Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 155 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК).

Образувано е по жалба на „Нордис 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Площад „20-ти април“ № 2, представлявано от управителя Н. Г. Р., подадена чрез адв. П. С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, офис 11 срещу Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите (ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП), в частта с което е потвърден Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. за установяване на допълнително установени задължения за ДДС за периодите: м.06.2017 год., м.08.2017 год., м.09.2017 год., м.10.2017 год., м.11.2017 год., м. 12.2017 год., м.01.2018 год., м.02.2018 год., м.03.2018 год., м.07.2018 год., м.08.2018 год., м.12.2018 год., м.03.2019 год., м.10.2019 год., м.12.2019 год., м.07.2020 год., в размер 30 512,37 лева-главница и лихви – 16 946,89 лева и досежно изменението на Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. за допълнително установени задължения за ДДС за периода: м.04.2017 год., м.05.2017 год., м.04.2018 год., м.06.2018 год., м.09.2018 год., м.10.2018 год., м.05.2019 год., м.09.2019 год., както и за корпоративен данък за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год., за сумата от 4251,13 лева, изменена на 2932930,97 лева- главница и лихви от 2002,5 лева, изменена на 1348,48 лева.

В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Моли се за отмяна на процесното решение десежно оспорената му част.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв. П. С., който поддържа жалбата и ангажира доказателства за спора. Моли съда да измени обжалвания РА, като отмени посочените задължения, с изключение на посочените в т. 10 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, относно неосчетоводените фактури по ЗКПО и ЗДДС в конкретни размери, описани в заключението. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК – л. 1407 от делото. Представя писмени бележки.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Т., оспорва жалбата като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на алтернативност сочи, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд Пазарджик, VІІ – и състав, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623002277-020-010 от 19.04.2023 год., издадена от С. П. – Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, упълномощена със заповед № РД – 09 – 1979 от 30.09.2021 год., изменена със заповед № РД – 09-789 от 13.05.2022 год. Заповедта за възлагане на ревизията е посочено, че ревизията на „Нордис 80“ ЕООД, ЕИК ********* следва да се извърши от М. Г. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Г. К. – Главен инспектор по приходите, като обхване следните видове задължения по периоди: Корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. и Данък върху добавената стойност за периода от 02.02.2017 год. до 28.02.2021 год. Посочено е, че ревизията следва да се извърши в срок от три месеца от връчването на ЗВР. Същата е връчена на 20.04.2023 год. по електронен път. С последваща ЗИЗВР № Р-16001623002277-020-002 от 18.07.2023 год. С. П. – Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив е разпоредила ревизията на дружеството да бъде продължена като е определен срок за завършването й до 20.09.2023 год. Следва да се посочи, че ревизията на дружеството е повторна и е възложена във връзка с Решение № 114 от 31.03.2023 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е отменен РА № Р – 16001322002357 – 091 – 001 от 05.01.2023 год., с който са установени задължения по ЗКПО за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год. и по ЗДДС за периода от 02.02.2017 год. до 28.02.2021 год., ведно с начислени лихви, акт незаконосъобразен и на осн. чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал заповед за възлагане за издаване на нов ревизионен акт по ЗКПО и ЗДДС с цел правилно и мотивирано определяне на задълженията на дружеството, съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон, и при спазване на изложените в решението съображения (от л. 293 до л. 309 от делото).

В хода на ревизионното производство, на осн. чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 56, ал. 1 от ДОПК, данъчният орган е връчил на дружеството искания за представяне на документи и писмени обяснения. Също така, на осн. чл. 57 от ДОПК, са изискани и представени документи и писмени обяснения от трети лица – доставчици на дружеството. С протокол е извършено присъединяване на доказателствата от извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства и ревизия на търговското дружество. Видно от протокол № 1859406 от 06.07.2023 год. е извършено посещение на място на търговски обект Ресторант „Виктория“ – Панагюрище, площад „20-ти септември“.

В Ревизионен доклад (РД) № Р-16001623002277-092-001 от 05.09.2023 год., връчен по електронен път на 07.09.2023 год., са установени резултатите от ревизията. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – налице са укрити приходи или доходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгл. Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, са унищожени не по съответния ред. Установени са данъчни задължения по ЗССД за периода от 02.02.2017 год. до 28.02.2021 год. и по ЗКПО за отчетни периоди от 01.01.2017 год. 31.12.2020 год. В РД са посочени фактическите и правните основания, довели до издаването му. Приходният орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за спорните периоди, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно наличието на установените задължения на дружеството, в посочения размер. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК мотивите в РД представят мотиви и към РА. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК търговското дружество не е подало възражения срещу РД.

