№
гр. П., 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, Х-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 5535 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу ответника Д.С.К., с ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес:*** да заплати като съдът ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, ЧЕ дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ж.к.”Мошино”,
ТЕЦ “Република”, представляван от Ясен Петков Кацаров – Изпълнителен директор, както следва: сумата 1 303,10
лв. /хиляда триста и три лева и 10 стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г.;сумата 168,69
лв. /сто шестдесет и осем лева и 69 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1 303,10., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането,Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., включително, за топлофициран
имот, находящ
се гр.П., кв. Т. **/**.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който
е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е
релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 15.6.2020 г.
и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008
г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Направено е искане да бъде изискано ЧГД № **/** г. по описа на ПРС.. Отправено е
искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически
експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Представени са и писмени
доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от
ответницата чрез адв. Е.
В отговора е
посочено, че искът се оспорва както по основание, така и по размер, сочи се и че няма доказателства, от
които да е видно, че ответникът Е БИЛ потребител на топлинна енергия за този
период. През посоченият период са начислявани суми за топлоенергия,
отопление на общите части и топла вода в количества, респ.стойности, за каквито
няма достатъчно доказателства дали са били консумирани от потребителя. Не се
представят нито ангажират допълнителни доказателства в насока на дължимост на сумите от посочения ответник, в т.ч. не е
представен документ от който да е видно дали ответнииата,
в качеството си на наседник на К.М.Т., починала на
06.06.2015г. е приела наследството, съотнетно дали за
проиесния период или към номента
на предявяване на претениията не е извършила отчуждителни действия за прехвърляне на собственост върху проиесния апартамент, от който да се установи дали е налиис пасивна проиесуална легитимаиия.
Оспорва се обстоятелството, че ИЗОБЩО е доставяна топлоенергия
за процесния период за посочения апартамент, че
същата е ползвана от ответника и респ., че неоснователно не е заплатена на ищцовото дружество. Оспорва, че ответникът е в договорни отношения
с ищеца за доставка на топлоенергия и топла вода за процесния
имот и за период от 01.05.2018 год. до 30.04.2019г., включително.Изразява категорично несъгласие с месечните начисления за процесния
период- от 01.05.2018 год. до 30.04.2019г., включително по всички пера, а
именно: за отопление, топла вода, такса мощност и съответните корекции по ИРУ,
както и по отношение на начислените лихви за забава, КАТО ОСПОРВА ИЗЦЯЛО СЪЩИТЕ
ПО ОСНОВАНИЕ И РАЗМЕР, като се оспорва и
приложеното към исковата молба извлечение от сметка. На
основание чл.193, ал.1 от ГПК, ОСПОРВА истинността на представеното извлечение
от сметка за процесния апартамент, като се моли съдът да открие
производство по оспорване истинността на документа, относно сумите,
представляващи задължения към „Топлофикация - П.”ЕАД, като стойности за
главница, лихва и периоди, дата на съставяне на документа и подписи. В случай,
че приемете това „извлечение от сметка” като частен документ, и да укаже на ищцовото дружество, че то носи доказателствената тежест да установи неговата истинност и
съдържание.Излага и множество допълнителни аргументи, с които моли за
отхвърляне на претенцията.
По делото са били допуснати и изслушани две
експертизи- СИЕ И СТЕ за спорните по делото факти.
В
проведеното по делото съдебно заседание са се явили процисуалните
представители и на двете страни по делото, като юк Софрониева за ищеца моли съдът да уважи изцяло исковата претенция
като основателна и доказана, а представителят на ответника моли съда да
постанови решение, съобразно представените по делото доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу Д.С.К., с ЕГН: **********,*** за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
ЧГД № **/**г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове
за установяване съществуването на вземанията си.
По делото от ищеца са представени следните писмени
доказателства, от които се установява,
че собствеността върху жилището е била на К.М.Т., което се установява от
представените фотокопия от нотариален акт №24, том 2, дело №**/**г. на
нотариуса при ПРС – И.И.. След смъртта на посоченото
лице през 2015г., същото е оставило като единствен наследник ответницата,
доколкото нейния брат е починал през 1992г. Предвид изложеното съдът приема, че
ответникът е собственик на топлоснабдено жилище
и ползвател на топлинна енергия за същото.
Представено е извлечение
от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
Изслушани са СТЕ И
СИЕ, чиито заключения съдът кредитира и от които се установява, че се касае за топлофициран имот, и че до имота за процесния
период е доставено количеството топлинна енергия на стойността претендира в
исковата молба и че същата не е била заплатена.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени
за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия
и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове, тъй като целта им е влизането в
сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след като се
установи съществуването на вземанията в настоящото исковото производство.
В тежест на ищеца е
установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението
на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и
за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на
топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че ответникът, видно представени
следните писмените от ищеца доказателства,
от които се установява, че собствеността върху жилището е била на К.М.Т.,
което се установява от представените фотокопия от нотариален акт №24, том 2,
дело №**/**г. на нотариуса при ПРС – И.И.. След
смъртта на посоченото лице през 2015г., същото е оставило като единствен
наследник ответницата, доколкото нейния брат е починал през 1992г. Предвид
изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на топлоснабдено
жилище и ползвател на топлинна енергия
за същото.
Това води до извод, че за процесния период между
страните по делото е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Клиенти на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако са сключили договор за продажба на топлинна енергия, какъвто
е настоящият случай, доколкото е налице
молба на ответника за откриване на индивидуална
партида при топлопреносното
дружество. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
От изслушаната съдебно-техническа
експертиза, на вещото лице З. се установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден
имот находящ се в гр.П., кв.”Т.” бл** ап**с абонатен № **. От посоченото заключение се установява, че за
процесния период
редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за
топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки
са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата
нормативна уредба.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват
в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства
за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна
енергия за битови нужди между ищцовото дружество,
наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия,
наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната
мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае
се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по
отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е
специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на
общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия,
КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите
се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или
на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал.
1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните
на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко
компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/,
потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на топлоенергия може да се
осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове,
а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на
премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума,
като по делото е било изслушвано
заключение на СИЕ, видно от което вещото лице П. е посочила, че размерът на задължението на ответника Д.С.К., към
ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот. находящ се в
гр. П., кв. ” Т. " бл. 65т ап. 19, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е
главница 1303.10 лв. и лихва за забава на
месечните плащания за периода 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г. в размер на 168.69 лв.. общ дълг в размер на 1471.79 лв.Размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е
формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата
"дялово разпределение" на топлинна енергия, отразени в таблица № 2,
приложение към експертизата.Падежите на всяко месечно задължение за топлинна
енергия е съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения.При проверката в
електронната система на ищеца вещото лице е посочило, че не са се установили
извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна енергия.
В счетоводството на ищеца,
сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение
" Гехем еървисис
" ЕООД - "Директ" ЕООД за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. са въведени в системата за реално консумирана
топлинна енергия.
Горното налага извод,
че предявените искови претенции са основателни и следва да се уважат, като
същите са доказани както по основание, така и по размер.
По
разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното
производство, РАЗНОСКИ, като същияг е представил
списък по чл.80 ГПК, видно от които претендира разноски в размер на 755,38 лв. В
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 29,44 лева – държавна такса за всяко от двете производства, 150 лева
– юрисконсултско възнаграждение (в минимален размерза
двете производства), 380 лева – депозит за съдебни експертизи, и 166,50 лева –
депозит за възнаграждение за особен представител. Съдът намира, че в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 755,38 лв. – направени разноски в настоящото исково
производство и в заповедното такова.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Гражданска колегия,
Вярно с оригинала:С.Г.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.К.,
с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** ДЪЛЖИ на „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, представляван от
Ясен Петков Кацаров – Изпълнителен директор,
както следва: сумата 1 303,10 лв. /хиляда триста и три лева и 10 стотинки/, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия , за топлофициран
имот, находящ
се гр.П., кв. Т. **/** за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г.;сумата 168,69
лв. /сто шестдесет и осем лева и 69 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1 303,10., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.С.К., с ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 755,38 лева
- разноски в исковото производство и разноски в заповедното производство и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.№ ЧГД № **/**г. на Пернишки районен съд да бъде върнато
на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Районен съдия: