Определение по дело №242/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №74/07.08.2012 г., постановено по НАХД № 611/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Д. В. Т. и Д. С. А., двамата от Г., за невиновни в това че на 10.03.2011г. в Г., в съучастие като извършители и в качеството си на длъжностни лица, Т. – зам. началник на Общинска служба „Земеделие” - Кърджали и А. – старши експерт в Областна дирекция „Земеделие” - Кърджали, в кръга на службата си, съставили официален документ – Констативен протокол от 10.03.2011 г., съгласно писма с №9166-173/21.11.02г. и №9166-290/14.10.03 г. на Заместник министъра на МЗГ-София, в който удостоверили неверни обстоятелства и изявления, а именно, че е извършена проверка на място на поземлен имот №****** по Картата на възстановената собственост в землището на с.П, общ.Кърджали от Д. Т. и Д. А. и, че същият е свободен земеделски имот, незастроен със сгради и съоръжения, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства и изявления пред Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ, като случаят е мал¯важен – престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по така предявеното на всеки от тях обвинение.

Против така постановеното решение е постъпил въззивен П., в който се твърди, че същото е неправилно – събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изцяло подкрепяли тезата на обвинението. Твърди се също, че решението било постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, предвид неговата немотивираност. Предлага се да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което Д. В. Т. и Д. С. А. да бъдат признати за виновни по обвиненията за извършени от тях престъпления по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. В допълнително представени мотиви към протеста се излагат подробни съображения в подкрепа на изложените доводи.

В съдебно заседание подсъдимият Д. В. Т. заявява, че счита протеста за неоснователен, не се счита за виновен, поради което моли да се остави в сила постановеното решение на Районния съд.

Подсъдимият Д. С. А., лично и чрез защитника си - адв.С., също счита протеста за неоснователен и моли да се потвърди решението на Районния съд, като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от О. П. – Кърджали поддържа протеста и моли съда да постанови решение, с което да се отмени решението на РС-Кърджали и подсъдимите Т. и А. да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като им се наложи наказание „глоба” към предвидения минимум, съгласно разпоредбата на чл.78а от НК.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира:

Протеста е неоснователен.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на реда на гл.ХVІІІ от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съдът е събрал поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като нови доказателства на проведеното въззивно следствие не са искани и събирани. С оглед на всички събрани по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. В. Т. с ЕГН * е роден на **.**.**** г. в с.П, обл.Кърджали, живущ в Г., български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, работещ като зам.-началник в ОД”З”, ОС”З” - Кърджали. Същата длъжност заемал и към 10.03.2011г.

Подсъдимият Д. С. А. с ЕГН * е роден на **.**.**** г. в с.П, обл.С., живущ в Г., български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, работещ като старши експерт в ОД"З" - Кърджали. Същата длъжност заемал и към 10.03.2011 г.

На 25.02.2011 г. в ОД”Земеделие" - Кърджали постъпило предложение за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди от св.Ф.А.И., подадено чрез пълномощник. Предложението се отнасяло до имот с кадастрален № ***** по Картата на възстановената собственост на с.П, общ.К, в местността „Г. А.", с обща площ 3 118 кв.м., собственост на св.Ф.И.. Последната предлагала промяна на предназначението на земеделската земя по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, с цел изграждане на жилищна сграда в имота. Във връзка с преписката подс.А. проучил документите приложени към същата, след което съгласно установената практика следвало да извърши и проверка на място в имота, съвместно с представител на Общинската служба по земеделие, както и да състави констативен протокол за резултатите от проверката. Извършването на проверка на място и съставянето на протокол било разпоредено с писма с № 9166-173/21.11.02г. и № 9166-290/14.10.03 г. на Зам.министъра на земеделието и горите.

