РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев.
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600093 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимата С. Ц. С. за виновна в това, че на 04.09.2020 г. в землището на с.
К., обл. П., на път I-6 гр. С. – гр. Б., при км 265+600 м, при управлението на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Х.“, модел „А.“ с
************, е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 16 ал. 1,
чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на
повече от едно лице- на Л. Л. Л. и на Р. Г. Ц. и на основание чл. 343, ал. 3, пр.
пето, б. „б“, пр. първо, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл.342, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 2, ал. 1
от НК я осъдил на четири години лишаване от свобода, като я е признал за
невиновна да е нарушила чл.20 ал.2 от ЗДвП и я оправдал по обвинението в
тази му част.
1
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определил първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на така наложеното на подс. С. Ц. С. наказание
четири години лишаване от свобода.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лишил
подсъдимата от правото да управлява моторно превозно средство за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските по
делото.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимата, с
която се изразява несъгласие с отказа на съда да разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 ,т.2 НПК, с размера на наложеното
наказание и начина му на изтърпяване. Претендира се намаляване на размера
на наказанието и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК.
Срещу присъдата е постъпила жалба от повереника на частните
обвинители. В жалбата се отправя упрек към първоинстанционния съд, че не е
съобразил грубите нарушения на правилата за движение по пътищата,
допуснати от подсъдимата и особеностите на конкретно извършеното деяние и
така е определил едно занижено наказание. Претенцията е наказанието
"лишаване от свобода“ да бъде завишено и ориентирано около средния
размер, предвиден в закона, а наказанието „ лишаване от право да се
управлява МПС“ също да бъде завишено в максимален размер.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
предлага жалбата на защитника на подсъдимата и жалбата на повереника на
частните обвинители да се оставят без уважение, като намира, че наложеното
наказание е справедливо. Предлага присъдата да бъде изменена, като
подсъдимата бъде оправдана да е извършила нарушението по чл.16 от ЗДвП,
като счита, че подсъдимата не е навлязла в лентата за насрещно движение,
защото е искала да се движи там, а защото е изгубила контрол над
автомобила. В останалата част предлага присъдата да бъде потвърдена.
Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата си, респ.
предлага жалбата на защитника на подсъдимата да се остави без уважение и
сочи, че обстоятелства, имащи значение за определяне на отговорността на
подсъдимата не са отчетени и правилно оценени от първата инстанция и
наказанията се явяват занижени, а от там и явно несправедливи.
2
Частния обвинител Б. Р. – Л. иска справедлива присъда.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. Счита, че наложените
наказания не са определени в справедлив размер и са явно завишени. Намира
отказа на съда за прилагане на диференцираната процедура по гл. 27-ма НПК
за незаконосъобразен. Иска намаляване на размера на наказанието „ лишаване
от свобода“ и отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимата изказва съжаление и съболезнования на семейството на
загиналия млад мъж и иска справедливост.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата С. Ц. С. била правоспособен водач на МПС за категория
„B“ и „АМ“ с издадено и чуждестранно свидетелство за управление на МПС.
На 18.08.2018 г. подс. С. С. регистрирала на свое име в ОД на МВР-
Стара Загора лек автомобил марка „Х.“ модел „А.“ с **************, който
управлявала, докато пребивавала на територията на Република България.
Автомобилът бил с дясна дирекция за управление, като поради тази причина
позиционирането на водача на МПС било на предна дясна седалка.
На 04.09.2020 г. сутринта подс. С. С. потеглила от гр.К. с посочения
автомобил марка „Х.“ А.“ с **************, заедно с майка си - Р. Г. Ц. към
Летището в гр. С., за да посрещне сина си – свид. Р. К. П., който пристигал в
страната от В.. Подсъдимата управлявала горепосочения автомобил по
Републикански път I – 6, в посока С., като около 09 часа наближили с майка й
гр. К..
Времето било слънчево и сравнително топло, с добра видимост, като
пътното платно било с равна, но все още мокра асфалтова настилка, тъй като
малко преди това бил валял дъжд, а движението в посока към гр. К. не било
натоварено.
Преди отбивката за с. К., находяща се на км.265+600 в ляво по
посочения главен път спрямо посоката на движение на подсъдимата, тя
настигнала лекотоварен автомобил марка „Ф. Т.“ с **************, който бил
3
управляван от свид. Т. К. М. и в който като пътник се возил свид. С. Л. Л..
Лекотоварният автомобил, се движел със скорост от около 80км/ч. и подс. С.
С. предприела изпреварване на него и на движещия се пред него друг
автомобил, като със значително по-висока от тях скорост успяла да ги
изпревари. Непосредствено след това следвал десен по посоката на
движението на подсъдимата остър завой, сигнализиран с пътни знаци
указващи острия завой и това, че изпреварването в района е забранено, като
подсъдимата предприела маневра да се върне в своята пътна лента. Вследствие
на все още мократа настилка и високата й скорост на движение от 136км/ч.,
много близка до критичната за възможното преодоляване на този завой от
137км/ч., подсъдимата загубила контрол над автомобила си, той изгубил
сцепление с пътната настилка, вследствие на което и странична устойчивост,
задницата му поднесла в лява посока и той отново навлязъл в насрещната лява
/южна/ пътна лента.
В същото време, в нея се движел Л. Л. Л., който управлявал леко-товарен
автомобил марка „Ш. Р.“ с *************** със скорост от около 72км/ч.
Движейки се в лентата си, той наближил находящата се вдясно по посоката му
на движение отбивка за с. К. и с. В., но тъй като пътувал за село в близост до
гр. П. Б., продължил по основното направление на пътя.
Зад него на разстояние, равняващо се на дължините на две-три коли със
същата скорост, се движел лек автомобила марка „Б********“ с
***************, управлявал от свид. К. В. В. от гр. П.. В него на предна
дясна седалка била свид. М. Н. И., която си пишела по телефона с нейна
приятелка и не следила внимателно движението. Когато автомобилите
управлявани от Л. Л. и този на свид. В. наближили левия по посоката си на
движение завой на пътя, сигнализиран като опасност от двата му края с
предупредителен знак „А-1“/опасен завой на ляво/ и забранителен „В-
24“/забранено изпреварването на МПС/, внезапно от завоя с висока скорост
изскочил насрещно движещият се автомобил марка „Х. А.“, управляван от
подс. С.. Задната му лява част поднесла странично в същата посока, при което
преминала през очертания на пътното платно остров за безопасност и след
това навлязла в лентата на движение на Л. и свид. В.. Последвал почти
мигновен удар в лявата /южната/ пътна лента между леките автомобили „Х.
А.“ и „Ш. Р.“, който удар бил в лявата странична част на първия автомобил и в
предната лява част на втория. Същият бил изключително силен и двата
4
автомобила получили деформации и се завъртели като се установили в
напълно различно от първоначалното на сблъсъка си положение. Лекият
автомобил „Х. А.“ се позиционирал в двете насрещни пътни ленти, почти
напълно в тази за движение направо, но с направление запад-изток /обратно на
първоначалното си/, а лекият автомобил „Ш. Р.“ излязъл в дясно на банкета на
двете ленти в посоката си на движение, като обаче бил с точно обратното на
първоначалното си преди сблъсъка направление /изток-запад/.
Свид. М. И., която си пишела на телефона със своя приятелка не видяла
движението на управлявания от подсъдимата лек автомобил и настъпването
на самата катастрофа. Вниманието й било привлечено от рязкото задействане
на спирачките от страна на приятеля й, при което тя видяла как двата
автомобила след удара се отделят един от друг, завъртат се и автомобила
“Ш.“, който преди това се движел пред тях се обърнал с предницата си към тях
и се движи към тях, като за да избегне удар с него, приятеля й- свид. К. В.
навил волана на дясно, а след като спрял, слязъл и тръгнал към двата
катастрофирали автомобила.
В последствие от свид. В., свид. М. И. разбрала, че лекия автомобил
„Ш.“ бил ударен от насрещно движещата се друга кола, която навлязла в
тяхната лента за движение. В 09.11.21ч. свид. М. И. позвънила на „НСТ-112“,
където подала сигнал за настъпилото ПТП на дежурния оператор.
Междувременно свид. С. Л. и свид. Т. М., които пътували в лекотоварния
автомобил „Ф. Т.“, поради завоя не успели да видят настъпването на ПТП-то.
Пристигайки на местопроизшествието, те възприели позиционирането на
двата участващи автомобила вече след него. Виждайки силно деформираните
автомобили свид. Л. в 09:11:12 ч. се обадил на „НСТ-112“, като съобщил за
настъпилата катастрофа. След това двамата със свид. М. отишли на място,
където видели, че лекия автомобил марка „Х.“ е с десен волан и в него са
пътували две жени, по-младата от които го управлявала. Същата изглеждала в
шок, като само питала за майка си, за която разбрали, че е по-възрастната
жена, която установили, че вече е починала. Свид. Л. извадил от колата
подсъдимата и я оставил на земята до нея, след което отишъл до другата кола,
където видял млад мъж, който обаче въпреки, че бил жив бил в неадекватно
състояние. Същото било възприето и от свид. В. и свид. М. при
приближаването им към автомобилите.
5
След като сигналът за настъпилото пътно транспортно произшествие
бил предаден от „НСТ-112“ на компетентните служби, към мястото на
катастрофата били изпратени екипи на МВР, Спешна помощ и Пожарна и
аварийна безопасност.
На местопроизшествието пристигнали свид. С. И. И. и свид. П. Д. Л. –
младши авто - контрольори при РУ на МВР-
К., както и свид. Н. И. И.- фелдшер в ФСМП- К..
При пристигането си в района на местопроизшествие, полицейските
служители установили самоличността на участниците в ПТП- то и
управляваните от тях автомобили, както и свидетелите на станалото. Поради
значителните деформации и на двата автомобила се наложило служителите на
Пожарна и аварийна безопасност да предприемат действия по
освобождаването на пострадалите и изваждането им от автомобилите. При
това била установена настъпилата смърт на лицето Р. Ц., а за водача на лекия
автомобил „Ш.“ първоначално било установено че е жив, макар и в много
тежко състояние. Същият бил в безсъзнание, неадекватен, със затруднено
дишане и слаб пулс, поради което бил качен в линейката и незабавно
започнали да се извършват животоспасяващи процедури, но въпреки тях, още
на място Л. Л. Л. починал.
Поради настъпилата смърт на две лица се изчакало пристигането на
специален автомобил, който да ги превози за аутопсия до гр. П., а подс. С.,
която се оплаквала от силни болки в кръста, била откарана с едната линейка
към гр. П., като преди това й бил извършен тест за употребата на алкохол,
който не отчел наличие на такъв.
На място пристигнала и дежурната следствено-оперативна група, която
извършила оглед на местопроизшествие в присъствието на авто експерт, за
което бил съставен протокол и фотоалбум.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
Съдебномедицинска експертиза на труп № 177/2020 г. /т. 1, лист 104-109/,
видно от чието заключение при огледа и аутопсията върху трупа на Р. Г. Ц. на
73г. били установени множество травматични увреждания, които били
причинени по най- общия механизъм на удар или притискане с/или върху
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, каквито по своя
характер са и уврежданията получени в купето на автомобила при възникване
6
на ПТП. Установените травматични увреждания съответствали по начин и
време да са получени при ПТП станало на 04.09.2020 г., в което Ц. е участвала
в качеството си на пътник в лек автомобил блъснал се в леко-товарен
автомобил. Възникването им било в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия инцидент и с настъпването на смъртта.
От заключението по назначената Съдебномедицинска експертиза на
труп №178/2020 г. /т.1, лист 113-118/, се установило, че при аутопсията на
трупа на Л. Л. Л. на 34 г. били
установени множество травматични увреждания, които са били
причинени по най-общия механизъм на удар или притискане с/или върху
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, каквито по
характеристика са и травматичните увреждания получени в купето на
автомобила при ПТП. Установените травматични увреждания и настъпилата
смърт са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното на 04.09.2020 г.
ПТП, в което Л. Л. е участвал в качеството си на водач на автомобил, блъснат
от лек автомобил.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и тройна
автотехническа експертиза /том 2, лист 140-173/, от чието заключение се
установява, че ударът е настъпил в южната лента на платното за движение на
място, което се намира: по дължина на 1 ÷ 1,5 м западно от Ориентир № 2
приет в протокола за оглед, а по широчина на 6,5 ÷ 7,7 м южно от северната
граница на платното за движение. Скоростта на движение на л.а. „Х. А.“ в
момента на удара е била около 136 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Ш. Р.“
в момента на удара е била около 72 км/ч. При липса на обективни данни за
намаляване на скоростта на двата автомобила преди момента на удара е
прието, че това е била скоростта им на движение и преди произшествието.
Максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде
преодолян завоя в конкретната пътно- климатична обстановка без опасност от
странично занасяне на л.а. „Х. А.“ е била 137 км/ч. Скоростта на движение на
л.а. „Х. А.“ е била около 136 км/ч, т.е. близка по стойност до критичната.
Скоростта на л.а. „Х. А.“ е била технически несъобразена с радиуса на десния
завой, а също така е била и над нормативно определената. Вещите лица са
приели, че в случая е нямало технически условия, които да са налагали
движение на л.а. „Ш. Р.“ със скорост по-ниска от 72 км/ч. Скоростта на л.а.
7
„Ш. Р.“ следва да е била съобразена с нормативно определената. Скоростта на
л.а. „Х. А.“ е била технически несъобразена с радиуса на десния завой, а също
така е била и над нормативно определената. След като е навлязъл в завоя със
скорост 136 км/ч, водачът на л.а. „Х. А.“ вече е нямал техническа възможност
да избегне произшествието. Според вещите лица в
анализираната пътна ситуация, при реакция със спиране в момента на
загубата на странична устойчивост и навлизане на л.а. „Х. А.“ в лявата лента,
водачът на л.а. „Ш. Р.“ е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а. „Х. А.“ би имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако се бе движил със скорост по-
малка от критичната и комфортната съобразена с радиуса на десния завой т.е.
със скорост по-малка от 110 км/ч. Колкото скоростта на л.а. „Х. А.“ е по-малка,
толкова вероятността от загуба на контрол е по- малка. Водачът на л.а. „Ш. Р.“
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се бе
движел със скорост по-малка от 31 км/ч, въпреки това обаче, поради
насрещното движение на л.а. „Х. А.“, удар пак би настъпил. Скоростта на
движение на л.а. „Х. А.“ е била около 136 км/ч., т.е. близка по стойност до
критичната съобразно радиуса на десния завой, поради което л.а. „Х. А.“ е
загубил странична устойчивост при движение в завоя и така е навлязъл в
лявата лента. Л.а. „Х. А.“ е загубил странична устойчивост при движение в
завоя и така е навлязъл в лявата лента. Пътят изминат от л.а. „Х. А.“ от
момента на загубата на странична устойчивост и навлизането му в лявата
лента до мястото на удара е бил около 39,89 м.
Била назначена и изготвена е и съдебно-психиатрична експертиза /т.2,
л.181-189/, съгласно заключението на която психиатричното състояние на С.
Ц. С., ЕГН ********** преди и по време на извършване на деянието е било
обичайното за нея и няма болестен характер. Осъзнаването на
произшествието и неговите последици непосредствено след случилото се е
причинило Остра реакция на стрес. Няма обективна причина – заболяване или
мозъчна увреда, които да обуславят паметови нарушения у С.. Касае се за
защитна амнезия – целенасочено избягване на възпроизвеждане на нежелани,
травмиращи събития и факти. Няма данни, за каквото и да е психическо
заболяване към датата на изследването, както и към датата на деянието –
04.09.2020г. Подс. С. може да участва в наказателното производство, като
8
обвиняема, да организира защитата си и да носи наказателна отговорност.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена Химическа
експертиза /т.2, л.77/, съгласно заключението на която в изпратените за
изследване проби кръв, взети от лицето Л. Л. се доказал етилов алкохол в
количество 0,23 промила в кръвта.
Назначена и изготвена в ДП е и Съдебна химико-токсикологична
според чието заключение от извършените изследвания на предоставените
проби кръв и урина от трупа на Л. Л. Л. не се установило присъствие на
наркотични и упойващи вещества.
Била е назначена и изготвена в ДП е и Съдебна химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза /т.2, л.135-137/ от чието заключение се
установява, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и
урина от лицето С. Ц. С. не се установило наличие на наркотични вещества.
Идентифицираният в урината лекарствен продукт трамадол (централно
действащ опиоиден аналгетик, класифициран в Списък III (Рискови вещества)
на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични към ЗКНВП, както и метоклопрамид (антиеметичен лекарствен
продукт) се прилагат в болнични условия при реанимационни и терапевтични
дейности. Поради тази причина вещите лица са приели , че присъствието на
двата медикамента се дължи на такъв вид манипулации (ятрогенен характер).
В хода на воденото досъдебно производство е била изискана
информация от „Национална система 112“, от отговора на която и приложения
към него CD /т.2 л. 200-203/ е видно, че за посоченото горе ПТП са постъпили
две обаждания, първото от които от свидетеля С. Л. Л. и второто от
свидетелката М. Н. И..
Изискана е и приложена информация от АПИ – Областно пътно
управление П., /т.2, л.193-198/ с приложена скица за района на
местопроизшествието, онагледена и със снимков материал.
В хода на разследването било установена, че в района на ПТП няма
охранителни камери, други свидетели очевидци не били установени.
Съдът е намерил, че описаната по-горе фактическа обстановка се
установила по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимата,
от показанията на свидетелите, от заключенията по назначените експертизи,
9
както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Производството в Окръжния съд е преминало по общия ред, след като
съдът е отказал да проведе диференцираната процедура по глава Двадесет и
седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция/ при изрично направено искане в тази насока от подсъдимата в хода
на проведеното разпоредително заседание.
Така приетата от първоинстанционният съд, изцяло инкорпорирана в
настоящите мотиви и неоспорена от страните фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата С., първата инстанция е извършила всички
необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти
относно настъпилото ПТП, по които факти спор между страните няма.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и е намерил
тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви и ги
кредитирал.
Обосновано са кредитирани от първата инстанция и заключенията по
назначените експертизи. Те са изготвени компетентно, от надлежните
специалисти и са обосновани и пълни. Поради това включването им в
доказателствения материал е правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалните императиви.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимата С. е осъществила от обективна страна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. пето, б. „б“, пр. първо, вр. ал.
1, б. „в“, вр. чл.342, ал. 1 НК.
По приложението на материалния закон.
При служебната проверка и вън от оплакванията на страните,
настоящият състав констатира неправилно приложение на материалния закон
при изпълване с необходимото фактическо съдържание на „бланкета” на
приложимата правна норма по чл.343 НК.
Окръжният съд е приел, че подсъдимата С. при управление на лекия
автомобил е нарушила чл. 16 ал. 1, чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, които
нарушения е намерил да са в пряка причинно-следствена връзка с
10
настъпилият вредоносен резултат.
Този извод е правилен и доказателствено обезпечен, само досежно
нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. По делото е установено и
не се спори от страните, че подсъдимата се е движила с превишена скорост от
137 км/ч при разрешена такава от 90 км/ч. Именно движението с превишена
скорост е довело да загуба на управлението на автомобила и до навлизането
му в лентата за насрещно движение, по която се е движил л.а. „Ш.“
управляван от пострадалия Л. Л. и последвалия удар в него. Така очертаното
нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, довело до настъпване на ПТП се намира се в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и
обосновано съдът е преценил, че то е от категорията, ангажиращи
наказателната отговорност на С..
Не може обаче да бъде приета за правилна аргументацията, с която
Окръжния съд е обосновал причинно – следствената връзка между
нарушенията, обхванати от нормите на чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 НК и
резултата.
Съдът не е съобразил, че съгласно трайната съдебна практика по дела от
този вид, за осъждането на едно лице не е достатъчна констатацията, че то
като водач на МПС е нарушило императивни разпоредби, визирани в
специалния закон и правилник, а следва и да е доказано по категоричен начин,
че допуснатите нарушения са в причинна връзка с настъпилия противоправен
резултат.
