Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13257 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 85894/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 119 състав, З. "Л.И.“ АД- *** /ЕИК********/ е осъдено да
заплати на основание чл.498, ал.3 КЗ на Т.Г.К. /ЕГН **********/ сумата 7 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие на причинени увреждания в резултат на ПТП, настъпило на
9.06.2017 г., сумата 160 лв.- обезщетение за претърпени в резултат на същото
ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените главници,
считано от 6.12.2017 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателното им
изплащане, сумата 208.47 лв., представляваща обезщетение за забава при плащане
на главницата, дължимо за периода 22.08.2017 г.- 5.12.2017 г., а също и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 460 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от З. "Л.И.“
АД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищцата Т.К.
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата 3 500 лв. до размер
на сумата 7 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното й
изплащане, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за сумата 3 500
лв., с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Т.Г.К. /ищца по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен иск с правно
основание чл.498, ал.3 КЗ /искът по чл.86, ал.1 ЗЗД не е предмет на въззивното
производство/.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение като
краен резултат е правилно в обжалваната
от ответника част и следва да бъде потвърдено.
Спорен
в настоящото въззивно производство е единствено въпросът за размера на дължимото на ищцата Т.К. за
претърпените в следствие настъпилото на 9.06.2017 г. ПТП неимуществени вреди
/болки и страдания от физическо и психическо естество/ застрахователно
обезщетение. Съобразно нормата на чл.269 ГПК въпросът за наличието на
законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество като
застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач не
може да бъде пререшаван от въззивния съд.
По
въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е
установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК,
според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда
съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение на съда.
В
случая според приложената по делото медицинска документация /болнични листа,
амбулаторни листа, медицински удостоверения и др./ и неоспореното заключение на
вещото лице по съдебно- медицинската експертиза, възприето от въззивния съд
като компетентно и обективно дадено, в резултат на ПТП на 9.06.2017 г. ищцата Т.К.
/на 45 г.- възраст/ е получила следните травматични увреждания: навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, причинило
временно разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота, и
посттравматично стресово разстройство. Максималният срок за възстановяване при
травмата от физическо естество- според вещото лице Р. Д., е около един месец.
Дадените
в първоинстанционното производство от свидетелите Ст. В. /пътник в управлявания
от ищцата при ПТП лек автомобил/ и Г. К. /съпруг на ищцата/ свидетелски
показания са в смисъл, че непосредствено
след произшествието ищцата К. била силно
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13257/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
разстроена, имала силно главоболие, гадене и
повръщане, дразнене от светлина и шум, болки във врата, във връзка с което
ходила със шийна яка /около месец/, а няколко месеца след това имала мигренозни
състояния и постоянно вземала обезболяващи лекарства. Освен това св. К. сочи,
че продължавала да е под стрес, след ПТП шофирането и возенето в автомобил били
проблем за нея, дълго време не шофирала, а когато започнала отново да шофира,
постоянно се оглеждала.
Предвид
горното, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
въззивният съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на
ищцата, изхождайки от характера на получените травматични увреждания /навяхване
и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/;
продължителността на понесените във връзка с травмите болки и интензивността им
/около 1 месец, през който била в отпуск поради временна неработоспособност-
според приложените 2 болнични листа/; настъпилите от травмите последици за
здравето на ищцата /установени въз основа на свидетелските показания на св. В. и
св. К., последните- преценени при условията на чл.172 ГПК/; обстоятелството, че
в продължение на около един месец ищцата е носила шийна яка; начинът на
причиняване на травмите и възрастта на пострадалата /на 45- г. възраст при
настъпване на ПТП/; получените вследствие ПТП психически стрес и
посттравматично стресово разстройство, във връзка с които е проведена и
медикаментозна терапия; а също и обстоятелството, че към датата на завеждане на
делото /6.12.2017 г./ последиците от така получените травматични увреждания не
са преодолени /св. показания на св. К./. При съобразяване на горепосочените
релевантни факти и обстоятелства, за претърпените болки и страдания от
физическо и психическо естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на
настоящия съд на ищцата Т.К. следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., отговарящ на принципа на
справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД, каквото е и присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение.
При
тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции крайни изводи
по съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно следва да
бъде потвърдено в обжалваната от ответника част- относно присъденото на ищцата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и
психическо естество/ в размер на 3 500 лв., представляващи горница над
сумата 3 500 лв. до присъдените от СРС 7 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
При
този изход на спора, предвид отхвърлянето на подадената от ответника въззивна
жалба, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на
въззиваемата страна сумата 475 лв.- разноски за въззивното производство,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер е редуциран до
минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер /чл.7, ал.2, т.2 от наредбата/, при
уважаване възражението на насрещната страна за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 85894/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 119
състав, в обжалваната част, в която З.
"Л.И.“ АД- *** /ЕИК********/ е осъдено да заплати на основание чл.498,
ал.3 КЗ на Т.Г.К. /ЕГН **********/ сумата 3 500 лева- горница над сумата
3 500 лв. до присъдените 7 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания от физическо и психическо
естество/, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 9.06.2017 г., ведно със
законната лихва от 6.12.2017 г. /дата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК********/
да заплати на Т.Г.К. /ЕГН **********/
сумата 475 лв. /четиристотин седемдесет
и пет лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 85894/ 2017 г. на СРС,
ГО, 119 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му
част.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.