№ 1003
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петя Попова
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100505951 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 2787/23.02.2023 г., постановено по гр.д. №71265/2021 г.
на СРС, ГО, 53 състав, В. К. Л. с ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 334,55 лв. - главница за топлинна
енергия за периода от м.10.2018г. до месец 30.04.2020г., ведно с лихва от
13.12.2021 г. до окончателното погасяване на задълженията, както и лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
16.11.2021 г. в размер на 58,98 лв., както и сумата в размер на 10,91 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от месец 10.2018г. до месец
04.2020г., като предявените искове са отхвърлени за главницата и лихвата
върху нея за горницата над присъдените суми до пълните предявени размери.
Със същото решение Л. С. Л. с ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1003, 65 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018
г. до м.4.2020 г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 176,94 лв. за периода от 15.09.2019г.
до 16.11.2021 г. , сумата от 32,73 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.4 2020 г., като
предявените искове са отхвърлени за главницата и лихвата върху нея за
1
горницата над присъдените суми до пълните предявени размери.
Срещу решението в частта, в която Л. С. Л. е осъдена да заплати на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1003,65 лв., представляваща
главница за топлинна енергия, сумата от 176,94 лв., представляваща
мораторна лихва и сумата от 32,73 лв. главница за услуга дялово
разпределение, е постъпила въззивна жалба вх. № 69761/14.03.2023 г. от
ответницата Л. С. Л.. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната
част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия, тъй като липсвал
надлежен документ, удостоверяващ това обстоятелство. Въззивникът сочи, че
присъдената сума за мораторна лихва е недължима, доколкото ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството, респ. не е установено изпадането на ответника в забава. В
жалбата се поддържа, че съгласно чл.32,ал.1 от ОУ на ищеца длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане на
цената на топлинна енергия в 30 -дневен срок от публикуване на общата
фактура, за което липсвали доказателства по отношения издадените фактури
през процесния период. Отделно се твърди, че неправилно са присъдени
сумите за дялово разпределение, тъй като липсвали доказателства за
основанието и за размера им.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Срещу решението в частта, в която ответника В. К. Л. е осъден да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 334,55 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия; сумата от 58,98 лв.,
представляваща мораторна лихва и сумата от 10,91 лв. главница за услуга
дялово разпределение, е постъпила втора въззивна жалба вх.
№69767/14.03.2023 г. от ответника В. К. Л.. В жалбата се поддържа, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Въззивникът сочи, че по делото не се
доказало да е вещен ползвател на имота, като потребител е лицето, открило
партида с подаването на молба- декларация. Въззивникът навежда, че
присъдената сума за мораторна лихва е недължима, доколкото ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството, респ. не е установено изпадането на ответника в забава. В
жалбата се поддържа, че съгласно чл.32,ал.1 от ОУ на ищеца длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане на
цената на топлинна енергия в 30 -дневен срок от публикуване на общата
фактура, за което липсвали доказателства по отношения издадените фактури
през процесния период. Отделно се твърди, че неправилно са присъдени
сумите за дялово разпределение, тъй като липсвали доказателства за
основанието и за размера им.
2
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да
я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от третото лице –
помагач „Техем сървисис” ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против В. К. Л. и Л. С. Л.. От представения по делото договор за
продажба за държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните
имоти от 30.11.1989 г. /л. 96 от делото на СРС/ се установява, че К.В. Л. е
закупил процесния недвижим имот – апартамент № 53, находящ се в гр.
София, ж.к. ****. От изготвената справка в системата на НБД е видно, че К.
Л. е починал на 13.11.2004 г. и е оставил за законни наследници съпругата си
Л. С. Л. и сина си В. К. Л.. Доколкото имотът е придобит по време на брака
между К.В. Л. и Л. С. Л., същият е станал съпружеска имуществена общност,
3
която се е прекратила със смъртта на К.В. Л., при което Л. С. Л. е станала
собственик на ½ идеална част от имота. По отношение на ½ идеална част на
К.В. Л., същата е придобита по - равно /по ½ ид.част/ от неговите наследници
– сина му В. К. Л. и съпругата му Л. С. Л. /чл.9,ал.1 ЗН/. Ето защо и за
процесния период собственици на процесния имот са били ответниците при
квоти ¼ за В. К. Л. и ¾ за Л. С. Л..
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляри на правото на собственост В. К.
Л. и Л. С. Л. са и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот при описаните квоти, като
договорът касае обект с абонатен № 248577, поради което и доводът на
въззивниците за липса на облигационно правоотношение се явява
неоснователен.
По отношение оплакването във въззивните жалби за липса на основание
за начисляване на мораторна лихва, въззивиният съд намира следното:
доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м.10.2018г.
до месец 30.04.2020г., то приложение следва да намерят новоприетите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-
дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението
за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва.
По отношение оплакванията във въззивните жалби за недължимост на
присъдените суми за дялово разпределение, въззивният съд намира следното:
4
съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителните сметки третото лице помагач е извършило
услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което и доводите в
тази част на въззивника също се явяват неоснователни.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи
и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а
и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2787/23.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 71265/2021 г. на СРС, ГО, 53 състав, в частта, в която В. К. Л. с ЕГН
**********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 334,55 лв. - главница за топлинна енергия за периода от м.10.2018г.
до месец 30.04.2020г., ведно с лихва от 13.12.2021 г. до окончателното
погасяване на задълженията, както и лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019г. до 16.11.2021 г. в размер на 58,98 лв.,
както и сумата в размер на 10,91 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец 10.2018г. до месец 04.2020г., както и в частта, в която Л. С.
Л. с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, сумата от 1003, 65 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.4.2020 г., ведно
със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 176,94 лв. за периода от 15.09.2019г. до 16.11.2021 г. ,
сумата от 32,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
5
разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.4 2020 г.
ОСЪЖДА В. К. Л. с ЕГН ********** и Л. С. Л. с ЕГН **********, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6