Определение по дело №447/2019 на Районен съд - Дупница

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2019
					Дупница

 

Номер                                      Година                                 Град

 

	IІ гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	16.09.		2019

 

на                                                                                     Година

 

закрито

Иван Димитров

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

     1.

      2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	Гражданско		447		2019

 

                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез юрисконсулт П.Б., срещу К.В.И., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че на 14.12.2016 г. между "Сити кеш" ООД, като заемодател и К.В.И., като заемополучател, е сключен договор за паричен заем № 100493, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 600 лева. С подписването на договора ответникът удостоверил получаването на заемната сума, като се е задължил да върне сума в размер на 650, 92 лв., ведно с договорната лихва – 50, 92 лв., на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 162, 73 лв., в периода 13.01.2017 г. – 13.04.2017 г.

Съгласно договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си - поръчител физическо лице, валидна банкова гаранция, запис на заповед залог на движимае вещ или ипотека. Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 301, 48 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски, всяка в размер на 75, 37 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Ответникът е забавил плащането на две погасителни вноски, поради което на основание чл.7, ал.4 от договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на дължимите суми на 20.01.2017 г. и заемателят е начислил договорената в чл.7, ал.4 неустойка в размер на 190, 48 лв.

Заемателят дължи и законна лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 120, 94 лева.

Ответникът не е извършвал плащания по договора, поради което задължението възлиза на 1263, 82 лв., от които: 600 лв. – главница; 50, 92 лв. - договорна лихва; 301, 48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 190, 48 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост; 120, 94 лв. - лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

На 31.10.2017 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от "Сити кеш" ООД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Направено е искане уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея. 

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 600 лв. – главница по договор за заем № 100493 от 14.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 50, 92 лв. - договорна лихва; 301, 48 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 190, 48 лв. - неустойка за предсрочна изискуемост; 120, 94 лв. - лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който се оспорват предявените искове. Направено е възражение за нищожност на клаузите за неустойка, за лихва за забава и за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави и като неравноправни клаузи.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не се оспорва сключването на 14.12.2016 г. между "Сити кеш" ООД, като заемодател и К.В.И., като заемополучател, на договор за паричен заем № 100493, съгласно който кредиторът е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 600 лева.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорни клаузи за неустойка и наличието на предпоставките за тяхната дължимост.

Ответникът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на уговореното между страните.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на ДРС.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

 

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА гр. д. № 447/2019 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 02.10.2019 г. от 10, 15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. № 2208/2018 г. по описа на ДРС.

УКАЗВА на ищеца, че следва да уточни изложените обстоятелства, предвид посоченото име на заемател Димитър Григоров Димитров.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: