РЕШЕНИЕ
№ 02.10.2019 г.
гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд,
I-ви граждански състав
На 25.09. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 1564 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от И.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** против П.Н.Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***. Ищецът
твърди, че на 11.02.2018 г. около 15,30 ч. заедно с приятелката си З.С. и с
приятеля си И.Д. решили да отидат в кафе „Р.“, което се намирало в центъра на
с. Г.С.. Тримата седнали на маса вътре в заведението, като след малко към тях
се присъединил още един техен
приятел - Н.Р.. В заведението били те четиримата и собственичката на кафето - Н.П..
Н.постоял малко при тях, след което си тръгнал. Сочи, че около 17,00 ч. в
кафето влезли ответникът П.Н.Т. и М.М., за които ищецът знаел, че живеели в с. Д.С..
П. извикал ищеца да излезе отвън пред заведението, без да му казва за какво,
само казал: „Излез за малко отвън“. Ищецът излязъл сам отвън където били П.Т. и
М.М.. М. го попитал: „Ти снощи къде беше?“ и в същия момент П. минал странично
от него и го ударил с юмрук в задната част на главата, при което ищецът паднал
на земята и падайки загубил съзнание за известно време. Когато дошъл на себе си
до него били приятелката му З., И. и Н.П., които го поливали с вода. Все още
бил легнал на земята, в близост до стълбите на заведението, като навярно от
удара, при падането се ударил на цимента на стълбите и изгубил съзнание. Когато
се свестил ответникът П.Т. и М.М. вече ги нямало. Докато бил в безсъзнание Н.
сигнализирала на тел. 112, като на място дошъл екип на Бърза помощ. С линейка
го откарали в гр. П.Б., където бил прегледан от лекар, който го посъветвал да
си направи снимка на главата. След като бил прегледан веднага се прибрал вкъщи,
защото не се чувствал добре – виело му се свят и му се гадело. На следващия ден
посетил личния си лекар д-р Е.Е.в гр. К., който му дал направление да си
направи рентгенови снимки на главата и лявата ръка, тъй като и в ръката
изпитвал силни болки. Предвид, че неразположението му било все така силно,
личният лекар му издал болничен лист. Сочи, че заведението, пред което му били
нанесени телесните увреждания имало видеокамери. На 12.02.2018 г. отишъл до
заведението и изгледал записите. От тях ясно се виждало как П.Н.Т. съвсем
ненадейно за ищеца му нанасял удар с юмрук в главата. От видеозаписа ясно се
виждало, че в момента, в който П. го удрял, ищецът бил с ръце в джобовете, т.е.
нападението спрямо него било неочаквано и нямал никаква възможност за реакция. С
П.Т. не се познавали и нямали никакви взаимоотношения и допирни точки, никога
по никакъв повод не били общували по между си. Познавал П. само визуално и
знаел, че живее в с. Д.С.. До този момент ищецът нямал обяснение защо Т. го нападнал. Твърди, че от видеозаписите
ясно се виждало, че след като паднал на земята в безсъзнание, П.Т. продължил да
му нанася удари с ритници по корема. От удара в циментеното стъпало получил
хематом на задната част на главата към тила, а от нанесените удари с ритник в
корема изпитвал болки. Срещу ответника
имало образувано НОХД № *** г. по описа на РС-К., за извършено спрямо ищеца
престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр ал. 1 от НК за това, че на 11.02.2018 г.
