МОТИВИ
към присъда № 7/28.01.2011 г. по НОХД № 2712 по
описа на Добричкия районен съд за 2009 г.
На 07.12.2009 г. Районна
прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 978/2008 г. по описа на Първо
РУ на МВР - гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство
пред първа инстанция против Г.А.И. ***, ЕГН ********** за извършено
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.
209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Г.А.И. на неустановени дати в края на месец август 2008 г. в гр.
Добрич, при условията на продължавано престъпление и при повторност в
немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал у Г.Н.С. и П.В.П.,*** заблуждение и с това причинил на Г.Н.С. ***
имотна вреда в размер на 800 лева /първоначално за 200 лева, а впоследствие за
600 лева/, а на П.В.П. *** имотна вреда в размер на 664 лева /сумата от
500 лева и 164 лева, представляващи
стойността на мобилен телефон марка ***************”/ или общо 1464.00 /хиляда четиристотин шестдесет и четири/ лева.
Редовно призовани за
съдебно заседание пострадалите от деянието, предмет на обвинителния акт –
св.св. Г.Н.С. и П.В.П. не се явяват, не се представляват, не депозират по делото
граждански искове.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК
изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371,
ал. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие,
като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанията му се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2, съдът да определи наказанието при приложението
на чл. 55 от НК под най-ниския предел, а именно – лишаване от свобода за срок
от 11 месеца, чието изпълнение да не се отлага с изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание лишаване от
свобода под минимума, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок.
По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от защитника
си.
На дадената му последна дума подсъдимият изразява съжаление за стореното.
След като обсъди и
прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В края на месец август
2008 г. св. Г.Н.С. *** решил да премине курс за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство. За целта пристигнал в гр. Добрич и
в района на автогарата се запознал с подс. Г.А.И., който му се представил като
инструктор на име М. Последният се ангажирал с провеждането на курса на цена от
1 000 лева. Подсъдимият поискал от св. С. първоначално сумата от 200 лева,
както и негова снимка и ксерокопие на личната му карта. Около седмица след това
свидетелят С. му предоставил същите. След време подсъдимият и св. С. отново се
срещнали и тогава последният управлявал лек автомобил марка “*********”,
модел “**************” в гр. Добрич. Освен това подс. И. му поискал
още 600 лева за курса. Св. С. го попитал дали и брат му П.В.П. ще може да
премине курс за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, при което получил утвърдителен отговор. Подсъдимият му
обяснил, че цената на курса за брат му, който нямал навършени 18 години е 500
лева, а свидетелството за управление на моторно превозно средство щял да получи
след като навърши пълнолетие. На следващия ден свидетелите С. ***. Св. П. дал
на подсъдимия своя снимка и копие на личната си карта. Подсъдимият И. заплатил
на св. С.Н.Н., който бил инструктор по теория и управление сумата от 20 лева за
провеждането на един учебен час със свидетелите С. и П.. Последните управлявали
учебния автомобил на свидетеля Н. марка “***********” по пътя от гр. Добрич
до гр. Г* обратно. Подс. И. поискал от св. П. мобилния му телефон
марка “Моторола”, модел “L7” за временно ползване,
но след като го получил не му го върнал. В следващите дни св. С. предоставил на
подсъдимия сумата от 600 лева за своя курс, както и сумата от 200 лева за курса на свидетеля П.. В последствие
подсъдимият започнал да се укрива от свидетелите С. и П., които тогава
разбрали, че са измамени.
Видно от заключението на
вещото лице по изготвената и приета от съда оценъчна експертиза, стойността на
мобилния телефон марка “***********”, модел “L7”
възлиза на 164.00 лева.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: протокол за разпит
на св. Г.С. от 29.01.2009г., протокол от
29.01.2009г. по нчд № 206/2009г. по описа на ДРС, протокол от 29.01.2009г. по нчд № 207/2009г.
по описа на ДРС, протокол за разпит на
св. Г.С.
от 21.04.2009г., протокол за разпит на св. П.П., протокол за разпит на обв. Г.И. от
15.04.09г., протокол за разпит на обв. И.
от 21.04.09г., характеристика на Г.И.,
справка за съдимост с рег. № 3530/14.10.2008г., справка от ОСС – Добрич
от 14.10.2008г., справка от ОД на МВР
–Добрич с рег. № 41871/15.10.2008г.,
справка от ОД на МВР – Добрич с рег. № 3958/9.04.2009г., справка от
Служба по вписвания от 14.04.2009г., протокол за разпит на св. Д.Р., протокол
за разпит на св. С.Н., протокол за
оценъчна експертиза № 58/14.04.2009г., експертно решение №
156/26.01.2010г., служебна бележка от
03.02.2010г., справка с рег. № 22609 от
18.05.2010г., справка за съдимост с рег.
№ 1372/15.05.2010г., бюлетин за
съдимост направление за хоспитализация ,
експертно решение от 15.05.2009г.,
амбулаторен лист № 932/20.05.2010г.,
служебна бележка от МБАЛ –
Балчик, справка от МБАЛ – Балчик с изх. № РД -409/16.06.2010г., експертно
решение № 1545/02.06.2010г., медицинско
направление кат. № 102/09.11.10г., съдебно медицинска експертиза, както и
представените в днешното съдебно заседание протокол № 18/07.01.2011г. и
протокол на медицинска комисия.
Изложената фактическа
обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Г.А.И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на
неустановени дати в края на месец август 2008 г. в гр. Добрич, при условията на
продължавано престъпление и при повторност в немаловажен случай, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у Г.Н.С. и П.В.П.,***
заблуждение и с това причинил на Г.Н.С. *** имотна вреда в размер на 800 лева
/първоначално за 200 лева, а впоследствие за 600 лева/, а на П.В.П. *** имотна
вреда в размер на 664 лева /сумата от 500
лева и 164 лева, представляващи стойността на мобилен телефон марка “**********
7” или общо 1464 /хиляда четиристотин шестдесет и четири/ лева.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото
доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние.
От обективна страна:
-
Относно предмета на измамата и изпълнителното деяние:
Предмет на
посегателството по чл. 209 от НК е имуществото, оценено в състоянието, в което
са намира към момента на извършване на деянието /Решение № 261/5.VІ.1976 г. І
н.о. на ВС/.
Освен имуществото,
предмет на измамата е и личността на измамения, у когото е било възбудено или
поддържано заблуждение или е използвана
неговата неопитност и неосведоменост, в резултат на което той е бил подведен да
извърши акт на имуществено разпореждане, причинявайки по този начин имотна
вреда. Според съдебната практика, измамата по чл. 209 от НК е възможна само по
отношение на физическо лице, т.е. заблуденият не може да бъде юридическо лице.
В настоящия случай,
съдът въз основа на събраните гласни и писмени доказателства намира за
безспорно установено, че подс. И. е осъществил и двете формите на
изпълнителното деяние, визирани в чл. 209, ал. 1 от НК, а именно – “възбуждане”
и “поддържане”. Характерно за първата форма е, че чрез нея се въздейства върху
съзнанието на измаменото лице, като у него се създава невярна, погрешна
представа за определени факти или обстоятелства.
Безспорно е
установено, че подс. И. е възбудил заблуждение у св.св. Г.С. и П.П.. Това е
така, защото у изброените лица, подс. И. е формирал неправилна представа, че
срещу сумите, които са му били предадени, същите ще изкарат курс за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Подсъдимият е
формирал неправилната представа чрез активни действия – представяйки се за
инструктор и организиране на инцидентни учебни часове по управление на моторно
превозно средство чрез св. С.Н.. Налице е и втората форма на изпълнителното
деяние – “поддържане”. То се изразява в това, че подсъдимият и след изтичане на определен
период от време е убеждавал пострадалите, че курсът ще започне, с което е
затвърдил и поддържал убеждението им, че действително подсъдимият И. е
инструктор и същите успешно ще придобият право да управляват моторно превозно
средство.
Налице е и форма на усложнена
престъпна дейност – продължавано престъпление, тъй като множеството деяния
осъществяват състава на едно и също престъпление, деянията са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
С присъда от 08.09.2004 г. по
н.о.х.д. № 501/2002 г. по описа на ДРС за извършено престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК на подсъдимия И.
било наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години. Присъдата влязла в
сила на 31.03.2005 г.
С оглед на това осъждане, деянието
на подсъдимия И. се явява повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като
подсъдимият е извършил деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, както и преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 1
от НК. Съдът намира, че процесното деяние, не представлява маловажен случай,
тъй като при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице “маловажен
случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици,
т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. Съдът намира, че с
оглед квалифициращият признак – повторност, както и сравнително високият размер на причинената
вреда не може и дума да става за маловажен случай.
- Относно престъпния
резултат – причиняване на имотната вреда:
Мотивирани от
погрешната представа, формирана от подсъдимия И., св.св. С. и П. са извършили
акт на имуществено разпореждане и по този начин е настъпил и престъпния
резултат – имотната вреда. Тя може да настъпи както в имуществото на измаменото
лице, така и в това на трето лице. В практиката се приема, че за
съставомерността на деянието не е необходимо да съществува идентичност между
измамения и ощетения. При това без правно значение е обстоятелството, И. облагодетелствал
ли се е или не.
От субективна страна:
Съдът
намира, че И е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Освен с пряк умисъл, подсъдимият Н. е
действал и с користна цел – да набави за себе си имотна облага.
Причините за извършване на деянието
са незачитането на правото на собственост и на установените в държавата правила
и норми, както и в стремежът му за набавяне на облаги по бърз и неправомерен
начин.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
Г.А.И. ********** ЕГН **********
Отегчаващи отговорността му
обстоятелства са наличието на лоши характеристични данни по местоживеене и
наличието на други неприключили наказателни производства.
Смекчаващи отговорността му
обстоятелства са чистото му съдебно минало /с оглед настъпилата реабилитация по
право/ и проявеното критично отношение към извършеното.
В настоящия случай
признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия
извършител.
Съгласно разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58 а от НК, респективно - чл. 55 от НК. Съдът намира, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде определено съобразно действащата към момента на извършване на
престъплението редакция на чл. 58 а от НК, тъй като същата е материално-правна
норма и като по-благоприятна следва да намери приложение, съгласно принципа,
прокламиран в чл. 2 от НК.
Предвиденото наказание
за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от е
лишаване от свобода от една до осем години.
Прилагайки разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът определи наказанието под най-ниския предел,
а именно – лишаване от свобода за срок от 11 месеца. Съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер
наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години.
С
оглед липсата на притежавано налично имущество, което може да бъде предмет на
изпълнение по алтернативно предвиденото наказание конфискация и на основание
чл. 45 от НК, съдът не е постановил такова спрямо подсъдимия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата, съдът е възложил на подсъдимия сторените по делото разноски в
размер на 30.00 лева по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич и 90.00 лева по сметка
на РС – гр. Добрич.
На основание
чл. 309 от НПК, съдът потвърди наложeната на
досъдебното производство спрямо подсъдимия мярка за неотклонение “Подписка” до
влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия : .
/ Данчо Д. /