Определение по дело №66/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Д. М., в качеството й на процесуален представител на ответниците С. С. Е. и Т. А. Е., двамата от гр.С., против решение № 4920/02.07.2010 год. постановено по гр.дело 871/2009 год. на Районен съд Б..

В жалбата се излага оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в частта му, с която жалбоподателите са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на А. Е. да упражнява собствеността си върху собствената му 1/2 ид.част от тавана при реално ползване на южната половина от тавана на двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ-11-46, кв. 78 по плана на гр. С., като му осигурят достъп за своя сметка до тавана, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на А. Е. сумата от 403,50 лева разноски по делото и държавна такса 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал събраните по делото доказателства в тази им част. Твърди се, че не е установено кой, с каква цел и със съгласие на страните ли е поставена стъклената витрина преграждаща достъпа до тавана на ищеца. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска в тази му част. Иска се съдът да задължи ищецът да премахне поставената на неговия етаж стъклена витрина. Претендират се разноските по делото. Към жалбата е приложено пълномощно за адвокат М. от Т. Е..

В отговора си на жалбата ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат С. А., излага подробни съображения досежно неоснователността на оплакванията. Счит обжалваното решение за законоъсобразно и в атакуваната му част. Поддържа се, че жалбата на Т. Е. е недопустима, тъй като е подадено от адвокат М. без представителна власт. Твърди, че събраните по делото доказателства безспорно установяват, че ответниците са затворили достъпа до тавана и в тази връзка съдът е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства, като не е дал вяра на показанията на свидетеля Л. П. Иска се отхвърляне на наведените оплаквания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от надлежни страни в процеса, имащи интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от А. Д. Е. срещу С. С. Е. и Т. А. Е., иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на УПИ-11-46, кв. 78 по плана на гр. С., целият с площ от 595 кв.м. при граници: от две страни улици, С. М. и Б. Б., както и на подпокривното пространство на жилищната сграда - тавана, находящ се в построената в описания УПИ двуетажна жилищна сграда. Ответниците С. С. Е. и Т. А. Е. са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на А. Д. Е. да упражнява собствеността си върху собственият му имот – 1/2 идеална част от южната половина на тавана, находящ се построената двуетажна жилищна сграда, изградена в УПИ-11-46, кв. 78 по плана на гр. С., като му осигурят достъп за своя сметка до тавана, както и да заплатят на А. Д. Е. сторените по делото разноски в размер на 403.50 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, както и да внесат по сметка на БлРС държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.

Законосъобразно районният съд е приел, че предявия от ищеца иск с правно основание чл.109 ал.1 от ЗС е основателен. По настоящето дело се иска ответниците да прекратят действията си, с които нарушават правото на собственост на ищеца. Ищецът е посочил в петитума на исковата молба,че тези действия се изразяват в неосигуряване на достъп до тавана т.е. иска се да бъде предоставен достъп до собствения на ищеца имот – 1/2 ид.част от тавана. Ищецът е установил, че е собственик на процесния имот, както и че ответниците, заключвайки входната врата към тавана, са му създали пречки да ползва собствения си недвижим имот-таван-по предназначение. Безспорно е, че на основание наследство и давност страните по делото са собственици на процесните недвижими имоти – парцел и таванско помещение изградено в построената двуетажна жилищна сграда в имота, при равни ковти по 1/2 ид.част. за ищеца и ответника С.. Безспорно е установено по делото, че разпределението на ползването на тавана е уговорено с представеният като доказателство по делото нотариален акт №18, том 3, дело №*/1982 год.. За С. С. Е. е предвидена 1/2ид.ч. от тавана, като реално ще ползва северната половина, а за Д. С. Е. /наследодател на ищеца/ – 1/2 ид.ч. от тавана, като реално ще ползва южната половина. Безспорно е установено и обстоятелството, че двамата ответници Т. и С. пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на този недвижим имот, като са му ограничили достъпа до него, чрез зазиждане на входната врата водеща към тавана. В тази насока са всички събрани по делото доказателства- гласни такива и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Освен това няма спор между страните по делото, че тавана е достъпен само за ответника, като достъпа на ищеца към стълбищната клетка е прекъснат на ниво първи етаж. Без значения за спора е поради какви причини и кога е станало прекъсването на достъпа на ищеца до сталбищната клетка. С тези си действия ответниците пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, поради което негаторният иск е основателен. Ответниците следва да прекратят действията си, с които пречат на ищеца да ползва имота си, като му осигурят за своя сметка достъп до тавана, предмет на спора. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. Същите не са подкрепени от доказателствата по делото.

Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски в размер на 403.50 лева, които са съобразно уважената част на исковата претенция. В тази си част обжалваното решение също е законосъобразно, като надеведените оплаквания следва да се оставят без уважение.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Жалбоподателите следва да бъдат осъден да заплатят на въззиваемия направените от последния разноски във въззивното производство в размер на 150,00/сто и петдесет/лева.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4920/02.07.2010 год. постановено по гр.дело 871/2009 год. на Районен съд Б..

ОСЪЖДА С. С. Е. и Т. А. Е., и двамата от гр. С., У. “Е.” * да заплатят на А. Д. Е. с ЕГН * от гр. С., У. “К.”* направените във въззивното производство разноски по делото общо в размер на 150,00/сто и петдесет/лева.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.