Решение по дело №2579/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 260604

гр.Бургас, 18.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 2579/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.А.А., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 20-0769-001781/17.06.2020г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на основание  чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично в три от проведените съдебни заседания. Не се явява в последно съдебно заседание. За него се явява процесуалния му представител адв.М.Н., надлежно упълномощена. Поддържа се жалбата. Претендират се разноски.

   В съдебно заседание за административнонаказващия орган не се явява представител.  Депозирано е писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски, като в случай, че жалбата бъде намерена за основателна се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2020г. свид.И.И. и св.А.Г. -полицейски служители при Четвърто РУ Бургас, по време на изпълнение на служебните си задължения получили оперативна информация , че лицето Г.А. -настоящ жалбоподател, познат им като криминално проявено лице, управлява лек автомобил Рено Меган с рег.№ ***** след употреба на наркотични вещества. За целта те проучили маршрута на движение на жалбоподателя и заели установъчен пост на бул.“З.“  в посока ж.к.М.преди бензиностанция „Дега“. След като забелязали, че около 13,35ч. процесният автомобил се приближава, движейки се в посока ж.к.М., св.И. слязъл от служебния автомобил и подал сигнал за спиране на жалбоподателя. Св.И. забелязал, че жалбоподателят, който управлявал автомобила, го видял, но не спрял. На предна дясна седалка до жалбоподателя А. стоял св.К.К. , също познат като криминално проявено лице на св.И.. Св.И. забелязал, че жалбоподателят продължил към бензиностанция „Дега“, поради което заедно с колегата му Г. го последвали. Установили го на паркинга на бензиностанцията заедно със св.К.. Легитимирали се и заявили на А., че ще бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества. Същият категорично отказал. И. и Г. поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“. На място пристигнал св.Д.-мл.автоконтрольор към сектор ПП Бургас, който  предложил на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 фабр.№ ARNA 0186. Жалбоподателят отказал да бъде тестван. Бил му издаден талон за медицинско изследване, който му бил връчен, за което той положил подписа си. Свид.Д. съставил АУАН  серия АА с бл. № 627230/18.05.2020г. на жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят разписал акта, като посочил като възражение, че не е управлявал автомобила, а същият е бил паркиран на бензиностанция „Дега“.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.Същото било връчено на жалбоподателя на 02.07.2020г., а той подал жалба на 06.07.2020г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя Е.Д., свидетелите И.И. и А.Г., както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН,  НП,  талон за медицинско изследване, докладни записки.

    При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

               Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група сектор „Пътна полиция“ Бургас, оправомощен със заповед № 8121-з-515/14.05.2018г.. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да му бъде извършена проверка с техническо средство – неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение). Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Начинът на установяване на употреба на алкохол от водачите на МПС към датата на деянието е бил регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 и ал.2, т. 1 на същата Наредба при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство. Когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с химическо лабораторно изследване.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство и именно затова му е издаден талон за медицинско изследване. Предвид изложеното правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана по чл.174, ал.3 , пр.1 от ЗДвП за отказ да бъде тестват с техническо средство. В този смисъл е ирелевантно обстоятелството, че същият е закъснял за вземане на кръвна проба в УМБАЛ Бургас, тъй като нарушението е довършено с отказа да бъде тестван с дрегер. Следва да се упомене, че Г.А. е имал възможност да се яви навреме в УМБАЛ Бургас , тъй като видно от показанията на св.И. и Г. най-близко намиращата се спирка „Капчето“ се намира на около 150-300метра разстояние и видно от изисканото разписание на автобусите, спиращи на тази спирка за процесната дата Б-11 и Б-12, същите тръгват точно в 15.05 и 15.20 и пристигат на спирка „Капчето“ след около 7-11 минути, като оставащото време до 15.45ч./крайният час на посещение в УМБАЛ Бургас/ е напълно достатъчно за придвижването на А.. Не на последно място следва да се упомене, че св.К.К. е правоспособен водач видно от личните му показания /същият е взел СУМПС от КАТ, отнето му заради неплатена глоба / и е можел да превози А. ***. В този смисъл  показанията на св.С.Я. са неотносими към процесното нарушение.

Относно възражението, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил:

Същото съдът намира за несъстоятелно, защото противоречи на показанията на свид.И.И., който твърди че повод за извършване на проверката е подаден сигнал, че А. управлява процесния автомобил след употреба на наркотични вещества, както и показанията на свидетеля И., че лично е възприел управлението на автомобила от А. към момента на подаване на сигнала на бул.“З.“, както и пътника в автомобила -св.К.К..И двамата св.И. познава покрай криминалните им регистрации. Св.И. е възприел слизането от паркирания автомобил на бензиностанция „Дега“ от страната на водача на Г.А. , а от другата страна на св.К.. Показанията на св.И. се подкрепят от показанията на св.Драгиев, който дори и да не е възприел управлението на автомобила от А., е възприел ясно неговия спътник -К.К., стоящ на дясна седалка до шофьора, както и слизането на А. от шофьорската врата на автомобила и на св.К. от предна дясна врата. Показанията на двамата свидетели се потвърждават и от показанията на св.Д., който въпреки че не е възприел, че автомобилът се управлява от А., е извършил нужното, за да провери неговите твърдения, а именно разговарял е със служители на бензиностанцията  и пред него един от тях е потвърдил, че А. е управлявал автомобила при спирането му на бензиностанцията. Посоченото е достатъчно за съда, дори и да не се установиха процесните записи от камерите за видеонаблюдение на бензиностанцията, да се убеди, че твърденията на А. и К. в частта им, че трето неустановено лице е управлявало автомобила, е защитна версия, която не кореспондира с показанията на полицейските служители, които съдът кредитира като безпристрастни и логични.

Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП деянието е описано и индивидуализирано в степен, позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му. Така направената текстова формулировка на административното обвинение в АУАН обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора. В обстоятелствената част на процесното НП административнонаказващият орган не е допуснал изменение на фактическите обстоятелства на нарушението, отразени в акта, поради което не може да се счита, че в НП за първи път са вписани нови фактически обстоятелства, чрез които е преквалифицирано административнонаказателното обвинение.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

            Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да се управлява МПС" за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5  ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.

Предвид изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-001781/17.06.2020г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на основание  чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Г.А.А., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* сумата от 80 /осемдесет/лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

 

                                                                  Районен съдия:........................

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.