Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 39
гр. Сливен, 17. 03. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на втори март, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 46 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Ж.И.Д., подадена
против Решение № 328 от 07.12.2021 г., постановено по АНД № 548 / 2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 21-0804-000619 от 26.02.2021 г., издадено от Началника на Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на Ж.И.Д., за нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно. Счита, че: при съставяне
на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения; нарушен е чл. 40, ал. 2
от ЗАНН; незаконосъобразно е ценена доказателствената стойност на официалните
документи в кориците на делото. Моли решението на Районния съд и обжалваното НП
да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага
допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че: съдебното
решение не кореспондира с доказателствата по делото; протоколът по чл. 10 от
Наредбата за установяване и контрол с технически средства не кореспондира с
АУАН; налице е разминаване в длъжността на актосъставителя, посочена в АУАН и
пред съда; нарушен е принципът на гласност на събиране на доказателства.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в
НП административно нарушение; направил е извод, че при издаването на НП не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; счел е, че наложените
наказания са определени правилно.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Установените
от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства.
Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с приложимото
право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 02.08.2020 г. в 10:18 ч. на път І-6, в с. Калояново, област Сливен, в посока
гр. Бургас, жалбоподателят, при разрешена максимална скорост в населено място
50 км/ч, е управлявал лек автомобил с Рег. № ………., собственост на „МашинБилдинг“ ЕООД с ЕИК: ……….., с измерена скорост 105 км/ч
и наказуема такава – 102 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%), установена с автоматизирано
техническо средство ARHCAMS1 № 11743СС и фиксирана в снимка № 0125895. За
констатираното нарушение - превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч в
населено място, на жалбоподателя е съставен АУАН от 26.01.2021 г., който му е
връчен на 08.02.2021 г. В АУАН е посочено, че е съставен по реда на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. Актосъставителят е приел, че водачът Д. е нарушил виновно чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, на 26.02.2021 г. е издадено
процесното НП.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената
максимална скорост на движение в населено място за управляваното от жалбоподателя
пътно превозно средство е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената
максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба
на чл. 182, ал. 1, т. 6, която в
разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган, както обосновано
е приел и Районният съд.
Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Твърденията на жалбоподателя,
че при съставяне на АУАН са допуснати
съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Съставеният АУАН съдържа
съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен
в отсъствие на нарушителя, като по делото са представени доказателства по
смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за редовно връчена на нарушителя покана за
съставяне на АУАН, в която покана изрично му е указано, че при неявяване ще му
бъде съставен АУАН в негово отсъствие. Констатациите в съставения на 26.01.2021
г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство.
Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите
в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от
закона доказателствена сила.
С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно
приложение на материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразено
е изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, според което се издава електронен фиш
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки. В разглеждания случай, за установеното
нарушение е предвидено, освен наказание глоба, и лишаване от право да се
управлява МПС, поради което законосъобразно за административното нарушение е
съставен АУАН и въз основа на него е издадено НП. Изпълнени са и изискванията
на чл. 188 от ЗДвП, като е ангажирана отговорността на лицето, на което,
съобразно приложената в преписката декларация, е предоставено управлението на
процесното МПС, собственост на юридическо лице.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, свързани
с доказателствената стойност на Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система – съставен по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./. В
протокола са отразени: местонахождението
на мястото за контрол – в населено място; общото ограничение на скоростта – 50 км/ч;
липсата на пътен знак за ограничение на скоростта, която да е различна от
разрешената скорост за населено място; режима на измерване – стационарен; име,
фамилия и подпис на служителя; начало и край на работа на техническото
средство. От изложеното следва, че протоколът е попълнен съгласно приложението,
посочено в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Допуснатата в
протокола грешка относно общия брой установени нарушения за времето на работа
на автоматизираното техническо средство, не води до обоснован извод за липса на
нарушение, извършено от жалбоподателя, което нарушение е установено, както от
съставения АУАН, така и от изготвената с техническото средство снимка №
0125895, имаща качеството на веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Не е налице и твърдяното от
жалбоподателя несъответствие между протокола и АУАН. Посоченият в АУАН пътен
знак Д11- „Начало на населено място“, правилно не е отразен в протокола,
доколкото разрешената скорост в населеното място не е различна от
регламентираното в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП общо правило, забраняващо на водача на
ППС при избиране скоростта на движение да
превишава 50 км/ч.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя,
свързани с длъжността на актосъставителя и събирането на гласни доказателства.
Както в АУАН, така и при разпита пред съда, посочената от актосъставителя
длъжност е м. а. в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен. Свидетелските
показания са събрани надлежно от съда, като същите кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 328 от 07.12.2021 г.,
постановено по АНД № 548 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Ж.И.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: