№ 433
гр. Пловдив , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита И. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330200830 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013575/04.12.2020г.
на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което
на Я. С. Т., ЕГН: **********, от гр.Пловдив, жк „*********, на основание
чл.183, ал.4 т.8 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.98, ал.1 т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното накaзателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, явява се лично в съдебно заседание,
поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна – Сектор „ПП” към ОДМВР – Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. До съда е депозирана писмена молба-
становище от Началника на ОД на МВР-Пловдив, в която излага доводи за
потвърждаване на обжалваното накaзателно постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонор и искане за намаляване на
размера му до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване
на жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 06.11.2020г. около 17.10ч. в гр.Пловдив, на ул. „Ангел Кънчев“ –
кръстовището с ул. „Цоко Каблешков“, жалбоподателят Я. С. Т., ЕГН
**********, управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“,
с рег. № ***** собственост на Н.М.М., ЕГН ******, като извършва следното
нарушение: паркира в зоната на кръстовище. Поведението му било забелязано
от патрулиращия в непосредственa близост - свид. С. Г. Ф., на длъжност
„*****“ към сектор „СПС“ при ОД на МВР-Пловдив, който констатирал
извършено от жалбоподателя нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. За
направените констатации срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
639540/ 06.11.2020г. в негово присъствие, като го подписал след като се
запознал със съдyржанието му без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
акта.
Въз основа на АУАН, наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя Т., на основание чл.183, ал.4 т.8 от
ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.98, ал.1 т.6 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше
разпитан актосъставителят С.Г.а Ф., който потвърджава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Свидетелят Ф. обяснява, че на
процесната дата около 17.00ч., докато изпълнявал служебните си задължения,
в района, в който патрулирал с колегата си, забелязали паркирани два
автомобила в зоната на кръстовище на ул. „Ангел Кънчев“ с ул. „Цоко
Каблешков“. За единия автомобил без водач в него, контролните органи
съставили фиш, а за другия, чийто водач бил жалбоподателят, който точно се
завръщал до паркираното от него в нарушение МПС, свид. Ф. съставил
АУАН. Потвърждава, че жалбоподателят бил паркирал МПС-то в зоната на
самото кръстовище, въпреки че е забранено. В случая съставил акт, вместо
фиш, тъй като нарушителят проявил колебание за сългасие и подпис при
евентуално съставеня на фиш.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, пълни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
АУАН и НП са съставени в срок, от надлежен орган, в предвидената от
2
закона форма, подписани са съгласно изискванията на закона, дадена е
възможност за възражения на нарушителя и съдържат реквизитите, посочени
в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, ето защо съдът намира, че същите не страдат от
съществени пороци, които да налагат отмяна на постановлението. Правилно
контролния орган, предвид констатираното нарушение и съответстващото му
наказание, е преценил съставянето на АУАН, вместо фиш, доколкото нормата
на чл.186 е с диспозитивен характер. Алинея 3 на същата разпоредба
задължава органа да състави акт, но при издаден вече фиш, който
нарушителят отказва да подпише. Отделно от това, наличието и само на един
свидетел при съставянето на АУАН е достатъчно, за да се приеме, че актът е
съставен по предвидения ред и в съответствие с нормата на чл. 40, ал.1 от
ЗАНН, поради което е неоснователно наведеното в тази посока възражение от
страна на жалбоподателя.
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от
субективна и обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение. Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП указва, че престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. По
категоричен начин се установява от изложеното в АУАН, потвърдено и от
свид. Ф., че на процесната дата и място жалбоподателят Т., като водач на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рег. № ******
паркирал в зоната на конкретното кръстовище, въпреки че е забранено.
Посоченото нарушение очевидно не е било оспорено от него, доколкото в
АУАН няма отразени възражения. Видно е от депозираната жалба, че макар
същият да оспорва издаденото срещу него НП, по същество не се навеждат
конкретни съображения, с които да се опровергае или да се оспори по
същество констатираното нарушение. Наведени са единствено формални
възражения, вследствие на което презумптивната доказателствена сила на
АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради
което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
Правилно на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание – глоба във фиксирания от закона
размер, който не подлежи на ревезиране.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не му ставало
ясно какво нарушение е извършил, поради неописано отстояние и липса на
измерване, визирайки втората хипотеза в материалната норма на чл.98 ал.1,т.4
от ЗДвП – забрана за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от
кръстовище, т.е. извън него, без да сочи доказателства за това. В случая
жалбоподателят е ангажиран за неправилно паркиране, но конретно на
кръстовището, в неговата зона, място, описано в акта и постановлението като
3
- „на кръстовището на ул. „Ангел Кънчев“ с ул. „Цоко Каблешков“, какъвто
смисъл се влага и в § 6, т.8 от ДР на ЗДвП, а именно „кръстовище“ е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно
ниво. Ето защо наведенето твърдение от жалбоподателя е неоснователно и
цели единствено освобождаване от административнонаказателна отговорност
на формално основание. При това положение, съдът счита, че описанието на
нарушението е достатъчно пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят мнг
добре е разбрал за какво негово поведение е санкциониран.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като
обществената опасност на установеното нарушение е с типичната такава за
нарушенията от този вид. Прави впечатление и приложената по преписката
справка за нарушител/ водач, от която е видно, че наказаното лицето е
мнократен нарушител на правилата за движение по пътищата, което е
допълнително основание да не се приложи визираната горе норма.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават
атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
По делото от страните не са направени искания за разноски, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Поради горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-
013575/04.12.2020г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Я. С. Т., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, жк
„*********, на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5