в с. Г.С., общ. П.Б. пред заведение „Р.“ причинил средна телесна повреда,
изразяваща се разстройство на здравето, временно опасно за живота, получено от
черепно-мозъчна травма /контузия на главата с подкожна кръвна колекция в
тилната област и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание/. Наказателното
производство приключило със споразумение за решаване на делото, като за
извършеното от П.Н.Т. престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК му
било наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца - два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок една
година и шест месеца. С действията си П.Н.Т. му причинил телесни увреждания, от
които претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които
се изразявали в главоболие, виене на свят, гадене и болки в корема. След
случилото се претърпял унижение и срам, тъй като живеел в малко населено място
и случилото се бързо се разчуло сред жителите на с. Г.С., в резултат на което
бил обект на шеги и подигравки. Накърнило се самочувствието му като мъж, тъй
като в резултат на противоправните действия от страна на Т. изпаднал в безпомощно състояние, в което го
видяла и неговата приятелка З.С.. Сочи, че всичко това му се отразило крайно
неблагоприятно и за да избегне шеговитите подмятания след случката, ограничил
излизанията си от дома си, ограничил общуването с приятели и близки. Безпокоял
се да не му се случи нещо подобно, поради което бил много предпазлив и мнителен
спрямо хората. Физическото посегателство от страна на ответника спрямо ищеца
представлявало изключително груба демонстрация и незачитане живота здравето на
личността. Вследствие на неправомерните действия на П.Н.Т. ищецът претърпял
неимуществени вреди - болки и страдания, унижение и срам, който оценявал за
себе си в размер на 6000,00 лв. /шест хиляди лева/. Понесените неимуществени
вреди били пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от П.Н.Т.,
за което бил осъден. Горните обстоятелства породили у ищеца правния интерес от
завеждане на настоящия иск. От съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника П.Н.Т. да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение и срам от
причинената средна телесна повреда, а именно сумата от 6000 лева /шест хиляди
лева/, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане 11.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на сторените
по делото разноски. Към исковата молба са представени писмени документи,
направени са доказателствени искания.
С разпореждане № 3747/04.06.2019 г.,
след като е извършил проверка за редовност и допустимост на исковата молба и
предявения с нея иск, на основание чл. 131 от ГПК, съдията - докладчик е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на
ответника с указание, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Съобщението изпратено до ответника е
получено на 11.06.2019 г., лично от него, като в указания едномесечен срок от
получаване на съобщението ответникът не е депозирал писмен отговор.
С определение № 1570/15.07.2019 г.
съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствените
искания на ищеца, съобщил е на страните проект на доклад по делото.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител, който поддържа исковата молба, като по същество пледира за
уважаването на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено решение и
присъждане на разноските съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Редовно призован за датата на
съдебното заседание, ответникът не се яви, не изрази становище по иска и не е
направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени относимите доказателства
и доводите на ищеца, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното НОХД № *** г. по описа на РС-К., по който подсъдим е ответникът П.Н.Т. за извършено от него спрямо ищеца И.Г.Б. престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с. ал. 1 от НК за това, че на 11.02.2018 г. в с. Г.С., общ. П.Б., пред кафе „Р.“ причинил на Б. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, получено от черепно-мозъчна травма (контузия на главата с подкожна кръвна колекция в тилната област и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание). Наказателното производство е приключило със споразумение, като за извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с. ал. 1 от НК на П.Н.Т. е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с пеР.дичност на явяване два пъти седмично; задължителни пеР.дични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.
Предвид нормата на чл.
383, ал. 1 НПК одобреното споразумение
има последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед наличието на влязла в
сила присъда и предвид липсата на спор между страните в тази насока, следва да
се приеме, че П.Н.Т. е извършил
противоправно деяние, при което е причинил на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Видно от
представения болничен лист за временна нетрудоспособност № Е2017 0710240 за периода
от 12.02.2018 г. до 16.02.2018 г. ищецът И.Г.Б. е ползвал пет календарни дни
отпуск по болест.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни с вх. № *** г., изготвена от вещото лице д-р Т.Т.С.. Видно от нея
пострадалият И.Г.Б. при инцидент на 11.02.2018 г. получил следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с
подкожна кръвна колекция (хематом) в тилната област и мозъчно сътресение с
пълна загуба на съзнание; контузия на ляво рамо. Описаните контузии били от
действието на тъпи предмети. Отговаряли да са получени по време и начин,
отразени в материалите по делото – нанасяне на удар с юмрук в областта на
главата и последващо падане върху пода (циментова площадка), както и нанасяне
на удари с ритници. Претърпяното мозъчно сътресение в конкретния случай било
съпроводено с пълна загуба на съзнание и осъществявало медикобиологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
Срокът за възстановяване бил около три седмици. Контузията на лявото рамо
причинила на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Срокът за възстановяване на рамото бил в рамките на седем до десет дни.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелите З. Х.С. и И. И.Д., приятели на ищеца, заявиха, че в началото на месец
февруари 2018 г. заедно с И.Б. ***. Малко след това с дошли ответникът П., М. и
И.. В заведението влязъл само М. и извикал И., за да поговорят навън. И.
