МОТИВИ към присъдата по НОХД
№312 по описа на Варненския окръжен съд за 2015г.
Производството по настоящето дело е образувано по
внесен обвинителен акт ПД №16/15г. на В ОП, с който на подсъдимия Г.А.Г. е
повдигнато обвинение за две престъпления в условията на реална съвкупност,
както следва:
- престъпление по чл.194 ал.1 от НК, защото на
29.07.2011 год. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - раница тип мешка с надпис „Пума” и др. на обща стойност 282.00лв. от
владението на Д.В.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
- престъпление по чл. 249 ал. 1 вр.
чл.20 ал.2, 3 и 4 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото на
29.07.2011 год. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление сам като
извършител и като подбудител и помагач на В. В.ев Д.,
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Visa Elektron № ***, издадена от Централна кооперативна банка АД,
без съгласието на титуляра на картата Д.В.М. и
деянието не съставлява по-тежко престъпление, като получил сумата от 120 лева.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на
Варненската окръжна прокуратура излага теза относно обективната и субективна
съставомерност на деянията. Пледоарията е ориентирана към въпроса за
наказанието. Публичният обвинител акцентира върху данните за личността на
подсъдимия. Изрично аргументира тезата си за отсъствие на предпоставки относно
прилагането на чл.55 от НК. Счита, че наказанията и за двете престъпления
следва да се индивидуализират при условията на чл.54 от НК - над минималния
размер в санкциите на престъпните състав. Всяко едно от наказанията след
редукцията по чл.58а от НК да се изтърпи ефективно при първоначален строг
режим.
Относно основателността на предявения в процеса гр.иск, прокурорът
заявява позитивно становище.
Гражданският ищец Д.М.
поддържа иска си и моли да бъде увеличен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия
пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.55 от НК. Всички
доводи на адв.В. се организират около факта на закъснялата наказателна репресия
за подсъдимия. Защитникът заявява, че съмнение по авторството на деянието не е
съществувало от 2011 година. Наказването на Г. четири години по-късно става по
причини извън неговото поведение. Тогава - през 2011 година, напомня
защитникът, подсъдимият е бил млад и неосъждан. Към настоящия момент - критичен
и с визия за преодоляване на дефицитите в поведението си. Към това защитникът
добавя ниският размер на причинената с деянието по чл.194 от НК щета и
възстановената сума по номера на сметката на пострадалия от банковата
институция.
По отношение на гражданския иск - изразява се съгласие
с неговата основателност.
В последната си дума подсъдимият Г. заявява, че наистина се срамува от
постъпката си и много съжалява.
От фактическа страна съдът прие за установени следните
обстоятелства:
На 29.07.2011г. около 17.00 часа, св. Д.М. отишъл на плаж в близост до
заведението „Рапонги" в гр.Варна. Оставил раничката си и отишъл да играе волейбол. В раницата имал
лична карта, четири ключа, дебитна карта на ЦКБ "Visa electron" с № ***, мобилен
телефон „Нокиа 6500", сумата от 40,00 лв.,
тениска хавлия, абонаментна карта за обществен превоз, ученическа карта.
По време на играта свидетелят се опитвал да наблюдава багажа си. Към
него обаче нямал постоянна видимост поради динамиката на играта.
В близост до играещите се намирали св.св. Г. и Д.. Към
тях се присъединил и поде. Г.. Двамата свидетели видели как подсъдимият отишъл
до раницата на свид. М. и хвърлил върху нея хавлията
си. Огледал се, след което взел хавлията и раницата. Отдалечил се от мястото и
предложил на останалите двама да си тръгват.
По пътят подсъдимият се спрял
и отворил раницата. В нея имало мобилен телефон. Подсъдимият и двамата
свидетели огледали и другите вещи на свид. М..
Впечатление направила дебитна карта, придружена с листче с ПИН-кода. Дрехите и
документите подсъдимият изхвърлил.
Тримата продължили по пътя си. Стигнали до
бензиностанция около стадион „Черно море" / Тича/ в гр. Варна. Там видели
банкомат. Подс. Г. изтеглил сумата от 50 лева от
дебитната карта на св.М.. След това помолил свид. Д.
да изтегли 100 лева, като му обещал да му даде 20 лв. Непълнолетният Д. се
съгласил. Подсъдимият му дал картата и защитния ПИН. По този начин св. Д.
двукратно изтеглил пари - първо 50 лева, а след това 20 лева. Тези пари дал на
поде. Г.. Последният пък „заплатил" за услугата 20 лева на непълнолетния Д..