Въз основа на констатациите, изложени в ревизионния доклад, органите по приходите, на осн. чл. 119, ал. 2 от ДОПК, са издали процесния Ревизионен акт (РА) № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. от С. П. – Началник на сектор и възложител на ревизията и М. Г. – Главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 16.10.2023 год. С него са установени допълнително установени задължения за ДДС за периодите: от 02.02.2017 до 28.02.2017 год., в размер на 32 884,79 лева – главница и лихви – 18 128, 74 лева, Корпоративен данък за 2017 год. в размер на 286,94 лева – главница и лихва – 164,79 лева, Корпоративен данък за 2018 год. в размер на 1 028,57 лева – главница и 486,41 лева -лихви, Корпоративен данък за 2019 год. в размер на 904,29 лева – главница и 312,83 лева – лихви, Корпоративен данък за 2020 год. в размер на 211,05 лева – главница и 51,61 лева – лихви, всичко възлизащо в размер на 35 315,64 лева – главница и 19 114, 38 лева – лихви.

„Нордис 80“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Р., в жалба с вх. № 22442 от 26.10.2023 год., е депозирал жалбата срещу така съставения РА. След разглеждането й Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП е издал Решение № 476 от 20.12.2023 год., с което е потвърдил процесния РА за допълнително установени задължения за ДДС на дружеството, както следва: м.06.2017 год. възлизащи в размер на 107,37 лева – главница и лихви – 69,42 лева, м.08.2017 год. възлизащи в размер на 32,19 лева – главница и 20,26 лева - лихви, м.09.2017 год. възлизащи в размер на 68,33 лева - главница и 42,43 лева – лихви, м.10.2017 год. възлизащи в размер на 72,20 лева – главница и 44,21 лева – лихви, м.11.2017 год. възлизащи в размер на 115,03 лева – главница и 69,48 лева – лихви, м.12.2017 год. възлизащи в размер на 18 268,92 лева – главница и 10 877,40 лева – лихви, м.01.2018 год. възлизащи в размер на 118,52 лева – главница и 69,55 лева – лихви, м.02.2018 год. възлизащи в размер на 351,75 лева – главница и 203,67 лева – лихви, м.03.2018 год. възлизащи в размер на 637,64 лева – главница и 363,71 лева – лихви, м.07.2018 год. възлизащи в размер на 7,15 лева – главница и 3,84 лева – лихва, м.08.2018 год. възлизащи в размер на 18,84 лева - главница и 9,95 лева – лихви, м.12.2018 год. възлизащи в размер на 9425,59 лева – главница и 4656,32 лева – лихви, м.03.2019 год. възлизащи в размер на 88,04 лева – главница и 41,29 лева – лихви, м.10.2019 год. възлизащи в размер на 252,92 лева – главница и 103,59 лева – лихви, м.12.2019 год. възлизащи в размер на 941,58 лева – главница и 369,67 лева – лихви, м.07.2020 год. възлизащи в размер на 6,30 лева – главница и 2,10 лева – лихви, всичко в размер на 30 512,37 лева - главница и лихви – 16 946,89 лева.

В другата с решението е изменен РА за допълнително установените задължения на дружеството за ДДС за периода: м.04.2017 год. – от 232,33 лева на 49,15 лева – главница и от 154,14 лева на 32,16 лева – лихви, м. 05.2017 год. – от 369,06 лева на 300,82 лева – главница и от 241,68 лева на 196,99 лева - лихва, м.04.2018 год. – от 134,54 лева на 49,84 лева – главница и от 75,62 лева на 28,01 лева – лихви, м.06.2018 год. – от 113,13 лева на 4,72 лева – главница и от 61,67 лева на 2,57 лева - лихви, м.09.2018 год. – от 419,91 лева на 14,86 лева – главница и от 218,17 лева на 7,72 лева – лихви, м.10.2018 год. – от 41,55 лева на 40,21 лева – главница и от 21,23 лева на 20,55 лева – лихви, м.05.2019 год. – от 35,04 лева на 10,16 лева главница и от 15,84 лева на 4,59 лева – лихви, м.09.2019 год. – от 474,72 лев на 428,40 лева – главница и от 198,51 лева на 179,14 лева – лихви както и задължения за корпоративен данък, както следва: за 2017 год. – от 286,94 лева на 232,13 лева – главница и от 164,79 лева на 133,31 лева – лихви, за 2018 год. – от 1 028,57 лева на 947,09 лева – главница и от 486,41 лева на 447,88 лева – лихви, за 2019 год. – от 904,29 лева на 851,83 лева – главница и от 312,83 лева на 294,68 лева – лихви, за 2002 год. – от 211,05 лева на 1,76 лева – главница и от 51,61 лева на 0,43 лева – лихви, общо възлизащо в размер: от 4 251,13 лева на 2930,97 лева – главница и от 2002,5 лева на 1348,48 лева – лихви.

