Решение по дело №1660/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,30.11.2017 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на тридесет и първи октомври през двехиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                            

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №1660 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.274 ал.2 от КЗ /отм./.

          Подадена е искова молба от ЗК "Л. И." АД, ЕИК *********, представлявано от М. С. М. - Г.и П. В. Д. - изпълнителни директори, чрез процесуален представител - Х.Х.Д., съдебен адрес: *** против Д.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът твърди, че по повод образувано на основание чл.410 от ГПК заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Г.Б. и образуваното ч.гр.дело №123/2017г. по описа на Районен съд Пазарджик, е постъпило възражение от ответника Д.Г.Б., поради което и на основание чл.415 ал.1 от ГПК и във връзка с неизплатеното задължение към ЗК "Л. И."АД от страна на ответника, е съставен и предявен настоящият иск.

          Твърди, че на 04.10.2013г., в 09.50 часа, на гл. път I - 8 198+400 за гр.Пазарджик, водачът на л.а марка „Форд", модел „Транзит", с per. №РВ ****ХА Д.Г.Б., без свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/, предприел маневра завиване в обратна посока и реализирал ПТП с товарен автомобил марка „Фолксваген", модел „Транспортер", с peг. №PA ****ВН, собственост на „Чейс Д“ ЕООД. За настъпилото пътно-транспортно произшествие е изготвен Протокол за ПТП №1060536 от 04.10.2013г. Сочи, че към датата на събитието, отговорността на водача на л.а марка „Форд", модел „Транзит", с peг. №РВ ****ХА Д.Г.Б. е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК„Л. И." АД, застрахователна полица №22113000787435, със срок на валидност от 10.03.2013г. до 09.03.2014г. В резултат на реализиране механизма на произшествието е увреден товарен автомобил марка „Фолксваген", модел „ Транспортер", с peг. №PA ****ВН, собственост на „Чейс Д“ ЕООД.

          Твърди, че във връзка с причинените щети по товарен автомобил марка „Фолксваген", модел „ Транспортер", с peг. №PA ****ВН в ЗК "Л. И." АД е образувана ликвидационна преписка по щета №0015-5060-13-305348. При извършения оглед на увреденото МПС са констатирани щети. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност" ЗК "Л. И." АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 6910,50 лв. Размерът на застрахователното обезщетение е изчислен на базата на опис, експертиза и оценка на щетите на увреденото МПС.

          Посочва, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл.274 ал.2 от Кодекса за застраховането /отм./, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ЗК "Л. И." АД придобива право на регрес срещу виновния водач Д.Г.Б. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 6910,50 лв.

          Твърди, че по силата на чл.213 ал.1, изр.1 от Кодекса за застраховането /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на МПС, ЗК "Л. И." АД встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Сочи, че в конкретния случай ликвидационните разноски са в размер на 20,00 лева.

          Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на Д.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, че същият има задължение към ЗК "Л. И." АД в размер на 6930,50 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.

          Моли съда да осъди длъжника да заплати направените съдебни и деловодни разноски за държавна такса в размер на 138,61 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 676,53 лева.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.

          В срок по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от особения представител на ответника, назначен му от съда на основание разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Взема становище по доказателствените искания на ищеца. Заявява, че няма да сочи доказателства и ще се ползва от събраните по делото.

          В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло така предявения иск и моли съда да го уважи. Излага съображения по същество.      

          Особеният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като недоказан и неоснователен.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и становището на особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

          На 13.01.2017 год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Д.Г.Б., в качеството му на длъжник, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №123/2017 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено като съдът е издал Заповед №50 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 13.01.2017 год., с която е разпоредил длъжникът Д.Г.Б. да заплати на кредитора Застрахователна Компания „Л. И.“ АД сумата от 6 930,50 лв., представляваща изплатено обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №22113000787435 със срок на валидност от 10.03.2013г. до 09.03.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 13.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени по делото разноски в размер на 815,14 лева. Посочено е, че вземането произтича от изплатено застрахователно обезщетение на основание чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №22113000787435, валидна към датата на настъпване на ПТП-то - 04.10.2013г. и ликвидационна преписка по щета №0015-5060-13-305348.  Срещу така издадената заповед, ответникът е възразил в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК. В законния едномесечен срок, ищецът е предявил настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.274 ал.2 от КЗ /отм./, който е процесуално допустим и следва да бъде разгледан. 

          По съществото му, съдът приема следното:

          От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не се спори между страните, че на 09.03.2013 год. между ищеца ЗК”Л. И.”АД, гр.София, в качеството му на застраховател и лицето Й. А. Н. , в качеството му на застрахован собственик, е бил сключен Договор за Застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка “Форд”, модел „Транзит“ с рег.№РВ ****ХА, със застрахователна полица №22113000787435. Договорът е в сила за период от дванадесет месеца, считано от 00:00 часа на 10.03.2013 год. до 23:59 часа на 09.03.2014 год.

          На 04.10.2013 год., в периода на действие на горепосочения застрахователен договор, ответникът Д.Г.Б., като водач на лекия автомобил марка “Форд”, модел „Транзит“ с рег.№РВ ****ХА е предизвикал пътно-транспортно произшествие на главен път І-8 198+400км. за гр.Пазарджик като е предприел маневра завиване в обратна посока от ляво като не е пропуснал попътнодвижещия се товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. №РА ****ВН, собственост на „Чейс-Д“ЕООД, управляван от Д. Костадинов Койнарев и го е блъснал. При пътно-транспортното произшествие са настъпили материални щети по двете моторни превозни средства.

