РЕШЕНИЕ
гр. София, 8 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав
в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЕНЧЕВ
При секретаря Анелия Груева, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 5246 описа
за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.57, ал.1 във вр.
с чл.51 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „М.“
АД (л) твърди, че е сключил на 15.04.2011г.
чрез ликвидатора си Г.П.Г. рамков договор за платежни услуги с ответника
„И.“ АД за изпълнение на отделни или поредица от платежни операции и във връзка
с него на същата дата е сключен и договор за откриване на ликвидационна сметка
в банката, в която да се приемат за съхранение паричните средства на
дружеството и от която да се извършват плащанията. На същата дата ищецът е превел сумата 1 240 000лв.
по посочената сметка. Съгласно сключения договор банката е следвало да
предоставя информация за извършените платежни операции веднъж месечно. За
времето от 15.04.2011г. до 30.09.2015г. банката е предоставяла такива
извлечения, съгласно които салдото по сметката
е било в различен размер, но винаги над 1 000 000лв., а
платежните операции по сметката са
отразени в счетоводните регистри на дружеството. От страна на банката не е
постъпвала информация относно други платежни операции по сметката, извън
отразените в извлеченията. След
м.септември банката не е предоставила месечни извлечения, а на 8.12.2015г. при
посещение в банката ликвидаторът е бил
уведомен, че по сметката няма налични парични средства. По негово искане е било
издадено извлечение от сметката на дружеството за целия период от 2011 до
2015г., от което се е установило
съществено разминаване с данните от предоставяните от банката месечни
извлечения. Установено е, че през 2011г. от банковата сметка са извършени 13
тегления в брой в общ размер
1 202 070лв., върху които са начислени и банкови такси. Ищецът
твърди, че посочените тегления не са осчетоводени при дружеството и не са
разрешени от дружеството чрез ликвидатора му. При съпоставка на данните от счетоводните
записвания и банковите извлечения за всяка от годините от 2011 до 2015г.
включително е установявана липса на значителни средства от сметката на
дружеството, като за 2015г. тази липса възлиза на 986 895,32лв. Посочената
липса е констатирана при извършена
финансова инспекция от АДФИ като произтичаща от неразрешени от титуляря на
сметката платежни операции. Докладът на АДФИ е установил множество несъответствия
между депозираните оформени от ищеца платежни нареждания през 2015г. и извършени плащания от „И.“ АД не от
титулярната сметка, а от вътрешно-банкови сметки на ответника, което
представлява неодобрени от ищеца плащания. Независимо от изпратените
неколкократни покани, ответникът не е възстановил липсващата сума. Ищецът моли да бъде осъден ответника да му
заплати сумата 986 895,32 лв., представляваща липсваща сума от сметката му,
заедно със законната лихва от 27.06.2016г. до окончателното й изплащане, както
и 55 486,54лв. законна лихва за времето от 8.12.2015г. до 27.06.2016г.
Ответникът „И.“
АД оспорва изцяло предявените искове и поддържа, че в периода от 27.06.2011г.
до 12.08.2011г. е изпълнил подадените от тогавашния ликвидатор на ищеца Г.Г. 13
броя заявки за теглене на суми в брой в общ размер 1 202 070лв. върху
които са начислени и 3 606,21лв. банкови такси. Поддържа, че всички
посочени заявки са били изпълнени след подаване на нареждания/разписки от
ликвидатора на дружеството с подписи, положени на три места и с положен печат
на дружеството, както и след подаване на декларации за произход на средствата и
по КСО. Твърди, че при всички тези 13 брой плащания ликвидаторът е получил
съответната изтеглена сума в брой. Поддържа, че не е изпращал на ищеца
месечните извлечения за периода 2011-2015г., които се споменават в исковата
молба и че те не са достоверни, а приложените към тях първични документи не са
подпечатани с оригиналния печат на банката. По тази причина поддържа, че в
споменатите месечни извлечения липсват освен описаните по-горе 13 броя тегления
на пари в брой, още и правени от страна на ищеца вноски на каса и събирани
такси.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца Г.П.Г. поддържа становище за основателност на
предявените искове и оспорва твърденията на ответника за извършени в периода
юни-август 2011г. общо 13 броя платежни операции – тегления в брой в общ размер
1 202 070лв. Твърди, че не е заявявал и разрешавал посочените
платежни операции и не е подписвал документи за тях. В тази връзка сочи, че за
времето от 1 до 10.07.2011г., когато са
изтеглени на три пъти общо 241 00лв. от сметката на дружеството, той е бил на
болнично лечение в Слънчев бряг. Освен това твърди и че не е извършвал отразени в издадените от ответника годишни
извлечения общо 44 брой платежни операции по внасяне на пари в брой по сметката
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните доказателства, намира за установени
следните релевантни факти:
На
15.04.2011г. „М.“ АД, представлявано от Г.П.Г., и „И.“ АД – клон Плевен са сключили рамков
договор за платежни услуги, съгласно който, на основание действащия тогава
ЗПУПС, Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ и общите условия на ответника са се
съгласили ответникът да изпълнява отделни или поредица платежни операции,
разрешени от ищеца, както и последният да открие сметка в банката. На същата
дата и в изпълнение на посочения рамков договор страните са сключили и
безсрочен договор за откриване и водене на ликвидационна сметка на ищеца с
номер BG93IORT73807036564100, който договор
също е сключен при действието на общи условия на ответника. Във връзка със
сключването на втория договор Г.Г. е предоставил спесимен от подписа си като
лице, имащо право да се разпорежда с парите по посочената сметка.
За периода
от 1.04.2011г. до 30.09.2015г. от името
на банката са издадени общо 54 месечни извлечения за движенията по посочената
сметка, с приложени към всяко едно извлечение първични платежни документи за
извършване на отразените в съответното извлечение платежни операции. Извлеченията
не носят подписи и печати и в тях има добавяни данни на ръка. Приложените към
извлеченията първични счетоводни документи носят подписи и печати на представители на двете
страни. Общо 8 от извлеченията носят еднакви дати (6 са издадени на
15.12.2011г. и 2 на 1.04.2013г.) макар и да се отнасят до различни месеци.
Съгласно всички тези извлечения наличното салдо по сметката на ищеца е
намалявало постепенно от 1 239 732,60лв. за м. април 2011г. до
1 007 092,13лв. за м.септември 2015г.
С писмено
искане с вх. № при ответника от 8.12.2015г. ликвидаторът на ищцовото дружество
е поискал извлечение от посочената сметка за времето от 1.04.2011г. до
30.11.2015г. и информация за салдото по сметката към 8.12.2015г., поради
получена информация на същата дата при посещение в банката, че по сметката няма
пари. В периода от 8 до 21.12.2015г. от банката са издадени общо 5 броя годишни
извлечения от същата сметка, отразяващи
платежните операции за всяко от годините 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015г.
Според тези извлечения в края на всяка от посочените години салдото по сметката
е било съответно 15 331,99лв.; 10,86лв.; 81,65лв.; 117,76лв. и 195,81лв.
към 21.12.2015г. В извлечението за 2011г. са отразени следните тегления на суми от сметката,
извършени, според извлечението, от Г.Г.: на 27.06.2011г. – 82 700лв., на 1.07.2011г.
- 65 600,00лв.; на 7.07.2011г. - 83 400,00лв.; на 8.07.2011г. - 92 000,00лв.;
на 14.07.2011г. - 75 900,00лв.; на 19.07.2011г.- 95 300,00лв.; на 20.07.2011г. -
85 500,00лв.; на 25.07.2011г. - 67 500,00лв.; на 1.08.2011г. - 97 600,00лв.; на 2.08.2011г. - 95 620,00лв.;
на 3.08.2011г. - 87 450,00 лв.; на 5.08.2011г. - 95 500,00лв. и на 12.08.2011г.
- 178 000,00 лв. Заявките за теглене на посочените суми са описани хронологично
в регистър на заявките за теглене на суми в брой в клон Плевен на банката,
заедно с останалите постъпили заявки, като е посочено, че са приети на гише.
С протокол
от 18.12.2015г. директорът на клон Плевен на „И.“ АД е предала на Г.Г. заверени
копия от нареждане/разписка за всяко едно от посочените 13 тегления.
С писмена
покана, получена от ответника на 28.12.2015г., ликвидаторът на ищеца е поискал
да бъде направен превод на сумата 986 000лв. от посочената сметка в сметка
на дружеството в друга банка по изготвено платежно нареждане в оригинал. На
12.01.2016г. ищецът е поканил ответника с нотариална покана да възстанови по
сметка на дружеството сумата 1 202 070лв. и да бъде изпълнено платежното нареждане от
28.12.2015г. Покани за възстановяване на липсващите суми ответникът е получавал
и впоследствие, в това число и от новоназначения ликвидатор на ищцовото
дружество.
В доклад №
ДИ2ПЛ-6/17.06.2012г. на АДФИ са отразени констатациите на инспекторите от
извършена финансова инспекция на ищеца. В доклада е отразена констатация за
липса на 1 207 194,09лв. за 2011г. от сметката на ищеца при ответника
като резултат от посочените по-горе 13 платежни операции - теглене на пари в
брой през 2011г. Съответни липси са отразени и за всяка от следващите години
2012-2015г. Според приложена към доклада таблица-равносметка по посочената
банкова сметка ***,32лв., представляваща разлика месечните извлечения и счетоводните регистри
от една страна и годишните извлечения от друга страна. В доклада също така са
отразени констатации, че извършени от името на ищеца банкови преводи в полза на
трети лица са осъществявани от други сметки в „И.“ АД, клон Плевен, които не
отговарят на титулярната банкова сметка ***. Според информация от банката,
въпросните сметки не са били такива на клиенти, а вътрешнобанкови сметки за
отчитане на касови операции.
От
представените лечебно-процедурен картон, медицинско направление, фактура и Удостоверение от НОИ се установява, че в
периода от 1 до 10.07.2011г. Г.Г. е бил
на преглед и лечение в специализирана болница за рехабилитация „С. и Ф.“ ЕООД в
Слънчев бряг. В посочения период на Г. са били извършвани лечебни процедури
всеки ден от 14,00 и от 15,00 часа, а в дните от 2 до 9 юли включително – и в
11,30 часа. На 1.07.2011г. на Г. е извършен първичен преглед в 9,45 часа.
По делото са
представени нотариално заверени копия от документите, въз основа на които са
извършени 13-те платежни операции, описани по горе. За всяка от тях са представени
заявка за теглене, нареждане-разписка, декларация по КСО и декларация по ЗМИП. Всички те носят подписи за заявител,
наредител и декларатор, с изключение на декларацията по КСО, подадена на
19.07.2011г. Във всички тези документи като лице, представляващо ищеца и съответно полагащо подпис от негово
име е посочен Г.Г..Освен това са представени и нотариално заверени копия от
регистър на предоставени извлечения от сметки, съгласно които Г.Г. е получавал
извлечения в периода май 2011г. – май 2012г.
и на 28.12.2015г. и не е имал възражения. както и 43 броя вносни
бележки, с които е извършвано внасяне в брой на пари по сметката на ищеца.
Съдебно-графологичната
експертиза на в.л. Х. дава заключение, че Г.Г. е положил подписи в
представените 13 броя нареждане/разписка, в представените и подписани 12 броя
декларации по КСО, в представените 13 броя заявки за теглене на суми и в
представените 13 броя декларации по ЗМИП. Освен това той е положил и подписите
под вносни бележки от 3.01.2014г. за сумата 4 640лв., от 7.08.2014г. за
сумата 15 500лв. и от 3.09.2014г. за сумата 15 000лв. Подписите под останалите вносни бележки за
извършени внасяния на пари в брой не са положени от Г. или вероятно не са
положени от него, а във вносни бележки от 3.06.2013г. и от 6.02.2014г. изобщо
няма положен подпис.
Повторната
съдебно-графологична експертиза на в.л. Т.
дава заключение, че Г.Г. е положил подписи в представените 13 броя
нареждане/разписка, в представените и подписани 12 броя декларации по КСО, в
представените 13 броя заявки за теглене на суми и в представените 13 броя
декларации по ЗМИП, както и във вносните бележки от 3.01.2014г., от 7.08.2014г.
и от 3.09.2014г. Той не е положил подписи в останалите 39 броя вносни бележки,
а в две от тях липсват подписи.
Съдебно-техническата
експертиза дава заключение, че до 31.12.2014г. „И.“ АД е оперирала с един
софтуер, а след това ползва друг, но цялата информация до промяната се
съхранява и всички данни са импортирани в новия софтуер. В състоянието на
сметката на ищеца няма промени и допълнителни счетоводни записвания, а
използваният софтуер не дава възможност
за изтриване, поправяне или сторниране на записите след датата на съответния запис.
Всички движения и корекции в системата са видими за титуляра на сметката.
Експертизата е установила съществени разлики между извлеченията, които е
генерирала чрез банковата система и извлеченията от същия период, предоставени
от ищеца. Относно всяко от различията експертизата е описала подробно своите
констатации в заключението. Различията включват шрифт, оформление, формат на
датата, период на олихвяване и др.
Според
приетите по делото основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната
експертиза при съпоставка на извлеченията, представени от двете страни, относно
кредитирането на банковата сметка на ищеца през 2011г. се установява различа от
1 519,68лв. в повече съгласно извлеченията, представени от ищеца. За
цялата 2011г. има само едно кредитиране на сметка – със захранването й със
сумата 1 240 000 лв. Експертизата е установила множество различия между
извлеченията, представени от двете страни, които различия са описани подробно в
основното заключение и съпоставени в приложение № 3 към него. Според
документите, предоставени от ищеца, за периода от 1.01.2011г. до 31.12.2015г.
по сметката са постъпили общо 1 247 595,05лв., в това число
олихвявания, а са били изтеглени или преведени 240 491,23лв. Според
документите, предоставени от банката, за същия период по сметката са постъпили
общо 1 383 318,86лв., а са били изтеглени или преведени
1 383 123,05лв. За периода от откриване на сметката до 3.12.2015г. са
удържани като банкови такси 4 026,41лв. според извлеченията, представени
от банката и 1 709,20лв. според извлеченията, представени от ищеца.
Основната част от разликата се формира от начислените такси по 13-те броя тегления в брой за периода 27.06.2011г. –
12.08.2011г. При съпоставката на документите, представени от двете страни,
експертизата установява като липсващи транзакции в извлеченията, представени от
ищеца, но отразени в извлеченията, представени от ответника, 13-те тегления в
брой през 2011г., както и общо 44
внасяния чрез вносни бележки в периода 2011- 2015г., с посочен вносител Г.Г..
За времето от 15.05.2011г. до 31.12.2015г. методологията за олихвяване на сметките при ответника се е променяла три
пъти и промените са обхващали период на олихвяване, размер на лихвения процент
и размер на минимална сума за олихвяване. Сметка 501 „Каса“ при банките и при
търговците отразява операциите, свързани с плащането и получаването на пари в
брой. Според установена счетоводна практика, за която вещото лице знае, при
внасяне на суми на каса и нареждането им за плащане, транзакциите не се
отразяват като движение по банкова сметка. *** отразяват от каса в лева на
банката с референтен номер „М“ и
поредния номер на банковата операция. За отразяване на плащанията е необходимо
първо да се захрани сметката и след това да се осчетоводяват внесените суми по
сметка на дружеството и извършените плащания са с референтен номер „Р“ и поредния
номер на банковата операция. Налице е разминаване в документите на двете страни
и относно това от какви банкови сметки са
извършвани плащания в полза на трети лица – според документите при ищеца това е
ставало от сметката, открита в банката, а според документите при ответника
сумите са постъпвали в каса и там са нареждани до съответните контрагенти на
дружеството, като са удържани такси за междубанков кредит. Преводите са
извършени от няколко сметки, различни от откритата от ищеца банкова сметка.
***на до
следните правни изводи:
Между ищеца
и ответника са били сключени валиден договор за платежни услуги и свързан с
него договор за откриване и поддържане на банкова сметка. ***, възникнали между
страните по повод посочените два договора се е съдържала в съответните редакции
на ТЗ, ЗКИ и отменения ЗПУПС, в сила от 1.11.2009г. до 6.03.2018г. Уговорените между страните по посочените
договори права и задължения на всяка от тях сочат, че по смисъла на ЗПУПС (отм.) „М.“ АД (л) е имало качеството
ползвател на платежна услуга, а „И.“ АД е било доставчик на такава услуга. Правният
спор между страните е относно сума, която, според ищеца, липсва от банковата му
сметка като последица от неразрешени платежни операции и която той претендира
да му бъде възстановена. Този спор следва да се квалифицира като такъв относно
това дали извършваните от сметката на ищеца платежни операции са надлежно
разрешени по смисъла на чл.51 от ЗПУПС (отм.) и съответно дали са налице
предпоставките на чл.57, ал.1 от ЗПУПС (отм.) за ангажиране на специалната
отговорност на банката като доставчик на платежни услуги. При наличието на
специалната норма на чл.56, ал.1 от отменения ЗПУПС, която размества
доказателствената тежест, ответникът е този, който следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че всяка една от оспорените от ищеца общо
13 платежни операции е надлежно разрешена. Това доказване може и следва да бъде
проведено с всички годни и допустими доказателства, но при отчитане и на
специалното правило на чл.56, ал.3 от ЗПУПС (отм.), съгласно което самия факт
на регистриране на ползването на платежна услуга от доставчика не е достатъчно
за пълното и главно доказване, че платежната операция е разрешена.
На основание
учредените договорни правоотношения между страните, по силата на договорите и
раздел ІІІ, т.3.2 от общите условия, при които е сключен договора за откриване
на сметка, както и предвид установената при ответника практика и организация на
работата следва да се приеме, че редът и начинът за даване на съгласие за
отделна платежна операция по смисъла на чл.51 ал.3 от ЗПУПС(отм.) е включвал
подаване на заявка за теглене на пари в брой от сметката на ищеца, подписване
на декларации по КСО и по ЗМИП, както и подписване на нареждане/разписка от
упълномощено от титуляря на сметката лице. Именно посочените документи представляват образци на документи по смисъла
на цитираната т.3.2 от раздел ІІІ на общите условия, чрез които се извършват
платежните операции. Това е и начинът, уговорен между страните, по смисъла на
чл.51, ал.3 от цитирания закон, за даване на съгласие от ищеца за извършване на съответната
платежна операция. Съгласно изричната
уговорка на страните в рамковия договор, представляващ титуляря на сметката е
бил ликвидаторът Г.Г. и само това лице е можело да даде валидно разрешение за
извършване на платежни операции.
Събраните
доказателства сочат, че счетоводните записвания при ответника отразяват
извършването на оспорените 13 тегления на пари в брой, както и на голям брой
внасяния на малки парични суми в брой в рамките на периода 2011-2015г. Тези
счетоводни записвания обаче не са достатъчни за доказване на надлежно разрешаване на платежните
операции. При наличие на доказателства за поне 39 подписани не от Г.Г. платежни
документи, което означава неразрешени платежни операции по внасяне на пари в
брой, не може да се приеме, че счетоводните записвания и годишните извлечения,
представени от банката, доказват коректно състоянието на банковата сметка на
ищеца и представляват пълно доказване. Тази извод се основава и на цитираното
по-горе правило на чл.56, ал.3 от ЗПУПС (отм.). Затова само по себе си
осчетоводяването и на оспорените 13 платежни операции по теглене на пари в брой
не представлява доказателство в полза на становището на ответника за надлежно
разрешени платежни операции.
Съгласно
указанието, дадено в задължителната съдебна практика (решение № 95 от
01.07.2016 г. по гр. д. № 3527/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС), необходимо е
да се установи и спазване на принципите на първичното осчетоводяване и
документната обосновка на всяка транзакция. В случай първични документи за
спорните 13 платежни операции са споменатите заявка за теглена пари в брой, декларации
по КСО и по ЗМИП и нареждане/разписка. Проверката на тези доказателства
посредством двете съдебно-графологични
експертизи сочи, че тези документи изхождат от Г.Г., който е надлежно
овластеното от ищеца лице, имащо право да разрешава платежни операции.
Горният
извод обаче не се отнася в еднаква степен до всички 13 тегления на пари в брой
в периода 27.06.2011г. – 12.08.2011г. Това е така, защото за тегленето на
сумата 95 300лв., извършено на 19.07.2011г. липсва подпис на Г.Г. под
декларацията по КСО. При това положение се
налага извод, че установената между страните процедура по разрешаване на
транзакцията не е приключила, с други думи, съществуващият при ответника
платежен инструмент по смисъла на §1,
т.16 от ДР на ЗПУПС (отм.) не е използван съобразно уговореното. Ето защо
следва да се приеме, че не е доказано надлежното разрешение за извършването на
тази платежна операция.
По отношение
на трите платежни операции, извършени на 1, 7 и 8.07.2011г., са налице
доказателства, че в деня на подписване на нарежданията-разписки и на
декларациите Г.Г. ***, където са подадени и приети тези документи, а е бил на
лечение в друго населено място на разстояние, което изключва възможността да
пътува до Плевен в рамките на деня и да се върне обратно за съответните лечебни
процедури, извършвани и сутрин, и следобед. Същността на посочените платежни операции
предполага лицето лично да присъства в клона на банката в гр.Плевен, за да
получи в брой изтеглените парични суми. Затова, при наличието на доказателства
за провеждано лечение от Г.Г. в друго населено място по времето, когато би
следвало да той да е подал описаните документи и съответно да е получил
паричните суми, трябва да се приеме, че пълното и главно доказване относно
надлежното разрешаване на тези три платежни операции е разколебано.
Съобразно
изложеното дотук, платежните операции извършени на 1.07.2011г. за сумата 65 600,00лв., на 7.07.2011г. за сумата 83 400,00лв., на 8.07.2011г. за сумата
92 000,00 лв. и на 19.07.2011г. за сумата 95 300,00лв. следва да се
приемат за неразрешени. Затова на основание чл.57, ал.1 от ЗПУПС (отм.)
ответникът дължи да възстанови на ищеца стойността на тези неразрешени
операции, възлизащи общо на 336 300лв.
В останалата
част предявеният иск е неоснователен. Съвкупната преценка на
доказателствата обосновава извод, че
останалите 9 оспорени платежни операции са надлежно разрешени от лице, имащо
представителна власт спрямо ищеца и са осъществени съобразно установите между
страните процедури. Затова ответникът не следва да носи отговорност за
неразрешени платежни операции и съответно не дължи възстановяване на сумите по
тях.
Предявеният
иск за лихва е частично основателен. Задължението на доставчика на платежни
услуги да възстанови стойността на неразрешена платежна операция става изискуемо при определени предпоставки и
в определен срок, посочени в чл.57, ал.2 във вр. с чл.55 и 56 от ЗПУПС (отм.).
Крайният срок за изпълнение на това задължение е най-много 21 дни след като доставчикът
получи уведомление от ползвателя на платежните услуги за неразрешена платежна
услуга. В случая за такова уведомление следва да се приеме нотариалната покана
от 12.01.2016г., защото едва в нея се съдържа ясно и несъмнено оспорване
на 13-те платежни операции. В предходните
покани и писма, отправени от ищеца до ответника, единствено се искат сведения
относно движението на паричните средства по сметката и превод на парични суми,
но не се съдържа конкретно уведомяване на неразрешена платежна операция по
смисъла на чл.55 от закона. Следователно, 21-дневният срок за възстановяване на
сумите тече от посочената дата и изтича
на 2.02.2016г. След като ответникът не е изплатил сумата 336 300лв. до тази дата, считано
от 3.02.2016г. той е в забава. За времето от началния момент на забавата до
предявяване на иска лихвата за забава е 13 666,11лв. До този размер искът
е основателен и следва да бъде уважен, а
в останалата част – отхвърлен.
При този
изход на спора в полза на двете главни страни в производството следва да се
присъдят разноски на основание чл.78, ал.1, съответно чл.78, ал.3 от ГПК,
пропорционални на уважената и отхвърлената части от исковете. Всяка от страните
е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна. Съдът намира, че и двете възражения са
неоснователни. Действително, съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ на ВАС минималният размер
на адвокатското възнаграждение за
разглежданото дело, съобразно цената на иска, възлиза на 21 953,82лв,, а
платените от страните адвокатски възнаграждения са около два пъти по-високи от
тази сума. В случая обаче съдът отчита и значителната фактическа, а и правна
сложност на делото, като се има предвид, че става въпрос за оспорени общо 13
платежни операции, във връзка с което се налага установяване на голям брой
обстоятелства и правна преценка на тяхното значение от страна на адвокатите.
При това положение съдът намира, че платените адвокатски възнаграждения са
съответни на сложността на делото и следва да бъдат отчетени в пълен размер при
определяне на разноските.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.“
АД, *** да заплати на „М.“ АД (в ликвидация), ЕИК*********, гр.Плевен, съд.
адрес ***, Адвокатско дружество „ Л., Х., Х.“, на основание чл.57, ал.1 от
ЗПУПС (отм.) сумата 336 300лв.
(триста тридесет и шест хиляди и триста лева), представляващи стойност на
неразрешени платежни операции, извършени от сметката на „М.“ АД (в ликвидация)
на 1.07.2011г., 7.0.7.2011г., 8.07.2011. и 19.07.2011г., заедно със законната лихва върху тази сума от
27.06.2016г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД сумата 13 666,11лв. (тринадесет хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и 11ст.) лихва за забава за времето от 3.02.2016г.
до 27.06.2016г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 31 824,60лв. (тридесет и една
хиляди осемстотин двадесет и четири лева
и 60ст.) разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 57, ал.1 от ЗПУПС (отм.) и чл.86 от ЗЗД, предявени от „М.“ АД (в ликвидация),
ЕИК*********, гр.Плевен, съд. адрес ***, Адвокатско дружество „ Л., Х., Х.“,
срещу „И.“ АД, *** в останалите части до
пълните предявени размери съответно от 986 895,32лв. и 55 486,54лв.
ОСЪЖДА „М.“
АД (в ликвидация), ЕИК*********, гр.Плевен, съд. адрес ***, Адвокатско
дружество „ Л., Х., Х.“, да заплати на „И.“ АД, *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата 26 922,58лв. (двадесет и
шест хиляди деветстотин двадесет и два лева и 58ст.) разноски по делото.
Решението е
постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца Г.П.Г., ЕГН **********,***.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия: