№ 115685
гр. София, 14.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Частно гражданско дело №
20241110112397 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма] с искане за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. М. А. за парични вземания,
произтичащи по договор за заем M.C. № *** и договор за допълнителни услуги към
договора за заем от 14.03.2023 г., сключени с [фирма], като следва: 500 лева, представляваща
неизплатена главница сумата от 292,32 лева, представляваща стойност на допълнителни
услуги за периода 26.04.2023 г. – 26.09.2023 г. и сумата от 48,46 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 27.04.2023 г. до 28.02.2024 г.
Процесните договор за паричен заем и свързания с него договор за допълнителни
услуги са сключени на 14.03.2023 г., като възникналото въз основа на същите облигационно
правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В т. 12 от заявлението е посочено, че на основание сключения към договора за заем
договор за допълнителни услуги от същата дата кредиторът е поел задължение за
предоставяне на кредитополучателя на пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на
допълнителна цена чрез 6 равни месечни вноски от по 142,16 лева (какъвто е и броят на
вноските по самия договор за кредит). В депозирана по делото уточнителна молба от
09.07.2024 г. заявителят посочва, че допълнителните услуги са подробно описани в договора
за допълнителни услуги и се изразяват в безплатно посещение за събиране на вноска,
безплатно внасяне на вноската от името и за сметка на кредитополучателя, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, преференциално обслужване, разглеждане до
минути, право на участие в специални промоции, с изложени твърдения, че услугите са
реално предоставени на длъжника.
С оглед описанието, направено от заявителя, съдът достига до извод, че тези
допълнителни услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
1
събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. В
допълнение следва да се има предвид, че съгласно изложените твърдения от заявителя
цената на допълнителния пакет от услуги е във фиксиран размер и е дължима при
подписването му, следователно дори и когато кредитополучателят не се е възползвал нито
веднъж от услугите, включени в пакета, което е в противоречие с добрите нрави и води до
неравновесие в насрещните престации. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на
чл.10а ЗПК, което обуславя извод за недължимост на тази сума. Този извод не се разколебава
от обстоятелството, че таксата за допълнителния пакет от услуги е предвидена в договор,
различен от договора за паричен заем, предвид сключването му именно във връзка с
основания договор, на същата дата, между същите страни, при дължимо разсрочено плащане
на уговорената цена на същия брой вноски при същите падежи, както по договора за
паричен заем, което обуславя извода за пряката връзка между двете сделки.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението по отношение на това вземане следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 67745/29.02.2024 г., подадено от [фирма] с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. М. А. за
сумата от 292,32 лева, представляваща стойност на допълнителни услуги за периода
26.04.2023 г. – 26.09.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2