№ 7657
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110153464 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от М. И. И. срещу „К.Й.“ ООД за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 8 от Договор за заем №272537/17.08.2022 г. В искова молба са
изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за заем,
съгласно който в чл. 8 е предвидена неустойка в размер на сумата 2771,81 лв. Излагат се
подробни съображения за нищожност на договора, който влече недействителност и на
конкретно оспорената клауза поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, и като сключен в нарушение на чл. 19, ал.1, вр. чл.10, ал.2 и 10а, ал.2 и4 от ЗПК;
неравноправна на осн. чл. 21,ал.1, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК.
Ответникът, получил препис на искова молба с приложения на 25.11.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на искова молба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От предметното съдържание на Договор за паричен заем №272537 от 17.08.2022 г.,
неоспорен от ответника, се установява, че ответното дружество, като заемодател, предава на
ищеца, като заемополучател, заемни средства сумата от 3000,00 лв., която заемополучателят
да погасява на 17 месечни вноски от по 233,96 лв., с ГПР -48,047%, с фиксирана лихва при
месечен лихвен процент от 3,330 %, с обща стойност на плащанията 3977,19 лв. Според
оспорената клауза на чл. 8 от договора, ако в тридневен срок от подписване на договора
потребителят не предостави на заемодателя обезпечение по чл. 6 от договора или не
отговаря на изискванията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т. 4 от ОУ, заемополучателят дължи
неустойка сумата от 2771,81 лв., която се плаща разсрочено, съобразно погасителния план за
връщане на кредита. Според приетия погасителен план към месечната вноска може да се
включи и сумата по 397,00 лв. за неустойката по чл. 8 от договора. Видно от чл.6 страните се
уговарят изпълнението на длъжника по договора да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на
условията по чл.10,ал.2,т.1 от ОУ, и с още едно от посочените обезпечения, по избор на
заемателя – ипотека, залог, и двете при условията на чл.10,ал.2, т.3 от ОУ, банкова гаранция,
съгласно чл.10,ал.2,т.4 от ОУ, ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като в
отбелязан последния вариант.
1
Изложеното налага извод от правна страна, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9
от ЗПК. Ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Не може да се приеме, че чл. 8 от договора за заем
касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на т.нар.
обезпечение по чл. 6, респ. за начисляване на неустойка. От начина на уговаряне на
задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за
отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия обективно
неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови
услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, а именно с оглед
необходимостта да одобри представеното обезпечение. Клаузата на чл. 6 и 8 от договора е
уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля
своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя.
Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на
заемодателя за правилната преценка за кредитиране. В този смисъл съдът приема, че чрез
неиното предвиждане в договора се заобикаля ограничението по чл. 33 от ЗПК, което
обуславя неината недействителност, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, във вр. чл.26, ал.4, вр.
ал.1 от ЗЗД. Освен това, не се установява вземането за неустойка да е включено към ГПР, с
което се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В случая ГПР е уговорен без неустоечното вземане, а това е незаконосъобразно,
доколкото нейното начисляване е пряко обусловено от наличието на заемното
правоотношение, поради което се явява общ разход по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. При общ размер на разходите по кредита 3749 лв. (договорна лихва и неустойката),
като се съобрази срокът на кредита и размера на заемните средства се установява, че
годишният процент на разходите значително надвишава посочения в договора, а стойността
на самата клауза е над пет пъти размера на законната лихва. Ето защо съдът счита, че
оспорената клауза е нищожна, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК поради противоречието й с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение на изложеното съдът приема, че уговорката е
неравноправна, на осн. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, доколкото с оглед срока на договора,
размерът на неустойката е необосновано висок -повече от половината от главницата. Поради
това клаузата е нищожна и осн. чл. 146, ал. 1 от ЗПК, като не се твърди и не се доказва от
ответника да е уговорена индивидуално. Ето защо съдът приема, че исковата претенция се
явява основателна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата 910,97 лв. за платени държавни
такси и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от М. И. И., с ЕГН:**********, с адрес:
********, срещу „К.Й.“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
*********, иск по чл. 21, във вр. чл. 16 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143,
ал.2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен
заем №272537/17.08.2022 г.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на М. И. И., с ЕГН:**********, с адрес: ********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 910,97 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
2
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3