Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 23.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1080
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР,
представлявана от Директора главен комисар С.К. срещу Решение № 808 от
19.02.2020г. по гр.д. № 16224/2019г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с което на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на В.Д.Р. с ЕГН ********** и с адрес: ***
сумата от общо 814.16 /осемстотин и
четиринадесет лв. и шестнадесет ст./ лева представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 95 часа за
периода 01.05.2018г. – 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 09.10.2019г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 52.15 /петдесет и два лв. и петнадесет ст./ лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018г. до 11.10.2019г.,
изчислена върху всяко падежирало неплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд за съответното тримесечие.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на
материалния закон. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици,
като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано
изчсляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също доводи за неправилност
на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по
отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която
липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите
норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не са
установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в
рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от
него. Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън
установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а
не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място
спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от
вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират
само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират
извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно
основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в
КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ,
доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и
не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното
решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен
като неоснователен.
В отговор на
жалбата от В.Д.Р. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава
правилност законосъобразност на
решението на ВРС, което моли да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от В.Д.Р. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр. София съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати сумата от
814.16 лв., след
допуснатото изменение в размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в
хода на проведеното на 11.02.2020г. п.с.з., претендирана като неплатено дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 52.15
лв., след изменение в размера на иска, представляваща сбор от лихва за забава
върху всяко неплатено допълнително възнаграждение от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на исковата
молба.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
в следния смисъл: по силата на възникнало служебно правоотношение между
страните, ищецът заемал длъжността „полицай“ в „ГПУ“ – Варна към РДГП Аерогари на
структурно подчинение към ответната дирекция срещу задължението на работодателя
да плаща уговорено основно ТВ в периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г. По
силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В посочения период
ищецът е положил общо 776 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно
време, установени за подневното отчитане на работното време или 1.143 възлиза
на 886.96 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд сочи положен
извънреден труд в размер на 110.96 часа, който следва да бъде заплатен
допълнително от работодателя. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, задължението
за овъзмездяване на труда на ответника за целия период възлиза на исковата сума
в размер на 814.16 лв. Уточнил, че претенцията има за предмет допълнително
възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен такъв с
коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното
време. При липса на специален регламент за служителите в системата на МВР,
приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство /чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/. Отправил искане в тази връзка за постановяване
на положително решение по делото, ведно със законната лихва, както и
мораторната лихва за времето от първо число, след всяко тримесечие до
предявяване на исковата молба, индивидуализирана по размер и конкретен период.
В отговор на исковата молба, ГД „Гранична полиция“ - МВР признала възникналото и
съществувало между страните служебно правоотношение на посочената длъжност.
Оспорила обаче исковете по основание и размер с доводи, че в случая по
отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, не
намират приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Навела
твърдения, че правоотношението с ищеца е служебно и уредено в ЗМВР, което
изключва прилагането на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни, което счита да е приложимо само за работещите по трудово
правоотношение, вкл. защото в чл. 187 от ЗМВР е разписано, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Изложила подробни
доводи, че по служебно правоотношение между страните приложение намират
единствено разпоредбите на ЗМВР за дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. В чл. 179 от ЗМВР изрично са регламентирани дължимите
възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. За
процесният период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време
за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение №
8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В
чл. 3, ал. 3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22 ч. до 6 ч., като работните часове не следва
да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд.
В този смисъл навела твърдение, че в случая не е налице празнота в закона,
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв
се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи. В т. 1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 25 ст. Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР,
доколкото същата регламентира изчисляването на извънредния труд, който
предполага положен труд извън установеното работно време. В този смисъл отправила
искане за отхвърляне на исковете с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на
становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор в отношенията между страните, а и от приетите
по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 01.05.2018г. до
30.09.2019г. между тях е възникнало валидно
служебно правоотношение, по силата на което В.Р. изпълнявала длъжността „полицай“
в ГПУ – Варна към РДГП Аерогари към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Не е спорно
и твърдението, че в рамките на исковия период ищецът е работил при условията на
12/24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
От
заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява следното: отработените
от В.Р. часове нощен труд в периода 01.05.2018г. до 30.09.2019г. са в размер на
656 часа, описани подробно по часове и дни в справка 1 към заключението. Преизчислен,
положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 751 часа, като
разликата след преизчислението е в размер на 95 часа дневен извънреден труд /751-656/.
Дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 95
часа възлиза на сумата от 814.57 лв., конкретизирана по размер и периоди в
справка 2 към заключението.Такъв на ищеца не е изплащан. Размерът на
мораторната лихва, изчислен върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието до датата на предявяване на исковата молба възлиза на 52.15
лв., подробно описан по конкретен размер и период в справка 7 към заключението.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимият нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на
държавните служители в МВР се урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр.
53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители,
е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. Чл. 3, ал. 3 на наредбата предвижда, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от уредбата в действалата до
31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал.
2 е уреждала, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава с
коефициент 1.143. Липсата на изрична специална уредба в актуалното
законодателство не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение
намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /Обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г./. В чл. 9, ал. 2 на последната е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143.
На
основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение
и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове
принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените им
от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот, решаващият състав приема, че няма
основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен
труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за
подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо основание.
Предявеният главен иск поради това е доказан по основание.
Размерът на претенцията от друга страна е доказан,
тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по
делото заключение на ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено. По
делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото допълнително
възнаграждение в доказан размер от 814.16 лв. да е платено от въззивника на
служителя, поради което предявеният главен иск е доказан по основание и по
размер.
Основателността на иска за главното вземане,
обуславя основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е
доказана по размер със заключението на вещото лице по ССчЕ, поради което следва
да се уважи в цялост. Следователно предявените искове като основателни следва да
се уважат.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен
правен резултат и решението като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани разноски.
Доказаният размер на разноските под формата на платено възнаграждение за
адвокат от правоимащата страна възлиза на 300 лв. В този размер разноските
следва да се възложат на въззивника.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 808
от 19.02.2020г. по гр.д. № 16224/2019г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“, представлявана от Директора главен комисар С.К. ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Р. с ЕГН ********** и
с адрес: *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.