Правилното решаване на този въпрос в принципен план има отношение
не само към виновността на дееца, но и към справедливостта на наложените
наказания, защото не без значение за обществената опасност на едно деяние и
на един деец е дали е извършено едно или повече нарушения на правилата за
движение, както и какви са особеностите и характера на тези нарушения.
Практика е държавното обвинение да се „презастрахова“, инкриминирайки
множество нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, често и такива, които не могат да
съществуват едновременно, или пък не са в причинна връзка с резултата.
Такъв е и настоящия казус и окръжният съд е следвало да анализира и да
редуцира инкриминираните с обвинителния акт нарушения на правилата за
движение по пътищата.
В тази връзка съдът не е преценил, че нарушенията на 16, ал.1 и чл.20,
ал.1 ЗДвП в конкретния казус не съществуват самостоятелно, а се явяват
11
последица от нарушението на чл.21, ал.1 ЗДвП. Съдебната практика е
категорична, че не е възможно едновременното приложение на основното и
произтичащо от него вторично нарушение на правилата за движение. В
случая, ако водачът се беше движил с разрешената скорост от 90 км/ч, той
нямаше да изгуби контрол върху управлението на автомобила и да навлезе в
лентата за насрещно движение, където е настъпило ПТП или казано с други
думи, ако се беше съобразил с разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП и допуснеше
ПТП, то тогава нарушенията по чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП биха могли да
обусловят търсене на наказателна отговорност. Ако обаче навлизането в
лентата за насрещно движение и блъскането на л.а. „Ш.“ е последица от други
нарушения на правилата за движение, както в случая на чл.21, ал.1 ЗДвП, то
отговорността на подсъдимата следва да се ангажира само на неговата
плоскост.
Обобщено, подсъдимата С. не е извършила нарушенията по чл.16, ал.1 и
чл.20, ал.1 ЗДвП, по които е била обвинена, призната за виновна и осъдена,
поради което присъдата в тази си част следва да бъде изменена, като
подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана да е
извършила тези нарушения на правилата за движение по пътищата.
По жалбата на защитата на подсъдимата за допуснати съществени
процесуални нарушения.
Защитата на подсъдимата поставя акцент в жалбата си върху
незаконосъобразност на отказа на съда да проведе съкратено съдебно
следствие при изрично заявено от подсъдимата съгласие за това.
За да бъде решен поставения от защитата въпрос на първо място е
необходимо да се проследи хронологията на развитието на цялото съдебно
производство.
При постъпване на обвинителния акт в Окръжния съд е било образувано
нохд № 1141/23 г. След извършване на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание на 03.07.2023 г. е било проведено
разпоредително заседание в състав - председател съдията П. М. и съдебните
заседатели И. Е. и П. П.. В разпоредителното заседание след като страните са
взели отношение по всички въпроси по чл.248 от НПК по изрично искане на
подсъдимата С. делото е било насрочено за разглеждане по общия ред. На
18.09.2023 г. е проведено първото съдебно заседание, в което е даден ход на
съдебното следствие. Делото е било отложено и съдебното следствие е
продължило и в съдебното заседание на 15.11.2023 г. И в това съдебно
заседание съдебното следствие е останало неприключено и делото отново е
било отложено за 10.01.2024 г. за продължаване на съдебното следствие за
12
събиране на допълнителни доказателства по искане на подсъдимата и
защитата й.
Междувременно единият от съдебните заседатели – И. Е. е подал молба
за отписването му от списъка на съдебните заседатели по здравословни
причини. Поради това и с оглед бързина на процеса и процесуална икономия с
разпореждане № 8/02.01.2024 г. съдията – докладчик е разпоредил да се
определи нов съдебен заседател, който да се яви за насроченото за 10.01.2024
г. съдебно заседание.
На 03.01.2024 г. с протокол за нов съдебен заседател е била избрана Л.
И. К..
На 10.01.2024 г. делото започнало отначало с нов съдебен състав с
председател съдията П. М. и съдебните заседатели Л. К. и П. П.. Съдът
уведомил страните, че с оглед принципа на неизменност на съдебния състав
делото следва да започне отначало с провеждане на разпоредително
заседание. Съдът провел разпоредителното заседание, в което защитниците на
подсъдимата С. са поискали делото да се разгледа по реда на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 НПК. Съгласие за това дала и
подсъдимата С., която изрично е заявила, че иска да признае фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт и дава съгласието си те да се ползват
при постановяване на присъдата. Останалите страни не са възразили по така
направеното от нея и защитниците й искане. Спазвайки императива, заложен в
разпоредбата на чл.252, ал.1 НПК съдът след провеждане на
разпоредителното заседание незабавно пристъпил към разглеждане на делото
по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27-ма НПК в хипотезата на
чл.371, т.2 НПК, като делото приключило в същото съдебно заседание с
постановяване на присъда, която била обявена на страните.
Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимия и повереника
на частните обвинители и с Решение №78/13.05.2024 г. по внохд №105/24 г.
Пловдивският апелативен съд я отменил и върнал делото за ново разглеждане
от друг състав в стадия на разпоредителното заседание.
След връщането на делото в Окръжният съд било образувано нохд
№1068/24 г. предмет на настоящата въззивна проверка. В разпоредителното
заседание на 11.07.2024 г. подсъдимата С. отново поискала делото да се
разгледа по реда на чл.371, т.2 НПК, като е заявила, че признава фактите и
13
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. След съвещание съдът
намерил това искане на подсъдимата за неоснователно, оставил го без
уважение и постановил делото да продължи по общия ред.
За да остави искането на подсъдимата за провеждане на съкратено
съдебно следствие на основание чл.371, т.2 НПК без уважение съдът е
намерил, че при предходното разглеждане на делото, а именно по нохд №
1141/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, което е образувано по същия
обвинителен акт, след провеждане на разпоредително заседание по делото на
03.07.2023 г., в което страните са взели отношение по всички въпроси по
чл.248 от НПК, сред които и налице ли са основания за разглеждане на делото
по реда на особените правила, делото е било насрочено за разглеждане по
общия ред и е проведено съдебно заседание по общия ред на 18.09.2023 г. В
това съдебно заседание е бил даден ход на съдебното следствие и са разпитани
свидетелите Б. В. Р., В. Л. Л., С. Г. Г., Д. Ц. С., Ц. Г. Г., Р. К. П. и К. Г. Б.. Това е
довело първата инстанция до извода, че е проведено съдебно заседание по
общия ред и съобразявайки указанията дадени от ВКС в т.3 на Тълкувателно
решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК, че след започване
на съдебното следствие по общия ред, е недопустимо да се преминава към
провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 373 ал.2 във
вр. с чл. 372, т. 4 от НПК е отказал да уважи искането на подсъдимата.
Така изложените съображения не могат да бъдат споделени.
Първата инстанция не е съобразила, че в съдебното заседание на
18.09.2023 г. съдебен състав с председател съдията П. М. и съдебните
заседатели И. Е. и П. П. независимо, че е бил даден на съдебното следствие
по общия ред и са били проведени няколко съдебни заседания, съдебното
следствие е останало неприключено, поради отписването на И. Е. от списъка
на съдебните заседатели по здравословни причини. След като И. Е. е загубил
качеството си на съдебен заседател за такъв била определена Л. И. К..
По тази причина делото е започнало отначало с нов /друг/ съдебен
състав в съответствие с логическото тълкуване на нормата на чл. 258, ал. 1
НПК, визираща единен състав от започване до завършване на съдебното
заседание. Затова, след като съдебното заседание е останало неприключило,
поради разпадане на състава на съда, тогава делото, в това число и съдебното
следствие законосъобразно са започнали отначало с новия съдебен състав, а
14
извършените от предходния съдебния състав процесуално – следствени
действия са изгубили процесуалната си стойност и значение.
Поради това разясненията на ВКС в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от
06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК не са относими към настоящия казус.
Забраната при започнало съдебно следствие да се преминава към провеждане
на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 373 ал.2 във вр. с чл. 372,
т. 4 от НПК е приложима само в случаите, когато съдебното следствие е
започнало по общите правила и продължило в рамките на съдебното
заседание в първоначалното първоинстанционно производство. Тази забрана
обаче не трябва да се абсолютизира и приложението й следва да бъде
преценяно спрямо конкретиката на всеки казус.
Очевидно настоящата процесуална ситуация не е такава. В случая
първоначалното първоинстанционно производство е това, което е започнало с
новия съдебен състав след смяната на съдебния заседател И. Е. със съдебния
заседател Л. К., именно защото е започнало отначало.
Поради това Окръжният съд е допуснал незаконосъобразен отказ за
провеждане на съкратено съдебно следствие, защото пред него не са
съществували процесуални пречки да разгледа делото по този ред в
хипотезата на чл.371, ал.2 НПК, при положение, че всички останали условия
провеждане на тази диференцирана процедура са били налице. Това
нарушение, допуснато от първоинстанционния съд обаче може да бъде
отстранено от настоящата инстанция, като наказанието на подсъдимата С.
бъде определено при условията на чл. 58а НК, в каквато насока са указанията
на ВКС, дадени в т.9 на тълкувателното решение, посочено по – горе.
По жалбата на защитата на подсъдимата и на частните обвинители
за явна несправедливост на наложените наказания.
При определяне размера на наказанията на подсъдимата, първата
инстанция като смекчаващи обстоятелства е отчела липсата на минали
осъждания, добрите характеристични данни, критичното отношение към
извършеното, изразеното съжаление за инцидента, влошеното й психично
състояние и изминалия период от време от извършването на деянието. Като
отегчаващи обстоятелства е взела предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, обществената нетърпимост към подобен род деяния,
факта, че подсъдимата е извършила няколко нарушения на правилата за
15
движение по пътищата, движението с изключително висока скорост, както и
че е предприела неправилно изпреварване в завой.
След преценка на съотношението между посочените обстоятелства
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че наказанието на подсъдимата
следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства и по реда на чл.54 НК и близо до
минимума, предвиден от закона и й определил наказание в размер на четири
години лишаване от свобода. Подсъдимата била лишена от правото да
управлява МПС за срок от четири години. Тези наказания намерил за
справедливи и адекватни на извършеното деяние и счел, че те ще окажат
необходимото въздействие за постигане на генералната и индивидуалната
превенция по чл. 36 НК.
Настоящият състав не споделя така сторения от Окръжния съд извод.
При определяне на наказанието на подсъдимата, съдът не е съобразил
принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието и
неправилно е преценил съотношението между всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Изводът му, че наказанието следва
да бъде определено при значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства не намира опора в доказателствата по делото и влиза в
сериозно противоречие с изискванията на чл. 35, ал. 3 НК.
Вън от вниманието на първата инстанция са останали значителен обем
от обстоятелства, а друга част са били неправилно оценени и това е довело до
грешен правен извод, че определеното на подсъдимата наказание от четири
години лишаване от свобода е справедливо и адекватно на деянието й и с него
биха били постигнати целите на закона.
Без необходимата оценка е останал механизма на извършване на
деянието. Подсъдимата е управлявала автомобила със скорост, значително над
позволената от закона, по мокър път, при влошени метеорологични условия.
При тези очертани форми на грубо несъобразяване с правилата за безопасно
шофиране, предпоставящи с висок интензитет на вероятност настъпването на
ПТП, деянието й макар и квалифицирано като небрежност се доближава
максимално близо до границите на самонадеяността и завишава обществената
му опасност. Това обстоятелство разполага със значителен отегчаващ
потенциал и наред с другите не позволява превесът на смекчаващите над
16
отегчаващите обстоятелства да бъде определен като „значителен“.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че смекчаващите отговорността
обстоятелства не са с такъв преобладаващ обем и интензитет, че да доведат до
значителен превес над отегчаващите такива и да обусловят такъв размер на
наказанието „лишаване от свобода“, който да е близък до минималния
предвиден от закона за тези престъпления. Такова наказание би било израз на
необоснована снизходителност и затова се явява явно несправедливо. Именно
нуждата от наказателна репресия, надвишаваща тази, определена на
подсъдимата налага определянето на по – висок размер на наказанието
„лишаване от свобода“.
Поради това наказанието на подсъдимата следва да бъде увеличено от
четири години лишаване от свобода на шест години лишаване от свобода, като
така ще бъдат постигнати в максимален размер целите заложени в
разпоредбата на чл.36 НК и ще бъде удовлетворено изискването по чл.35, ал.3
НК.
Съобразно императива на чл. 373, ал. 2 НПК и правилото по чл. 58а, ал.
1 НК, така определеният размер на наказанието следва да бъде намален с една
трета и подсъдимата С. следва да бъде осъдена на четири години лишаване от
свобода, като независимо от различния процесуален ред за определяне на това
наказание, в тази си част атакуваната присъда не следва да търпи изменение.
Първата инстанция, като е съобразила липсата на предходни нарушения
на правилата за движение правилно е лишила подсъдимата от правото да
управлява МПС за срок от четири години. Този срок се явява достатъчен за
постигане на основно целения възпиращ ефект, както и поправителния и
превъзпитаващ такъв върху С. и присъдата в тази й част не следва да бъде
подлагана на корекции.
Обобщено, размерите на наказанията „лишаване от свобода“ и
„лишаване от право да се управлява МПС“ се явяват адекватни на
извършеното от подсъдимата и и покриват изцяло целите на чл. 36 НК и
изискването за справедливо отмерване на санкциите.
Поради това исканията на частните обвинители за драстичното им
завишаване не могат да бъдат уважени. Не може да бъде споделено и
становището им, че завишаването на предвидения законов минимум за деяния
по чл.343, ал.3 НК на пет години лишаване от свобода е следствие на
17
създалата се обществена нетърпимост, чувството на безнаказаност и липса на
справедливост у жертвите и близките на пострадалите при ПТП. В тази връзка
следва да се отбележи, че само поради обществения резонанс, свързан с
пътнотранспортните престъпления, при които често загиват или биват
осакатявани хора и очакванията на обществото за необосновано засилване на
наказателната репресия, не може да се приема, че единствената възможност за
постигане на предупредителното въздействие върху останалите водачи би
могло да се постигне с необосновано завишени санкции. От правната
доктрина и съдебната практика е известно, че при индивидуализацията на
наказанието съдът е длъжен да съобразява и оценява всички обстоятелства,
имащи тежест и значение за постигане на нужното съответствие между
извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер
да е достатъчно за комплексното реализиране на целите на специалната и
генералната превенция. Поради това генералната превенция не следва да се
игнорира, но не трябва да има и очертан приоритет пред специалната при
определянето на наказанието, независимо от обостреното мнение на
обществото по даден проблем. В противен случай би се стигнало да налагане
на санкции, които удовлетворяват обществото, но не поправят и не
превъзпитават дееца, спрямо когото се налагат и така се явяват несъответни на
извършеното от него.
Съображенията, изложени в жалбата на подсъдимата и свързани с
нейното отношение към резултата от ПТП, както и изказаното от нея
съжаление са били отчетени от първата инстанция и сами по себе си не могат
да обосноват определяне на наказание на минимума на предвиденото от
закона за този род престъпления, в каквато насока са претенциите на защитата
й. Не може да бъде удовлетворено и искането за отлагане на изпълнението на
наказанието, тъй като с оглед неговия размер разпоредбата на чл.66, ал.1 НК е
неприложима по силата на закона. Това не позволява жалбата на подсъдимата
да бъде уважена и наказанията да бъдат определени на минимума предвиден
от закона.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че, съобразно
изискванията на закона съдът е определил първоначалния режим съобразно
изискванията на ЗИНЗС, в рамките на Закона се е разпоредил с веществените
доказателства и точно е възложил направените по делото разноски.
18
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В този смисъл присъдата следва да бъде изменена, а в останалата част
следва да бъде потвърдена. В оправдателната си част присъдата не е
обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила.
Предвид горното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 338 НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 82/14.11.2024 г. по нохд № 1068/24 г. на Окръжен
съд Пловдив, като я ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимата С. Ц. С. е
призната за виновна да е извършила нарушенията по чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1
ЗДвП и я ПРИЗНАВА за НЕВИНОВНА и я ОПРАВДАВА по това
обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата осъдителна част.
В оправдателната част присъдата е влязла в законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Елена Йорданова Захова
Не съм съгласна със становището на мнозинството относно реда, по
който е протекло съдебното следствие пред първостепенния съд и приетото да
е налице нарушение на процесуалните правила.
19
Считам, че правилно съдебното следствие е протекло по общия ред,
защото съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК е било вече недостъпно за подсъдимата в момента, в който е отправено
искането за това.
При първото разглеждане на делото, в първото проведено
разпоредително заседание- на 03.07.2023 г., подс. С. и защитникът й са
изразили становище, че не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила. В съответствие с това съдът е приел, че делото следва да
се разгледа по общия ред.
На 18.09.2023 г. е даден ход на съдебното следствие. Разпитани са
явилите се 7 свидетели/всички посочени в приложението към обв. акт/. За
неявяващи се 4 свидетели/ също сочени от прокурора/ е приложена техниката
на чл. 281,ал. 4 вр. с ал. 5 от НПК. Делото е отложено за разпит на други
посочени от държавното обвинение в приложението към обв. акт свидетели и
вещи лица.
На 15.11.2023 г. отново е даден ход на делото. Разпитани са явилите се 5
свидетели и 10 вещи лица. Не се е явил 1 от посочените от прокурора
свидетели. Подсъдимата и защитникът й не са дали съгласие за прочитане на
показанията му от ДП. Направили са и искане за допускане до разпит на още
4- ма свидетели и назначаване на допълнителна АТЕ. Съдът е уважил само
искането им относно свидетелите и е отложил делото за 10.01.2024г.
На посочената дата, поради невъзможност на единия съдебен заседател
да продължи участието си в разглеждането на делото, при съблюдаване на
принципа за неизменност на състава на съда, отново е проведено
разпоредително заседание. Подсъдимата и явяващият се друг неин защитник
са поискали производството да протече по реда на съкратено съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК. Искането е било
уважено, делото е разгледано по сочения ред.
Постановената осъдителна присъда е била отменена с Решение
№78/13.05.2024 г. по ВНОХД№ 105/2024 г. на ПАС. Едно от съществените
нарушения на процесуалните правила, констатирани от предходния състав на
ПАС, е недопустимо протичане на съдебното следствие по реда на глава
Двадесет и седма от НПК/стр. 7 и 8 от решението/. Изложени са мотиви, че
начинът, по който е протекло съдебното следствие, е в противоречие с
20
указаното в т. 3 от ТР№1/06.04.2009 г. по т.д.№1/2008 г. на ВКС. Делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При проведеното РЗ първостепенният съд е отказал да уважи искането
на подсъдимата и защитника й производството отново да протече по реда на
чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК. Постановеното за това
определение намирам за законосъобразно.
В коментираната процесуална ситуация, след започване на 18.09.2023 г.
на съдебното следствие по общите правила при първоначалното
първоинстанционно производство, е недопустимо впоследствие
разглеждането на делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК, при
направено от подсъдимата изявление по чл. 371,т. 2 от НПК. Обстоятелството,
че при първото разглеждане на делото е проведено второ РЗ, от друг съдебен
състав, не сочи на допустимо отклонение от указанията, дадени в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК-
„След започване на съдебното следствие по общите правила при
първоначалното първоинстанционно производство, инициативите за
преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК са закъснели“. ВКС не е визирал отклонение от дадените
задължителни указания при различни хипотези, в които съдебното следствие
следва да започне отначало /спазване изискването за неизменност на състава
на съда, отмяна на постановена присъда и връщане на делото за ново
разглеждане и т.н./. Като достатъчно основание за недопустимост на
коментирания процесуален ред е приел стартирало по общия ред съдебно
следствие. При всяко следващо разглеждане на делото, независимо от какво е
обусловено, процедурата по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК е
неприложима.
Отреденият размер на подлежащото за изтърпяване наказание намирам
за справедлив.
В останалата част съм съгласна с изразеното от мнозинството на
съдебния състав.
Съдия Елена Захова:
21