Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр.Бяла, 09.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Дочев
при секретаря Валентина Великова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 510 по описа за 2018г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.422 ГПК.
Ищецът
моли съда да приеме за установено, че
Г.Р.Г. - ЗП, с Булстат/ЕГН ********** с постоянен адрес: *** дължи на „КЕМАГРО” ЕООД, с ЕИК ….., със седалище и адрес на
управление в гр.Свищов, ул. „Хемус” № 10, сумите по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 177/2018г. на PC Бяла, а именно: сумата 1008.52 лв. /хиляда и осем лева и
петдесет и две ст./, представляваща главница - остатък плащане по фактура №
2183/31.03.2014г. - в размер на 582.52 лева и фактура № 2358/12.05.2014г. за
сумата 426 лв. за извършени доставки на семена, торове и препарати, законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -13.02.2018г до
13.08.2018г. до датата на окончателното плащане на дължимата сума, разноските
по заповедното производство, присъдени със заповедта в размер на 28.00 лв.
държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Моли, да се присъдят разноските по
делото.
На основание чл.131
от ГПК отговор не е депозиран в БРС. Ответницата не се явява в с.з. и не
изпраща представител.
Доколкото
датата на плащане е след завеждане на иска /чл.422 ал.1 от ГПК/, което не се
спори от ответника като и с поведението си ответникът е признал съществуването
на вземането и е станал причина за воденето на производството, както заповедно,
така и установително. По делото е установено, че основното задължение за
главницата, за което е издадена заповедта за изпълнение, е изплатено изцяло от
длъжника след подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и след образуване на
настоящото исково производство по чл.422 ГПК. Относно дължимостта на съдебните
разноски определящо е обстоятелството дали ответникът, респ. длъжникът е станал
причина за завеждане на съответното производство, по което се претендират
разноски. В конкретния случай, меродавният за това момент е моментът на
образуване на заповедното производство – 13.02.2018г., тъй като съгласно
чл.422, ал.1/ ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. След като към 13.02.2018г. длъжникът – ответник
не е изпълнил задължението си спрямо ищеца – заявител, а е направил това в
по-късен момент – на 13.08.2018г. частично, следва да се приеме, че същият е
станал причина за завеждане на заповедното производство. При това положение,
независимо, че преди издаване на заповедта и образуване на исковото
производство за установяване на вземането, ответникът е изплатил изцяло
задължението си за главница, това обстоятелство не го освобождава от
отговорността за разноски.
От
представените по делото доказателства се установява, че ответника е предприел
действия по изпълнението едва на 13.08.2018г. С оглед на изложеното, ще следва
да бъде отхвърлен предявеният иск за главница поради направеното плащане на 13.08.2018г.
Безспорно се установи в производството, че ответникът е изпаднал в забава по
отношение на извършване на плащането по договора за покупко-продажба. Не се спори
от страните, че мораторната лихва върху главницата е в размер на 51,09 лв. за
периода от 13.02.2018г. до 13.08.2018г. Претенцията за мораторна лихва в размер
на 51,09лв., ще следва да бъде уважена.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане в исковата молба ще
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 388,00
лв. разноски по делото.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал.1, във вр.
чл.415, ал.1, във вр. чл.124, ал.1 от „КЕМАГРО“ ЕООД, ЕИК ….. със седалище и
адрес на управление: гр.Свищов, обл.В.Търново, ул.“Хемус“ № 10, представлявано
от Х.Б.Ц. за признаване на установено, че ЗП-Г.Р.Г., Булстат/ЕГН-**********
***, дължи сумата от 1008.52 лв. /хиляда
и осем лева и петдесет и две ст./, представляваща главница - остатък плащане по
фактура № 2183/31.03.2014 г. - в размер на 582.52 лева и фактура №
2358/12.05.2014г. за 426 лв. за извършени доставки на семена, торове и
препарати, законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, поради
извършено плащане на 13.08.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че „КЕМАГРО“
ЕООД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, обл.В.Търново, ул.“Хемус“
№ 10, представлявано от Х.Б.Ц. има парично вземане срещу ЗП-Г.Р.Г., Булстат/ЕГН-**********
*** за сумата от 51.09 лв. /петдесет и
един лев и девет ст./, за периода от 13.02.2018г. до 13.08.2018г.,
представляваща лихва за забава върху главницата, поради извършено плащане на
13.08.2018г.
ОСЪЖДА ЗП-Г.Р.Г., Булстат/ЕГН-**********
*** да заплати на „КЕМАГРО“ ЕООД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление:
гр.Свищов, обл.В.Търново, ул.“Хемус“ № 10, представлявано от Х.Б.Ц. направените
по делото разноски в размер на 388,00 лв. /триста осемдесет и осем лева/, разноски
по исковото производство.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд гр.Русе.
Районен съдия:/п/