В дните около 10.03.2011г. подс.Д. А. посетил имота, който се намирал в землището на с.П., общ.Кърджали, в местността „Г. А." с площ от 3 118 кв.м. По същото време в имота имало построени жилищна сграда и стопанска постройка. На същата дата той съставил Констативен протокол, в който отразил, че на 10.03.2011г. е извършена проверка на място на поземлен имот №*****по Картата на възстановената собственост на землище в с.П., общ.Кърджали, както и, че същият е свободен земеделски имот, незастроен със сгради и съоръжения. Подс.Д. А. подписал протокола като представител на ОД"Земеделие" - Кърджали, след което отишъл в кабинета на подс.Д. Т. -зам.началник на Общинска служба „Земеделие" - Кърджали. Той обяснил на колегата си Т., че е извършил проверка на имот, за който имало постъпило предложение за смяна на предназначението. А. обяснил още, че имота не е застроен, при което подс.Д. Т. се подписал в констативния протокол като извършил проверката на място представител на ОС”Земеделие” Г., въпреки, че не бил посещавал имота.

На 12.04.2011г. св.В.Г., работещ в ОД "Земеделие" - Кърджали, съвместно с представител на ОС”Земеделие” - Кърджали, извършили нова проверка на място на въпросния имот, заявен за промяна предназначението на земеделска земя с площ 3 118 кв.м., за изграждане на жилищна сграда, а именно имот № *****по Картата на възстановената собственост на с.П., общ.К. При проверката двамата служители констатирали, че имота е застроен с жилищна сграда.

От изготвената и приета по делото съдебна строително-техническа експертиза се установява, че в имот № *****в землището на с.П. са построени жилищна сграда и стопанска постройка. Жилищната сграда е едноетажна масивна постройка със застроена площ 49.35 кв.м. Изградена е с носещи тухлени зидове 25см., обрамчени хоризонтално със стоманенобетонов пояс и стоманенобетонова плоча. Покрива е изпълнен с дървена конструкция и покрит с керемиди. Отвън сградата е измазана. Стопанската постройка е със застроена площ 20.25 кв.м., с тухлени зидове и едноскатен дървен покрив, покрит с ламарина. Заключението на вещото лице е, че жилищната сграда е строена на два етапа, като първи етап, включващ етажа до плоча и стоманенобетоново стълбище, е изпълнен преди 1995г., а надзида и дървената покривна конструкция, вкл. покритие с керемиди са изпълнени през периода 2000-2003г. Стопанската постройка също е била изградена преди 1995г.

От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-почеркова експертиза се установява, че саморъчният подпис срещу графа Представител на ОД"Земеделие" - Кърджали в Констативен протокол от 10.03.2011г. е положен от подс.Д. А., а саморъчният подпис срещу графа Представител на ОС"Земеделие" - Кърджали в Констативен протокол от 10.03.2011г. е положен от подс.Д. Т..

Описаната фактическа обстановка се установи и прие на база събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Й.Г., Ф.И., В.Г., Н.Г., обясненията на подс.Д. Т. и Д. А.; заключенията на вещите лица по извършените по делото строително-техническа и съдебно- почеркова експертизи; писмените доказателства – констативни протоколи от 10.03.2011 г. и от 12.04.2011 г., заверени копия от трудови договори и длъжностни характеристики; писма № 9166-173/21.11.02 г. и № 9166-290/14.10.03 г. на Зам.министъра на МЗГ, заповед за прекратяване на служебно правоотношение на Директора на ОД”Земеделие и гори”, Решение по адм.д. №53/2011 г. на АС-Кърджали, Решение по адм.д.№9758/2011 г. на ВАС характеристични данни, свидетелства за съдимост и др. Всички събрани доказателства са еднопосочни, взаимно свързани и непротиворечиви. По установените и приети факти по делото няма спор, поради което и не е необходимо подробното им обсъждане.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извода до който е достигнал и първоинстанционния съд, че подсъдимите Д. Т. и Д. А. не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което са предадени на съд. Престъплението по чл.311, ал.1 от НК се изразява в лъжливо длъжностно документиране чрез внасяне на неверни обстоятелства или изявления в истински официален документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на поверената му служба. Субект на престъплението по чл.311 от НК може да бъде само длъжностно лице, и то такова, което е компетентно да издава официални удостоверителни документи. Престъплението е налице, когато невярното длъжностно документиране Õ извършено с цел съставения официален документ да бъде използван като доказателство за вписаните в него неверни обстоятелства или изявления. В настоящия случай не са налице всички изброени елементи относно съставомерността на въпросното деяние. По делото не се спори, че двамата подсъдими са имали качеството на длъжностни лица, предвид че и на двамата им е било възложено да изпълняват със заплата служба в държавно учреждение - Д. Т. е заемал длъжността заместник-началник в ОД”Земеделие” – Кърджали Общинска служба по земеделие - Кърджали, а Д. А. длъжността „старши експерт” в ОД”Земеделие” - Кърджали. Няма спор също, че инкриминирания документ – констативен протокол от 10.03.2011 г. е истински, както и че същият е с невярно съдържание, а именно, че двамата служители са извършили проверка на място на процесния имот и са установили, че същият е незастроен със сгради и съоръжения. Спорно е обаче дали този протокол представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Настоящият съдебен състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че въпросния протокол няма характер на официален документ, тъй като не е издаден след осъществяване на предвидена в закон или друг нормативен акт процедура и при спазване на установена форма. Няма нормативно предвидена форма и установен ред за издаване именно на такъв документ - констативен протокол, отразяващ резултати от извършена проверка на поземлен имот, нито нормативно въведено съдържание на същия. В закона, респ. друг нормативен акт не е регламентиран ред за съставянето му по начина, по който това е било направено от двамата подсъдими. Или, процесния протокол няма характеристиките на официален документ, тъй като няма установен ред и форма за изготвянето му. Приложените по делото писма от 2002 г. и 2003 г. на зам-министъра на МЗГ не представляват нормативен акт съгласно Закона за нормативните актове. Изложените в тази връзка доводи във въззивния П., че тези разпоредителни писма установявали реда за тяхното изготвяне, се явяват неоснователни. Следва в тази връзка да се посочи, че подобен констативен протокол не е предвиден и не се изисква в процедурата предвидена в ЗОЗЗ, ЗУТ и ППЗОЗЗ при промяна на предназначението на земеделски имот. Т.е., той няма правно значение за осъществяване на въпросната процедура. Отделно от това по делото не се установи именно на двамата подсъдими да е било възложено извършване на проверка на място на въпросния земеделски имот във връзка с постъпилото предложение от Ф.И. за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди и съответно съставянето на протокол, който да бъде приложен към въпросната преписка.

Описаното води до извода, че в случая липсва един от обективните признаци на разглежданото престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно процесния документ – констативен протокол да е официален такъв, което от своя страна прави деянието несъставомерно по цитирания текст.

Отделно от всичко изложено, настоящия съдебен състав счита, че дори да се приеме, че формално процесния констативен протокол да осъществява състава на чл.311, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, то това документиране не е поставило в опасност, нито е увредило обществените отношения във връзка с вярното документиране. Не без значение в случая е обстоятелството, че деянието е останало недовършено, тъй като протокола не е бил заведен в съответния регистър в ОД”Земеделие”, не е положен печат на учреждението, нито е бил приложен към въпросната преписка на Ф.И.. За наказателното право е от значение документът, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването или не, на факти или обстоятелства с правно значение, които пораждат, изменят или прекратяват права или правоотношения. Именно невярното документиране на тези факти би следвало да придаде значимостта на обществената опасност и престъпния характер на деянието. В конкретния случай липсва обществена опасност на деянието, а ако тя е налице - е твърде незначителна, за да изпълни изискването на този признак на престъплението. Или, дори да се приеме, че деянието на подсъдимите Т. и А. макар и формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, не е престъпно, тъй като случаят е малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Поведението и на двамата подсъдими, в случая, може да предизвика администра‗ивна и дисциплинарна отговорност, каквато по делото има данни, че те са понесли, но не и наказателна такава.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдено протестираното решение на Кърджалийския районен съд.

Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №74/07.08.2012 г. постановено по НАХД № 611/2012 г. по описа Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.