          Горните обстоятелства са отразени в изготвения за настъпилото пътно-транспортно произшествие Протокол за ПТП №1060536 от 04.10.2013г., съставен от мл. автоконтрольор, Сектор ПП при ОДМВР-Пазарджик, подписан от съставителя, както и от участниците в пътно-транспортното произшествие без направени възражения от тяхна страна, който официален документ  е представен и приет по делото и не е оспорен. От протокола е видно, че водачът на увреждащия автомобил и ответник по делото не е притежавал СУМПС към датата на пътно-транспортното произшествие.

          Собственикът на увредения товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. №РА ****ВН - „Чейс-Д“ЕООД е уведомил ищеца-застраховател за настъпилото ПТП и е предявил претенция към него за изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на нанесените му щети. При ищеца е образувана преписка по щета №0015-5060-13-305348, по която след изготвени опис на щетите, експертиза по щета и доклад по щета, на увредения собственик е било определено застрахователно обезщетение в размер на 6910,50 лева. Определени са и общо ликвидационни разходи в размер на 20,00 лева.

          С Преводно нареждане от 26.11.2013 год. определеното застрахователно обезщетение в размер на 6910,50 лева е било изплатено от застрахователя-ищец на увредения собственик - „Чейс-Д“ ЕООД.

          В заявлението си по чл.410 от ГПК, а и в исковата си молба, ищецът сочи, че към посочената сума за обезщетение от 6910,50 лева са начислени и ликвидационни разноски в размер на 20,00 лева, като общо дължимата сума по щетата става в размер на 6930,50 лева.

          От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата и оценъчна експертиза се установява, че управляващият лекия автомобил „Форд Транзит“ Д.Г.Б. е допуснал грешки при извършването на предприетата маневра обратен завой, а именно: не е преценил правилно дистанцията и скоростта на движещия се зад него автомобил; не се е престроил своевременно в лявата част на пътната лента откъдето е трябвало да започне маневрата; не става ясно дали е подал ясен и достатъчен за възприемане сигнал в един предходен момент, с който да извести за намерението си. Последвал е масивен удар между двата амтомобила, при който настъпва внедряване на товарния в лекия и изравняване на скоростите им. Мястото на удара е било дълбоко вътре в опасната зона за спиране на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“, поради което ударът е бил неизбежен.

          Вещото лице е дало заключение, че общата стойност на увредените детайли и части, трудът и консумативите, неободими за пълното възстановяване на товарния автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. №РА ****ВН възлизат на около 7194,10 лева. Според вещото лице от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №РА ****ВН се намират в пряка причинно-следствена връзка с установения механизъм на процесното ПТП.

          Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

          Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.2 от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

          Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в това число и приложената административно-наказателна преписка, съдът приема, че виновен за настъпилото пътно-транспортно произшествие е ответникът, който е управлявал лекия автомобил без свидетелство за управление.

          Съдът приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.274 ал.2 от КЗ, даваща право на застрахователя да получи платеното от него застрахователно обезщетение.  Установи се по делото, че сумата в размер на 6910,50 лева, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди е била заплатена от ищцовото дружество на собственика на увредения товарен автомобил – «Чейс-Д» ЕООД.   

При това положение, застрахователят-ищец има право на основание разпоредбата на чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ да получи платеното от него обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление – в случая ответника.

По силата на чл.213 ал.1, изр.1 от КЗ/отм./, с плащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка, каквато е и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ищецът встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая ликвидационните разноски са в размер на 20,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.257 ал.2 от КЗ /отм./, застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че установителният иск по чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ е доказан и  основателен.

          Напълно основателна и доказана, въз основа на представените и приети писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, е претенцията на ищеца за установяване дължимост на вземанията във връзка с процесното застрахователно събитие и изплатено застрахователно обезщетение, както и направените ликвидационни разноски.

          Вземането на ищеца към ответника за процесната главница в размер на 6930,50 лв. е съществувало, както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.

          Съществува и вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.01.2017 год. до окончателното изплащане на същата.

Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 815,14 лв., както и сторените в настоящето производство разноски в размер общо на 1095,14 лева, с оглед представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи и при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

                                                Р     Е     Ш     И:

         

          По иска на ЗК "Л. И." АД, ЕИК *********, представлявано от М. С. М. - Г.и П. В. Д. - изпълнителени директори, чрез процесуален представител - Х.Х.Д.,*** против Д.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.274 ал.2 от КЗ /отм./: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Б., с ЕГН **********, че има задължение към ЗК "Л. И." АД, ЕИК ********* в размер на 6930,50 лева /шест хиляди деветстотин и тридесет лева и петдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.01.2017г. до окончателното й плащане, за което е издадена Заповед №50 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.01.2017 год. по ч.гр.дело №123/2017 год. по описа на Пазарджишкия районен съд.

          ОСЪЖДА Д.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗК "Л. И." АД, ЕИК *********, представлявано от М. С. М. - Г.и П. В. Д. - изпълнителени директори, със съдебен адрес:*** направените в заповедното производство разноски в размер на 815,14 лева, както и направените в настоящето производство разноски в размер общо на 1095,14 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: