Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
06.07.2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, VІІІ- ми състав, в закрито съдебно заседание, на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
Като разгледа докладваното от съдията Маринска адм.д.№406/2020г. по описа на АдмС-Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118, ал.1, вр. чл. 117, ал.3, предл.1, вр. ал.1, т.2, б.“а“, вр. чл. 102, ал.1 от КСО.
Производството по адм. дело №406/2020г. по описа на АдмС- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от С.Х.Б.,***, против Решение №Ц2153-14-9/05.05.2020г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен. Твърди се, че постановеното решение и потвърденото с него Разпореждане №1056-14-132-1/09.03.2020г на ръководител ПО, са неправилни и незаконосъобразни. Посочва се, че направеният в оспореното решение извод, че след пенсионирането на жалбоподателя - 16.06.2012г, същият не притежава осигурителен стаж и доход, е неправилен и необоснован. Твърди се, че жалбоподателя е самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия- ветеринарен лекар, ежемесечно внася осигуровки и подава годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение.
В с.з., жалбоподателя, ред. пр, явява се лично и поддържа депозираната от него жалба.
Ответникът по жалбата- директора на ТД на НОИ- Плевен, р. пр, представлява се от юрк. Ж. Т., която изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Моли съда да потвърди оспореното Решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че за преизчисление на пенсията, е необходимо, след пенсиониране на лицето, то да е продължило да внася осигуровки във фонд „Пенсии“ на ДОО, а в случая такива не са налице
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание закона и събраните поделото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. Рег.№ МП-23030/20.07.2012г., жалбоподателя Б. е заявил искане за заплащане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на така депозираното заявление, е издадено Разпореждане №**********/26.07.2012г., с което е определена месечна пенсия от 145лв. По делото се установява, че с разпореждане №**********/30.08.1202г, е определена месечна пенсия на лицето от 235, 22лв. С ново разпореждане от 08.02.2013г., е изменена личната пенсия на 236,23лв., въз основа на депозирано заявление от страна на Б..
По делото се установява , че от страна С.Б., е депозирана жалба в ТД - НОИ - Плевен с вх. Рег. №101214-96/ 08.11.19г., с която се посочва, че в разпореждане №**********/2012г., при изчисляване на пенсията му, не е взета продължителността на трудовия му стаж до 30.06.2012г. С разпореждане №1012-14-96/25.11.2019г., е отхвърлено искането на Б., обективирано в посоченото заявление за поправка на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Против разпореждането, от страна на Б. е депозирана жалба, която с решение №2153-14-21/24.02.2020г. е оставена без разглеждане; това решение не е предмет на настоящето производство и не следва да бъде обсъждано.
По делото се установява, че от страна
на С.Б., е депозирано искане с вх.рег.№105614-132/07.02.2020г., за
преизчисление на получаваната от него пенсия, като бъде зачетен допълнителния
му трудов стаж и осигурителен доход след 30.06.2012г. Във връзка с направеното
искане, е извършена проверка и е издаден констативен протокол
№КВ-5-14-00724940/21.02.2020г., в който е посочено, че за С.Б. няма подадени
данни съгласно чл.5, ал.4 КСО, за периода 01.07.2012г. до 29.02.2020г. Посочено
е, че при направена проверка в информационния масив на НОИ е установено, че за Б.
не са привеждани авансовите осигурителни вноски, на основание чл.7, ал.4 КСО,
за самоосигуряващо се лице, за същия период. Посочено е също, че за 2012
година, в информационния масив на НОИ, има данни за подадена годишна данъчна
декларация по чл.50 ЗДДФЛ, с деклариран доход за съответната година само до
месец юни включително, а за периода 2013г.-2019г., няма данни за подадени
годишни данъчни декларации. В заключение в протокола е посочено, че за периода 01.07.2012г.
до 29.02.2020г., не следва да се зачита осигурителен стаж и доход. В резултат
на извършената служебна проверка, с Разпореждане №1056-14-132-1/09.03.2020г. на
ръководител ПО, е отказано изменението на личната пенсия на Б., за осигурителен
стаж и възраст, по реда на чл.102 КСО. Разпореждането
е връчено на 01.04.2020г.
Срещу постановеното разпореждане е депозирана жалба от Б., на 08.04.2020г., по която е постановено Решение №Ц2153-14-9/05.05.2020г. на Директора на ТД- НОИ- гр. Плевен, предмет на настоящето производство. В мотивите на оспореното решение е посочено, че при отпускането на пенсията за осигурителен стаж и възраст, на Б. е зачетен осигурителния му стаж и доход до 15.06.2012г. включително, която пенсия се получава и в настоящия момент. Приел е, че при подаването на заявлението си, Б. не е представил никакви доказателства за наличие на осигурителен стаж и доход, след пенсионирането му. Посочено е, че лицето е започнало да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 01.07.2012г, като не е декларирало прекъсване на дейност. Посочено е, че е извършена служебна проверка по реда на чл.41, ал.1 от НПОС, в резултат на която е съставен описаният по - горе констативен протокол. Посочено е, че за церият период от 01.07.212-0 до 29.02.2020г, в регистъра на осигурените лица, няма данни за осигуряване, по смисъла на чл. 5, ал.4 от КСО. Посочено е, че при допълнителна проверка е установено, че за посоченият период, не са внасяни авансови осигурителни вноски, на основание чл.7, ал.4 КСО за самоосигуряващо се лице. Установено е, че за 2012г., има подадена данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ, с деклариран доход до месец юни включително, като за остатъка от 2012г. и за периода от 2013г. до 2019г., няма данни за подадени годишни данъчни декларации. В заключение ответникът е приел, че след извършената проверка не се установява жалбоподателя Б. да притежава осигурителен стаж и доход, придобит след пенсионирането му на 16.06.2012г. Като в резултат на това, ответникът е отхвърлил депозираната от Б. жалба от 08.04.2020г. и е потвърдил разпореждане №1056-14-132- 1/09.03.20г на ръководител ПО, като правилно и законосъобразно.
По делото, от страна на жалбоподателя Б., е представено удостоверение за декларирани данни- в оригинал, от ТД на НАП- В. Търново, от 26.02.2020г, от която не се установява внасяне на дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, фонд „ Пенсии“. По делото, като част от адм. преписка е приложена осигурителна книжка на жалбоподателя №15968/07.10.1998г, заверена до м. юни. 2012г. вкл. По делото, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за подавани данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ, за периода след пенсионирането му.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно
нормата на чл. 102, ал.1 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за
инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да
поискат, не повече от веднъж в една календарна година, преизчисляване на
пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит
осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е
по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 –чл. 77, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на подаване на заявлението. В случая, както бе посочено по- горе
от фактическа страна, от страна на ответника е извършена служебна проверка за
наличието на установената от закона предпоставка- наличието на придобит
осигурителен стаж, след датата на пенсионирането на жалбоподателя-
16.06.2012г., в качеството му на самоосигуряващо се лице, но такъв стаж не е
установен. Съобразно нормата на чл. 41, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж и
осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, се установяват с
осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били
осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. След
01.01.2016г., самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и
осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни
вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Съобразно
нормата на §1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“, е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през
периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл. 6, ал. 8. Нормата на чл.7, ал.4 КСО, постановява, че осигурителните вноски
по чл. 6, ал. 8- „осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4,
са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година“, за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез
осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Нормата на чл. 4, ал.3 от КСО регламентира задължителното осигуряване за
инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт. Нормата на чл. 2,
ал.2, т.2 от КСО постановява, че държавното обеществено осигуряване във фонд
„Пенсии“, е за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В този
смисъл, при установяване наличието на осигурителен стаж на жалбоподателя, като самоосигуряващо се лице, след
пенсионирането му, релевантни са само вноските във фонд „Пенсии“ към ДОО, но не
и здравни такива.
По делото, съобразно констативен протокол
№КВ-5-14-00724940/21.02.2020г., като официален свидетелстващ документ, издаден
от длъжностно лице, в кръга на установената му компетентност, се установява, че
за жалбоподателя С.Б., при направена проверка в информационния масив на НОИ,
няма подадени данни съгласно чл.5, ал.4 КСО, за периода 01.07.2012г. до
29.02.2020г., не са привеждани авансови осигурителни вноски, по реда на чл.7,
ал.4 КСО, за самоосигуряващо се лице, за същия период. Установява се също, че
за 2012 година, в информационния масив на НОИ, има данни за подадена годишна
данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ, с деклариран доход за съответната година
само до месец юни включително; за периода 2013г.-2019г. няма данни за подадени
годишни данъчни декларации. По делото, от страна на жалбоподателя, както бе
посочено по- горе не са ангажирани никакви доказателства, в подкрепа на твърденията
му.
На основание гореизложеното, съдът намира, че оспореното Решение №Ц2153-14-9/05.05.2020г. на Директора на ТД- НОИ- гр. Плевен е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с материалния закона, а депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ депозирана от С.Х.Б., ЕГН **********,***, жалба, с
правно основание чл. 118, ал.1, вр. чл. 117, ал.3, предл.1, вр. ал.1, т.2,
б.“а“, вр. чл. 102, ал.1 от КСО, против Решение № Ц2153-14-9/05.05.2020г. на
Директора на ТД- НОИ- гр. Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14- дневен срок от съобщението до страните, чрез АдмС- Плевен, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: /п/