Тези транзакции били осъществени от друг банкомат, намиращ се в на бул. „Осми
приморски полк", в посока „Червеният площад" в гр. Варна. Там се и
разделили.
Чрез заключение на СОЕ се остойностило
отнетото имущество от св.М. - общо в размер на 282 лева.
По отношение на свид. Д. не било образувано досъдебно производство. С
постановление прокурор е констатирал наличие на лекомислие у поведението му,
като материалите са били изпратени на МКБЛЛМН за налагане на възпитателни
мерки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
чрез приобщените по реда на чл.283 от НПК Д.М., Т. Г. и В. Д., протоколи за
разпознаване на лице и други писмените доказателства.
При фактическия анализ на доказателствените източници
се налагат следните изводи:
Казусът е от категорията на безспорните. Авторството на деянията се
установява посредством гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите М., Г. и Д..
Първият от посочените свидетели е собственик на отнетите вещи и титуляр
на разплащателна сметка в ЦКБ АД - клон Варна. В показанията си от 02.11.2011
година /л.4 от д.пр./ М. е изложил хронологично важни обстоятелства от значение
за обективния състав на престъплението по чл.194 ал.1 от НК. На първо място е
индивидуализирана датата и мястото на извършване на деянието - 29.07.2011
година в гр.Варна, на плаж до заведение "Рапонги".
Свидетелят изчерпателно е посочил вещите, предмет на престъпното посегателство
-мобилен телефон, раница и др..
Описаните вещи не са били под постоянен надзор, което
е основание за квалифициране на кражбата по по-тежко наказуемия състав на
чл.195 ал. 1 т.2 от НК. Подобно обвинение няма, поради което този факт е относим единствено към индивидуализацията на наказанието.
В приобщените по реда на чл.283 от НПК показания на св.М., се съдържат
факти и относно авторството на деянието по чл.194 ал.1 от НК. Той е посочил, че
възприел две лица до раницата си - св.Г. и непознат мъж на 19-20 години, висок,
сух, с къса коса и кафяви очи. Свидетелят дори е посочил данни за това второ
лице - имената на подсъдимия Г. и училището, в което учил.
Преки доказателства относно деянието и авторството се
съдържат в показанията на свидетелите -очевидци Г. и Д. /л.21 и л.120 от
д.пр./. Първият от двамата последователно разказва, че на процесната
дата той и св.Д. гледали волейболен мач на плаж до заведение "Рапонги". В това време дошъл подсъдимия, сложил
хавлията си върху мешката на св.М., взел я и
предложил на останалите да си тръгват. По пътя прегледали вещите в мешката. Св.Г. уточнява, че подсъдимият изхвърлил дрехите и
документите от мешката, като задържал мобилен
телефон, дебитна карта с пин код и самата раница.
По отношение на предмета на кражбата има фактическа
идентичност в показанията на св.М. и на св.Г.. Така се стига до липса на
съмнение, че именно подсъдимият Г. е автор на деянието. С този извод
доказателствено кореспондира проведеното разпознаване на лице по реда на чл.171
от НПК /л.22 и 121 от д.пр./.
Със сходно смислово значение
са показанията на св.св.Г. и Д. относно осъществените
трансакции с платежен инструмент, чийто титуляр е св.М.. Първата платежна
операция е била осъществена от подс.Г. *** до стадион
„Черно море". Това е станало в 16.46 часа като първата изтеглена сума е в
размер на петдесет лева /справка л.44 от д.пр./.
С дебитната карта на св.М. са били осъществени две
последователни тегления - в 16.53ч и 17.08ч. терминали, намиращи се в на бул.
„Осми приморски полк", в посока „Червеният площад" в гр. Варна. Тези
две платежни операции не са били осъществени от подс.Г..
Последният предоставил чуждата дебитна карта на св.Д.. Уверил го, че всичко ще
е наред, само било нужно да си нахлупи шапката ниско над очите и да използва
картата с нейния пин код. Подсъдимият предоставил на св.Д. листчето с
напечатания пин код. Свидетелят изтеглил двукратно пари.
Според съдържанието на справка за платежните операции по номера на
сметката на М. /л.44 от д.пр./ първата изтеглена сума е в размер на 50лв, а
втората на 20лв. Св.Д. получил 20 лв. от подсъдимия. Останалите пари останали в
Г..
Трите финансови операции с
дебитна карта на пострадалия са били извършени от различни терминални
устройства. В тази насока към материалите по д.пр. са приложени две справки
/л.44 и л.126/ относно номерата на терминалите и тяхното местонахождение.
В обхвата на фактите,
подлежащи на доказване според чл.102 т.1 от НПК е титула на дебитна карта
"Visa electron" с № ***, издадена от
ЦКБ АД. В тази насока е писмо /л.128 от д.пр./, чрез което длъжностно лице е
удостоверило фактът на издаване от ЦКБ АД на посочената дебитна карта на Д.М..
Този фактически анализ дава основание на настоящия състав да кредитира
изцяло самопризнанията на подсъдимия Г. по реда на чл.371 т.2 от НПК, защото те
намират фактическо потвърждение в гласните и писмени доказателства от
досъдебното производство.
След като прецени всички доказателства релевантни по делото, съгласно
чл. 14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен
подсъдимия Г.А.Г., в извършване на две престъпления от общ характер, наказуеми
съответно:
- по чл.194 ал.1 от НК, защото
на 29.07.2011 год. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи - раница тип мешка с надпис "Пума" и др. на обща стойност
282.00лв. от владението на Д.В.М. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
- престъпление по чл. 249 ал. 1 вр.
чл.20 ал.2, 3 и 4 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото на
29.07.2011 год. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление сам като
извършител и като подбудител и помагач на В.
В.ев Д., използвал платежен
инструмент - дебитна карта "Visa Elektron № ***, издадена от Централна кооперативна банка АД,
без съгласието на титуляра на картата Д.В.М. и
деянието не съставлява по-тежко престъпление, като получил сумата от 120 лева.
Правните съображения за
взетото решение са следните:
По обвинението за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК:
На процесната дата
подсъдимият е извършил присвоително деяние по
отношение на вещи на стойност 282лв. С поредица от активни действия той е
прекъснал чуждото владение и е установил собствена фактическа власт.
Подсъдимият, отдалечавайки се от мястото на извършване на деянието е осигурил
собствената си възможност безпрепятствено да се разпорежда с отнетите вещи.
Така част от чуждото имущество е изхвърлил, а за себе си запазил раница и
мобилен телефон - Р174-1995-1 н.о.
Описаната поредица от действия, относима към
обективния състав на престъплението по чл.194 ал.1 от НК е извършена при ясно
съзнаване на принадлежащите към престъплението обстоятелства и съответните общественоопасни последици. Подсъдимият е насочвал
действията си към предизвикване на тези последици.
По обвинението за
престъпление по чл.249 ал.1 от НК:
Издадената от ЦКБ АД дебитната карта на Д.М. е
платежен инструмент по смисъла на чл.93 т.24 от НК. Според чл.25 от Наредба
№3/16.07.2009 година на БНБ, тя е носител на определена банкова информация.
Последното означава, че освен осъществяването на парично разплащане при
условията на отдалечен достъп, платежната карта съдържа и друга значителна
информация. Според P280-2014-II
н.о., включително справката за наличност или например неосъществена трансакция
са съставомерни действия по см. на чл.249 ал.1 от НК.
Настоящият състав изрично подчертава, че в процесния казус посредством ползване
на данни от платежната карта без съгласието на титуляра
М. е била изтеглена сумата от 120 лв. Чрез съдържанието на справка /л.126 от
д.пр./ се установява, че непосредствено преди първата платежна операция извършена
от подсъдимия, в контролната система е индикарано
получаването на справка относно салдото по сметката на М.. И с последното се
осъществява състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, чието авторство
според доказателствата отново е на подс.Г.. Доколкото
конкретното деяние е извън обхвата на повдигнатото обвинение, същото следва да
намери отражение при индивидуализация на наказанието.
На 29.07.2011 година
подсъдимият е използвал платежния инструмент без съгласието на титуляра Д.. Лично изтеглил сумата от 50 лева. Същият се
явява акцесорен съучастник в други две деяния, също съставомерни по чл.249 ал.1 от НК. Извършител на тези две
деяния е св.Д.. С постановление от 02.09.2011г. /л.91/ е отказано образуване на
наказателно производство спрямо него, съответно наложени възпитателни мерки по
ЗБППМН.
Подсъдимият е мотивирал св.Д. да извърши деянията.
Действал е и като помагач, като е предоставил дебитната карта, предал е лист с
написан ПИН код за достъп до данни от разплащателна сметка, включително се е
ангажирал със съвети към св.Д. как да прикрие лицето си, за да не бъде заснет
от камерите към терминалните устройства.
Както бе посочено на процес ката дата са осъществени
три деяния, които се субсумират от състава на чл.249
ал.1 от НК. Обстановката е еднородна, периодът на извършване - кратък, като
няма прекъсване на субективното отношение на подс.Г.
към обстоятелствата, принадлежащи към състава на престъплението.
При индивидуализация на
наказанието за стореното от подс.Г. съдът отчете
следните обстоятелства:
Съдебното следствие по настоящето дело се развива в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, като съдът е обвързан от разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК.
Факти от значение за индивидуализацията на
наказанията:
Обществената опасност и на двете деяния не е висока от
гледна точка на настъпилия престъпен резултат и способа на осъществяването им, относим към основните състави на чл.194 ал.1 и чл.249 ал.1
от НК. Конкретно за престъплението "кражба" настоящият състав отчита,
че отнетите вещи са били без постоянен надзор, но това не променя съществено
извода за степента на неговата обществена опасност.
Личността на подсъдимия следва да се индивидуализира в два аспекта.
Първият и категорично пo-тежкият касае съдебното
минало на Г.. От приложеното по делото свидетелство за съдимост става ясно, че
той е осъждан по НОХД №№3228/11г., 6164/13г., 955/13г., 167/14г. и 2204/14г. -
всички по описа на ВРС. По последователност на посочените номера на дела:
-престъпните деяния са извършени в периода от
23.01.2011 година до 13.02.2014година;
- всички деяния са накърнили обществените отношения,
гарантиращи неприкосновеността на частната собственост;
-престъпните деяния, предмет
на НОХД №6164/13г и НОХД №955/13г. не са с висока степен на обществена опасност
- първото деяние е кражба, останала във фазата на опита, а второто - такова по
чл.194 ал.3 от НК;
- предметните на настоящето дело деяния са извършени
преди първото осъждане на Г. по НОХД №3228/11г.
Вторият аспект на анализ на личността на подсъдимия е
социалния. Данните за обществения статус на подсъдимия са скромни. Няма
информация за поведението му преди 29.07.2011 година. Самият Г. заяви пред
съдебния състав, че е извършил поредица противообществени прояви с помощта на
лоша компания и липса на реална представа за сериозността на последиците.
Съставът на съда не намери основание да се съмнява в
казаното от подсъдимия. Процесиите деяния са извършени дни, след като той е
навършил 20 години. Относно заявената "лоша компания" също има
индикации по делото. Те са изводими от показанията на св.М., който с помощта на
общуването с голям брой хора в социална мрежа е установил извършителя на
кражбата на вещите му. Макар и в далечен аспект би могло да се заключи, че към
датата на деянията подсъдимият действително се е ползвал с лоша репутация.
Въпреки поредицата от престъпни деяния не може да се отрече, че нито едно от
тях не носи особено интензивна противоправна
характеристика.
В заключение, настоящият съдебен състав прие, че
личната степен на обществена опасност на подсъдимия не е особено висока.
Съществен принос в това отношение има корекционната
работа с личността му в системата на затворите. Очевидно идентифицирането на
дефицитите и целенасочената социална работа с Г. ангажират резултат.
Настоящият съдебен състав намери аргументи солидарни
изложените от служебния защитник относно прекомерната продължителност за
разглеждане на делото на Г.. В чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧ е предвидено изискване едно
дело да се разгледа в разумен срок.
Практиката на Европейския съд относно изискването за
разумен срок се характеризира с конкретен подход. Във всеки случай на решение
по отправените до Съда спорове, преценката на разумния характер на
продължителността на вътрешното производство се хармонизира със сложността на
конкретното дело, поведението на страните и поведението на компетентните
власти.
За да може съдът да се позове на преценката за
спазване на изискването за разглеждане на делото в разумния срок, следва да
обсъди на първо място неговия релевантен период - начален и краен момент на
този срок.
Началният момент по конкретното дело съдът счита, че следва да се
приеме за идентичен с датата на депозиране на показания от пострадалия М. пред
разследващите органи - 02.11.2011 година. В тях свидетелят е съобщил имената на
извършителя, външно описание, както и мястото, където учи. От този момент до
постановяване на настоящата присъда не е съществувало съмнение в авторството на
Г..
Близо осем месеца след надлежната идентификация на
извършителя, наказателното производство по делото е било спряно /по делото е
приложено мнение за спиране - л.90 от д.пр./. Причината за това е свързана с
неустановяване на местонахождението на подсъдимия. С постановление от
07.05.20014 година /л.93 от д.пр./, наказателното производство е било възобновевно.
Времето, в което не са били
извършвани процесуално-следствени действия е приблизително две години. В този
период по отношение на Г. са приключили две наказателни дела с влезли в сила
присъди -тези по НОХД №6164/13г., НОХД №955/13г. Подсъдимият е взел лично
участие в съдопроизводствените действия. С този аргумент настоящият състав
счита, че поведението на подсъдимия не е било обективна пречка за приключване
на разследването по настоящето дело в разумен срок.
Според постоянната практика по чл.6 от ЕКЗПЧ разумният
срок за разглеждане на делото ще изтече в момента, в който се слага край на
несигурността в правното положение на лицето - в момента на постановяване на
окончателното решение или на влизане в сила на решение след изтичане на срока
за обжалването му. За настоящия случай съдът установява, на първо място
значителна продължителност на производството по делото и на следващо място
липса на основание да се приеме, че забавянето е по вина на подсъдимия.
Предвид значителната продължителност на воденото по отношение на Г.
наказателно производство, с изричен акцент върху датата на деянията, е налице
основание за индивидуализиране на наказанието му при приложение на чл.55 ал.1
от НК. Както бе посочено четири годишната продължителност на наказателното
преследване не се дължи на виновно поведение от страна на подсъдимия. Самото
развитие на процеса в рамките на този срок е основание да се приеме, че е
налице изключително смекчаващо вината на Г. обстоятелство. В тази насока е
трайната практика на ВКС по чл.22 ал.1 от НПК във връзка и с практиката на Съда
по чл.6 от ЕКЗПЧ /например Р 574-2009-1 н.о., Р 343-2012 -1 н.о. и др./.
В конкретния случай са налице едновременно основания
за приложение на чл.58а и чл.55 от НК. Индивидуализацията на наказанието при
условията на чл.55 от НК е по-благоприятна за дееца. Извън приетата от съда
хипотеза за наличие на изключително смекчаващо отговорността на Г.
обстоятелство поради неразумната продължителност на разглеждане на делото му,
отговорността на подсъдимия следва да се индивидуализира в хипотезата на чл.54
от НК. Дори и след редукцията по чл.58а от НК, наказанията за престъпленията в
съвкупността биха били по-високи в сравнение с тези при приложение на чл.55 от НК.
Относно престъплението по чл.194 ал.1 от НК, съдът
индивидуализира наказание в хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК. Адекватно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца съдът прие, че е
наказание "Пробация" със съдържание на мерките за контрол и
въздействие по чл.42а ал.2 т. 1 и т.2 от НК - всяка с продължителност от по
една година.
Относно
престъплението по чл.249 ал.1 от НК:
Съдът отново отчете сравнително ниската степен на
обществена опасност на личността на дееца и деянието. Съобразно чл.21 от НК
съдът обсъди интензитета на акцесорното съучастие в
извършване на две от деянията в продължаваното престъпление. Според настоящия
състав подсъдимият дори като подбудител и помагач е имал активност равностойна
на извършителската по чл.20 ал.2 от НК. Г. е
мотивирал и подпомогнал непълнолетния Д. двукратно да изтегли сума общо в
размер на 70 лева. От тях подсъдимият взел 50лв, а 20лв оставил на извършителя.
При съобразяване на горните обстоятелства, съдът прие
че съответно на обществената опасност на деянието и дееца ще е наказание
определено при хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК - осем месеца лишаване от
свобода. Съдът наложи и кумулативното наказание глоба в размера на изтеглената
сума - 120лв. Индивидуализация на наказанието "глоба" в по-висок
размер би влязло в колизия с чл.47 ал.1 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи най-тежкото
от наказанията - осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Към него
присъедини изцяло наказанието глоба.
С така наложеното наказание по съвкупността може да се
постигне целта на индивидуалната и генерална превенция на наказателната
отговорност. Съдът обсъди възможността за приложение на чл.24 от НК, но не
намери основание за увеличаване наказанието по съвкупността. Както бе посочено,
настоящият съдебен състав счита, че наложеното до момента наказание по
съвкупността от престъпления по НОХД №№955/13г., 6146/13г. и 167/14г. действа
поправително и превъзпитателно на подсъдимия. Декларираните намерения за
поведенческа промяна не биха били подпомогнати ако съдът увеличи наказанието по
настоящата съвкупност, по-скоро би могъл да се прогнозира отрицателен ефект.
По
гражданския иск:
Предявеният гр.иск от Д.М. срещу подсъдимия е
основателен и доказан по размер. За М. е налично право на обезщетение за
виновно причинените му от Г.Г. имуществени вреди в
размер на 282 лв. в резултат на деянието по чл. 194 ал. 1 от НК.
На основание чл. 189 от НПК
съдът възложи направените съдебни разноски на подсъдимия, като го осъди да
заплати и държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: