№ 3848
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря М.Ф.МЛ.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212819 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.
К. Г. срещу НП № 27/19.07.2021 г., издадено от Г.АТ.Т., началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се
излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон,
включително за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, като последното
не се оспорва от страна на административно-наказващия орган, от чиято страна се признава
издаването на НП поради грешка и единствено се прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение (в тази връзка от страна на
жалбоподателя се прави насрещно възражение в смисъл, че се искането за разноски –
адвокатско възнаграждение - е съобразено със съответния установен минимум).
Видно е от приложения като копие банков документ (няма основание за съмнение досежно
достоверността и автентичността му) за плащане към бюджета, че въззивникът на 18.02.2021
г. е заплатил сумата от 750 лева на АПИ, като в документа като основание за плащане е
посочено „Акт 27/04.02.2021“, а в графата относно още пояснения е посочено „компесаторна
такса“, като процесният АУАН действително е с такъв номер и е от 04.02.2021 г., видно от
приложения по делото екземпляр. При това положение е очевидно, че е налице хипотеза,
визирана в чл. 189е, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3 от ЗДвП, респективно на основание чл. 63, ал. 3,
т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното постановление следва да
бъде отменено. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение, освен що се
1
отнася до разноските, като в тази връзка право на присъждане на разноски съобразно чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят действително има, доколкото
същият е бил представляван от адвокат и съответният договор, представен като копие
(аналогично на изложеното касателно банковия документ и тук не е налице основание за
съмнение досежно автентичността или достоверността), служи за разписка за заплатена като
адвокатско възнаграждение сума, която в случая е в размер на 500 лева, като – обаче – по
делото не е налице каквато и да било фактическа или правна сложност, респективно на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал.
1 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се присъди съответният минимален размер от 356 лева (размерът
от 500 лева не се явява минималният съгласно наредбата).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 27/19.07.2021 г., издадено от Г.АТ.Т., началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ.
Осъжда АПИ да заплати на жалбоподателя И. К. Г. от бюджета, предвиден за началника на
отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, сумата от 356 лева – разноски по
делото за възнаграждение за един адвокат, като отхвърля искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя в частта за горницата до пълния предявен размер от 500
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2