Присъда по дело №495/2012 на Окръжен съд - Враца

                   МОТИВИ

 

 

 

Подсъдимият Л.Е.М. от гр.Плевен е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2 НК за това, че на 28.06.2012г., около 23.50 часа, в гр.Враца, в района на жп гара, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Р.И.Д., са отнели от владението на Й.В.М. от гр.Смолян, чужди движими вещи-дамска чанта на стойност 16 лв., ведно със съдържимите в нея GSM апарат „Нокиа 7310” на стойност 72 лв., заедно със СИМ карта на стойност 10 лв. и аксесоар „пухче” на стойност 5.60 лв., GSM апарат „Нокиа 2680” на стойност 48 лв., заедно със СИМ карта на стойност 10 лв., карта с памет за мобилен телефон от 1 гигабайт на стойност 18 лв., дамско портмоне на стойност 6 лв., лични документи, парфюм „Рефан” на стойност 3.50 лв., дезодорант марка „Гарниер” на стойност 4 лв., крем за лице „Здраве” на стойност 1.50 лв., два броя гланцове за устни марка „Римел” на общо стойност 8.80 лв., флаш-памет „Кингстън” 4 GB на стойност 20 лв., ключодържател на стойност 3.50 лв. с 4 бр.ключове-всичко на обща стойност 238.90 лева, с намерението противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, изразяваща се в затискане на устата й, издърпване на чантата от ръцете на М. и събарянето й на земята.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия Р.И.Д. от гр.Видин за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 28.06.2012г., около 23.50 часа, в гр.Враца, в района на жп гара, в съучастие като съизвършител с Л.Е.М., са отнели от владението на Й.В.М. от гр.Смолян, чужди движими вещи-дамска чанта на стойност 16 лв., ведно със съдържимите в нея GSM апарат „Нокиа 7310” на стойност 72 лв., заедно със СИМ карта на стойност 10 лв. и аксесоар „пухче” на стойност 5.60 лв., GSM апарат „Нокиа 2680” на стойност 48 лв., заедно със СИМ карта на стойност 10 лв., карта с памет за мобилен телефон от 1 гигабайт на стойност 18 лв., дамско портмоне на стойност 6 лв., лични документи, парфюм „Рефан” на стойност 3.50 лв., дезодорант марка „Гарниер” на стойност 4 лв., крем за лице „Здраве” на стойност 1.50 лв., два броя гланцове за устни марка „Римел” на общо стойност 8.80 лв., флаш-памет „Кингстън” 4 GB на стойност 20 лв., ключодържател на стойност 3.50 лв. с 4 бр.ключове-всичко на обща стойност 238.90 лева, с намерението противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, изразяваща се в затискане на устата й, издърпване на чантата от ръцете на М. и събарянето й на земята.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимите Л.Е.М. и Р.И.Д. се признават за виновни, признават изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дават съгласие да не се събират доказателства за тях, като заедно със служебните си защитници адв.Б.В. и адв.Е.К., изразяват желание за разглеждане на делото по диференцираната процедура, уредена в глава 27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК-съкратено съдебно следствие.

На основание чл.372, ал.4 от НПК направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от събраните в досъдебната фаза на процеса доказателствени материали са одобрени, а доказателствената съвкупност от досъдебното производство е приобщена към доказателствените източници по делото.

В хода на съдебните прения, прокурорът пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в размер на 9 години за подсъдимия М. и в размер на 6 години за подсъдимия Д., които на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъдат редуцирани с 1/3, като на подсъдимия М. бъде определено наказание в размер на 6 години лишаване от свобода, а на подсъдимия Д. в размер на 4 години лишаване от свобода, при ефективно изтърпяване.  Служебният защитник на подсъдимия М.-адв.Б.В., моли наказанието на подзащитния му да бъде определено по справедливост от съда.

Служебният защитник на подсъдимия Д.-адв.Е.К., моли наказанието му да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на минимума, предвиден в закона. В подкрепа на това си искане изтъква направените от подсъдимия Д. пълни самопризнания, изразеното съжаление, обстоятелството, че повечето от инкриминираните вещи са върнати на пострадалата, както и тежкия му семеен статус-баща на две малолетни деца, за които следва да се грижи.

Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373, ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.Е.М. е роден на ***г***, но е с постоянен адрес в гр.Плевен. Същият е с основно образование, безработен и има едно дете. С лоши характеристични данни е по местоживеене.

Преди деянието, предмет на настоящото производство, подсъдимият М. е осъждан 7 пъти за тежки умишлени престъпления на ефективни наказания лишаване от свобода. Осъжданията, които имат отношение към квалификацията на деянието са:

Със споразумение по НОХД № 1434/05г. по описа на РС-Враца, влязло в сила на 28.11.05г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, извършено на 10/11.05.2000г., е осъден на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим. Наказанието е изтърпяно в затвора гр.Плевен на 10.07.07г.

С определение № 7102/18.06.09г. по ЧНД № 1761/09г. по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 03.07.09г., на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание измежду наложените му НОХД №№ 168/05г. на РС-Враца, 72/05г. на РС-Луковит, 68/06г. на РС-Луковит и 948/08г. на РС-Плевен, в размер на най-тежкото от тях 3 години лишаване от свобода, което е увеличено на основание чл.24 от НК с 6 месеца, т.е. 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим. Със същото определение е постановено отделното изтърпяване на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 1434/05г. на РС-Враца.

Определеното общо увеличено наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода е изтърпяно от подсъдимия М. в затвора гр.Плевен на 28.12.09г.

След извършване на деянието по настоящото дело, подсъдимият Л.Е.М. е осъден с одобрено споразумение по НОХД № 2316/12г. по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 10.10.12г., за престъпление по чл.308, ал.1 от НК, извършено на неустановен ден през периода 09.05.-21.05.2011г. на “пробация”, при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години; „безвъзмезден труд в полза на обществото” 200 часа за две поредни години.

Подсъдимият Р.И.Д. е роден на ***г. в гр.Видин, където е адресно регистриран и е баща на две деца на 6 г. и 12 г. Осъждан е два пъти на „пробация” за извършени деяния по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК, но тези осъждания не оказват влияние върху квалификацията на настоящото деяние. Има лоши характеристични данни-дружи с лица, склонни към извършване на престъпление.

През месец юни 2012г. подсъдимият Л.М. и св.И.Л., с която съжителствал на фактически начала, се преместили да живеят в гр.Враца, за да търсят работа. Наели квартира-апартамент № ** в блок ”Н. В.” № 1. Седмица преди деянието, при тях се настанил да живее и подсъдимият Р.Д.-приятел на подсъдимия М..

Пострадалата Й.В.М. е на 21 години и живее в гр.Смолян. Към датата на деянието била на гости на баба си в гр.Враца.

На 28.06.2012г. св.М. се уговорила със свой приятел да се срещнат същата вечер към 24.00 часа пред ресторант „Разпутин” в гр.Враца. Към 23.45 часа излязла от дома на баба си, който се намира на бул.”В.К.” № * и минала през площада, находящ се пред сградата на жп-гара Враца. Към края на площада се разминала с две непознати за нея лица от мъжки пол, които след като се изравнили с нея, се опитали да я заговорят. Това били подсъдимите Л.М. и Р.Д.. Единият от тях попитал момичето дали има цигари и се приближил към нея. Веднага след това и другият също се приближил. В следващия момент подсъдимият Р.Д. започнал да дърпа дамската чанта, която св.М. носела през рамо, при което пострадалата започнала да вика за помощ. Тогава подсъдимият Л.М. й запушил устата с ръка, а подсъдимият Д. успял да издърпа чантата й. Докато св.М. се опитвала да попречи да отнемат чантата й, била съборена на земята, след което двамата нападатели избягали, като се насочили към подлеза в близост до старата сграда на жп-гара.

Пострадалата Й.М. се обадила на своя приятел, с когото трябвало да се срещне, и му разказала за случая, а след това подала сигнал за грабежа на телефон 112. Сигналът бил получен в ОДЧ на РУП гр.Враца малко след полунощ и полицейски екип установил и довел в полицейското управление пострадалото момиче.   

Според показанията на пострадалата Й.М. в отнетата й дамска чанта имало следните вещи: два броя мобилни телефонни апарати марка „Нокиа”-модел 7310 в розов цвят и модел 2680 в сивочерен цвят, поставени в цикламено на цвят портмоне с цип и прегради, 1 бр. флаш-памет 4 гигабайта марка „Kingston”, 4 бр.ключове с ключодържател, наливен парфюм марка „Рефан”, рол-он дезодорант марка „Гарниер”, крем „Здраве”, 2 броя гланцове за устни и документи на нейно име-лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, 2 броя дебитни карти издадени от ДСК Банк и UniCredit Bulbank, пропуск за общежитие и карта за отстъпка при пътуване с БДЖ.

