Р Е Ш Е Н И Е
№ 1544/22.7.2021г.
Град Пловдив, 22.07.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1484 по описа на съда
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на РЗИ
Пловдив против решение № 365 от 06.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 661 по
описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с което е отменено наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б289 от 18.12.2020 г. на директора на РЗИ Пловдив,
с което на К.Д.Я., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева на основание чл.218, ал.1 ЗЗ, за нарушение на чл.56,
ал.1 ЗЗ.
Според касатора
оспореното решение е неправилно и необосновано, защото, въпреки че нямат право
да изискват документи за самоличност, контролните органи са установили
самоличността на нарушителя, за да му съставят АУАН за нарушението по чл.56 ЗЗ.
Иска се отменя на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба и моли тя да бъде уважена.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени от
събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на които е направил извод,
че не се установява безспорно и категорично извършеното от жалбоподателя
нарушение по чл.56, ал.1 ЗЗ. Според районния съд макар да е безспорно, че
жалбоподателят се е намирал в процесното заведение на 28.11.2020 г., е бил без
документи, но не е безспорно, че е пушил и пепелирал цигара. Тези обстоятелства
не са потвърдени категорично от актосъставителя и свидетелите на нарушението,
поради което нарушението не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя.
Според районния съд при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, издадени са от компетентни
органи и в законоустановените срокове, посочени са всички правнорелевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна, като е налице
тъждествено равенство между АУАН и наказателното постановление.
Решението е неправилно.
Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил необосновани
и неправилни изводи.
Основателно е възражението на касатора за необоснованост
на извода на първостепенния съд за недоказаност на извършеното нарушение.
Въпреки че свидетелските показания са кредитирани като обективни, логични,
последователни, взаимоподкрепящи се и съответстващи на писмени доказателства,
нелогичен се явява крайният извод на съда, че не се установява Я. да е
извършител на нарушението. Липсата на категоричност в свидетелските показания
следва да се обясни с изминалото време между датата на нарушението и датата на
съдебното заседание, като в същото време обаче, свидетелските показания не
оборват констатациите на контролните органи, отразени в констативния протокол,
представляващ официален писмен документ, ползващ се с материална
доказателствена сила. Вярно е, че нарушителят е бил без документи за
самоличност, но е вярно също, че най-напред му е бил съставен АУАН за неносене
на лична карта. Т.е., контролните органи са положили максимални усилия да
установяват самоличността на извършителя на конкретното нарушение, както и
самоличността на останалите нарушители, за да бъдат наказани правилните лица.
Допуснатото нарушение на материалния закон налага
отмяна на обжалваното решение. Доколкото правнорелевантните факти са установени
по безспорен начин и не се налага събирани на нови доказателства, не следва
делото да връща за ново разглеждане.
Противно на приетото от районния съд, в
настоящия случай са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от К.Я. административно нарушение на чл.56, ал.1 ЗЗ. Всички съставомерни
признаци на нарушението от обективна страна са доказани – че на 28.11.2020 г. К.Я.
е пушил цигара в закрито обществено място – кафе-аперитив „Попаз“. Правилно е
приложена санкционната норма на чл.218, ал.1 ЗЗ, а определеният размер на глобата
е в предвидения от закона минимум, като
при нейното определяне са спазени изискванията на чл.27 ЗАНН. Правилно
наказващият орган не е приложил чл.28 ЗАНН, защото не е налице маловажен случай
предвид охраняваните обществени отношения, свързани с опазване здравето на
гражданите.
Не са налице формални предпоставки за отмяна
на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на Я. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството или до
нарушаване на правото на защита на нарушителя. Точно и ясно са описани
нарушените и санкционни норми, по идентичен начин както в АУАН, така и в наказателното
постановление. Правилно и точно е индивидуализиран нарушителят. Както правилно
е отбелязал това и районният съд, при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и сроковете по
чл.34 ЗАНН, АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно
следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се
потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на и
своевременно направеното от процесуалния представител на касатора искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
се уважи и да бъде осъден ответника да заплати на РЗИ Пловдив сумата 80 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 365 от 06.04.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 661 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б289 от 18.12.2020 г. на директора на РЗИ Пловдив,
с което на К.Д.Я., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева на основание чл.218, ал.1 ЗЗ, за нарушение на чл.56,
ал.1 ЗЗ.
ОСЪЖДА К.Д.Я., ЕГН **********,***, да
заплати на РЗИ Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.