183 ал.7 от ЗДвП. На следващо място се сочи, че е следвало да бъдат събрани доказателства за съобщаване на заповедта на кмета на общината, с която е въведена временната забрана за движение, като общ административен акт. Счита се също за неправилен и анализа на гласните доказателства. В тази връзка се твърди, че знак Ж3 не е имало, а районният съд се е позовал единствено на свидетелските показания на Х. и К., а е отказал да приеме направените снимки. Твърди се, че при липса на знак Ж3 нарушението следва да бъде санкционирано по чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП, а не по чл.183 ал.7 от ЗДвП. В заключение се моли за отмяна на НП, алтернативно да се измени наказателното постановление като се приложи чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП.

            От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и моли касационната жалба да бъде уважена, като отново излага твърдения за липса на знак Ж3.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Д.Н. за това, че на 29.12.2021г. в 08:50часа в гр.Плевен, на ул.“Иван Миндиликов“, до ИААА, с посока на движение към ул.“Георги Кочев“, като водач на л.а. Митсубиши Колт с рег.№***, управлява същия като навлиза и не съобразява поведението си с пътен знак В2 „Забранено навлизането на ППС в двете посоки“ и пътен знак Ж3-предварителна указателна табела за отклоняване на движението при въведено временно ограничаване на движението със Заповед №РД-12-163/13.05.2021г. на Община Плевен. Нарушението е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Съдът е установил фактическата обстановка по делото, като е анализирал събраните гласни доказателства. Приел е за безпротиворечиви свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, които са преки очевидци на вмененото нарушение. Показанията на свидетелите на жалбоподателя съдът е счел за пристрастни и дадени в полза на защитната теза на Н., като е обосновал този свой извод. Приел е, че описаните в акта и НП факти се установяват от доказателствата по делото, представени като част от административнонаказателната преписка. От правна страна съдът е счел, че наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Посочил е, че по безспорен начин е доказано извършването от страна на Н. на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП, предвид несъобразяване на неговото поведение с пътните знаци.  Приел е, че правилно е квалифицирано нарушението и правилно е санкционирано по чл.183 ал.7 от ЗДвП.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на Н. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Направените в касационната жалба възражения са неоснователни. Вмененото на Н. с акта  нарушение и това, за което с НП е санкциониран е по чл.6 т.1 от ЗДвП. В подкрепа на този извод е освен изписването в АУАН и НП на цифровата квалификация на нарушението, така и изписването с думи в какво се изразява същото. Ето защо е неоснователно твърдението, че е налице несъответствие между посочената нарушена разпоредба в акта и наказателното постановление. Според разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Санкционната норма на чл.183 ал.7 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Нарушението, за което е наказан Н. е, че като водач на лек автомобил, при въведена временна организация на движението по ул.“Иван Миндиликов“ със Заповед РД-12-163 на Община Плевен, което обстоятелство не е спорно, и обозначено с пътен знак Ж-3 и пътен знак В-2, навлиза и несъобразява поведението с пътните знаци, с което нарушава въведената временна организация. Т.е. водачът на МПС не се е съобразил с поставените пътни знаци, с които е въведена временна организация на движението, навлязъл е в забранената за движение на леки автомобили улица и по този начин е нарушил въведената временна забрана за движение. Налице е нарушение на въведеното в чл.6 т.1 от ЗДвП правило за поведение – водачът да съобразява своето поведение с поставените пътни знаци. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. Н. безспорно е осъществил състава на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, както е приел и районния съд, като този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. АУАН е съставен редовно и съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Последното не е сторено от страна на Н., като следва да се посочи, че представените с касационната жалба снимки не са събрани по реда на НПК, поради което и правилно районният съд е отказал тяхното приобщаване към доказателствата по делото. В подкрепа на извода на съда за безспорно установено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП е и факта, че самият водач не отрича нарушението в подаденото писмено възражение по АУАН, като единствено излага причините, поради които е извършил същото. Следва да се посочи още, че и в акта е отразено, че водача няма възражения по вмененото му нарушение. Като е потвърдил наказателното постановление районния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №447/28.09.2023г, постановено по НАХД №1626 по описа за 2023г.  на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.