излязъл, а свидетелите останали в заведението. Секунди след това собственичката
на заведението извикала: „И., И..“ Свидетелите видели И., който бил повален на
земята, а П. го ритал в областта на гърдите и корема, след което побягнал.
Свидетелят Д. бил първият, който клекнал до И.. И. бил в безсъзнание и около
пет минути се опитвали да го свестят. Той прохърквал и потрепервал, бил в шок.
След пет минути дошъл на себе си и го изправили. Било му трудно да ходи. Влезли
в заведението и И. започнал да пита какво се е случило, говорел несвързано, бил
неадекватен. На място дошла линейка и полицейска кола. Свидетелката З.С.
придружила ищеца до Бърза помощ, където бил прегледан и изписан. Приемал
болкоуспокояващи лекарства за болката в главата, които първоначално не му
помогнали. През нощта не можал да заспи. Свидетелката му помогнала да си
съблече дрехите. Казал, че го болят ребрата и свидетелката му обяснила, че бил
ритан в коремната област, но той не помнел. Болежките в главата минали за
повече от седмица. Оказали влияние на съня му, нуждаел се от прием на
медикаменти. Две седмици след инцидента ищецът не управлявал автомобила си и
сега рядко шофирал. Оставал си вкъщи, ограничил контактите си, по-рядко
започнал да излиза с приятели, чувствал се зле като цяло, инцидентът се отразил
на психиката му. Свидетелят И.Д. посетил ищеца два дни след инцидента. Той не
ходел на работа, бил в болничен. Оплаквал се от главоболие, световъртеж, болки
в областта на ребрата. Казал, че лявото му рамо било натъртено и го боли. След
това, в близките десет дни Д. посетил ищеца още два пъти. Той бил отпаднал,
имал световъртеж и главоболие. В близките месеци ограничил контактите си и не
искал да излиза. Чували се само по телефона, притеснявал се да излиза, за да не
се случи нещо. Разчуло се за инцидента и на ищеца не му било приятно, че бил
ударен. Към момента И. бил добре, но не искал да присъства на делото, защото се
връщали спомените за инцидента.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването
на претенцията е предпоставено от положителното установяване на следните факти:
настъпване на противоправно деяние, настъпване на посочените в исковата молба неимуществени
вреди, причинна връзка между деяние и вреди, вина на ответника,
размера на претендираното обезщетение: с оглед характера и степента на
увреждането – претърпени болки и страдание; неблагоприятно влияние върху
психическото състояние на ищеца и личната му самооценка; засегнати чест и
достойнството на ищеца, в резултат на което изпитвал психическо и емоционално
напрежение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В
настоящия случай ищеца, чрез пълномощника си в съдебно заседание е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК при
наличие на посочените предпоставки.
Нормата
на чл. 239, ал. 1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът
вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Съдът,
след като взе предвид становището на ищеца и прецени събраните по делото доказателства,
счита исковете за вероятно основателни.
Предявената искова молба е изпратена
на ответника с указания за отговор в едномесечен срок и последиците от
неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на
този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях.
Връчването е осъществено лично на ответника на 11.06.2019 година. По делото
няма постъпил отговор на исковата молба, ответникът не се явява и не изпрати представител
в съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Същевременно, ищецът обективира нарочно искане за осъществяване на
процедура по постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита,
че са приложими разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което
произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на
неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните
предпоставки.
Предвид ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства, и изложените по-горе съображения, съдът счита,
че следва да уважи предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да уважи
искането за присъждане на сума в размер на 630 лв., представляваща направените
от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
На
осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС – К.
и следните разноски: 240 лв. дължима държавна такса; 399,20 лв. възнаграждение за вещо
лице и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 238,
ал. 1 и чл. 239 от ГПК, КРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Н.Т., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** да заплати на И.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** по предявените
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във
вр. чл.
52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, унижение и срам от
причинената средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, получено от
черепномозъчна травма, от извършено престъпление от ответника, за което се е
признал за виновен с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. *** г. по описа на
КРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА П.Н.Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** да заплати на И.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 630,00 лв. сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Н.Т., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС - К.
сумата 240 лв. дължма държавна такса, 399,20 лв. възнаграждение за вещо лице и
5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: