№ 3
гр. Монтана, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200549 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189ж, ал.5 от
ЗДвП.
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата (ЗП) № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, е наложена на „Проучване и добив на нефт и газ“
АД, ЕИК: ххх, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано
от П.К.Н., имуществена санкция в размер на 2 500.00 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Административнонаказаният „Проучване и добив на нефт и газ“ АД
обжалва в законоустановения срок издадения електронен фиш и моли да бъде
отменен поради нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Поддържа, че е ЕФ е издаден в нарушение
на чл.34 ЗАНН, една година след извършване на нарушението, за което
развива подробни доводи. На следващо място заявява, че с разпоредбата на
чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП, в редакцията й към деня на нарушението, не
предвижда издаването на електронен фиш, а съставяне на АУАН и съответно
издаване на НП. Оспорва извършването на нарушението.
Въззиваемата страна МРРБ, АПИ – гр.София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт И.Й. поддържа, че електронния фиш е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло по съображения подробни
изложени в писмено становище. Направено е искане за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение и възражение за
присъждане на адвокатско възнаграждение под минималния размер предвиден
в Наредба № 1/09.07.2004г.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата
за допустима, подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е и основателна.
На 31.01.2022г. в 07:47 часа е установено нарушение №
D7A59A727C221193E053031F160AB089 с ППС „Влекач МАН ТГА 26.480 с
рег. № СВ 1481 АТ, с техническа допустима максимална маса 28000, брой оси
3, категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 40000, в община Монтана, по път І – 1
км, 110 + 539, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10211, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път І-1, км 110+539.
За нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.179,
ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500
лева на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, като собственик по
регистрация на процесното ППС към датата на установяване на нарушението
31.01.2022г.
Жалбоподателят е представил сключен тристранен договор с „А1
България“ ЕАД и „Интелигентни трафик системи“ АД, с твърдението, че
автоматично се заплащат тол таксите при преминаване през тол сегмент.
Съгласно представени в открито съдебно заседание от въззиваемата
страна становища от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ НТУ, от приложената таблица с получени и платени тол
декларации за датата и часа на нарушението е видно, че не е получена тол
декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението. За
датата и часа на нарушението няма получени валидни маршрутни карти за
ППС, няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ
сегмент. При извършена проверка в системата на ИТС е установено, че на
посочената дата и час, бордовото устройство със сериен № 0305377928281,
асоциирано към ППС е било изключено или неправилно включено в
електронното захранване и поради тази причина не е осъществило връзка с
мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Вследствие на това не са
генерирани данни за геолокация на бордовото устройство и съответно няма
създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението, като
това е причината за регистрираното неправомерно ползване на платената
пътна мрежа. Посочено е също, че към датата и часа на регистрираното
2
нарушение не е имало техническа неизправност в системата на ИТС, водеща
до невъзможност за изпращане на данни.
Видно от представените писмени доказателства по делото от
въззиваемата страна, административното нарушение е доказано чрез доклад
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
за установено нарушение по чл.179, ал.3б, справка за собственост на ППС,
статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег. № СВ 1481
АТ– 2 бр. снимки.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, настоящия състав
на съда намира, че имуществената санкция правилно е определена по размер,
предвид разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. с чл.10б, ал.3 от ЗП и
правилно е бил определен субекта на административнонаказателната
отговорност. От съвкупния анализ на доказателствената съвкупност
безспорно се установява, че административнонаказаното юридическо лице е
собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима
максимална маса над 3.5 тона) и установени брой оси на автомобила, е била
дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
В настоящия случай, доколкото разпоредбите на чл.179, ал.3б, вр. с
чл.102, ал.2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право,
регламентиращо съответния тип обществени отношения и по- конкретно с
разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане
на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение,
няма допуснато административно нарушение.
До този извод съдът достига поради следните съображения:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със ЗИДЗП (ред. ДВ, бр.14 от 2023
г.). С него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в
сила от 01.01.2024г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В
случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по
ал.3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
3
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.
Така формулирана, разпоредбата в цялост е синхронизирана с нормата
на чл.2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за
съответствието й с общостното право. Налага се извод, че нормите на
вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на
деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси и по-конкретно
текстовете на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.10б от ЗП, не са
били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на
акт от общностното право.
От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването
от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато
разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла
на чл.2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл.10, ал.
2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на
чл.2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на
01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат
волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо
съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към
датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение
адресатите на правилото на чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, които са
били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно
събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при
декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси, нормите на
вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи.
В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко
чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че
дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.
За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация
на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа,
доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“,
е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно
дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не
е извършено, така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице,
което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил
верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент
4
резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че
регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и
се прилага пряко във всички държави-членки.
Съдът намира, че административнонаказващият орган не е провел едно
законосъобразно производство срещу „Проучване и добив на нефт и газ“ АД,
по повод така констатираното нарушение.
В горния смисъл са Решение от 16.09.2024г. по КАНД № 349/24г.,
Решение № 1516/03.12.2024г. по КАНД № 481/24г., Решение №
1533/09.12.2024г. по КАНД № 489/24г., Решение № 1549/10.12.2024г. по
КАНД № 412/24г., Решение № 1550/10.12.2024г. по КАНД № 464/24г., всички
на АС - Монтана).
На следващо място следва да бъде отбелязано, че в Решение на СЕС от
21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. е прието, че Член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година,
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/Е на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, а
претендираните от въззиваемата страна с оглед изхода на делото, следва да
бъдат оставени без уважение.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, с който е наложена на „Проучване и добив на
нефт и газ“ АД, ЕИК: ххх, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от П.К.Н., имуществена санкция в размер на 2 500.00 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.179, ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ без уважение искане на МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, чрез юрисконсулт Й., за присъждане на разноски
5
за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6