Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 179 по описа за
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 520 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Г. фонд, ***,
твърди, че се финансира
по реда на чл. 520 от КЗ, като част от приходите му представляват вноски на
застрахователите, извършващи задължителни застраховки „Гражданска отговорност“
(33“ГО“) и „Злополука“. Сочи, че всеки застраховател, предлагащ тези
застраховки, прави вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин определени в
КЗ. Твърди, че размерът на вноските за 2019 г. е определен с Решение на
Комисията за финансов надзор № 100 /24.01.2019г. на 10.50 лева за всяко отделно
моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е
сключена 33“ГО“ на автомобилистите, вкл. гранична застраховка 33“ГО“ на
автомобилистите. Поддържа, че вноските към Гаранционния фонд се записват на
отделен ред в застрахователната полица, а за 2019г. размерът на вноската за
задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен
превоз по чл. 461, т.3 от КЗ е в размер на 0,15 лв. за всяко място, без мястото
на водача, за което е сключена задължителна застраховка. Сочи, че срокът, в
който се превеждат вноските по сметка на Г. фонд е ежемесечно до 10-то число на
втория месец след месеца на сключването на застраховките. Твърди, че
застрахователите събират и внасят пълния размер на вноските за 33“ГО“ на
автомобилистите и 33 „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз
независимо от разсрочено плащане на премията, когато такова е предвидено
съгласно застрахователния договор.
Поддържа, че вноските се
определят по предложение на съвета на Г. фонд или по инициатива на КФН на
основание чл. 554, т.1 от КЗ, както и че решенията се обнародват в „Държавен
вестник“.
Сочи, че с решението на
КФН № 100 /24.01.2019г. е определен размерът на вноските и сроковете за внасяне
за 2019 година.
Поддържа, че ответникът
"З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК ********,
притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и е сключвал двете
горепосочени застраховки - „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
„Злополука“, но не е превел по сметката на ищеца дължимите по чл. 520 от КЗ
вноски.
Поддържа, че
непреведената вноска към ищеца за незастраховани МПС е общо в размер на 381
441.25 лв., в т.ч. 373 453.50 лв. - неиздължена вноска по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за м. Септември 2019 г., дължима в срок до
10.11.2019 г. и 7 987.75 лв. - лихва за периода 12.11.2019 г. - 27.01.2020г.
вкл.
Сочи, че с покана изх. №
07-30-21-53/18/15.11.2019 г., надлежно получена на 18.11.2019г., поканил
ответника да преведе дължимите по КЗ вноски към Гаранционен срок, но и до
момента задължението не било изпълнено.
С оглед изложеното, моли
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 381 441.25 лв., от които 373
453.50 лв. - представляваща неиздължени вноски по чл. 520 от КЗ за Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и лихва за
забава в размер на 7 987.75лв. върху главницата за периода от 12.11.2019 г. до
27.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното и изплащане. Претендира направените разноски по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД е депозирал отговор на исковата молба.
Моли за отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията на ищеца поради
извършено съдебно прихващане с вземания на ответника, за което съдебно
прихващане релевира съответно възражение в ОИМ.
Твърди, че вземанията му
произтичат от следните обстоятелства. Твърди, че сключил 3 бр. застрахователни
договори „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна
карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат „Зелена карта“), като
издал по тях застрахователни полици (с № 30114002769718 от 11.11.2014 г.; BG/30/116002305919 от 29.08.2016 г. и BG/30/116000593735 от 15.02.2016г.). Сочи, че
страни по тези договори били “П. БГ“ ЕООД, „А.У.“ ЕООД и Ф.С.С.(в качествата им на застраховани лица).
Поддържа, че подписите в
застрахователните договори наС.Х. (като управител на
„А.У.“ ЕООД) по отношение на застрахователна полица №BG/30/l 16000593735 и И.И.(като управител на „П. БГ“ ЕООД) по отношение на
застрахователна полица №BG/30/l 16002305919, както и подписа положен от Ф.С.в
застрахователна полица No 30114002769718, не били
автентични и не са положени от тях, т.е. подписите в договорите за
„Застрахован“ били положени от други неизвестни лица. Поддържа, че поради това
липсвала воля на застрахования да се обвърже чрез съглашението, т.е. че
застрахователните договори са нищожни по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД /поради липса
на съгласие/. Твърди, че в процесните случаи като
автор на волеизявлението за сключване на сделката привидно било посочено лице,
което не е давало съгласие за сключване на застрахователния договор, не подозирало
за сключването му, отчуждило е години преди сключването застрахования автомобил
или никога не го е притежавал.
Поддържа, че посочените
договори били нищожни и поради липса на застрахователен интерес от страна на
застрахованото физическо лице/юридически лица. Сочи, че при липса на
застрахователен интерес застрахователният договор е недействителен като сключен
при липса на застрахователен интерес (чл. 2, ал. 2 КЗ и чл. 349, ал. 2 КЗ).
Счита, че посочените императивни правила са приложими за застрахователния
договор, от една страна, предвид изричното предвиждане на императивните
разпоредби на чл. 183, ал. 2 КЗ ((отм.), приложим на основание параграф 22 ПЗР
на КЗ от 2016 г. по отношение на сключените до 01.01.2016
г. застрахователни договори) и на чл. 343, ал. 2 КЗ от 2016 г. (по отношение на
сключените след 01.01.2016 г. застрахователни
договори). Сочи, че процесните договори били
сключвани чрез застрахователен посредник, а не лично от застрахователя. Твърди,
че „сключващите“ застрахователния договор лица, не били собственици на
„застрахованите“ автомобили, нито са техни ползватели, нито имат каквато и да е
връзка с реалния собственик или ползвател на лекия автомобил, поради което те
нямали правен и застрахователен интерес от такъв договор. Твърди, че
застрахователният интерес, чието наличие било задължително, в случая липсвал -
застрахователен интерес можел да има само лице, което ползва МПС на законово
основание (право на собственост или право на ползване по договор), каквито в
случая не били установени. Поддържа, че в конкретния случай поради
застрахователна измама били създадени предпоставки да се събират и да се
оценяват данни за други лица посочени формално като застраховащи в полиците,
макар те да не са подписвали полицата и въпреки че не са собственици на МПС и
няма да го ползват. Поради тази причина не тяхната отговорност, а отговорността
на други неизвестни за застрахователя лица реално била обект на ГО, т.е.
нарушавал се чл. 477, ал. 1 КЗ. Поддържа, че всички дружества, посочени в
застрахователните договори не са осъществявали реална търговска дейност, а са
използвани за „параван“, респ. същите са нямали застрахователен интерес да
сключат застрахователен договор, поради това, че и двете дружества никога не са
публикували в ТР свои ГФО.
Прави възражение за
нищожност на застрахователните договори, като счита, че поради своята нищожност
договорите не са породили целеното правно действие.
Поддържа,
че нищожността не е била санирана нито поради
изпълнение на задължения по такъв договор, нито намирала приложение
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ от
2016 г., приложима за договорите, сключени след 01.01.2016
г., на основание параграф 22 ПЗР на КЗ, като аналогична разпоредба в отменения
КЗ от 2006 г. не съществувала. Намира, че нищожността на договорите не е била санирана и от чл. 477, ал. 2 КЗ, а правилото на чл. 293,
ал. 3 ТЗ не било приложимо към процесните договори.
Счита,
че поради нищожност на процесните договори за
ответника (като застраховател) не възникнало задължение да предостави
застрахователна закрила по отношение на вредите, причинени на трети лица във
връзка със собствеността и ползването на незастрахованите МПС, посочени в тези
полици. Поддържа, че ищецът бил задължен на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ от 2016 г., респ. - чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ (отм.), за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени
от водачите на посочените полици МПС, регистрирани в Република България, които
водачи нямат валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.
Твърди, че при управлението на МПС, посочени в застрахователните полици, били
причинени имуществени и неимуществени вреди, във връзка с уреждане на
претенции, по които пред ответника били образувани застрахователни щети,
описани в ОИМ. Намира, че доколкото се касае за причинени вреди при
произшествия, станали на територията на друга държава, извън Р. България, те се
уреждат по системата „Зелена карта“ и ответникът извършил плащания на
застрахователни обезщетения и ликвидационни разходи в полза на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), на национално бюро на
друга страна или на кореспонденти по щети, с цел да компенсира пострадали от
ПТП трети лица, като в ОИМ подробно са
посочени датата и размера на извършени плащания от застрахователя по всяка от
щетите, отнесени към конкретната застрахователна полица, кога и къде е
настъпило всяко едно застрахователно събитие, при управление на кое МПС е
настъпило, както и какви по вид и размер вреди са нанесени и на кого.
Намира,
че с извършените плащания на обезщетения ответникът е заплатил чуждо задължение
(това на ищеца), произтичащо от чл. 519, ал. 1, т. 1, предл.
2 КЗ от 2016 г., респ. - чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), като
задължението на застрахователя за заплащане на това чуждо задължение
произтичало от разпоредбата на чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ, в които се
предвиждало, че при установяване, че отговорността за обезщетенията е на Г.
фонд, същият следвало да заплати на погасилия неговото задължение застраховател
сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на
плащането.
Поради
изложеното намира, че за ответника са възникнали вземания на основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 499, ал. 4 и ал. 5 КЗ спрямо ищеца,
ведно със законната лихва, в размер на главницата от 342 328,86 лв. и законна
лихва в размер на 31 753,53 лв.
Твърди,
че поканил ищеца с 2 бр. Покани (с вх. №07-30-21-25 от 27.02.2018 г. и вх.
№07-30-21-45 от 14.08.2018 г.) за доброволно възстановяване на изплатени обезщетения
по процесните щети, по които уведомил НББАЗ, че
отказва да заплати обезщетение и счита, че ищецът следвало да ги заплати, като
получил и Отговор от Г. фонд с №07-30-21-41(45)/15.08.2018. Намира, че чрез
поканите се доказвало, че ищецът е знаел за отказа на застрахователя да изплати
обезщетение, и че ищецът отказал плащане, което доказвало, че е възникнал спор
в хода на уреждане на претенцията между ищеца и застрахователя по смисъла на
чл. 499, ал. 5 КЗ.
Моли за отхвърляне на
исковете предвид основателността на заявеното от него съдебно прихващане.
Претендира направените разноски по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът не оспорва наличието на твърдените в исковата молба фактически обстоятелства – че е застраховател, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като признава наличиено
на непреведената вноска към ищеца за
незастраховани МПС общо в размер на 381 441.25 лв., в т.ч. 373 453.50 лв. - неиздължена вноска по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за м. Септември 2019 г., дължима в срок до 10.11.2019 г. и 7 987.75 лв. – лихва
за забава за периода
12.11.2019 г. - 27.01.2020г. вкл.
Във връзка с възражението за прихващане направено от ответника, по делото
са представени 3 бр. застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат „Зелена карта“), по застрахователни полици с № 30114002769718 от
11.11.2014 г.; BG/30/116002305919 от 29.08.2016 г.
и BG/30/116000593735 от
15.02.2016г.), сключени с “П. БГ“ ЕООД, „А.У.“ ЕООД и
Ф.С.С..
По делото е изслушано
заключение на СГЕ, която съдът кредитира
като обоснована, установило, че подписите на трите
полици не изхождат от лицата
сочени като техни автори.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Съобразно нормата на Чл. 520, ал.1 КЗ всички застрахователи със седалище в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон
в Република България, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или застраховка по раздел I от приложение
№ 1, са длъжни да правят вноски
в Гаранционния фонд в размер и по начин,
определени съгласно този кодекс.
Тъй като по
делото не се спори относно
наличието на тези законови предпоставки,
както и относно размера на вземането,
в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на исковата
сума, както. Тъй като задължението е парично
и е налице забава, то се дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД за
нейния период.
Във връзка с наличието
на установеното вземане, следва
да се разгледа
въведеното от ответника правопогасяващото съдебно възражение за прихващане.
Съгласно нормата на чл. 103, ал.1 ЗЗД, когато две
лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от
тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си.
Ищецът
оспорва наличието на активното вземане, като върху ответника е доказателствената тежест да го установи.
Полиците съставляват частни подписани декументи, ползващи се с формална доказателствена
сила. Тя е била
опровергана в хода на процеса, посредством
заключението на съдебно графологичната експертиза. Документите не носят подписите на лицата сочени
като техни автори, а на неустановени
трети лица, които не са
законни или упълномощени представители на страните по
материалното правоотношение
– юридически лица и физическо лице.
Търговците-юридически лица извършват правно валидни действия чрез органните си представители или упълномощени от тях лица.
Когато изявлението изхожда не от субекти от посочената категория,
е налице действие без представителна власт, а не липса на
съгласие. В този случай намира приложение
нормата на чл.301 ТЗ. Без значение дали изявлението, когато е материализирано в документ, е на лицето отразено като негов
автор, но то действа без
пълномощно или при превишавана на пределите на
овластяването, или се констатира, че волята не изхожда
от законния или упълномощен представител отразени в документа, а от неустановено трето лице, в случай на констатирана неавтентичност на документа (Решение по т.д. №491/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.)
С т.
2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.16 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал.
2 ЗЗД, че вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса
на потвърждаване от лицето, от
името на което е сключен, е относителна такава.
По отношение на
застрахователното правоотношение
по застраховка ГО, съобразно
тълкуването дадено в т. 2б от
ТР № 1/07.03.2019 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е недопустимо прогласяването нищожност на договор
за задължителна застраховка "ГО", поради
липса на представителна власт за застрахования, по предявен иск
на застрахователя. Порокът при действия
без представителна власт води до
висяща недействителност. В случай че тя
се превърне в окончателна, на нея може да се
позовe (съдебно или извънсъдебно) само лицето, от
името на което е сключен или универсалните му правоприемници. Направен е извода, че застрахователят не е активно легитимиран
да предяви иск за прогласяване
недействителността на сключен без надлежна
представителна власт, респ. извън пределите
на учредената представителна власт за застрахования - ФЛ или ЮЛ, договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Тъй като застрахователят не може да
търси защита по исков път,
то не може
да въведе възражение с такъв характер като защитно
средство по предявен срещу него иск.
В ТР е проведено ясно разграничение между правните последици на нищожността по чл.26, ал.2 ЗЗД -
"съзнавано несъгласие",
т.е. при отсъствие на намерение
за обвързване; липса на две
насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления
не се отнасят
за един и същи предмет, или когато
страната изначално не е в състояние да формира правно
валидна воля и отделния случай на действие без представителна власт. Тъй като
в хода на настоящото производство се установи наличие на последната хипотеза
– неустановени лица без надлежно
упълномощаване са сключили сделка от името и за
сметка на “П. БГ“
ЕООД, „А.У.“ ЕООД и Ф.С.С., твърдяните от ищеца правни
последици не са налице - договорите
не са нищожни
на това основание.
Неоснователно е възражението за нищожност поради липса на застрахователен
интерес, изведен от липса на
индивидуализация на лицето сключило договора. Правоотношенията възникват, както се посочи по-горе,
със страните по договора. Дори
да се приеме,
че се касае
за хипотеза на деклариране на неверни данни
относно самоличността на лицата по
чл. 477, ал. 2 КЗ, то съгласно т. 2в от ТР №
1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, това не
води до нищожност.
Възраженията основани на действия
на застрахователния посредник на ответника
при сключване на договорите, както и на липса на
правен интерес, поради това че застрахованите лица не собственици или ползователи, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 483, ал.1 КЗ, договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите може да сключи не
само притежателя на МПС, но и всяко
друго лице, различно от собственика
на моторното превозно средство, което има правен
интерес. Посредникът е действал от името
и за сметка на застрахователя, който не само
не се е противопоставил,
но е приел плащането на застрахователната
премия. Той е извършил и
плащане при настъпване на застрахователното
събитие, което имплицитно
съдържа признание, че именно лицата са били ползуватели на
автомобила, т.е. бил е налице правен интерес.
Тъй като не се
установи наличието на активно вземане,
то възражението за прихващане е неоснователно и ищецът се легитимира като
носител на установеното вземане.
В тежест на ответника следва
да се възложат
направените от ищеца разноски, както следва: 15 257,65 лв. ДТ и 300 лв. ЮК възнаграждение.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Застрахователно ружество „Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***.М. Д.№ 1, гр. София, чрез адв.Д.С.,***,
да заплати на „Г. фонд“*** на осн.чл.520 КЗ сумите:
373 453.50 лв. - представляваща неиздължени вноски по чл.
520 от КЗ за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
7 987.75лв. лихва
за забава в размер на върху
главницата за периода от 12.11.2019 г. до 27.01.2020г., ведно със законната лихва
от 27.01.2020 г. до окончателното и изплащане,
както и 15 557,65 лв. разноски на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: