Р Е Ш Е Н И Е
№ 1448
гр. Пловдив, 13
юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи юни, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1400 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (НОДПТОП[1]).
Г.М.С., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат К.Д.- пълномощник, обжалва принудителна
административна мярка (ПАМ)- преместване /репатриране/ на паркирано пътно
превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, представляващо лек автомобил, марка “БМВ 530Д”, с Рег.№****,
собственост на жалбоподателя, приложена на 16.05.2021г., 11:25ч., на ул. “Белград“
до ул. “Златю Бояджиев“, гр. Пловдив.
Претендира се обявяване
нищожността на оспорената ПАМ. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на
оспорената мярка поради незаконосъобразност, присъждане на направените по делото
разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К.Д.,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в минимален размер,
определен по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв, респективно по реда на чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.).
Ответникът- М.М.М.- старши
полицай в Сектор “Общинска полиция- Пловдив” (С”ОП- Пловдив”) към Отдел
“Охранителна полиция” (О”ОП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
За прилагането на оспорената
по делото ПАМ е съставена докладна записка от 16.05.2021г. (лист 24); а за
принудителното преместване на лекия автомобил е заплатена сумата от 60,00 лв. “ПРИНУД.
ПРЕМЕСТВАНЕ” в полза на Общинско предприятие (ОП) “Паркиране и репатриране”,
както и сумата от 1,20 лв. за “ПРЕСТОЙ ПАРКИНГ” също в полза на ОП “Паркиране и
репатриране“, за което от жалбоподателя са представени заверени копия на два
броя фискални бонове, издадени на 16.05.2021г., съответно с №0029870 (лист 4,
21, дясно) и с №0029872 (лист 4, 21, ляво). При това положение, следва да се
приеме за установено, че за прилагането на оспорената по делото ПАМ жалбоподателят
узнава на 16.05.2021г. От своя страна, жалбата (лист 3, 20) постъпва в съда на 27.05.2021г.
или в рамките на законоустановения срок за оспорване на актове от вида на разглеждания
по делото, като искането за обявяване нищожността на административен акт не
обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Освен това, според приетото
по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация, Част ІI (малък талон), с №****
(лист 5, 22), автомобил “БМВ 530Д”, с Рег.№****, е регистриран като собственост
на жалбоподателя С., поради което жалбата се явява подадена и при наличието на
правен интерес.
Следователно, като
подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за
срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Според разпоредбата на
чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Между страните по делото
няма формиран спор относно обстоятелството, че автомобилът “БМВ 530Д”, с Рег.№****,
е репатриран принудително от улица “Белград“ до улица “Златю Бояджиев”, представляващи
части от уличната мрежа на град Пловдив. Посоченото се потвърждава и от
изготвените за целта четири броя фотографии (листи 28-31).
Респективно,
администрацията, управляваща уличната градска мрежа е общинската администрация.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1215 от
27.10.2016г. (лист 25) на министъра на вътрешните работи, с която заповед, на основание
чл.168, ал.1 от ЗДвП и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), са определени длъжностни лица на “ръководна”, “изпълнителска” и
“младши изпълнителска” длъжност от структурните звена на “Пътна полиция” и
“Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и
областните дирекции на МВР, които да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано ППС на отговорно пазене на предварително оповестено място без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Като доказателство
по делото е прието и заверено копие на Заповед №18ОА-2593 от 06.11.2018г.
(листи 26-27) на кмета на община Пловдив, с която заповед, на основание чл.44,
ал.2 от Закона за местната администрация и местното самоуправление (ЗМСМА) и
чл.168, ал.1 от ЗДвП, са определени държавни служители от С“ОП- Пловдив“ към
О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, които могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
между които държавни служители е и ответникът по делото М.М.М.. С оглед на последно
посоченото, настоящият състав на съда приема за установено, че ответникът по
делото е надлежно оправомощен да прилага ПАМ от вида на оспорената по делото.
Също така, според
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б”, изр.1 от ЗДвП, преместване на паркирано ППС
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е ПАМ,
която се прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ
за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато
създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
А по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, за валидността на ПАМ от
вида на оспорената в настоящето производство не е задължително наличието на
писмена форма.
Предвид изложените до
тук съображения, настоящият състав на съда намира, че прилагането на оспорената
ПАМ се явява разпоредено от компетентен за целта орган, противно на направеното
в жалбата възражение, че прилагането на мярката е разпоредено от некомпетентен
орган.
На 16.05.2021г., около 11:25ч.,
при изпълнение на патрулно-постова дейност (ППД), в частност “репатриране”,
съгласно ежедневна ведомост (лист 34), с автомобил за репатриране с ДК№5РВ4831ТТ,
с водач З., ответникът по делото установява паркиране на лек автомобил “БМВ
530Д”, с Рег.№****, в зоната на кръстовището между улиците “Белград“ и “Златю
Бояджиев“, гр. Пловдив. Прието е за установено, че начинът, по който автомобилът
е паркиран в зоната на кръстовището, създава опасност за останалите участници в
движението Ответникът по делото приема за установено наличието на хипотезата на
чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, поради което разпорежда принудителното преместване (репатриране)
на автомобила на паркинг, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Найчо Цанов” №24. За
направеното репатриране са изготвени посочените по-горе докладна записка и четирите
броя фотографски снимки.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
На следващо място,
според посочената в докладната записка от 16.05.2021г. на ответника М. като основание
за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП,
преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач е ПАМ, която се прилага, когато превозното средство
е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението.
В случая,
обстоятелството, че автомобилът, Рег.№****, е паркиран в нарушение на
установеното от разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, според която норма,
престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях, настоящият състав приема за несъмнено установено, въз основа на
изготвените фотографски снимки на автомобила на жалбоподателя от страна на
репатриращия екип.
Освен това, начинът по
който е паркиран автомобилът на жалбоподателя, според настоящия състав на съда,
създава опасност за останалите участници в движението, независимо от обстоятелството,
че паркирането е направено на 16.05.2021г., неделя, почивен ден.
Съответно, налице е втората
хипотеза на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, обуславяща законосъобразността на
оспорената по делото ПАМ, тъй като установеното на място паркиране на автомобила
на жалбоподателя е направено по начин, създаващ опасност за останалите
участници в движението. Респективно, налице е предвидено от закона фактическо
основание за прилагане на оспорената ПАМ, поради което същата се явява приложена
при правилно прилагане на материалния закон.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира прилагането на оспорената ПАМ за направено и в съответствие
с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по
пътищата (улиците) и да се преустанови административно нарушение по чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Ето защо, като приложена
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и без противоречие с материалноправни разпоредби, както и
в съответствие с целта на закона, оспорената по делото ПАМ е валиден и
законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна като такава не
следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
както и присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К.Д., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и в минимален размер, определен по реда на чл.8,
ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., са неоснователни, поради което не следва да
бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.С.,
ЕГН **********,***, против ПАМ- преместване /репатриране/ на паркирано ППС без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, представляващо
лек автомобил, марка “БМВ 530Д”, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя,
приложена на 16.05.2021г., 11:25ч., на ул. “Белград“ до ул. “Златю Бояджиев“,
гр. Пловдив.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/