На 29.06.2012г. сутринта двамата подсъдими и св.И.Л. отишли с такси до гр.Мездра, където подсъдимият Д. продал на св.Д.Т.-таксиметров шофьор, телефона марка „Нокия 2680” за 15 лева, като освен това поискал от Т. да ги превози с таксиметровия си автомобил до гр.Враца, което последният сторил.

Същия ден след обяд, по настояване на подсъдимия Р.Д., св.И.Х.Л. заложила другия телефон марка „Нокиа 7310” за сумата от 20 лева в заложна къща „Дип Финанс” гр.Враца, като за сключване на договора предоставила личната си карта.

На 29.06.2012г. било извършено претърсване в апартамент №  в гр.Враца, блок  № *, ет.*, ползван от подсъдимите М. и Д. и св.И.Л., където били открити и иззети следните лични документи на името на пострадалата Й.В.М.-лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, 2 броя дебитни карти издадени от ДСК Банк и UniCredit Bulbank. От помещение в жилището били иззети и 1 брой черна мъжка риза на сиви райета с дълъг ръкав и 1 брой черна тениска с къс ръкав с надпис „Rumica”, съответстващи на описанието, което пострадалото момиче дало за облеклото на двамата извършители пред полицейските служители.

С протокол за доброволно предаване от 30.06.2012г. св.И.Х.Л.-фактическа съпруга на подсъдимия М., предала част от вещите, собственост на пострадалата, предмет на престъплението, а именно цикламено дамско портмоне, наливен парфюм „Рефан”, рол-он дезодорант марка „Гарниер”.

С протокол за доброволно предаване св.Д.В.Т. предал на полицейските органи телефона марка „Нокиа 2680”, който закупил от подсъдимия Р.Д..

С протокол за доброволно предаване св.В.П. П.-служител в заложна къща „Дип Финанс” гр.Враца предал на полицейските органи оставения в залог от св.Л. мобилен апарат, марка „Нокиа 7310”.

Горната фактическа обстановка се установява както от направеното от двамата подсъдими самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, установяващ по несъмнен начин механизма на осъществяване на деянието и авторството му, а именно: показанията на пострадалата св.Й.В.М. /л.6-8, л.9-10 и л.48-49 от ДП/, тези на свидетелите И.Х.Л. /л.14-16 и л.17-18 от ДП/, Д.В.Т. /л.21-22 от ДП/, В.П.П. /л.23-24 от ДП/ и  Г.Б.Г. /л.25-26 от ДП/; от протоколите за доброволно предаване на част от вещите, предмет на грабежа /на л.19-20, л.29 и л.31 от ДП/, заложен билет № 193 /л.27 от ДП/, протокол за претърсване и изземване, одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК /л.36-39 от ДП/ и фотоалбум към него, 2 броя протоколи за извършено разпознаване /л.50-53/ и фотоалбум към тях, справка на ОС „ИН” гр.Видин, сектор „Пробация” /л.101-102 от ДП/, характеристични справки за подсъдимите /л.105 и л.109 от ДП/, справка рег.№ И-12311/20.07.12г. на ГД „Изпълнение на наказанията” /л.107 от ДП/, разписки за връщане на личните документи и част от вещите, предмет на деянието на пострадалата /л.118 и л.120 от ДП/, осъвременени справки за съдимост на подсъдимите, справка рег.№ 4237/26.11.12г. на ОС „ИН” гр.Плевен; а така също и от иззетите по делото веществени доказателства.

В подкрепа на направеното от подсъдимите М. и Д. признаване на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт са и заключенията на назначените в досъдебното производство СМЕ и съдебно-оценителна експертиза.

От заключението на СМЕ на живо лице № 166/2012г. с в.л.д-р Ф.Т. /л.61 от ДП/ се установява, че пострадалата Й.В.М. е получила оток на дясна лицева половина и охлузвания на гърба и дясно коляно, които по механизъм отговарят да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалата-събаряне на земята.

От заключението на оценителната експертиза, изготвено от вещото лице С.И. /л.65-67 от ДП/ е видно, че стойността на отнетите от пострадалата вещи е 238.90 лева, с изричната констатация на експерта, че личните документи не могат да бъдат оценени. МРЗ към датата на деянието е в размер на 290 лева.

