Р Е Ш Е Н И Е
№ 82/08.07.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на десети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 146 описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 79/19.12.2019г., постановено по
т.д. № 36/2019г. ОС – Разград е осъдил Застрахователно акционерно дружество
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* да заплати на К.П.К., ЕГН ********** сумата от 28 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2015г. в землището на
гр. Разград, на път I-2 /Е-70/
„гр. Варна – гр. Русе“ на км. 68+
Срещу така постановеното решение са подадени
въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът К.К., чрез процесуален представител
обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция до
размер на сумата от 35 000 лева. Счита, че в тази му част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите
на съда за наличие на съпричиняване, вкл. и размера на приетия процент за това.
Твърди, че тези изводи не кореспондират на установеното от доказателствата, в
частност дадените обяснения на вещото лице по САТЕ, както и че са в
противоречие с материалния закон. Иска се от настоящата инстанция да отмени
обжалваното решение в тази му част и уважи предявения от него иск и за сумата
от 7 000 лева, съставляваща разликата над присъдената от
първоинстанционния съд сума от 28 000 лева до обжалвания размер от
35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното й изплащане.
Ответното дружество „ОЗК – Застраховане“ АД
обжалва решението в неговата осъдителна част. Твърди, че в противоречие с
доказателствата неправилно съдът е приел, че процентът на съпричиняване от
страна на ищеца е само 20%. В тази връзка се излагат доводи, че пострадалият е
можел да избегне настъпването на ПТП, както и че незаконосъобразно съдът е
направил извод, че фактическото твърдение относно каската на пострадалия във
връзка с възражението им за съпричиняване е преклудирано, евентуално
недоказано. Твърди се още, че при определяне размера на обезщетението съдът не
е отчел поведението на ищеца относно лечението и възстановяването от получените
травми. Отправеното до съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение в
така обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения иск, евентуално
намаляване на дължимото се обезщетение.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните
е депозирала отговор по въззивната жалба на насрещната, навеждайки доводи за
нейната неоснователност.
В частта по отхвърлените искови
претенции за горницата над сумата от 35 000 лева до предявения размер от
40 000 лева, ведно със законната лихва върху тази част, начиная от датата
на настъпване на ПТП до окончателното й изплащане първоинстанционното решение
не е обжалвано и не е предмет на настоящото въззивно производство.
При извършената проверка по
валидността на решението в обжалваната му част, съобразно разпоредбата на
чл.269 ГПК, не се констатират пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявените искове са с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.267 ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР
на КЗ /ДВ бр.102/2015г./ и чл.86 ЗЗД.
Фактическите твърдения, изложени в
исковата молба са, че на 20.06.2015г., при управление на мотоциклет, марка
"Сузуки", ищецът /въззивник в настоящото производство/ К.К. е
претърпял ПТП, като с влязло в сила решение № 534/2016г. по НАХД № 539/2016г.
за виновен за настъпването на същото е бил признат водача на друго МПС - И.А.Х..
Сочи се, че в резултат на това ПТП е получил травматични увреждания -
многофрагментно счупване на дясна ключица, по повод на което е претърпял
оперативна интервенция и мозъчно сътресение. За период от около 6 месеца след
инцидента е търпял интензивни болки в областта на счупването, трудно движел
дясната си ръка, изпитвал затруднения при обслужването си и се налагало да
ползва помощта на близките си. По повод мозъчното сътресение за период от около
2 месеца е изпитвал и болки в главата, пристъпно замайване и причерняване,
загуба на координация, непоносимост към слънчева светлина и свръхсетивност към
шум, не можел да гледа телевизия. Твърди се още, че към днешна дата движенията
в дясна раменна става не са възстановени в пълен обем, не може да вдига големи
тежести и да извършва тежка физическа работа. Дълго време след ПТП-то бил
стресиран и уплашен, сънувал кошмари, чувствал се зле от това, че е зависим от
грижите на близките си. С оглед на това и при наведени твърдения за сключена
валидна застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността
на виновния водач е предявил исковете си за заплащане на обезщетение за
претърпените в резултат на получените при ПТП увреждания неимуществени вреди в
размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на ПТП - 20.06.2015г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл.367 ГПК исковете са
оспорени от ответната страна - Застрахователно акционерно дружество "ОЗК -
Застраховане" АД с възражения за тяхната неоснователност. Оспорват се
твърдения от ищеца механизъм за настъпване на ПТП, получените травматични
увреждания и размера на претендираното обезщетение. Направено е възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия с доводи, че същият е нарушил правилата
за движение по см. на чл.20 ал.2 ЗДвП, като е можел да съобрази и избегне
настъпването на ПТП. Навеждат се и доводи, че ищецът не е положил дължимата
грижа за преодоляване последиците от травмите /не е провел предписаното му
лечение и рехабилитация/.
Въпросът относно възражението за
местна подсъдност е разрешен с необжалваното определение на първоинстанционния
съд по чл.119 ГПК.
По
съществото на спора, при отчитане предметните предели на въззивното
производство, наведените от страните оплаквания по правилността на обжалваното
решение, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Към настоящия момент не е спорно между
страните, а това е установено и от доказателствата по делото, че на
20.06.2015г., около 16:15 часа, по време на управление на МПС - мотор
"Сузуки" въззивникът е претърпял ПТП, при което преминавайки през
надлъжна полоса на разлята в лентата му на движение течност /двигателно масло/
мотоциклетът е забуксувал, водачът е загубил равновесие, след което е
последвало падане и плъзгане върху пътната настилка. В резултат на падането К.
е получил травматични увреждания - счупване на дясна ключица, обусловило и
оперативна интервенция за налагане на метална остеосинтеза на разместените
фрагменти, хематом на мястото на счупването, както и сътресение на мозъка.
В хода на проведено наказателно
производство по установяване причините за настъпването на ПТП е констатирано,
че разлятата течност на пътното платно е от МПС на друг участник в движението -
Илхан Ахмет Хюсеин. С влязло в сила решение № 524/2016г. на РС - Разград,
постановено по НАХД № 539/2016г. същият е бил признат за виновен в това, че на
20.06.2015г., при управление на МПС - товарен автомобил - седлови влекач
"Скания" е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, в резултат на което не е осигурил необходимата безопасност
на движението и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
въззивника К.К., изрязаваща се в счупване на дясна ключица. На основание чл.300 ГПК така постановената присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите
за противоправността на деянието, вината и настъпилия вредоносен резултат.
Не е спорно между страните в настоящия
процес и че към датата на процесното ПТП виновният водач е имал сключена
валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД "ОЗК -
Застраховане" АД, съгласно полица № BG/23/114002488722 - основание за
ангажиране отговорността на деликвента за обезвреда на причинените
неимуществени вреди чрез прекия иск срещу въззиваемото дружество.
Спорните въпроси, във връзка с които
са и направените във въззивните жалби оплаквания са налице ли е съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, вкл. и до степен, че да
изключи вината на застрахования и какъв е справедливия размер на дължимото се
обезщетение за претърпените от пострадалия въззивник неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени в ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им,
интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът
и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието
на допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде изходено
и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и
обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна
заплата към датата на увреждането и предвидените в КЗ лимити/.
В настоящия казус, видно от
представената медицинска документация и неоспореното заключение на СМЕ, в
резултат на ПТП въззивникът К. е получил счупване на дясна ключица, хематом на
мястото на счупването, сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна
неврологична симптоматика. Веднага след инцидента е приет в лечебно заведение,
където е била извършена имобилизация на счупването /престой от 20.06.2015г. до
22.06.2015г./. Впоследствие, на 08.07.2015г. е била извършена оперативна
интервенция за налагане на метална остеосинтеза на разместените фрагменти.
Изписан е от болничното заведение на 10.07.2015г., без данни за настъпили
усложнения при лечението. Съгласно заключението на СМЕ счупването на ключицата
безспорно е съпътствано с болки, най-интензивни към момента на получаване на
травмата, обусловило е затруднение в движението на дясна раменна става, като
обичайния срок на възстановяване работоспособността на крайника е около 2-3
месеца. При извършения преглед към датата на изготвяне на експертизата вещото
лице е констатирало, че все още е налице ограничен обем на движенията в дясна раменна
става, като счита, че не е възможно пълно преодоляване на този дефицит. В
същото време се сочи, че е налице предписание за отстраняване на поставения
имплант, но това не е сторено. Въззивникът не е провеждал и предписаната му
физиотерапия и рехабилитация, което обстоятелство не се оспорва от него.
За визираните в заключението на вещото
лице болки и неудобства в двигателната дейност, обусловени от получените при
ПТП травми свидетелства и разпитаната по делото свидетелка С. Д. /майка на въззивника/.
Същата сочи, че непосредствено след инцидента, а после и след операцията синът
й се е оплаквал от силни болки, вкл. главоболие и световъртеж, пиел е силни
обезболяващи, нуждаел се е от чужда помощ при извършване на ежедневните си
дейности при хранене, обличане, оправяне на легло. Според свидетелката това е
продължило около 4-5 месеца, но и към настоящия момент все още не може
пълноценно да движи ръката си.
Коментираните показания изцяло
кореспондират на заключението на СМЕ, с изключение продължителността на
възстановителния период.
Ето защо, отчитайки предметните
предели на въззивното производство, конкретните обстоятелства относно
получените от въззивника травматични увреждания, характера на същите,
продължителността на лечението, посочен от вещото лице /най-интензивно в
първите 1-2 месеца, при липса на данни за усложнения в хода на лечението/,
последиците от тях към настоящия момент, поведението на самия пострадал в
процеса на лечението, доказаните негативни изживявания в резултат на претърпените
болки и неудобства, икономическата конюктура към датата на увреждането и
общественото възприятие на понятието "справедливост", намерило
отражение при обезщетение на неимуществени вреди в сходни казуси, настоящият
състав приема, че определеният от първоинстанционния съд размер от 35 000 лева
се явява справедлив еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД за претърпените от
пострадалия К.К. неимуществени вреди. Счупването на ключицата и сътресението на
мозъка са телесни увреждания, неопасни за живота, но безспорно пораждащи
продължителни болки, най-силни към датата на получаване на травмата. Налице е
ограничаване в двигателните дейности за период от няколко месеца /най-осезаемо
през първия месец по време на имобилизацията на счупената ключица/, през който период
въззивникът се е нуждаел от помощта на своите близки. Към настоящия момент
функцията на дясна раменна става не е възстановена в пълен обем, като според
СМЕ е възможно това да е с траен ефект, но следва да бъде отчетено
обстоятелството, че въззивникът не е провеждал предписаната му рехабилитация и
препоръчаната екстракция на поставения имплант. Няма данни за неврологични
последици, свързани с получената травма на мозъка.
По
възражението за съпричиняване:
Въпросът за причинната връзка между
настъпването на процесното ПТП, при което въззивникът е получил описаните
травматични увреждания и виновното противоправно поведение на водача И. Х. е
разрешен с влязлата в сила присъда, коментирана по-горе и задължителна за
гражданския съд. Поведението на пострадалия може да съставлява основание за
пълното изключване отговорността на извършителя само ако увреждането е станало
с предварителното съгласие на първия. Във всички останали случаи същото се
разглежда само като обстоятелство намаляващо размера на тази отговорност,
съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Съгласно заключението на САТЕ,
установяващо механизма на настъпване на процесното ПТП непосредствената причина
за загубата на равновесие и падането на управлявания от въззивника мотор е
пресичането на налична по средата на дясната лента за движение, в която се е
движил въззивника, полоса от разлято двигателно масло, при което задната гума е
забуксувала. Вещото лице е посочило, че въпросния разлив е бил с ширина около
0.5 - 0.6 м, разположен надлъжно по посоката на движение, като от двете му
страни е имало свободна част от лентата за движение с широчина от около 1.6 м
/широчината на цялата лента за движение е 3.85 м./. С оглед на това вещото лице
заключава, че ако въззивникът е възприел тъмната диря на разлива като опасност,
то той е можел да избере безопасна траектория на движение, без да напуска
лентата си на движение. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, релевантното е дали пострадалият е можел да направи тази преценка.
Отговорът на този въпрос според
настоящия състав е положителен. Този извод следва от установеното от САТЕ, че
разливът е започнал на около 3 км преди мястото на процесното ПТП и е завършвал
до кръстовището с път ІІ-49 /разклона за гр.Кубрат/, където виновният водач е
бил спрял камиона си. Разливът е бил ясно открояващ се по цвят от пътната
настилка, времето е било сухо и ясно, а самото ПТП е станало на прав участък от
пътя, без данни за налични на пътя препятствия /подвижни или статични/, които
въззивникът да е следвало да заобиколи с промяна траекторията си на движение.
Доводът му, че се е движил срещу слънцето, което е възпрепятствало обективното
възприемане на дирята като неприсъща за пътната настилка е неоснователен,
предвид разстоянието от началото на разлива до мястото на настъпване на ПТП,
което е напълно достатъчно, при движение с допустимата максимална скорост за
обективна преценка на пътната обстановка и управление на МПС съобразно тази
обстановка. В същото време, в платното за движение на въззивника не са били
налични препятствия, налагащи предприемането на маневри от негова страна за
промяна траекторията му на движение.
Ето защо, съдът приема, че
действително с поведението си въззивникът е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП и получените в резултат на това травматични увреждания.
Съотнесено към деянието на деликвента съпричиняването от страна на пострадалия
следва да бъде определено в размер на 20 %.
Що се отнася до възражението за
съпричиняване, основано на довод за липса на поставена предпазна каска от
страна на пострадалия, настоящият състав изцяло споделя приетото от
първоинстанционния съд, че същото е несвоевременно въведено в предмета на
спора.
Възражението за съпричиняване по
своята същност е отбранително средство на ответника и като такова винаги се
основава на конкретни фактически твърдения. Именно поради това и същите следва
да бъдат заявени в срока за отговор, освен при наличието на предпоставките по
чл. 147 вр. чл.377 ГПК.
В настоящия случай с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване вр. ползването на предпазна каска от
пострадалия не е правено. Такова е заявено едва в представената след
приключване на съдебното дирене писмена защита.
С оглед на гореизложеното и при
отчитане на приетия процент на съпричиняване, съдът намира, че исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателна до
размер на сумата от 28 000 лева. За горницата над тази сума до претендирания в
настоящата инстанция размер от 35 000 лева искът е неоснователен.
На основание чл.84 вр. чл.86 ЗЗД
следващото се обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането.
Поради съвпадането на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд постановеното от него
решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Предвид наличието на въззивни жалби и
от двете страни по спора и изхода от настоящото производство, разноските следва
да бъдат понесени от тях така, както са направени.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №
79/19.12.2019г., постановено по т.д. № 36/2019г. на ОС – Разград в обжалваната
му част, в която Застрахователно акционерно дружество "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на К.П.К., ЕГН ********** сумата от 28 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 20.06.2015г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 20.06.2015г. до окончателното й заплащане, на основание чл.226 ал.1 КЗ
/отм./ вр. чл.267 ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ бр.102/2015г./
и чл.86 ЗЗД, а исковата претенция над тази сума до 35 000 лева е отхвърлена
като неоснователна.
В отхвърлителната му част за горницата над 35
000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лв. първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.