В останалата част РА, издаден на дружеството е отменен и според чл. 156, ал. 3 от ДОПК РА не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.

Предмет на настоящия спор е РА, в частта му, с която е потвърден и изменен с решението.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която в частта и по т. 1 е оспорена от ответната страна с довода, че вещото лице няма специални знания за СМР. Към нея са приложени копия на фактури от 2017 год. и 2018 год. за извършени СМР, съпътстващи материали, дневник на покупките от счетоводно – информационната система на дружеството за 2017 год. и 2018 год., както и аналитичен регистър на „Нордис 80“ на сметка 6013 „Разходи за придобиване на дълготрайни активи от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. Съдът приема изготвеното заключение за обективно и компетентно, което следва да кредитира. По отношение на направеното възражение по поставената задача по т. 1 съдът счита, че направеното оспорване не е основателно, тъй като експертът е направил заключението си за извършени СМР и закупени материали, вложени в „Ресторант Виктория“ – Панагюрище от счетоводна гледна точка, като е отчел представените по делото фактури за този обект, независимо, че се отнасят за ремонтни дейности. Съдът счита, че СИЕ следва да се кредитира като обективно изготвена, от компетентно лице, с нужните за тази област знания.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като обективно изготвена. Към нея вещото лице е приложил фактури и други документи, които е използвал при изготвяне на заключението си.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Т. С. Р. и Г. В. Р.. От свидетелските показания на Р. се установява, че ресторант „Виктория“ в гр. Панагюрище е на Г. Р. – баща на Н. Р., която е управител на „Нордис 80“ ЕООД и в това й качество използва ресторанта от периода на 2016 год. – 2017 год. Същият заяви, че е собственик на хотела, който е ситуиран върху ресторанта. Сградата на обекта е от 1964 год. и е проектирана за ресторант, винаги е бил използван за ресторант. Когато дружеството е започнало да извършва дейност, ресторантът е имал нужда от ремонт и по тази причина дружеството го е ремонтирал. Сменена е дограмата, подовите настилки и стените. Всичко старо се е извадило и се е направило наново. Отоплението е на палети, за което има изграден котел и се отоплява с подово отопление под ламината.

От свидетелските показания на Р. се установява, че в качеството му на управител на ЕТ „Виктория ГВР“ е собственик на Ресторант „Виктория“. Преди седем години е дал ресторанта на „Нордис 80“ ЕООД, на което управител е дъщеря му. Дал го е въз основа на договор, сключен между тях, безвъзмездно да го ползва. Дъщеря му го е подновила като го е ремонтирала. Сменила е дограмата от алуминиева с ПВЦ, парно, интериор, подово отопление, като последното се захранва от котел, работещ и на нафта, и на пелети. Има поставени три големи професионални климатика, които се използват според нуждите от отопление н помещението. Сочи, че дъщеря му е наемала фирми, които да извършат ремонтните дейности, както и фирма за интериора на заведението.

Свидетелските показания и на двамата свидетели са приети без възражения от страните. Съдът счита, че устните сведения следва да се кредитират като обективни и безпристрастни и преценени с оглед приобщения доказателствен материал по делото. Действително свидетелят Р. има кръвна връзка с управителя на дружеството – жалбоподател, баща й е, но въпреки това в съда не настъпиха съмнения относно неговата безпристрастност. Същият свидетелства в качеството му на едноличен търговец, който е имал търговски отношения с дружеството – жалбоподател. В тази връзка свидетелките му показания не следва да се изключат от доказателствения кръг, а да бъдат ценени като безпристрастни.

По делото са приети и приложени, представени от жалбоподателя: договор за СМР от 01.02.2017 год., сключен между „Нордис 80“ ЕООД и „Тани-ко“ ЕООД, за изпълнение на СМР, съгласно количествено – стойностна сметка, представляваща Приложение № 1 неразделна част от договора, на стойност 7254,38 лева, без ДДС. Уговорен е срок на изпълнение на договора 28.02.2017 год.; Приложение № 1 неразделна част от договора за изпълнение на СМР Ресторант в гр. Панагюрище.

От събраните по делото доказателства от правна и фактическа страна съдът намира за установено следното:

Предмет на настоящото съдебно производство по същество (чл. 160, ал. 1 от ДОПК) е РА, потвърден в едната му част и изменен в другата с Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на Върховния административен съд. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи.

Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Не се установяват съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които са самостоятелно основание за отмяна на РА, като незаконосъобразен. Следователно са спазени всички принципи на административното производство, визирани в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Фактическите констатации са подкрепени от доказателства, събрани по надлежния ред и постановяването на акта е станало след като е изяснена фактическата обстановка по преписката. Спорните задължения за допълнително установен ДДС и ЗКПО за посочените периоди са надлежно описани в табличен вид.

По отношение на спора относно приложението на особения ред при формиране на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 1 от ДОПК съдът намира следното:

Установява се, че в хода на ревизията са били връчени: уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-16001623002277-113-001 от 18.07.2023 год. за това, че основата за облагане с данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2020 год. и ЗДДС за периода от 01.01.2017 год. до 28.02.2021 год., ще се извърши по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р – 16001623002277-139-01 от 18.07.2023 год. В РД е извършен анализ на обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, обсъдени са събраните доказателства от доставчиците на материалите и стоките по неосчетоводените фактури, на които са извършени насрещни проверки. Констатирано е, че фактурираните на лицето стоки, незаприходени в счетоводството, са реализирани чрез извършени продажби. При определяне размера на неотчетените приходи от продажбата на тези стоки е използвана средна надценка на база представена от лицето справка за надценка по години.

РА е издаден след ревизионно производство, което се е развило по особените правила на чл. 122 от ДОПК и с оглед на това следва да се вземе предвид нормата на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс: в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно на ревизионния акт нормативно е придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства.

Предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК в случая са:

-т. 2. налице са данни за укрити приходи или доходи;

-т. 4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;

В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното дружество са представени изискани и относими към спора множество доказателства, въз основа на които при ревизията е прието, че фактурираните на лицето стоки не заприходени в счетоводството на дружеството са реализирани чрез извършени продажби, поради което са предприети действия за установяване на основата за облагане с ДДС и корпоративен данък по чл. 122 от ДОПК, а по отношение определяне размера на неотчетените приходи от продажбата на стоките е използвана средна надценка на база представените от лицето справка за надценка по години. В РА са взети предвид всяко едно от относимите доказателства, изложени в анализа, съдържащ се в РД. При извършените проверки на доставчиците са събрани доказателства и документите, доказващи извършените доставки на стоки по фактурите, не отразени в счетоводството на ревизираното лице. Стойността на неотчетените продажби и 15 091,56 лв. по периоди са, както следва:

2017 - 5198,49 лв.

2018 - 3605,71 лв.

2019 - 5033,27лв

2020 - 1254,10 лв.

м.01-02.2021 г. -808,12 лв.

В хода на ревизията, на база събраните документи, е извършен анализ и е определен размерът на приходите от търговската дейност, като са взети предвид както отчетените в ОПР приходи по години, така и установения в хода на ревизията размер на неотчетени приходи. На база събраните данни е констатирано, че приходите от продажби не са отчетени в пълен размер, поради което е определена нова данъчна основа за облагане с данък по ЗКПО по години, и нова данъчна основа за облагане с ДДС по периоди, съобразно определения от ревизията размер на надценка.

При извършени проверка на доставчици са събрани доказателства и документите доказващи доставки на стоки по фактурите не отразени в счетоводството на ревизираното лице.

От вида на закупените стоки се установява, че те са обичайни за търговската дейност на ревизираното лице. В резултат на събраните доказателства от цитираните основни доставчици на ЗЛ е установено, че същите са издавали фактури с получател „Нордис“ 80 ЕООД, които фактури са включени в дневниците за продажби, справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди и счетоводните им регистри. Установено е също, че тези фактури не са отразени в счетоводството на ревизирания субект.

Закупените стоки по фактурите, които не са отразени като доставки по материалните сметки на фирмата за ревизирания период, съответно не са налични към 31-ви декември на съответната година, през която са получени. Респективно, от продажбата на тези стоки не са отчетени съответните приходи от продажби.

Предвид изложеното следва да се направи извод, че са налице предпоставките на цитираните по-горе норми - на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което следва да се приеме, че правилно размерът на данъчната основа е определен съобразно чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при спазване на производството по чл. 124 от ДОПК.

В хода по същество процесуалният жалбоподател заяви, че предвид изготвената по делото СИЕ и заключението, изложено в т. 10 от същото, относно неосчетоводените фактури по ЗКПО и ЗДДС в конкретни размери за посочените периоди, сумите за ДДС, описани в РА и съответно в решението, в обжалваните му част, в общ размер за задължения по ДДС на 1568,71 лева – главница и 903,17 лева – лихва, относими за следните периоди: м.04.2017 год., м. 05.2017 год., м. 06.2017 год., м.08.2017 год., месец 09.2017 год., м.10.2017 год., м.11.2017 год., м.12.2017 год., м.01.2018 год., м.03.2018 год., м.04.2018 год., м.06.2018 год., м.07.2018 год., м.08.2018 год., м. 09.2018 год., м.10.2018 год., м.12.2018 год., м.03.2019 год., м.05.2019 год., м.10.2019 год., м.12.2019 год., м.07.2020 год. и част от задълженията за ЗКПО, описани в решението, в частта му, с която е изменен РА: за 2017 год. в целия му изменен размер от 232,13 лева – главница и 133,31 лева – лихви, за 2018 год. за частта досежно сумата от 139,57 лева – главница и 66,00 лева – лихви, за 2019 год. досежно частта на сумата от 338,65 лева – главница и лихви – 117,15 лева, за 2020 год. – в целия изменен размер за сумата от 1,76 лева – главница и 0,43 лева – лихви, в общ размер на 712,11 лева – главница и 316,89 лева – лихви, не се оспорват от жалбоподателя. Предвид, че становището е изразено след приключване на съдебното дирене, съдът следва да отхвърли жалбата в частта й относно сумите, за цитираните по-горе периоди, за ЗКПО в общ размер на 712,11 лева – главница и 316,89 лева – лихви и за ДДС в общ размер на 1568,71 лева – главница и 903,17 лева – лихва.

В останалата част на решението, с което се потвърждава и изменя РА досежно установените задължения за ДДС и ЗКПО, за посочените периоди съдът намира, че е неправилно, за което излага следните съображения:

Оспореният данъчен акт, в посочените му части, е издаден след повторно извършена ревизия на дружеството, предвид издаденото Решение № 114 от 31.03.2023 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с което е отменен РА № Р – 16001322002357 – 091 – 001 от 05.01.2023 год., с който са установени задължения по ЗКПО за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год. и по ЗДДС за периода от 02.02.2017 год. до 28.02.2021 год., ведно с начислени лихви, акт незаконосъобразен и на осн. чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал заповед за възлагане за издаване на нов ревизионен акт по ЗКПО и ЗДДС с цел правилно и мотивирано определяне на задълженията на дружеството, съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон, и при спазване на изложените в решението съображения. На л. 256 от посоченото решение е посочено, че изводите на органите по приходите са формирани единствено въз основа на осчетоводявания, без да са събрани съответните фактури, които формират осчетоводените суми за допълнително начислен ДДС в размер на 25 132,43 лева във връзка с извършваните ремонтни дейности в Ресторант „Виктория“ в гр. Панагюрище, а на второ място – не е изследвано, на база предмет на доставката в съответните фактури и състояние на имота преди наемането му, дали се касае за ремонт или подобрение.

При издаване на оспорвания РА, в разглежданите му части, приходният орган само коригира данъчната основа за неосчетоводените фактури за доставени стоки общо в размер на 6954,31 лева (виж т. 5 от СИЕ), а с предходния РА за сумата от 9929,95 лева за целия проверяван период. В този смисъл е и едно от наведените оплаквания за незаконосъобразност на жалбоподателя, което се споделя от настоящия съдебен състав. В РА не са обсъдени и прегледани поотделно фактурите, както е указано в Решение № 114 от 31.03.2023 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. В процесното решение на стр. 6 са описани контрагенти, на които не са извършени насрещни проверки, издадените от тях фактури не са подписани или нямат име на получател, както следва: „Винарска изба Старосел“ ЕООД; „Миас груп“ ЕООД: „Кумруян“ ЕООД; „Староселтур“ ЕООД; „Балкам груп“ ЕООД; „Симако груп“ ЕООД; „Практикер ритейл“ ЕООД; „Д и Д Комерс енд Деливъри“ ООД; „Михалково“ АД; „Иванет 2010“ ООД; „Първенец - 2003 - Ив.М.“ ЕООД; „Виа Тракия - 2015“ ЕООД; „Гарант Узунови“ ООД; „Дива – 691“ ЕООД; „Долито“ ЕООД. Описана е и фактура издадена от „Динакорд- България“ ЕООД с предмет тонколона. В т. 5 на СИЕ е посочено, че на тази основа, стойността на неотчетените стоки по процесните фактури по години е изменена (стр.8 от процесното решение), както следва:

За 2017г. от 2 315,79 лв. изменена на 1 875.41 лв.;

За 2018г. от 1 375,70 лв. изменена на 873,01 лв.;

За 2019г. от 2 426,84 лв. изменена на 4 020,10 лв.*(1 938.33 лв.)

За 2020г. от 554,15 лв. изменена на 13,92 лв.

Вещото лице – икономист е заявил, че сумата от 4 020,10 лв. за 2019 год. е посочена неправилно, както и сумата за „укрити“ приходи в размер на 730,08 лв. в същия абзац. Според изчислените задължения по ЗКПО в процесното решение, са взети предвид незаприходени стоки на стойност 1 938,33 лв. и „укрити“ приходи, съгласно приложената в ревизионното производство надценка от 107,40% за 2018 год. в размер на 4 020,10 лв. В подкрепа на това твърдение е изготвил таблица 3, част от експертизата. На следващо място сочи, че направените в тази част на експертизата уточнения се налагат, тъй като в процесното Решение № 476/20.12.2023г. не са описани конкретни номера на фактури, на база на които е формирана стойността на незаприходените стоки за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. Констатирано е, че фактура № **********/30.10.2019г. с данъчна основа в размер на 1 304,78 лв. издадена от „Миас груп“ ЕООД е взета предвид при определяне стойността на незаприходените стоки за 2019г. в процесното решение.

От извършената проверка за 2019г. вещото лице е констатирало, че Ф-ра № **********/16.03.2019г. - Лидл България ЕООД с ДО - 35,06 лв.; Ф-ра № **********/19.05.2019г. - Лидл България ЕООД с ДО - 24,50 лв.; Ф-ра № **********/25.10.2019г. - Метро Кеш енд Кери ЕООД с ДО - 197,46лв.; Ф-ра № **********/30.10.2019г. - Миас груп ЕООД с ДО-1 304,78 лв.; Ф-ра № **********/08.12.2019г. - Метро Кеш енд Кери ЕООД с ДО - 376,53 лв., общо в размер на 1 938,33 лв.

На следващо място вещото лице е посочило, че фактурите описани на стр.7-9 от Ревизионен доклад № Р-16001623002277-092-001/05.09.202023г. са изключени фактурите, издадени от контрагенти описани на стр.6 от процесното Решение (изброени по-горе), на които не са извършени насрещни проверки, издадените от тях фактури не са подписани и/или нямат име на получател. Справка за стойността на фактурите за неотчетени стоки е представена в таблица № 4 от експертизата.

Неотчетените фактури от „Нордис 80“ ЕООД, описани на стр.7-9 в Ревизионен доклад № Р-16001623002277-092-001 /05.09.2023г., част от които не са взети предвид, съгласно констатациите на стр. 6 от процесното Решение №4 76/20.12.2023г., подробно описани в таблица №4 от настоящата експертиза са на обща стойност в размер на 3 395,89 лв., в това число:

За 2017 година стойността на неотчетените фактури е в размер на 1 875,41 лв.;

За 2018 година стойността на неотчетените фактури е в размер на 873,01 лв.;

За 2019 година стойността на неотчетените фактури е в размер на 633,55 лв.;

За 2020 година стойността на неотчетените фактури е в размер на 13,92 лв.

От изложеното може да се направи извод, че ревизиращият орган е пренебрегнал указанията, дадени от преходната проверка и освен, че не е отчел фактури на дружеството за процесния период по закупени стоки, не е описал как е формирана сумата по тях.

Органът по приходите е определил стойността на неотчетените продажби като 15 091,56 лв. по периоди са, както следва:

2017 - 5198,49 лв.

2018 - 3605,71 лв.

2019 - 5033,27лв

2020 - 1254,10 лв.

м.01-02.2021 г. -808,12 лв.

От така определените стойности не може да се направи еднозначен извод за това как е извършено това изчисление, какъв метод е използван, въз основа на какви данни, как е формирана надценката на всяка една от стоките и т.н. От т. 6 на СИЕ се установява, че за различните периоди и суми е формирана различна надценка, т.е. балансовата стойност на продадените активи е завишен с повече от 100%, а за някои години и с процент, доближаващ се до 200%. В този смисъл органът не е изложил мотиви за изчислените от него приходи от продажба на продукция и стоки, както и не са събрани съответните фактури, които формират осчетоводените суми. Следователно указанията на предходната ревизия, в тази й част, не са изпълнени от приходния орган при издаване на оспорения РА, в посочените му части, независимо, че в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив тази сума е коригирана данъчната основа и са определени намалени задължения по ЗКПО и ЗДДС без отново да са изложени мотиви как е сторено това. Органът по приходите не е събрал достатъчно доказателства, за да изясни размер на задължението и съответно да определи правилно новите задължения по ЗКПО и ЗДДС. Тези изводи се подкрепят и от заключението на СИЕ.

По отношение изясняване фактическата обстановка във връзка с допълнително начислен ДДС в размер на 25 132,44 лева относно подобрения на Ресторант „Виктория“ – Панагюрище, с оглед дадените указания в предходното ревизионно производство, органът е приел при повторната ревизия, че тази сума възлиза на начислен ДДС в размер 27 472,44 лева за периода 2017 год. – 2018 год. Установил е, че предвид сключения Договор за послужване от 01.02.2017 год. с възложител ЕТ „Виктория-Ганчо Р.“, който предоставя имот – ресторант „Виктория“ на „Нордикс 80“ ЕООД безвъзмездно за срок от 4 години срещу извършване на ремонт и охрана, сделката отговаря на критериите за бартер по реда на чл. 130 от ЗДДС и всяка от доставките има собствено данъчно събитие, а първата е аванс за втората доставка. Дружеството е следвало да издаде данъчен документ, с който да начисли ДДС: през м.12.2017 год. за натрупаните разходи за подобрение на Ресторант „Виктория“ на стойност 22 341,82 лв. и разходи за неговото разширение на стойност 68 858,02 лв., а именно ДДС в размер на 18 239,97 лв.; презм.12.2018 год. за натрупани разходи представляващи подобрения на Ресторант „Виктория“ на стойност 46 162,33 лв., а именно ДДС в размер на 9 232,47 лв.

Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Когато е налице бартер, данъчната основа се определя по чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги. В случая страните не са договорили възнаграждение, а услуги – да се извърши ремонт на помещението и да се охранява. Следователно страните със сключването на Договор за послужване от 01.02.2017 год. са се договорили да се извърши договор за бартер. Договорът за бартерът не е изрично уреден договор в нашето законодателство. Той обаче представлява замяната в търговските отношения. Едната страна дължи определени стоки срещу задължението на другата страна да престира друг вид стоки, като не се дължи цена. Ако едната страна не е изпълнила престацията си изцяло или частично, другата страна по договора може да търси нейната парична равностойност. Такова е положението, когато едната страна изпълнява задължението си, а другата страна не може да го изпълни. Изправната страна не би могла да предяви срещу насрещната страна иск за реално изпълнение, защото престацията й е невъзможна или защото длъжникът не иска да изпълни. В този случай изправната страна разполага с възможността да иска осъждане на длъжника да плати паричната сума, равна на стойността на непаричната престация. Или с други думи да иска обезщетение вместо изпълнение на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗДог.

От свидетелските показания на Г. Р. се установи, че същият е баща на управителката на дружеството – жалбоподателя, поради което същите са свързани лица по смисъла на по смисъла на § 1, т. 3 и т. 34 от ЗДДС, поради което данъчната основа на доставките по чл. 130 от ЗДДС следва да се определи по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Ревизионният орган е определил данъчната основа като по стойността на извършените СМР в ресторанта по налични фактури за тях. В чл. 27, ал. 7 от ЗДДС, в сила от 01.01.2014 год. е прието, че когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. След като се касае за договор между свързани лица, то данъчната основа следва да се определи по правилото на т. 8- пазарна цена и по пар. 1, т. 10 от ДР на ДОПК, но това не сторено от приходния орган. Последният е следвало да признае разходите, извършени от жалбоподателя по строителните дейности, осъществени в имота – ресторант. По делото е прието заключение на вещо лице, изготвил съдебно – техническа експертиза. На отговорените въпроси е предоставил заключение за вида на извършените СМР в обекта (виж т. 1 от същата). В т. 7 от заключението е посочил, че стойността на извършените СМР в обекта за 2017 год. са в размер на 38 431,14 лева без ДДС и закупените строителни материали са на стойност 10 608,11 лева без ДДС, общо в размер на 49 039,25 лева без ДДС. В следващата т. 8 е изчислил стойността на закупеното оборудване в ресторанта, които са описани като бар, руквант, сервитьорски шкаф, тапицирана пейка, система за видеонаблюдение в размер на 12 068,75 лева без ДДС за 2017 год. За 2018 год. е посочил, че за ресторанта са направени разходи за закупуване на оборудване, представляващо два броя микровълнови печки и 2 броя климатични система, на обща стойност 7 678,34 лева без ДДС. В СИЕ, т. 8 е посочено, че това оборудване е обосновано в изследвани от вещото лице фактури. По отношение на вложените материали за ремонт – трайни прикрепени към обекта, в същата т. 8 от СИЕ вещото лице е посочило, че за 2017 год. възлизат в размер на 10 608,11 лева, без ДДС, а за 2018 год. – 254,00 лева, без ДДС. Констатирано е, че съгласно представен аналитичен регистър на „Нордис 80“ ЕООД на сметка 601/4 ел.енергия за периода от 01.01.2017г. до 31 12.2017г. и от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., през 2017г. и 2018г. дружеството е отчело като разходи за основни материали единствено разходите за консумирана ел. енергия. През 2017г. отчетените разходи за основни материали са в размер на 5 330,51 лв. и представляват част от разходите за ел.енергия общо в размер на 10 331,51 лв. През 2018г. отчетените разходи за основни материали са в размер на 12 775,29 лв. и са формирани изцяло от разходите за консумирана ел. енергия. Тези фактури и дейности не са отчетени от административния орган при определяне на ДДС във връзка със сключения договор за послужване от 01.02.2017 год.

Данъчният орган не е признал данъчен кредит на дружеството, предвид разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в размер на 2 602,35 лева, приспаднат по 10 броя фактури, на стойност 13011,75 лева, издадени от „Фортим“ ООД, с предмет пелети с довода, че жалбоподателят не е представил безспорни доказателства за използването им при осъществяване на икономическата си дейност. От свидетелските показания на св. Г. Р. се установява, че в ресторанта се използва котел за отопление, който работи с пелети и с дизелово гориво, в зависимост за какво се използва, а през лятото се използват 3 броя климатици за охлаждане на помещенията. В тази връзка доводите на органа са неправилни и следва да отчете разхода за отопление на ресторанта, за които има представени 10 броя фактури за закупени пелети.

Във връзка с поставения на вещото лице – икономист въпрос дали органът правилно е извършил изчисления по допълнително определените задължения по ЗДДС и ЗКПО, ведно с лихвите, е извършил математическа проверка на изчисленията (виж т. 9 от СИЕ). Установил е, че са допуснати неточности в изчисленията на допълнително установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, които са довели до изменение при определяне на задълженията по ЗДДС за данъчен период м.05.2017г. и м.10.2019г., и върху задължението за данък по ЗКПО за 2019г.

Предвид изложеното съдът намира, че РА, в частта му, с която с решението са потвърдени и изменени установените задължения за ДДС и ЗКПО, за посочените периоди, следва да се отмени като неправилно, а останалата част - за задължения по ДДС на 1568,71 лева – главница и 903,17 лева – лихва, относими за следните периоди: м.04.2017 год., м. 05.2017 год., м. 06.2017 год., м.08.2017 год., месец 09.2017 год., м.10.2017 год., м.11.2017 год., м.12.2017 год., м.01.2018 год., м.03.2018 год., м.04.2018 год., м.06.2018 год., м.07.2018 год., м.08.2018 год., м. 09.2018 год., м.10.2018 год., м.12.2018 год., м.03.2019 год., м.05.2019 год., м.10.2019 год., м.12.2019 год., м.07.2020 год. и част от задълженията за ЗКПО, описани в решението, в частта му, с която е изменен РА: за 2017 год. в целия му изменен размер от 232,13 лева – главница и 133,31 лева – лихви, за 2018 год. за частта досежно сумата от 139,57 лева – главница и 66,00 лева – лихви, за 2019 год. досежно частта на сумата от 338,65 лева – главница и лихви – 117,15 лева, за 2020 год. – в целия изменен размер за сумата от 1,76 лева – главница и 0,43 лева – лихви, в общ размер на 712,11 лева – главница и 316,89 лева – лихви, , жалбата следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Нордис 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Площад „20-ти април“ № 2, представлявано от управителя Н. Г. Р., подадена срещу Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите, с което е в едната част е потвърден Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год., а в другата Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. е изменен, в частите им за установяване на допълнително установени задължения за ДДС на стойност 1568,71 лева – главница и 903,17 лева – лихва, относими за следните периоди: м.04.2017 год., м. 05.2017 год., м. 06.2017 год., м.08.2017 год., месец 09.2017 год., м.10.2017 год., м.11.2017 год., м.12.2017 год., м.01.2018 год., м.03.2018 год., м.04.2018 год., м.06.2018 год., м.07.2018 год., м.08.2018 год., м. 09.2018 год., м.10.2018 год., м.12.2018 год., м.03.2019 год., м.05.2019 год., м.10.2019 год., м.12.2019 год., м.07.2020 год. и част от задълженията за ЗКПО, описани в решението, в изменителната му част, както следва: за 2017 год. в целия му изменен размер от 232,13 лева – главница и 133,31 лева – лихви, за 2018 год. за частта досежно сумата от 139,57 лева – главница и 66,00 лева – лихви, за 2019 год. досежно частта на сумата от 338,65 лева – главница и лихви – 117,15 лева, за 2020 год. – в целия изменен размер за сумата от 1,76 лева – главница и 0,43 лева – лихви, в общ размер на 712,11 лева – главница и 316,89 лева – лихви.

ОТМЕНЯ Решение № 476 от 20.12.2023 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на агенция за приходите, с което в едната част е потвърден Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год., а в другата Ревизионен акт № Р-16001623002277-091-001 от 03.10.2023 год. в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на преписи на страните.