Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2342 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по жалба на „Есай Комерс” ЕООД,
предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат В.Д., срещу решение № 1444/16.07.2019
г. по н.а.х.д. № 1694/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП №
420630-F475332/20.03.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ
на НАП, с което на касатора за нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 600 лв., на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС. По
изложени съображения за допуснато от въззивния съд съществено процесуално
нарушение поради необсъждане с решението на всички изложени от жалбоподателя
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, както и за
допуснато от съда нарушение на закона поради неправилност на преценката му за
неприложимост на чл. 28 ЗАНН, се иска въззивното решение да бъде отменено и
наместо него да се постанови ново по
съществото на спора от касационната инстанция, с което оспореното по
реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се отмени, а в отношение на
евентуалност – да се измени до определения в закона минимум на имуществената
санкция. От последното може да се направи извод, че с касационната жалба се
завява и касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 3 НПК – явна
несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание касаторът и ответникът, редовно
призовани, не се представляват. С молба с. д. № 16048/30.10.2019 г.
пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба, а с писмени бележки с.
д. № 15985/29.10.2019 г. ответната по делото страна я оспорва чрез пълномощника
си юрисконсулт Георгиева. Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура -
Варна е, че обжалваното решение следва да се остави в сила поради отсъствието
на основания за отмяната му.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК; и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 18.07.2019 г. /л. 17 от н.а.х.д. 1694/2019 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 25.07.2019 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за частично основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 185
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС на „Есай Комерс” ЕООД за нарушаването на чл. 25 ал. 1 т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, обективирано в неиздаването на фискален
касов бон от работещото фискално устройство в стопанисвания от дружеството търговски
обект – магазин за дрехи „Bad boys” в гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк” № 89, за реализираната на 02.03.2019 г.
продажба на 1 бр. мъжка тениска на стойност 25 лв.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за безсъмнено доказана съставомерността на нарушението и е отчел
наличието на компетентност на актосъставителя и на АНО, спазването на
съществените административнопроизводствени правила в производството по
издаването му, липсата на предпоставки за приложимостта на чл. 28 ЗАНН и
наличието на обстоятелства за прилагането на малко по-висок размер на
имуществената санкция от минимално предвидения в чл. 185 ал. 1 ЗДДС.
Решението е правилно по отношение на изводите на съда
за доказана съставомерност на нарушението и за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
С чл. 118 ал. 1 ЗДДС е въведено задължение за всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална
касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Стопанисваният
от „Есай Комерс” ЕООД магазин за продажба на дрехи „Bad boys” безсъмнено е търговски обект по смисъла на пар. 1 т
41 ДР ЗДДС, поради което при продажбата на стоки в него за търговеца на общо
основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно на чл. 25
ал. 1 т. 1 от приетата на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ.
Преценяйки доказателствата по преписката /протокол за
извършена проверка № 0281044/02.03.2019 г., който като съставен по установения
ред от длъжностни лица в кръга на службата им представлява официален
удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила за установените
с него обстоятелства; дневен финансов отчет за датата 02.03.2019 г. – 12:50
часа; опис на паричните средства в касата на обекта към момента на започване на
проверката/, както и събраните във въззивното производство гласни доказателства,
районният съд обосновано е приел, че жалбоподателят е нарушил задължението си
по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Правилна е преценката на съда, че липсват основания за
квалифициране на нарушението като маловажно, а оттук и за приложимостта на чл.
28 ЗАНН. Нарушението не се отличава с нищо от останалите подобни случаи на
нарушения от същия вид, за да се приеме, че се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с тях, което при преценката за маловажност е и
основният разграничителен критерий по смисъла на чл. 93 т. 9 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Нерегистрирането чрез ФУ на извършена продажба, освен че рефлектира
негативно върху документооборота, но като правило е свързано и с неотразяването
на приходи от продажбите, а оттук като потенциална възможност и с неплащането
на пълния размер на дължимите данъци от данъчно задълженото лице.
Неправилно в наказателното постановление АНО се е
позовал на санкционната норма на чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, тъй като директно
приложима за извършеното нарушение, а не по пътя на препращане, е разпоредбата
на чл. 185 ал. 1 ЗДДС, но тъй като тази грешка по никакъв начин не се отразява
върху вида и размера на наложеното с НП наказание, нито върху защитата на
нарушителя, който като правило се защитава срещу фактите и в тази връзка следва
вярно да е ориентиран каква материалноправна разпоредба е нарушил при така
изложените факти, което в случая е посочено вярно както в АУАН, така и в НП, то
тази грешка не е в състояние да се отрази на законосъобразността на
наказателното постановление.
Неоснователно е оплакването, че решаващият делото съд
не се е произнесъл с решението по наведените във въззивната жалба възражения на
въззивника срещу законосъобразността на наказателното постановление. Решението
съдържа достатъчно подробни мотиви както от гледна точка на фактическите
установявания на съда, така и по отношение на направените въз основа на тях
правни изводи. Съдът единствено е пропуснал да изрази позиция по оплакването на
въззивника за неяснота в повдигнатото му обвинение, предвид позоваването в НП на чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, а не
директно на чл. 185 ал. 1 ЗДДС. Тъй като обаче това касае единствено правните
изводи на съда, а не и фактическите му установявания по делото, като при това
пропускът му не се отразява на правилността на крайния му извод за доказаност
на нарушението на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и за
отсъствието на допуснати в хода на АНП съществени административнопроизводствени
нарушения, той не следва да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение в работата на съда.
Неправилно обаче съдът е приел наказателното
постановление за законосъобразно и що се отнася до наложения с него размер на
имуществената санкция по чл. 185 ал. 1 ЗДДС над установения в разпоредбата
минимум от 500 лв. АНО не е изложил конкретни мотиви защо счита, че в случая
санкцията по чл. 185 ал. 1 ЗДДС следва да е в размер на 600 лв. Общото
позоваване в съдържанието на НП, че „за да се определи административното
наказание, са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и
утежняващи обстоятелства“ без да е посочено кои конкретно са тези обстоятелства
по смисъла на чл. 27 ЗАНН, сочи не необоснованост на извода на АНО, че
наказанието следва да бъде наложено над предвидения в закона минимум. Съдът
намира, че в случая и той е достатъчен, за да се изпълни регламентираният в чл.
12 ЗАНН предупредителен и превъзпитателен ефект на наказанието. Поради това
решението, с което наказателното постановление е оставено изцяло в сила, следва
да се отмени и наместо него следва да се постанови ново по съществото на спора
от касационната инстанция, с което наказателното постановление да се измени
като наложената с него имуществена санкция на нарушителя се намали от 600 лв.
на 500 лв. по чл. 185 ал. 1 ЗДДС.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1444/16.07.2019 г. по н.а.х.д. №
1694/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП №
420630-F475332/20.03.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ
на НАП, с което на „Есай Комерс” ЕООД за нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 600 лв. И НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 420630-F475332/20.03.2019 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП като намалява от 600 /шестстотин/
лева на 500 /петстотин/ лева размера на наложената на „Есай Комерс” ЕООД
имуществена санкция по чл. 185 ал. 1 ЗДДС за извършеното от дружеството
нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/