При така безспорно установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

Подсъдимите Л.Е.М. и Р.И.Д. с гореописаните си действия са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия М. и по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Д., като на 28.06.2012г., около 23.50 часа, в гр.Враца, в района на жп гара, в съучастие като съизвършители, са отнели от владението на Й.В.М. от гр.Смолян, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да присвоят, чужди движими вещи-дамска чанта на стойност 16 лв., ведно със съдържимите в нея GSM апарат „Нокиа 7310” на стойност 72 лв., заедно със СИМ карта на стойност 10 лв. и аксесоар „пухче” на стойност 5.60 лв., GSM апарат „Нокиа 2680” на стойност 48 лв., заедно със СИМ карта на стойност 10 лв., карта с памет за мобилен телефон от 1 гигабайт на стойност 18 лв., дамско портмоне на стойност 6 лв., парфюм „Рефан” на стойност 3.50 лв., дезодорант марка „Гарниер” на стойност 4 лв., крем за лице „Здраве” на стойност 1.50 лв., два броя гланцове за устни марка „Римел” на общо стойност 8.80 лв., флаш-памет „Кингстън” 4 GB на стойност 20 лв., ключодържател на стойност 3.50 лв. с 4 бр.ключове на стойност 12 лева-всичко на обща стойност 238.90 лева, като са употребили за това сила, изразяваща се в затискане на устата й, издърпване на чантата от ръцете на М. и събарянето й на земята и подсъдимият Л.М. е извършил деянието при условията на опасен рецидив.

Престъплението грабеж е съставно престъпление, състоящо се от принуда под формата на сила и/или заплашване и отнемане на движими вещи. От обективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими на първо място с факта на отнемането на дамската чанта от владението на св.М., ведно със съдържимите в нея вещи, предмет на престъплението, от подсъдимия Д., обстоятелство по несъмнен начин доказано, както със самопризнанията на двамата подсъдими, така и с подкрепящите ги свидетелски показания на пострадалата Й.М. и с показанията на св.И.Л.. За извършване на отнемането и сломяване съпротивата на пострадалата, подсъдимите са употребили сила, в която са взели участие и двамата, изразила се в принудително издърпване на чантата от ръцете на М., затискане на устата й и събарянето й на земята. При това е налице функционална връзка между отнемането и принудата, като последната е осъществена именно, за да бъде реализирано отнемането. Безспорно установено както от самопризнанията на подсъдимите, така и от показанията на св.Й.М. и И.Л., а така също и с протоколите за разпознаване е авторството на деянието. И двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние, при общност на умисъла, поради което са действали в съучастие като съизвършители, съгл.чл.20 ал.2 от НК.

От субективна страна, деянието е осъществено от двамата подсъдими с пряк умисъл, като същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали те да настъпят, като всеки от тях е имал съзнание за участието на другия в грабежа.

Освен това деянието е извършено от подсъдимия Л.М. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, доколкото го е реализирал след като е бил осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления ефективно на лишаване от свобода не по-малко от една година, в срока по чл.30 от НК. За рецидивната дейност на подсъдимия М. от значение са описаните по-горе осъждания по НОХД №№ 168/05г. на РС-Луковит, 72/05г. на РС-Луковит, 68/06г. на РС-Луковит и 948/08г. на РС-Плевен /групирани с определение по ЧНД № 1761/09г. на РС-Плевен с налагане на общо увеличено наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода ефективно, което е изтърпяно на 28.12.09г./ и осъждането му по НОХД № 1434/05г. на РС-Враца на ефективно наказание от 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 10.07.07 г.

По отношение на личните документи, включени в грабежа, съдът прие, че същите не могат да бъдат предмет на престъпление против собствеността, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика, това могат да бъдат само вещи, които имат пазарна стойност. В случая ако е налице някаква стойност, то тя е за изготвяне на нови документи за самоличност, но това не съставлява пазарна цена на удостоверителен документ. В подкрепа на този довод и е изричната констатация на експерта по оценителната експертиза, че личните документи не могат да бъдат оценени. Следователно личните удостоверителни документи не съставляват вещи с реална пазарна стойност и следва да бъдат изключени от предмета на деянието.

При горните съображения, съдът призна подсъдимия  Л.Е.М. за виновен в извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, вр.чл.20, ал.2 от НК, а подсъдимия Р.И.Д. за виновен в престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което им наложи наказания. Същевременно с присъдата си на основание чл.304 от НПК съдът ги оправда по обвинението за грабежа на лични документи.

За извършеното от подсъдимия Л.Е.М. престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.”а” и „б”, вр. чл.20, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 15 години. Тъй като пред настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия М. за това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК /обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г./. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК когато определи, ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание лишаване от свобода, съдът следва да го редуцира с една трета. Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК.

В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, който съдът наложи на подсъдимия М., отчете като смекчаващи обстоятелства ниската стойност на предмета на посегателство, която е под МРЗ за страната, връщането на част от вещите на пострадалата, изразеното съжаление, тежкия му материален статус-безработен, факта, че е баща на едно дете, а като отегчаващи бяха ценени обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията му, които квалифицират престъпната проява като реализирана при условията на опасен рецидив и лошите характеристични данни за него, които са показател за трайно установени престъпни навици. С оглед на изложеното и предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние /която е висока/ и на дееца /също висока/ съдът прие, че на подсъдимия Л.М. следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 7 години лишаване от свобода, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, т.е. с 2 години и 4 месеца, определяйки му наказание в размер на 4 години и 8 месеца лишаване от свобода.

Тъй като настоящото деяние е извършено в условията на реална съвкупност с това по НОХД № 2316/12г. по описа на РС-Плевен, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът групира наложените по тях наказания, като определи на подсъдимия Л.Е.М. общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, което следва да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

За извършеното от подсъдимия Р.И.Д. престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години. Предвид проведеното съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.373, ал.2 НПК, наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.58а НК. В частност, съдът намира, че същото следва да бъде индивидуализирано при условията на ал.1 на чл.58а от НК, предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК /редакция ДВ бр.26/06.04.2010г./, в случаите на чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

В рамките на приложението на чл.54 НК и при определянето размера на наказанието лишаване от свобода, което съдът наложи на подсъдимия Д. за обсъжданото престъпление, бяха отчетени като смекчаващи обстоятелства ниската стойност на предмета на грабежа-под МРЗ за страната, връщане на част от вещите на пострадалата, искреното му разкаяние, тежкото материално състояние-безработен и факта, че е баща на 2 малолетни деца. От друга страна, като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид предходните осъждания на Д., както и негативните характеристични данни за него, определящи го като личност с трайно изградени престъпни навици. Съобразявайки всички тези обстоятелства, както и степента на обществената опасност на конкретното деяние /висока/ и на дееца /също сравнително висока/, съдът прие, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 4 години. На основание чл.58а, ал.1 НК, съдът го намали с 1/3, т.е. с 1 година и 4 месеца, определяйки му наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.

Относно начина на изтърпяване на наказанието съдът съобрази следното: въпреки предходните осъждания на подсъдимия Д. по НОХД №№ 162/94г. по описа на РС-Видин, 345/10г. по описа на РС-Белоградчик и 1698/11г. по описа на РС-Видин по отношение на него принципно не е неприложим института на условното осъждане. Това е така, тъй като по отношение на осъждането по НОХД № 162/94г. е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, а наложените по другите две дела наказания, имащи значение за определя на наказанието по настоящото дело са пробация, която не препятства приложението на разпоредбата на чл.66 от НК. Независимо от това обаче съдът съобрази, че начина на извършване на настоящото деяние обуславя извода за престъпна дързост при осъществяването му, доколкото подсъдимите при условията на съвместна задружна престъпна дейност са нападнали нощем беззащитна млада жена. Очевидно е също така, че по отношение на подсъдимия Д. предходните осъждания не са изиграли своята поправителна и превъзпитателна роля. Имайки предвид всичко изложено, съдът прие, че наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, а едно условно наказание в конкретния случай не би могло да обслужи адекватно нито генералната, нито специалната превенция. Ето защо и на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи подсъдимия Д. да изтърпи наказанието от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

Тъй като двамата подсъдими са с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по делото, считано от 30.06.2012г., която продължава и към момента, съдът на осн.чл.59 ал.1, т.1 от НК приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода това време до влизане на присъдата в сила.

Съдът постанови веществените доказателства да бъдат върнати на правоимащите лица, както следва-черна риза със сиви райета и дълъг ръкав да се върне на подсъдимия Л.М., черна тениска с къс ръкав и с надпис „Rumica” да се върне на подсъдимия Р.Д., електронен носител СД марка „D-MAX” CD-R platinum да се върне на игрална зала „Цезар” гр.Враца.

С оглед изхода на делото съдът възложи в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски в размер на по 80.90 лева всеки от тях.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: