Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9876 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от „И.“
АД искова молба за признаване за установено, че С.С.Ц. дължи сумата от 7 590.86
евро главница, ведно със законната лихва от 26.09.2014 г. до окончателното
изплащане, 3 338.77 евро просрочена договорна лихва за периода 06.06.2011
г. – 22.07.2014 г., лихва за забава върху главницата в размер на 1 879.99
евро за периода 26.07.2011 г. – 25.09.2014 г., неустойка за забава върху
просрочените лихви в размер на 1 138.37 евро, такса за обслужване на
разплащателна сметка в размер на 19.89 евро и 99.60 лева за връчване на
нотариална покана.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 06.06.2011 г. сключил с ответника договор за потребителски
кредит, по силата на който предоставил на кредитополучателя С.С.Ц. сумата от 7 590.86
евро за срок от 60 месеца. Ответникът усвоил сумата на 06.06.2011 г. Считано от
26.07.2011 г. кредитът не се обслужвал редовно. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от
договора банката имала право по своя преценка да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Поради забава в заплащането на главницата, съгласно чл. 6, ал. 1 от
договора, върху нея се начислявала неустойка в размер на 10 пункта годишно.
Върху забавените вноски за заплащане на възнаградителната лихва се дължала
неустойка в размер на 0.05%.
Банката
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като изпратила на С.Ц.
нотариална покана, връчена му лично на 23.07.2014 г. Длъжникът бил поканен в
7-дневен срок от връчването на поканата да заплати доброволно дължимите суми.
До 26.09.2014 г. задълженията по договора не били погасено, поради което ищецът
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. В СРС било образувано ч.гр.д. № 52330/2014 г. и съдът постановил заповед
за незабавно изпълнение и издал изпълнителен лист. Срещу заповедта длъжникът С.Ц.
подал възражение, поради което съдът указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва исковете. Оспорва изпълнението на задълженията
на банката за предоставяне на сумата по кредита, а приложените документи не
удостоверявали възникнало в полза на ищеца вземане. Оспорва автентичността на разписка
№ 236 за получаване на нотариална покана с рег. № 10993.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 52330/2014 г. по описа
на СРС, 70 състав се установява, че на 26.09.2011 г. заявителят „И.“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на С.С.Ц. да
бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата от 7 590.86 евро главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, 1 879.99 евро лихва за забава върху главницата за периода 26.07.2011
г. – 25.09.2014 г., договорна лихва в размер на 3 338.77 евро, дължима за
периода 06.06.2011 г. – 22.07.2014 г., 1 138.37 евро неустойка за забава
за заплащане на договорната лихва за периода 26.07.2011 г. – 25.09.2014 г.,
19.89 евро такса за обслужване на разплащателната сметка и 99.60 лева такса за
връчване на нотариална покана.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора.
Срещу
постановената на 07.10.2014 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът С.С.Ц. е подал
възражение, поради което ищецът предявява иск за признаване съществуването на
задължението по заповедта от 07.10.2014 г.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за потребителски кредит № 015-045
от 06.06.2011 г., че „И.“ АД е предоставила на С.С.Ц. сумата от 7 590.86
евро, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата, ведно с дължимите
лихви за ползване на кредита, такси и комисионни.
Установява
се от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на
06.06.2011 г. сметката на С.Ц. е заверена със сумата от 7 590.86 евро. С
това банката е изпълнила основното си задължение по договора – да предостави на
кредитополучателя заемната сума. Установява се също, че за погасяване на
вноските по кредита не са постъпвали никакви суми.
Съгласно
чл. 17, ал. 1, т. 1 от договора от 06.06.2011 г. по преценка на банката
кредитът, ведно с лихвите, неустойките и разноските става изцяло или частично
изискуем в пълен размер, ако кредитополучателят допусне просрочие на
погасителна вноска по главница на кредита и/или начислените лихви на един или
повече от договорените в договора падежи.
Поради
продължително просрочие на вноските „И.“ АД е обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което е изпратила на ответника нотариална покана, включваща и
покана за заплащане на всички задължения по кредита.
Разписката,
удостоверяваща получаването е оспорена относно нейната автентичност, поради
което е открито производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Във връзка с указаната
му доказателствена тежест ответникът е ангажирал изслушване на
съдебно-графическа експертиза. Вещото лице е извършило проверка на неоспорен от
страните сравнителен материал и е дал категорично заключение, че ръкописният
текст в разписка № 236 за получаване на нотариалната покана и подписът за
получател са изпълнени от С.С.Ц.. Според вещото лице подписът е положен със
стремеж към леко изменение в конфигурацията на подписите, обичайно полагани.
Така
даденото заключение съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
изготвено. Ищецът е положил дължимата от него грижа да уведоми длъжника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. След като Ц. е уведомен от банката, че
кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, в негова тежест е да докаже,
че е погасил задълженията си по кредита.
Съдебно-счетоводната
експертиза е установила наличие на непогасени задължения за заплащане на
главницата от 7 590.86 евро. Към датата на устните състезания – 21.10.2016
г. са падежирали всички вноски по кредита, поради което същите се дължат,
независимо от предсрочната изискуемост. За периода от падежа на първата вноска
– 26.07.2011 г. до 25.09.2014 г. се дължи лихва за забава за заплащане на
главницата. Нейният размер се определя съгласно уговорката по чл. 6, ал. 1 от
договора – увеличаване на договорната лихва от 18.4% с 10 пункта годишно. Характерът
на тази лихва има обезщетителен характер и е предназначена да репарира вредите
на банката от неточно във времево отношение издължаване на главницата по
договора за кредит. Вещото лице е установило, че размерът й е 1 884.07 евро, но
предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът дължи произнасяне по
предявените искове. Поради това следва да се установи вземането на ищеца за
сумата от 1 879.99 евро.
Кредитополучателят
дължи и възнаградителните лихви в размерите, посочени в заявлението за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК и извлечението от сметка – 3 338.77 евро за
периода 06.06.2011 г. – 22.07.2014 г. Поради забава в плащането им, съгласно
чл. 6, ал. 2 от договора, Ц. дължи и неустойка в размер на 0.05%. Установява
се, че за периода на забавата – 26.07.2011 г.-25.09.2014 г. неустойката възлиза
на 1 119.96 евро. Този иск е основателен до посочения в експертизата
размер и следва да бъде уважен, а за горницата до 1 138.37 евро –
отхвърлен като недоказан.
С.Ц.
дължи и такса за поддържане на разплащателна сметка на стойност 38.90 евро,
като таксата се начислява месечно. Съгласно извлечението от сметка, за периода
до подаване на заявлението Ц. дължи 19.89 евро.
Сторените
от ищеца разноски във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем
възлизат на 99.60 лева и от доказателствата по делото се установява, че сумата
се дължи.
Ищецът
претендира присъждане на разноски в размер на 2 300.92 лева съгласно
представения списък. Представителят на ответника е възразил за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение (отбелязано като депозит за особен
представител, но уточнено в хода на устните състезания на 21.10.2016 г.)
Изчислено в приложение на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възлиза на
претендираната сума от 1 352.55 лева. Твърдяната прекомерност не е налице,
поради което на ищеца се дължат 2 297.89 лева, съобразно уважената част от
иска.
Ответникът не е претендирал
разноски, поради което такива не му се следват.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 1 487.69
лева, дължими от длъжника от присъдените със заповедта по ч.гр.д. № 52330/2014
г. по описа на СРС, 70 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по предявен от „И.“ АД, ЕИК ********
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че С.С.Ц., ЕГН ********** дължи на ищеца
сумата от 7 590.86 евро главница по договор за потребителски кредит №
015-045 от 06.06.2011 г., ведно със законната лихва от 26.09.2014 г. до
окончателното изплащане, 3 338.77 евро просрочена договорна лихва за
периода 06.06.2011 г. – 22.07.2014 г., лихва за забава върху главницата в
размер на 1 879.99 евро за периода 26.07.2011 г. – 25.09.2014 г.,
неустойка за забава върху просрочените лихви в размер на 1 119.98 евро,
такса за обслужване на разплащателна сметка в размер на 19.89 евро и 99.60 лева
такса за връчване на нотариална покана, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 52330/2014 г. по описа на
СРС, като отхвърля иска за установяване дължимостта на неустойка за забава
върху просрочените лихви за горницата до 1 138.37 евро.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 2 297.89 лева разноски за производството и 1 487.69
лева разноски в производството по ч.гр.д. № 52330/2014 г. по описа на СРС, 70
състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: