РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Перник, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200072 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление №42-0003659/27.10.2022 г.,
издадено от Ч. А. К. - и.д. Директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на "****" ООД,
********, ЕИК:*********, с управител М. К. М., с което за извършено
нарушение по чл.57, ал.4, изр.2 от Наредба №11/31.10.2022 г. на МТС, на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00 /двеста/ лв.
Жалбоподателят, в жалбата си сочи, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на акта и на НП, а именно, нарушена е
разпоредбата на чл.57,ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. В НП липсвали данни относно
обстоятелствата при които е извършено вмененото нарушение, както и данни
относно законовите разпоредби, които са нарушени. В АУАН и НП е описано,
че не е посочено, как и по какъв начин, и чрез представянето или
непредставянето на какви документи е установено нарушението, както и не е
посочена нарушената материално правна норма, което само по себе си водело
до порочност на обжалвания административен акт и било основание за
неговата отмяна. Сочи се, че правната квалификация на нарушението
следвало да е ясно посочена и не можело да се извлича по тълкувателен път,
тъй като това реално лишавало жалбоподателя от възможността, да разбере,
за какво точно нарушение е санкциониран. Освен това се акцентира, че
административният орган, при издаването на АУАП и НП не уточнява, че по
време па проверката са били представени дневниците за инструктаж/книги за
1
инструктаж както и служебни бележки от които е било видно, че такъв е
проведен на работниците и служителите. В тази връзка, в законоустановения
срок жалбоподателя сочи и че е било подадено Възражение срещу
съставения АУАН, което явно не било взето впредвид, и не е било
разгледано от наказващия орган при издаването на НП. От написаното в
АУАН и НП не ставало ясно, защо проверяващите са приели, че
представените дневници за инструктаж са за безопасност на труда, а не са
дневници за инструктаж, в които се отразява проведения такъв и по реда на
чл.57, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. и на Регламента, още повече, че
този Регламент имал за цел именно превенция за безопасност на пътя. В
жалбата е посочено, че освен това няма изрично посочен образец на
дневниците или книгите за този инструктаж, е било логично, че същият
следва да се провежда и отразява в инструктажните книги на дружеството,
които са предоставени на контролните органи по време на проверката. Не
ставало ясно как именно са установили какъв вид инструктаж е бил проведен
и отразен в тези книги, тъй като тези обстоятелства не са описани нито
АУАН, нито в НП. Още повече, е посочено, че извършваната от дружеството
дейност е превоз на пътници по редовни автобусни линии до 50 км.
еднопосочна дължина, която дейност не попада в обхвата на Регламент
№561/2006г. и Регламент №165/2014г., на основание чл.3 б.а) от Глава първа
на Регламент 561/2006 и чл.3, т.1. от Регламент 165/2014., поради което не
възниква и задължението за провеждането на такъв инструктаж „относно
спазване изискванията” на посочените Регламенти. С тези доводи се моли за
отмяна на атакуваното НП.
Административнонаказващият орган представител не се явява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
посредством разпита на двамата разпитани в с.з. свидетели- актосъставителя-
М. Ц. Я., и свидетелят по акта- И. Д. С., и двамата инспектори в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. София, то същите заявяват пред
съда, че на 15 юни 2022 г. са извършили проверка по писмо в сградата на
Областен отдел „Автомобилна администрация“- град Перник, като
констатирали, според изложеното от същите в разпитите им, следното
нарушение: „превозвачът не е провел инструктаж на назначените в
дружеството водачи, относно спазването на изискванията на Регламент №
561 от 2006г., който регламентира времената за определената почивка на
водачите, като същото е уредено и в Регламент № 165/2014 г. Той допълва
регламента от 2006 г.” Сочат, че актът е бил съставен впоследствие и го
връчили на място в Областния отдел „Автомобилна администрация“ град
Перник, където призовали жалбоподателя да се яви и бил за нарушение на
чл.57, ал.4, изречение 2-ро от Наредба № 11 от 31.10.2022 г. на Министерство
на транспорта и съобщенията. Видно от съдържанието на акта,
2
възпроизведено и в НП, то в същите е посочено, че на Дружеството-
жалбоподател, е бил съставен акт и НП за това че на 15.06.2022 г. около 14:00
часа в гр.Перник, ул.Отец Паисий №2, сградата на ОО-АА Перник, при
извършена тематична проверка на основание Заповед №РД-12-1837/15.06.22г.
на транспортното дружество **********, притежаващо лиценз на Общността
№10044 за пътнически превози , валиден до 24.07.2028г., било констатирано
следното: Превозвачът ********** не е организирал провеждането на
инструктаж на водачите , назначени в дружеството , относно спазване
изискванията на Регламент №561 от 2006г. и Регламент №165 от 2014г., който
инструктаж се удостоверява с подпис от всеки водач в книгата за инструктаж.
В НП АНО допълнително е посочил, че като е разгледал събраните по
административнонаказателната преписка доказателства и на основание
чл.53,ал.2 от ЗАНН, след като проверил акта за неговата законосъобразност и
обоснованост и преценил събраните доказателства, установил по безспорен
начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и
неговата вина като и съгласно изготвен доклад с рег.№ 11-56-7487/26.10.2022
г. в АУАН №324553/15.06.2022 г. преквалифицирам нарушението по т.1 от
чл.57, ал.4 от Наредба №11/31.10.2022 г. на чл.57, ал.4, изр.2 от Наредба
№11/31.10.2022 г. , като на Дружеството на основание чл. 105, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 200.00 /двеста/ лв.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били депозирани писмени
възражения по акта, като са били представени и писмени доказателства-
копие от книга за проведен инструктаж, като същите не са били обсъдени от
АНО изрично при издаване на НП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Наказателно постановление № 42-0003659 от 27.10.2022 г., издадено от Ч. А.
К. - и.д. Директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП;
чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, АУАН №324553/15.06.2022 г.,
констативни протоколи, възражение по чл.44 ЗАНН, и копия от инструктажна
книга към същото, Заверено копие от длъжностна характеристика на
актосъставителя, Заверено копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.;
Заверено копие на Заповед №355/19.09.2022 г., гласните доказателства по
делото, като съдът намира, че същите са достоверни и обективни и съответни
на събрания по делото писмен доказателствен материал.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, и в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
приложената по делото доказателствена съвкупност. АУАН също е издаден
от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно
представените заповеди.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
3
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
Административнонаказващият орган, сезиран с акта, приел
констатациите за доказани и издал обжалваното наказателно постановление,
като наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 57, ал. 4 от Наредбата.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът счита, че в случая са допуснати съществени нарушения на
закона, а отделно от това нарушението е останало и недоказано. Това е така
по следните причини:
Първо, производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на
АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат
съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.
52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по
преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено
от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с
дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се "повдига
обвинение" за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето
възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и
именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на
нарушителя. В този смисъл в конкретния случай в АУАН липсва посочване
на точна дата и място, на която е извършено твърдяното нарушение.
Посочено е само АУАН и НП не били съобразени с императивните
изисквания, съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, по следните
съображения: в акта и в НП е посочена само датата на констатациите-„на 15
юни 2022 г. са извършили проверка по писмо в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“- град Перник..”, не е посочена датата на
нарушението при положение, че се касае за отрицателен факт- бездействие,
което само по себе си е съществен порок на акта и НП, и е императивно
изискуемо съгласно посочените разпоредби на ЗАНН. Времето на извършване
на административното нарушение е определящо и за приложимия материален
и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това води до извода, че е с
непосочването на дата на извършване на вмененото нарушение е допуснато
съществено нарушение на процедурните правила, което самостоятелно налага
4
отмяна на издаденото наказателно постановление. В горния смисъл са и
Решение № 185/06.02.2018 г. по к. н. а. х. д. № 3277/2017 г. на АдмС-Бургас;
Решение № 1246/29.06.2016 г. по к. н. а. х. д. № 833/2016 г. на АдмС-Бургас и
много други.
Отделно от това, вменената за нарушена разпоредба на чл. 57, ал. 4
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари предвижда задължение за търговските дружества, които
извършват международен превоз на пътници и товари, притежават лиценз на
Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено
от него длъжностно лице, да инструктират водачите да спазват Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (Е.) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (Е.) № 3820/85 на Съвета (ОВ, L 102 от 11 април 2006 г.),
Регламент (Е.) 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно
контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт (ОВ, L 370 от 31 декември 1985 г.) или съответно на
AETR, като провеждането на инструктажа следва да се удостовери от водача
с подпис в книгата за инструктаж.
Съгласно чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози на
превозвач, който не е осигурил на водача необходимата информация съгласно
Регламент (ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага
имуществена санкция 2000 лв.
Доколкото за административнонаказващият орган липсата на
провеждане на инструктаж се явява отрицателен факт, е предвидено в чл. 57,
ал. 4, изр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари изискване за удостоверяването на проведения
инструктаж от водачите с подпис в книга за инструктаж с цел фактът на
провеждането на инструктажа да бъде доказан в хода на
административнонаказателното производство. За посочената в същата
разпоредба книга за инструктаж няма предвиден нормативно установен
образец за необходимо съдържание или изискване за начина на воденето на
инструктажа – първо, такава книжа за инструктаж в заверено копие е
представена към възражението по чл. 44 от ЗАНН, която е останала извън
полезрението на АНО и не е коментирана. На следващо място, видно от
разпоредбата АНО не е оборил и възражението в жалбата, че Дружеството не
попада въобще в обхвата на същата, още повече, че от констативните
протоколи по делото се установява маршрутът на движение на процесните
МПС-та, и същият е в рамките на община Перник и действително е
проверимо и установимо с общодостъпни средства, че не надвишава 50 км, а
видно от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета Текст от значение за
ЕИП. и в частност Член 3 от същия- Настоящият регламент не се прилага към
автомобилен превоз с: превозни средства, използвани по редовни линии,
когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра;, тоест
5
съдът намира, при положение, че доказателствената тежест да обори това
възражение в жалбата е на АНО, че същият действително не го е сторил и
следователно следва да се приеме, че видно от разпоредбата това възражение
е основателно и само по себе си е достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП
Още повече, че в тази част РЕГЛАМЕНТИ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари
2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт действително препраща
към цитираното по-горе изключение.
Видно и от самата цитирана за нарушена норма, то фактическият
състав на същата остава изцяло недоказан по делото.При това положение
твърдението на АНО, че за дружеството е било налице задължение по чл. 57,
ал. 4 от Наредбата, което то не е изпълнило, са недоказани, а от там издадено
НП е незаконосъобразно.
На следващо място, погрешно е определена и санкционната
разпоредба:При така описаното нарушение, наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/, съгласно която норма, за нарушения на ЗАвтП и на подзаконовите
нормативни актове, издадено въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Съгласно чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози на превозвач,
който не е осигурил на водача необходимата информация съгласно Регламент
(ЕС) № 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага
имуществена санкция 2000 лв., т.е., пределно ясно е, че на ЮЛ е наложена
имуществена санкция за това, че „не е организирал провеждането на
инструктаж на водачите , назначени в дружеството, относно спазване
изискванията на Регламент №561 от 2006г. и Регламент №165 от 2014г., който
инструктаж се удостоверява с подпис от всеки водач в книгата за
инструктаж.”, подлежащо на санкциониране на основание чл. 104, ал. 5 от
ЗАвт, а не по посочената чл.105, ал.1 ЗАВТ. Следва да се отбележи, че
провеждането на инструктажа цели на водачите да се предостави
необходимата информация за изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006,
тъй като съгласно чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози именно
неосигурявянето на необходимата информация съгласно Регламент (ЕО) №
561/2006 на водача от страна на превозвача се санкционира с предвидената в
закона имуществена санкция. Това съществено нарушение също е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на НП, право на разноски възниква
за въззиваемата страна, но същата не е направила надлежно искане в тази
насока и такива не следва да се присъждат.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №42-0003659/27.10.2022 г.,
издадено от Ч. А. К. - и.д. Директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на "****" ООД,
**************, ЕИК:***********, с управител М. К. М., за извършено
нарушение по чл.57, ал.4, изр.2 от Наредба №11/31.10.2022 г. на МТС, на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200.00 /двеста/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7