№ **7
гр. Бургас, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500850 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивни жалби от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Владимир Вазов“ № 3 и „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК
*********, Л. Г. П., ЕГН ********** и М. Г. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38, ет.1, офис 3, чрез адвокат Радостин
Станчев, против Решение № 281 от 07.02.2023 г., постановено по гр. дело №
2307/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е приел за
установено по отношение на ответниците З. П. П., ЕГН ********** и П. П. П.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Д. Т. С., ЕГН **********, като наследници на П. Й. П., ЕГН
**********, Л. Г. П., ЕГН **********, М. Г. С., ЕГН ********** и „Ай Пи
Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, че дължат на ищеца „В и К“ ЕАД,
представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, чрез юрисконсулт Д. Златева, сума в
общ размер от 794,95 лв., представляваща главница и цена за потребени
услуги – доставена, отведена и пречистена вода, като З. П.и П. П. действащ
със съгласието на своята майка и законен представител Д. С., дължат на
1
ищеца разделно сума от по 70,94 лв. – цена за доставена, отведена и
пречистена вода, за което задължение е издадена фактура от 23.08.2019 г. за
отчетен период от 08.09.2018 г. до 31.07.2019 г.; ответниците Л. П., М. С. и
„Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, представлявано от управителя Пламен
Иванованов Иванов, дължат на ищеца от по 217,69 лв. за всеки един от тях,
представляваща цена за доставена, отведена и пречистена вода, за които
задължения са издадени фактури от 23.08.2019 г. и от 23.09.2020 г., с отчетен
период по фактури от 08.09.2018 г. до 09.09.2020 г.; сумата от 33,44 лв.,
представляваща общ размер на лихви за забава, от които ответниците З. П. и
П. П. дължат на ищеца върху главница в размер от 70,94 лв. за всеки от тях,
лихва за забава за периода от 24.10.2020 г. до 06.01.2021 г. в размер от 1,48
лв.; ответниците Л. П., М. С. и „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, представлявано
от управителя Пламен Иванов, дължат на ищеца върху главница в размер от
217,69 лв., за всеки от тях лихва за забава за периода от 24.09.2019 г. до
06.01.2021 г. лихва за забава в размер от 10,16 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 794,95 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 08.01.2021 г. до окончателното й
плащане, които суми представляват част от сумите, плащането на които е
разпоредено със заповед по чл.410 от ГПК №260043/11.01.2021 г.,
постановена по ч.гр.д. №103 по описа на БРС за 2021 г. Със същото решение
БРС е прекратил производството по гр.дело № 2307 по описа на съда за 2021
г. в частта, в която ищецът „В и К“ ЕАД е предявил срещу З. П. и П. П.,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д. С., искове
за приемане за установено, че ответниците му дължат сума в размер от 184,67
лв., представляваща цена за доставена, отведена и пречистена вода, за което
задължение е издадена фактура от 23.09.2019 г. с отчетен период от
08.09.2018 г. до 31.07.2019 г., както и за суми, представляващи лихва за
забава, начислена върху посочената главница от 184,67 лв., за периода от
24.09.2019 г. до 06.01.2021 г., като съдът е обезсилил заповед №260043 от
11.01.2021 г. по ч.гр.д. №103/2021 г. по описа на БРС, в частта, в която
производството по делото е прекратено. Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на страната на ответниците „Космополитън –
Ми“ ЕООД, ЕИК 20088722, представлявано от Антон Д. Антонов. Със
същото решение съдът е присъдил разноски между страните, като с решение
№736/04.04.2023 г. по гр.д. №2307/2021 г. е допуснал поправка на очевидни
2
фактически грешки в решението досежно разноските. Последното не е
обжалвано от страните.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват и двете
страни, но в различни части. Въззивникът „В и К“ ЕАД изразява недоволство
от постановеното решение в частта, с която производството по делото е
прекратено по предявения иск срещу З. П. и П. П. за сумата от 184,67 лв. за
което е съставена фактура от 23.09.2019 г. с отчетен период 08.09.2018 г. –
31.07.2019 г., както и за суми представляващи лихва за забава, начислени
върху главницата за периода от 24.09.2019 г. до 06.01.2021 г. и е обезсилена
заповедта по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №103/2021 г. на БРС, както и в
частта, с която производството е прекратено, както и в частта в която „В и К“
ЕАД е осъдено да заплати на З. П. сумата от 302,51 лв. – разноски по делото.
Изразява несъгласие с направените от първоинстанционният съд изводи, че в
процеса е настъпило правоприемство, касаещо отчетния период. Твърдят, че
претенцията предявена по гр.д. №597/2020 г. по описа на БРС е против
отчуждителя на имота, но на основание специалния състав на нормата по
чл.9а от Наредба № 4, в която хипотеза се търси отговорност на „предишен
собственик“, който обаче не е изпълнил задължението си да уведоми
оператора за отчуждените от него права върху имота. Счита, че
коментираното от БРС решение няма СПН спрямо приобретателите на имота,
доколкото основанието на претенцията е различно и не произтича от същото
правоотношение, тъй като в случая за отчетния период собственици на имота
са единствено и само надарените лица, като отговорността на дарителя е
ангажирана на различно правно основание, а именно с оглед фикцията на
чл.9а от Наредба №4. Посочва кои са лицата отговарящи за потребени В и К
услуги. Моли съда да отмени обжалваното решение и удовлетвори
претенцията.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
П. П. П. чрез адвокат Веселина Станева, с който счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, като молят съда да потвърди
обжалвания съдебен акт. Излагат съображения.
Недоволство от така постановеното решение изразяват във въззивната
си жалба и представляваните от адвокат Радостин Станчев ответници по
делото пред БРС Л. П., М. С. и „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, които считат, че
3
не дължат сумите по решението на БРС, в размер на по 217,69 лв. за всеки
един от тях, законната лихва и разноските в заповедното и исковото
производство. Позовават се на извършената съдебно-техническа експертиза,
на издадените 2 броя фактури на името на П. Й. П., като твърдят, че тези суми
са дължими от П. Й. и са за потребление на вода за заведение за хранене –
Бистро „Бунара“ на плаж „Хармани“. Считат, че издадените фактури касаят
обслужване на заведението за хранене, поради което неправилно
въззивниците са били осъдени да заплатят сумата на „В и К“ ЕАД. Излагат
съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„В и К“ ЕАД чрез юрисконсулт Д. Златева, с която считат постановеното
решение за правилно и законосъобразно, съобразено с приложимата
нормативна уредба и събрания доказателствен материал. Излагат подробни
съображения. Молят съда да потвърди решението на БРС в тази му част.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 и следващите от
ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото първоначално е започнало с подадено от
„ВиК“ ЕАД против ответниците заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като заповедният съд със заповед № 260043 от
11.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 103/2021 г., е разпоредил
длъжниците П. Й. П., ЕГН **********, В. Й. П., ЕГН **********, Л. Г. П.,
ЕГН **********, М. Г. С., ЕГН ********** и „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплатят разделно на „ВиК“ ЕАД сумата от 1306,14 лв. –
дължима сума за доставена, отведена и пречистена вода за периода от
08.09.2018 г. – 09.09.2020 г. за имот в гр. Созопол, ул. „Ропотамо“ № 40, абон.
№207370, сумата от 60,97 лв. , представляваща мораторна лихва за
периода от 24.09.2019 г. до 06.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата,
4
като длъжниците П. П. и В. П. заплатят по 326,53 лв. главница и по 15,24 лв.
мораторна лихва, а длъжниците Л. П., М. С. и „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД
заплатят по 217,69 лв. главница и по 10,16 лв. мораторна лихва, както и да
заплатят разделно сумата от 77,34 лв. – разноски по делото – заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като П. П. и В. П.
заплатят по 19,34 лв., а длъжниците Л. П., М. С. и „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД
заплатят по 12,89 лв..
Постъпили са възражения от Л. П., М. С. и „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД
и от П. Й. П. против заповедта за изпълнение, като съдът е указал срещу тези
длъжници да се предяви искова молба от кредитора. Издаден е изпълнителен
лист в полза на ищеца „ВиК“ против В. Й. П..
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал
извършването на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
Руска Илиева и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Генко Генов, изяснил е делото от фактическа страна и е достигнал до правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която от своя страна на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. В хода на
делото пред първата инстанция ответникът П. Й. П. е починал и на негово
място са конституирани З. П. П. и П. П. П.. „ВиК“ ЕАД е посочило в отделна
молба, че партида с абон.№207370 е променена служебно на името на П. Й. П.
през месец април 2021 г., като преди това същата се е водила на З. В. П.а. По
делото е представено гр.дело №5794/2020 г. на БРС, водено от ВиК“ ЕАД
против З. В. П., с което първоинстанционния съд е приел, че последната
дължи ½ ид.част от претендираните суми, а по отношение на сумата от 369,34
лв., ведно с лихви, е прекратил производството по делото. Представен е
нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, нот.дело №
***/**** г., от който е видно, че З. П.а чрез пълномощника си П. П. е дарила
на синовете си В. П. и П. П. своята ½ ид.част от 2135/2173 кв.м. ид.части от
поземлен имот с идентификатор 67800.504.258 по КК и КР на гр. Созопол.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за проектиране и строителство № **, том **, нот.дело №280/**** г. на
нотариус Николай Ников, рег.№248, се установява, че Л. П. и М. С. са
прехвърлили на „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД 1/3 ид.част от собствената си ½
ид.част, като прехвърлената идеална част по отношение на целия имот
5
представлява 1/6 ид.част от процесния недвижим имот. Първоинстанционният
съд е приел, че от писмения отговор даден от тези ответници не се установява
оспорване на правото им на собственост по отношение на тези имоти, поради
което е приел, че ответниците са собственици на ½ ид.част от поземления
имот.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че в процесния имот в гр. Созопол, ул. Ропотамо №
40 съществува изграден търговски обект – Бистро „Бунара“ със сезонен
характер на ползване. Имотът е бивш УПИ ІV-1694 в кв.144 по ПУП на гр.
Созопол от 1989 г. Според вещото лице за водоснабдяването на поземления
имот има изградено едно водопроводно отклонение с един измервателен уред
– водомер за студена вода. Водомерът е въведен в база данни на „ВиК“
оператора с виртуален номер **********, вписан в карнет № 6054, стр. 122.
Вещото лице е установило, че общото изразходвано количество вода,
преминало през измервателното средство за отчетния период, е 410 куб.м. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че задълженията на абонатен № 207370 П. П. към „В и К“ по
издадени 2 бр. фактури с начислен ДДС, съответно от 23.09.2019 г. за периода
08.09.2018 г. до 31.12.2018 г., е на обща стойност 738,67 лв., а по втората
фактура от 23.09.2020 г. стойността възлиза на 567,47 лв.
По подадените въззивни жалби, настоящата съдебна инстанция намира
за установено следното: оплакванията във въззивната жалба на „В и К“ ЕАД,
досежно прекратяване на производството по делото по отношение на
претенцията срещу З. П. и П. П., последния действащ със съгласието на
своята майка, за приемане за установено, че дължат сумата от 184,67 лв.,
представляваща цена за доставена, отведена и пречистена вода, за което
задължение е съставена фактура от 23.09.2019 г. с отчетен период 08.09.2018
г. – 31.07.2019 г., както и за суми, представляващи лихва за забава начислена
върху главницата от 184,67 лв. за периода 24.09.2019 г. – 06.01.2021 г., и
обезсилване на заповед № 260043/11.01.2021 г. по ч.гр.д. №103/2021 г., е
законосъобразно извършено от първата инстанция. „В и К“ ЕАД се позовава
на обстоятелството, че претенцията, по която е било постановено решението
по гр.д. №5797/2020 г. на БРС, е заявена срещу отчуждителя на имота, но
съобразно чл.9а от Наредба № 4, според която се търси отговорност от
предишен собственик, който не е изпълнил задължението си да уведоми
6
оператора за отчуждените права върху имота. В тази връзка страната счита,
че решението няма сила на присъдено нещо спрямо преобретателите на
имота, доколкото основанието на претенцията е различно и не произтича от
същото правоотношение. Настоящата съдебна инстанция не споделя
изложеното от „В и К“ ЕАД. Съгласно чл.226, ал.3 от ГПК постановеното
решение във всички случаи се разпростира и представлява СПН и спрямо
преобретателя, с изключение на действието на вписване, което се отнася за
конкретно предвидени хипотези, както правилно е приел
първоинстанционния съд. В този смисъл е настъпило правоприемство по
силата на договора за дарение и спорът за задълженията, включващи сумата
от 326,53 лв. е недопустим.
По отношение на втората въззивна жалба подадена от „Ай Пи
Инвестмънт“ ЕООД, Л. П. и М. С., за това, че не дължат сумите, за които са
осъдени от първоинстанционният съд, тъй като задълженията са на П. Й. П. в
периода когато той е стопанисвал заведение „Бунара“, настоящата съдебна
инстанция намира същата за неоснователна. Това е така, тъй като винаги е
налице основание за търсене на дължима сума от потребител на ВиК услуга,
когато той е собственик на водоснабдения обект. Това произтича от
разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2014 г. и в този смисъл „В и К“ е в
правото си или да използва фикцията на чл.9а от Наредбата и насочи
претенцията спрямо наемател, ползвател на водоснабдения обект, или да
предяви същата спрямо собственика на имота. В този смисъл настоящия съд
намира подадените въззивни жалби за неоснователни, което налага
постановения съдебен акт на първоинстанционния съд да бъде потвърден. Що
се отнася до направените искания за присъждане на разноски за въззивната
инстанция, съдът намира, че такива не се дължат с оглед постановения
резултат по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281 от 07.02.2023 г., постановено по гр.
дело № 2307/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8