Определение по дело №319/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С разпореждане № 626/30.12.2015 г. по НАХ дело № 1109/2015 г. в разпоредително заседание, К. районен съд е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Р. П. – К. за отстраняване на допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила.

Против така постановеното разпореждане е постъпил частен П. от прокурор от Р. П. – К., в който се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Съобразно тази разпоредба от НПК, пострадал от престъплението можел да бъде само и единствено физическо лице. Юридическо лице не можело да бъде пострадал от престъпление, а ощетено лице. В случая при извършено от обвиняемия престъпление по чл.237, ал.1 от НПК, нямало пострадало физическо лице, на което да са били нарушени правата визирани в разпоредбата на чл.75, ал.1 от НПК. В този ±мисъл нямало допуснато на ДП и нарушение по чл.248, ал.2, т.3 от НПК. Посочено е също в протеста, че цитираните от съда имуществени или неимуществени вреди, които следвало да бъдат възстановени, не били елемент от състава на престъплението по чл.237, ал.1 от НК и нямало пречка да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. Счита, че от престъплението по чл.237, ал.1 от НК не са настъпили имуществени или неимуществени вреди, а още по-малко на физическо лице. Предлага да се отмени протестираното разпореждане и делото да се върне на РС – К. за ново разглеждане.

След преценка на данните по делото, съдът съобрази следното:

На 09.12.2015г. в Районен съд – К. е било образувано НАХ дело № 1109/2015г. по постъпило постановление от РП – К. за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В постановлението е описано, че досъдебното производство е било образувано и проведено срещу Р. М. Х. от Г. за това, че 22.02.2015 г. в землището на с.К., общ.К., убил без надлежно разрешение едър дивеч – елен лопатар /Cervus dama L./ - престъпление по чл.237, ал.1 от НК. Описано е, че за посоченото престъпление, което е умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 1 година или „глоба” от 100 до 300 лева, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК; от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Предвид описаното е направен извод, че в случая са налице предпоставките обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.237, ал.1 от НК с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Съдията-докладчик по делото е постановил разпореждане, с което е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Р. П. – К. за отстраняване на допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е описал, че Р. М. Х. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.237, ал.1 от НК – за това, че на 22.02.2015г . в землището на с.К., общ.К. убил без надлежно разрешение едър дивеч – елен лопатар. Приел е, че в хода на разследването не са изяснени въпросите свързани със собствеността и стопанисването на убития дивеч, като тази неяснота не позволявала да се индивидуализира пострадалия от престъплението по чл.237, ал.1 от НК, дали такъв се явява физическо или юридическо лице, съответно този пострадал да бъде уведомен за правата регламентирани в разпоредбата на чл.75, ал.1 от НПК. Описаното нарушение представлявало съществено нарушение допуснато на досъдебното производство по смисъла на чл.248, ал.2, т.3 от НПК. Отделно от описаното, районният съд е приел, че прокурора е внесъл предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, без да са налице основанията по чл.78а от НК. По делото не били приложени доказателства за възстановяване на вредите от престъплението по чл.237, ал.1 от НК каквото било изискването на чл.78а, ал.1, б.”в” от НК. Съдът е посочил, че е без значение дали причинените щети са съставомерни или не, както се сочело в Постановление № 7/04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС. В случая, на ДП не били приложени доказателства, от които да се установява каква е стойността на убития едър дивеч, която стойност несъмнено била от правно значение, предвид разпоредбата на чл.237, ал.3 от НК. Не се установявало и тази равностойност на дивеча да е била възстановена.

С оглед описаното, настоящия въззивен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на пострадалото лице, са неправилни и незаконосъобразни. За да направи този извод, решаващия съд е приел, че в хода на разследването не били изяснени въпросите свързани със собствеността и стопанисването на убития дивеч, което не позволявало да се индивидуализира пострадалия от престъплението по чл.237, ал.1 от НК, дали се явява физическо или юридическо лице, след което да му разяснят правата по чл.75, ал.1 от НПК.

Нормите на НПК, регламентиращи кръга лица, които отговарят на критериите за придобиване качеството на пострадал са залегналÞ в разпоредбите на чл. 74 от НПК, съответно правата, които имат са регламентирани в чл. 75 от НПК. Обектът на посегателство се извежда от систематичното място на престъплението в НК. Съгласно чл.74, ал.1 от НПК, пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на престъпления по Глава VI от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 237, ал.1 от НК, находящо се в раздел ІІ- престъпления в отделни стопански отрасли, са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на ловното стопанство /лова/. Тези престъпления, не засягат материалната основа на конкретното стопанство, а само неговото нормално (правилно) функциониране. С оглед специфичния предмет на това престъпление, а именно дивеча, който е в свободно състояние, няма и пострадал.

Органите на досъдебното производство и съда винаги следва да извършат преценката за това, дали от дадено престъпление са претърпени вреди и дали от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено юридическо лице.Вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото по принцип, се състои в отрицателно изменение в сферата на даден правен субект. Отнесено към наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатият с престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права. С престъплението по чл. 237, ал.1 от НК, както се посочи, се защитават обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване на ловуването, т.е. общия /групов/ обект на престъплението или основният непосредствен обект на престъплението /изведен от заглавието на съответния раздел/ не насочва директно към защита на индивидуална правна сфера. Безспорно отговора на въпроса дали от конкретното престъпление има пострадал, се извършва на основата на анализ на конкретния фактически състав, респективно от този анализ е необходимо да може да се направи и да следва положителен извод за това, дали е налице престъпен резултат, накърняващ непосредствено нечии права. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция приема, че за да придобие едно лице качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, то това лице следва да е претърпяло такива вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната легитимация за това встъпване е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди /от конкретното престъпление/ и тяхното наличие е предмет на законодателна преценка. Това е така, защото поначало всяко престъпление, съставляващо негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на обществения живот, в по-малка или по-голяма степен засяга нечии права. Но критериите за регламентираното в чл. 74 НПК качество „пострадал” и следващите от това права и възможности за процесуално участие са обективно установени. Претърпените вреди следва да съставляват пряка и непосредствена последица от престъ´лението, за което се води наказателното производство в досъдебната му фаза и след като това условие в конкретния случай не е налице, то не може да се приеме, че от престъплението по чл.237, ал.1 от НК, има пострадало лице. Ето защо, доколкото чл. 74 от НПК изисква за придобиване на качеството пострадал вредите да са от престъплението, а не от деянието в широк смисъл, то не може да има лице, претърпяло вреди, защото това посегателство засяга реда за функциониране на съответния стопански отрасъл, но не и индивидуална правна сфера. С оглед на всичко изложено настоящият въззивен състав счита, че след като в случая производството е водено за престъпление по чл.237, ал.1 от НК, то от същото с оглед обекта на засягане на това престъпление - обществените отношения свързани с нормалното функциониране на ловното стопанство, няма пострадал по смисъла на чл.74 от НПК.

Предвид изложеното следва извода, от на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия, по смисъла на чл.248, ал.2, т.3 от НПК, както е приел първоинстанционния съд.

Неправилен е и втория извод, който е направил районният съд, че прокурора е внесъл предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, без да са налице основанията по чл.78а от НК, тъй като по делото не били приложени доказателства за възстановяване на вредите от престъплението по чл.237, ал.1 от НК каквото било изискването на чл.78а, ал.1, б.”в” от НК. В тази връзка съдът е приел, че е без значение дали причинените щети са съставомерни или не, както се сочело в Постановление № 7/04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС. В случая, на ДП не били приложени доказателства, от които да се установява каква е стойността на убития едър дивеч, която стойност несъмнено била от правно значение, предвид разпоредбата на чл.237, ал.3 от НК. Не се установявало и тази равностойност на дивеча да е била възстановена.

Изложеното по-горе за липсата на пострадал, а и на ощетено юридическо лице от конкретното престъпление, предмет на внесеното в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като от престъплението липсват причинени вреди, то следва и извода, че в този случай, поначало не следва да се изследва и въпроса за наличието на предпоставките по чл.78а, ал.1, б.”в” от НК, поради липсата на такива вреди за възстановяване. За пълнота следва да се посочи, че с Постановление № 7/04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС е прието, че в чл.78а, ал.3 от НК (в редакцията преди изм. с ЗИДНК, ДВ бр. 21/2000 г.), законодателят не прави разлика между съставомерни и несъставомерни имуществени вреди, като с него е доразвито изразеното в ТР № 88 от 17.12.1982 г. по н. д. № 73/82 г. на ОСНК на ВС становище, че приложението на чл. 78а от НК е възможно, когато имуществените вреди са елемент от състава на престъплението и са установени по размер, за да се приложи чл. 78а, ал. 3 НК те трябва да бъдат възстановени напълно, а когато размерът на имуществените вреди не е установен, (те не са елемент от състава на престъплението, но са резултат на същото), възстановяването им трябва да бъде обезпечено. С отмяната на чл. 78а, ал. 3 от НК (ЗИДНК, ДВ бр. 21/2000 г.) и вписване в ал. 1, б. "в" на изискването имуществените вреди от престъплението да са възстановени, отпадна възможността за тяхното обезпечаване по установения в закона ред. ┬ цитираното постановление е прието също, че за да се избегне възможността приложението на чл.78а от НК да е в зависимост от волята на пострадалия при определянето на размера на имуществените вреди, което би му дало възможност за злоупотреба с права, съдът и органите на досъдебното производство са задължени да установят размера на вредите. В настоящия случай в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е прието, че от конкретното деяние не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, като такива няма описани и в обстоятелствената част на постановлението. Установяването на стойността на убития едър дивеч, както е посочил решаващия съд в протестираното разпореждане с оглед разпоредбата на чл.237, ал.3 от НК, не променя извода за липса на причинени от престъплението имуществени вреди. Цитираната норма на чл.237, ал.1 от НК, предвижда, че убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, т.е. в тези случаи не е необходимо да се установи стойността му, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. В случаите, когато първоинстанционният съд установи, че предмета на престъплението, който следва да се отнеме липсва, няма пречка в съдебното производство да събере доказателства за равностойността му, за да изпълни разпоредбата на чл.237, ал.3 от НК.

Предвид изложеното, протестираното разпореждане като незаконосъобразно, следва да се отмени и делото да се върне на РС- К. за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание.

Ето защо и на основание чл.345 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 626/30.12.2015 г. постановено по НАХД № 1109/2015 г. по описа на Районен съд- К. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното заседание .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.