№ 186
гр. Плевен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Цв. Кръстева
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
като разгледа докладваното от Силвия Цв. Кръстева Въззивно гражданско
дело № 20214400500346 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от адв. ХР. Т. в качеството й на особен представител на М. ИВ.
Г. с ЕГН********** срещу Решение №260243/ 23. 03. 2021 г. по гр. д. № 3685/ 2020 г. по
описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД сумата от 2261, 73 лв. за използвана незаплатена
топлоенергия за БГВ(гореща вода), ведно със законната лихва върху главницата.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на
районния съд в об- жалваната част като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК*** е изразила
становище , че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
1
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е признал за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че М. ИВ. Г. с ЕГН********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 2627, 48 лева главница съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2017 г. до 30. 11. 2019 г. и 273, 79 лв.
лихва за забава за периода от 04. 12.2017 г. до 20. 01. 2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.
01. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 390/ 2020 г. по описа на РС- Плевен. С решението на основание
чл. 78, ал.1 ГПК М. ИВ. Г. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД
направените разноски в исковото производство в размер на 97, 08 лв. държавна такса; 300
лв. депозит за особен представител; 100 лв. депозит за вещо лице от ССЕ; 120 лв. депозит за
вещо лице от СТЕ и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.1
ГПК М. ИВ. Г. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД направените по
делото разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 108, 02 лв.
За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че въззивникът има качеството на потребител по смисъла на
чл. 153, ал.1, ЗЕ, съгласно която потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Районният съд въз основа на
представени писмени доказателства от трето неучастващо в производството лице „НЕЛБО“
АД – карнети за отчитане консумацията на топлинна енергия в сградата, в която се намира
процесния имот, собственост на въззивника, е приел, че за процесния период въззивникът не
е осигурил достъп до жилището, в резултат на което е приложена разпоредбата на чл. 69,
ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, като за отчитане на потреблението при липса на
достъп до обекта е приета норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие. Районният съд се е позовал на заключенията на ССЕ и на СТЕ
относно извършените отчитания и съответно определяне на стойността на потребената
топлоенергия при определяне на размера на задължението на въззивника към въззиваемия.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на обжалваното решение, постановено
от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства става ясно, че за периода
от 01. 10. 2017 г. до 30. 11. 2019 г. при отчитане на потребената топлинна енергия за
жилището, на което въззивникът е собственик на 5/8 идеални части и това е неговият
2
постоянен и настоящ адрес съгласно справка от ГРАО, не е осигурен достъп за отчитане на
използваната топлинна енергия, включително и за гореща вода. По делото са представени
карнети, които не са оспорени от въззиваемата страна по надлежния ред, поради което
районният съд е приел въз основа на карнетите, че липсва осигурен достъп от собствениците
на жилището за отчитане на потребената в него топлинна енергия. Съгласно чл. 69 ,
ал.2, т.2 от Наребда № 16 – 334/ 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването издадена от Министъра
на икономиката и енергетиката , действала за процесния период при липса на достъп до
жилището при отчитане на топлинната енергия е приета норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. От заключението на СТЕ е установено
приложението на чл. 69, ал.2, т.2 от наредбата, като вещото лице е посочило, че начислените
суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процеснсия период са
в съответствие с цитираната Наредба за отоплението от 2007 г.Вещото лице е посочило, че в
жилището има монтиран водомер за топла вода, но не е допускан служител на фирмата за
отчитане до водомера, поради което е извършена служебно начисляване на топлоенергията.
От допуснатото заключение на ССЕ става ясно, че за процесния период стойността на ТЕ за
БГВ за процестния период е в размер на 2261, 73 лв.
При така събраните по делото доказателства въззивният съд сприема за установено,
че собствениците на жилището не са осигурявали достъп върху имота и измервателните
уреди на ТЕ за процесния период, поради което служебно е извършено отчитане на
потребената ТЕ на основание чл. 69, ал.2, т.2 от цитираната по- горе наредба от 2007 г.
Експертите са установили, че в имота има монтиран водомер за отчитане на топла вода и
че с оглед приложението на чл. 69, ал. 2, т.2 от наредбата стойността на ТЕ за БГВ за
процесния период е 2261, 73 лв. Приложението на разпоредбата на чл. 69, ал.2, т.2 от
наредбата предполага да не бъде осигурен достъп до жилището, като в случая това се
установява от представените карнети на „НЕЛБО“ АД за процесния период. Въззивникът
възразява, като твърди, че фирмата да отчитане не е била възпрепятствана да посещава
имота и съответно да извършва отчитането. В тежест на доказване обаче на въззивника е,че
е осигурил достъп до имота, което обстоятелство не е доказано и съответно не са оборени
констатациите в карнетите за неосигурен достъп до процесния имот. По тези причини
въззивният съд приема, че въззивникът не е осигурил достъп до имота за отчитане на
потребена ТЕ за БГВ за процесния период, поради което правилно е приложена
разпоредбата на чл. 69, ал.2, т.2 от наредбата за служебно отчитане потреблението на гореща
вода и сумата от 2261, 73 лв. е дължима от въззивника.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивното
производство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 300 лв.
заплатена за особен представител на въззивника. Особеният представител на въззивника е
3
направил възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по реда на
чл.78, ал.5 ГПК, което съдът счита за неоснователно, тъй като същото е значително по-
ниско по размер от минимално предвиденото възнаграждение в чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба
№1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 271 , ал.1, пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №260243/ 23. 03.
2021 г. по гр. д. № 3685/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в
която М. ИВ. Г. с ЕГН********** е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК*** сумата от 2261, 73 лв. за използвана незаплатена
топлоенергия за БГВ(гореща вода), ведно със законната лихва върху главницата.
Решение №260243/ 23. 03. 2021 г. по гр. д. № 3685/ 2020 г. по описа на
Плевенския районен съд в останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК М. ИВ. Г. с ЕГН**********
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД с ЕИК*** направените по делото
разноски във въззивната инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и в размер на 300 лв. за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4