РЕШЕНИЕ № 34

 

гр. Кнежа, 28.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 557 по описа на съда за 2019 год.  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника – адв. З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес: ***, срещу Ж.А.В., с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 303/ 2019 год. по описа на РС – Кнежа в размер на 219.44 лв., дължими съгласно фактури №№ **********/ 05.05.2017 год., **********/ 05.06.2017 год. и **********/ 05.08.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

В молбата се твърди, че между ищеца и ответника са били сключени договори за предоставяне на услуги, а именно Договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2016 год. и Договор за лизинг от същата дата, съгласно които на последния били предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Lenovo B Black. Цената на лизинговата вещ била в размер на 97.97 лв. с вкл. ДДС. За ползването на вещта лизингополучателят се задължил да заплати първоначална вноска в размер на 20 лв. при сключването на договора и 23 месечни вноски – всяка от по 3.39 лв., които следвало да бъдат фактурирани заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, произтичащи от двата договора, които са му били начислени в 3 бр. фактури – ф-ра **********/ 05.05.2017 год. за отчетния период 05.04.2017 год. – 04.05.2017 год. на стойност 38.57 лв., от които дължими 33.89 лв., след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период; ф-ра № **********/ 05.07.2017 год. за отчетния период 05.05.2017 год. – 04.06.2017 год. на стойност 50.43 лв. и крайна ф-ра № **********/ 05.08.2017 год., издадена след предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника, включваща неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 416.13 лв., от които претендирани от ищеца 77.49 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Lenovo B Black общо в размер на 57.63 лв., представляващи 17 бр. неначислени лизингови вноски. Посочва се, че общата стойност на неизплатените парични задължения на ответника по издадените фактури възлиза на сумата от 219.44 лв. Сочи се, че изискуемостта на вземанията на ищцовото дружество по всяка от фактурите е настъпвала 15 дни след издаването й, като в периода след издаване на първата фактура ответникът не е извършвал плащания и към настоящия момент задълженията не са погасени.

Твърди се, че ищецът е депозирал в РС – Кнежа заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр. дело № 303/ 2019 год. по описа на с. съд и била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предвид последното за ищеца възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

Претендират се деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. С.Ш. от Плевенска АК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост и основателност на така предявения иск.

Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. С депозирано по делото писмено становище, чрез пълномощника – адв. З.Ц. от САК, поддържа исковата молба, позовава се на писмени доказателства.

Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, в о.с.з. се представлява от особения представител – адв. С. Ш. от ПлАК. Особеният представител не възразява по доказателствата и не оспорва иска.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От представените по делото – договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2016 год. и договор за лизинг от с. дата, запис на заповед за сумата от 77.97 лв.,  приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от дата 08.12.2016 год., фактури №№ **********/ 05.05.2017 год., **********/ 05.06.2017 год. и  **********/ 05.08.2017 год., както и от приложеното Ч.Гр.д. № 303/ 2019 год. по описа на РС – Кнежа се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Видно от приложеното ч.гр. дело № 303 по описа за 2019 год. на РС – Кнежа, в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 275 от 08.05.2019 год. срещу Ж.А.В. за заплащане на кредитора – ищец в настоящото производство, на сумата от 219.44 лв. – главница, дължима по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 08.12.206 год., ведно със  законната лихва от 26.03.2019 год. до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки, юридически факти: наличие на облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги от 08.12.2016 год. за срок от 24 месеца, както и договор за лизинг от същата дата – 08.12.2016 год., за срок 23 месеца; неизпълнение на задължението на ответника да погаси по два броя месечни такси по всеки един от процесните договори; изпълнение на задължението на ищеца да предостави процесните услуги.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество, в качеството му на оператор и ответникът, като потребител, е бил сключен договор за мобилни услуги от 08.12.2016 год., за срок от 24 месеца, при уговорена месечна такса в размер на 30.99 лв. При сключването на договора на абоната бил предоставен и мобилен апарат марка Lenovo, модел B Black. Договорът е сключен при Общи условия, които са неразделна част от него.

Съгласно Общите условия, неразделна част и от двата договора, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен с ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на издаването й. За процесната сума от 219.44 лв. ищецът е издал 3 бр. фактури №№ **********/ 05.05.2017 год., **********/ 05.06.2017 год. и **********/ 05.08.2017 год., като в уговорения срок за заплащане не е налице изпълнение от страна на ответника. Не се доказа от ответника, при разпределена за него доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил процесното задължение и изпълнение да е получено от ищеца. Затова, заявената искова претенция за признаване за установена дължимостта на процесната сума в размер на 219.44 лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен план Нонстоп 30.99 и вноски за лизинг, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 275 от 08.05.2019 год. по ч.гр.д. № 303 по описа за 2019 год. на Районен съд – Кнежа, е основателна. Като законна последица от уважаване на предявения иск, следва да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.03.2019 год. (от който момент всъщност се счита предявен искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК), до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 685 лв., от които 25 лв. – платена д.т., 300 лв. – за възнаграждение на особения представител и 360 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.

 

Воден от гореизложените мотиви, Кнежанският Районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, че  Ж.А.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника – адв. З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес: ***, сумата от 219.44 лв. (двеста и деветнадесет лева и 44 ст.), дължими съгласно фактури №№ 7256315800/ 05.05.2017 год., **********/ 05.06.2017 год. и **********/ 05.08.2017 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.03.2019 год.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 275 от 08.05.2019 год. по Ч.Гр. дело № 303/ 2019 год. по описа на РС – Кнежа.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Ж.А.В., ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6, направените в настоящото производство разноски в размер на 685 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 303/ 2019 год. по описа на Кнежански РС – в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева).

 

Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: