Р Е Ш Е Н И Е
№ 2806
град Бургас,
01.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Кина Киркова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско
дело № 3659 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Гаранционен фонд България” ЕООД,
ЕИК: *****, *****, партер , представлявано от управител *****против Х.А.С. ***.
Ищецът сочи, че като търговец осъществява гаранционни услуги в полза на „Ф.К.”
ЕООД . На *****г. между „Ф.К. „ ЕООД и ответника Х.С. бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***** и свързан с него Договор за допълнителни услуги от
същата дата . Между ответника, „Ф.К.” ЕООД
и ищецът бил сключен договор за гаранционна сделка / поръчителство/ също
с дата *****г. На ответникът била предоставена в заем сумата от 800лева. Според
погасителен план , С. се бил задължил да върне заетата сума с краен падеж
22.06.2018г. съгласно погасителен план , като в цената се включвала сумата за
главница, възнаградителна лихва и допълнителни услуги. Ищецът сочи, че до
19.02.2019г. ответникът бил погасил сумите 173.22лева главница и 48.18лева
договорна лихва по Договора за потребителски кредит , сумата от 230.40лева по
договора за допълнителни услуги и 45.20лева законна лихва по договора за
потребителски кредит. Сочи се, че предвид просрочията по кредита за заплащане
на задълженията към „Ф.К.” ЕООД последното дружество е упражнило правото си на
вземане към ищеца по настоящото дело. С покана от 19.02.2019г. „Ф.К.” ЕООД е
поканил ищецът, който с платежно нареждане от същата дата е изплати сумата от
1194.92лева . Сочи се, че за събиране на вземането е било образувано ч.гр.д. №
1492/ 2019г. на РС гр. Бургас и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира да се признае за установено
между страните , че ответникът дължи сумите по издадената заповед № 804/
20.02.2019г.
Ответникът не депозира писмен отговор в
законоустановения срок, не представя доказателства и не прави доказателствени
искания.
Предявените искове са с материалноправно
основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
във чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 74 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище
във връзка с подадения писмен отговор от особения представител на ответника.
Ответникът,
редовно призован , не се явява , не се представлява.
С протоколно определение от 01.10.2019г. съдът
е отхвърлил искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по
делото.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между „Ф.К.: ЕООД и ответникът С. е бил сключен
договор за потребителски кредит № *****/ *****г. , с който дружеството е
предоставило в заем сумата от 800.00лева. В договорът е посочено, че
задължението следва да бъде върнато на 9 месечни вноски, като е определен падеж
на 22.06.2018г. От приложеното по делото копие на посочения договор става ясно,
че страните са уговорили лихвен процент в размер на 26.83% и ГПР от 47.83%. В
чл. 3 на Договора е посочено, че като обезпечение / гаранция на заема ,
кредитополучателят се задължава в срок от 48часа от подписването на договора да
осигури поръчителство от две физически лица , имащи безсрочни трудови договори
с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500.00лева за всеки
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на това
задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава
"Ф.К." ЕООД да сключи от негово име и за негова сметка, в т. ч. и при
условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител, което да му предостави гаранционна услуга
/поръчителство/ за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, при
възнаграждение за последното от 691,20лева, платимо от
ответника разсрочено – на равни месечни вноски. В чл. 4 от договора,
кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен договор да
ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /по Тарифа/, както и
да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителя
по чл. 3.
Видно от доказателствата по делото, в които е приложена разписка за
получена сума , ответникът С. е получил заемната сума от 800.00лева.
Обстоятелството не се оспорва от ответника.
На ***** г. между ответника и "Ф.К."
ЕООД е сключен и договор за допълнителни услуги към процесния договор за
кредит, съгласно който дружеството е предоставило на ответникът допълнителна
услуга, представляваща финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на
сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за
поръчителство на кредита. В клаузите на
договора се сочи, че в полза на кредитора се дължи сума за услугата
за поръчителство в общ размер от 691,20лева, която
следва да се плати на за срок от 9 месеца
с вноски всяка по 76,80лева. По делото е представен и сключения договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от ***** г. между "Ф.К."
ЕООД като кредитор, Х.А.С. като длъжник и "Гаранционен фонд България"
ЕООД като поръчител, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора да
отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за
потребителски кредит, за което е уговорено плащането на възнаграждение в полза
на поръчителя в размер от 691,20 лева, платимо на
9 вноски по 76,80лева.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал задължението си по посочения
договор за кредит.
В исковата молба се сочи, че след
19.02.2019г. нямало плащания от страна на ответника С., като преди това по двата
договора били заплатени сумите сумите 173.22лева главница и 48.18лева договорна
лихва по Договора за потребителски кредит , сумата от 230.40лева по договора за
допълнителни услуги и 45.20лева законна лихва по договора за потребителски
кредит. След спиране на плащанията по посочените договори, с покана от
19.02.2019г. „Ф.К.” ЕООД е поканил ищецът, който с платежно нареждане от същата
дата е изплати сумата от 1194.92лева.
По делото
е приложено ч.гр. д. № 1492/ 2019г. на РС гр. Бургас, от което е видно, че след
подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена заповед
№ 804/20.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите 1126.58 лева(хиляда сто двадесет и шест лева и петдесет и осем
стотинки)-остатъци от неплатените главници по двата договора, 43.90
лева(четиридесет и три лева и деветдесет стотинки)-договорна лихва, за периода
от ***** г. до 19.02.2019 г. и 23.74 лева(двадесет и три лева и седемдесет и
четири стотинки)-обезщетение за забавеното плащане върху главницата, за периода
от 24.10.2017 г. до 19.02.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението-19.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 25.00(двадесет и пет) лева-разноски по делото,
представляващи държавна такса за производството.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
По делото не се спори и съдът приема, че с изплащането на посочената
сума от страна на ищеца към „Ф.К.“, първият се е суброгирал в правата на
кредитора по сключените договори.
В изложеното правоотношение приложими са правилата на Закона за
потребителския кредит. По делото не е спорно, а и се установява от самия
ДПК, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая на ответника като физическо лице е
предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Въпреки, че ответникът не е взел
активно участие по настоящото производство, съдът е длъжен служебно да
констатира всяко нарушение на императивни материалноправни разпоредби,
регулиращи правния спор. Нормите, които
уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен характер,
възможността за възражения в тази насока не се преклудира с отговора на
исковата молба и такива могат да бъдат направени дори във въззивното
производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност,
когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави
и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при
които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015
г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др.
В чл. 143 на ЗЗП е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство
с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Видно от представения договор между страните, както и приложенията към
него, същият е сключен при общи условия, без да е бил предмет на предварително
договаряне между страните и с клаузи предварително зададени от ищеца. Договорът
е бланков, параметрите в него не са били предмет на предварително договаряне
между страните. Същият е формуляр, който, видно от изложените параметри, е бил
подписан от ответника при предварително посочени от кредитора условия. Няма
приложено искане за отпускане на потребителски кредит, от което да е видно , че
С. не е бил запозната с начина на формиране на ГПР и ГЛП като разходи по
кредита. В общите условия не е посочено как се изчисляват приложимия лихвен
процент и ГПР по ДПК във връзка
изискванията на ЗПК. Посоченото не дава основание да се приеме, че Х.С. е бил
наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора възнаграждение. Ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието на договора, като този извод
може да се направи от гореизложеното. Посочените параметри на одобрения кредит не са били индивидуално уговорени и това може да се заключи от приложените по делото
договор и общи условия. Не се установи с ответника да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително
изготвено от самия ищец. Нарушени са и изискването на
чл. 11 от ЗПК. При сключването на договора не са спазени и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещ ГПР. Това е така, доколкото
в договора ГЛП, ГПР и лихвеният процент са посочени единствено като абсолютни
стойности, без да е посочена методика относно начина на формиране на ГПР - кои
компоненти са включени в него и как точно се формира същия. Доколкото ГПР би
трябвало да сочи общите разходи за потребителя, по ясен и разбираем за
последния начин тези разходи следва да са посочени, но в случая това изискване
не е спазено. Т. е. компонентите на ГПР остават неясни и по този начин дават
възможност на кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, което е станало като в погасителната вноска е
включено и възнаграждението по договора за допълнителни
услуги. В случая на ответника е предоставена сумата от 800. 00 лева при уговорен ГПР в размер от 47.83 % и ГЛП в размер от 26,83%. Видно от съдържанието на
процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната ”обща сума,
дължима от потребителя“. Така в графа ”детайли на кредита“ фигурира ”обща сума
за погасяване“, но тя отчита само общия му размер, без да включва общите
разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за поръчителя, което е
”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита. Това, от своя страна, се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19,
ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за
поръчителя, в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора.
И тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият състав счита също, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги следва да се счита за нищожно на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави. Посочените в сключения договор изисквания към ответника за
предоставяне на обезпечение надминават целта на обезпечението на задължението,
като съображенията са следните. В договора са поставени на практика неизпълними
за ответника задължения за обезпечения на вземането , което автоматично води до
сключването на допълнителна сделка по договора за допълнителни услуги. Подобни
клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посоченият договор всъщност е част от ДПК, макар и оформен като
отделна сделка. По този начин се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
забраняващо ГПР да бъде по- голям от
петкратния размер на законната лихва. Посочената гаранционна сделка на практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело
до оскъпяване на кредита. Именно по тази причина възнагражденията за тези
"допълнителни услуги" са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в
нарушение на закона.
Според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да
съществува само за действително задължение. След като договорът за кредит е
недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо
задължение“. Съгласно чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването
на правния интерес по чл.74 от ЗЗД с факта
на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от
друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за
изпълняващия чуждото задължение. Недействителността на договора за кредит не е
очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от
поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит е недействителен,
съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие. Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените
му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа.
Предвид изложеното по-горе,
съдът приема, че уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и
възнаграждение за допълнителни услуги се явяват нищожни и не са породили
целените с тях правни последици. Поради това и на основание чл. 23 от ЗПК
ответникът дължи само чистата стойност на предоставения финансов ресурс. От
представените по делото доказателства се
сочи, че С. е погасил сумата
от общо 497.00лева, а същото се признава и с исковата молба от ищеца, която
сума следва да се отнесе в погашение на
предоставената главница, като съдът приема, че се дължи разликата до
предоставената сума от 800. 00 лева, т. е. 303.00лева. В
останалата част по отношение на главницата , исковата молба следва да се
отхвърли.
Следва,
съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е частично
отхвърлен , разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното
такова да бъдат уважени съразмерно на това. По делото ищецът е сторил разноски
за доплащане на държавната такса в размер на 175.00лева. Съобразно уважената
част на иска , следва да се присъди в полза на ищеца и сумата от 44,38лева.
Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство – внесена е
сумата от 25.00лева за държавна такса, като съобразно уважената част на иска
следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 6,34лева. Общо за двете
производства следва да се присъди сумата от 50,72лева разноски за водене на
производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.
74 от ЗЗД, че Х.А.С., ЕГН **********,*** дължи на „Гаранционен фонд България”
ЕООД, ЕИК: *****, *****, партер , представлявано от управител *****сумата от 303.00лева
/ триста и три лева/ главница по Договор за потребителски кредит № ***** сключен на *****г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 1492/ 2019г. на РС гр. Бургас– 19.02.2019г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена заповед № 804/20.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1492/ 2019г.
на РС гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер за сумите от 626.78лева/ шестстотин двадесет и шест лева
и седемдесет и осем стотинки/ остатъчна главница и за сумите:
сумата от 43.90лева(четиридесет и три лева и деветдесет стотинки)-договорна
лихва за периода от ***** г. до 19.02.2019 г. по Договор за потребителски
кредит № ***** сключен на *****г., сумата от 460.80лева. (четиристотин и
шестдесет лева и осемдесет стотинки) остатъчна главница по т. I и 39.00лева(тридесет и девет лева) – главница по т. II ( за СМС известяване) по договора за допълнителни
услуги от *****г. , 23.74 лева(двадесет
и три лева и седемдесет и четири стотинки)-лихва за забава по Договор за
потребителски кредит № ***** сключен на *****г.,
за периода от 24.10.2017 г. до 19.02.2019 г.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х.А.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК: *****,
*****, партер , представлявано от управител *****сумата от 44,38лева/ четиридесет
и четири лева и тридесет и осем стотинки/ разноски по настоящото производство и
сумата от 6,34лева/ шест лева и тридесет и четири стотинки/ разноски по ч.гр.д.
№ 1492/ 2019г. на РС гр. Бургас или всичко в размер на 50.72лева/петдесет лева
и седемдесет и две стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.